Шърли Бъзби
Сърце за превземане (24)

Глава двадесет и трета

Чанс така и не разбра какво го е събудило. Уж беше потънал в дълбок сън, а най-неочаквано подскочи като ужилен. Погледна Фанси, която спеше до него, каза си, че не го е събудила тя, и от пурпурносивия здрач навън разбра, че още не се е съмнало и е рано той да става.

Какво ли все пак го беше изтръгнало от непробудния сън? Чанс наостри уши. Всичко като че ли беше наред, но шестото чувство му подсказваше, че все пак има нещо гнило, затова той стана от кревата и нахлузи чифт панталони.

Беше като на тръни, долавяше, че във въздуха витае някаква опасност, и сграбчи ножа с широко острие, с който рядко се разделяше. В ъгъла беше подпрян зареден мускет, който никак не се вписваше в изисканата обстановка, но който напомняше мрачно, че колкото и спокойна и цивилизована да изглежда плантацията, тя все пак се намира далеч от градове и села, насред пущинака. В тази област напоследък рядко имаше индиански набези, но войната с индианския вожд с прякор Ловеца и неговите съюзници още не беше приключила и макар те да предприемаха нападения по на запад, не бе изключено в Дяволското свърталище да нахлуят други червенокожи. Индианските нападения не бяха единствената опасност, заплашваща затънтени места като Дяволското свърталище — винаги се навъртаха главорези, които само дебнеха да се нахвърлят на слабите и беззащитните.

При други обстоятелства Чанс нямаше да се притесни, но сега повечето обитатели на плантацията бяха заминали за Ричмънд и не бяха останали много мъже, които да са в състояние да се отбраняват. Замисли се и си даде сметка, че през последните години е станал твърде самоуверен и непредпазлив. Всички знаеха, че през половин година неговите хора ходят на пазар в Ричмънд, и ако някой възнамеряваше да нападне Дяволското свърталище, сега бе най-подходящото време.

Секундите се изнизваха, Чанс не чу нищо и си каза, че е пълен глупак. Явно се беше събудил от само себе си и се бе оставил да го подведе развихреното му въображение. Поне това се опита да си втълпи, но не си повярва особено. Откакто се помнеше, се осланяше на шестото си чувство, на своя нюх, който многократно в миналото му беше спасявал живота. Ала времето минаваше, Чанс отново не чу нищо и помисли, че този път е сбъркал.

Тъкмо да се върне, отвратен от себе си, в леглото, когато откъм главното стълбище се чу тихо скърцане. Чанс застина. Познаваше на пръсти дома си и знаеше откъде е дошло скърцането: от шестото стъпало от горе надолу.

Без да губи и миг прекоси на пръсти стаята, за да събуди Фанси. Разтърси я леко и й прошепна припряно на ухото:

— Фанси, любима, събуди се!

Тя се размърда, отвори очи и видя, че вместо да лежи до нея, Чанс е станал и се е надвесил над възглавницата й. Понечи да каже нещо, ала той я спря, като долепи пръсти до устните й и изшушука:

— Тихо! Мълчи!

Младата жена го погледна озадачено и тревожно. Както стоеше в здрача, Чанс каза тихо:

— Според мен в къщата има някого. Неканен гост. Нали разбираш?

Фанси затаи дъх и пребледня. Представи си цели пълчища изрисувани крещящи диваци, които нахълтват в спалнята. Преглътна, но срещна напрегнатия поглед на мъжа си и кимна.

— Добре — беше единственото, което каза Чанс и след като прокара бързо пръст по бузата й, се извърна към посоката, откъдето идваше опасността.

Докато Чанс се промъкваше към вратата за основния коридор, Фанси скочи, както беше гола, от леглото и грабна трескаво дрехите си, намятани как да е из стаята: предната вечер мъжът й беше толкова настойчив в ласките си, че дори не я беше оставил да се съблече като хората, и я беше отвел в леглото, където я беше любил до премала. Сега Фанси реши да не се бави с бельото и фустанелите и се заметна направо с тъмночервения халат, с който бе вечеряла снощи, и както никога, беше благодарна, задето Чанс е бил толкова разпален и я е принудил да остави дрехите си така, че да са й подръка. Не стига, че бе уплашена да не са ги нападнали индианци, само това оставаше и те да я заварят гола-голеничка!

С разтуптяно сърце затърси някакво оръжие. Погледът й падна върху мускета в ъгъла. Фанси се поколеба. Мъжете бяха обсъждали дали да не научат нея и Елън как да боравят с оръжие, как да го зареждат и да стрелят, но обещаните уроци така и не се бяха състояли. Младата жена прехапа устна. Май беше чувала, че не било чак толкова сложно да вдигнеш предпазителя и да натиснеш спусъка. Накрая реши, че ако не успее да стреля, то поне може да удря нападателите с приклада, и грабна мускета.

Тъкмо беше обвила пръсти около цевта, когато видя ужасена как вратата на спалнята се отваря полека. Без да забелязва нищо друго, освен все по-широкия отвор между вратата и рамката, без да обърне внимание дори как Чанс се е изопнал като струна с изваден за бой нож, Фанси в миг се преизпълни със справедливо възмущение. Виж ги ти, негодници такива, да се промъкват в спалнята им!

Тъкмо си го помисли, и вратата се отвори докрай — младата жена видя някакъв тип в мръсни парцаливи дрехи от еленова кожа, сякаш изникнал от кошмар: дългата му мазна коса беше сплетена на плитки и беше окичена с пера, лицето му бе наплескано с яркочервена и черна боя. Мъжът държеше в едната си ръка томахавка, а в другата нож, почти същия като ножа, който Чанс стискаше в смъртна хватка.

Нападателят се беше надявал да ги изненада, докато спят, и затова се смути, когато видя пред себе си двамата съвсем будни и въоръжени. Спусна се тягостно мълчание, сетне мъжът на вратата се ухили зловещо и Фанси остана без дъх. Под индианската дегизировка тя позна човека с жълтите зъби: Юдъл Такър, и изписка сподавено.

— Ах, и този път ме изненада — възкликна едва ли не радостно Юдъл и влезе в стаята. Без да изпуска от очи ножа в ръката на Чанс, добави: — Никога не познавам какво ще направиш. И аз не знам откъде ми хрумна, че този път ще е различно.

Чанс се подсмихна мрачно.

— И аз не знам, мой човек — рече той. Сякаш забравил, че е полугол и стои пред свой смъртен враг, момъкът попита уж учтиво: — Мога ли да попитам какво те води в този ранен час в моята спалня?

Юдъл се ухили още повече.

— Както личи, не само аз искам да ти изтръгна сърцето.

Чанс вдигна вежда.

— Виж ти! В какъв смисъл?

— В смисъл, че се срещнах с един човек, който също не си умира от любов към теб и с когото се обединихме, за да се отървем от теб. — Юдъл прихна. — Тазсутрешната работа ще ми достави огромно удоволствие: щом ти видя сметката, и моят… моят нов съдружник ще ми брои тлъста сума в злато.

— Кой ще посмее да извърши такава подлост? — избухна Фанси и върху лицето й се изписаха изумление и гняв.

Въпреки че между нея и нападателя стоеше Чанс, тя неволно трепна, когато Юдъл плъзна неприкрито похотлив поглед по тъничкото й тяло, припомнила си времето, когато той я е похитил. Дори не се опита да скрие погнусата си и самодоволството на Юдъл се поизпари.

— Не е толкова важно — отвърна той с гнусен тон. — На твое място, госпожо, щях да се притеснявам по-скоро за себе си. Този път няма да допусна да ми се изплъзнеш току-така.

— Аз пък на твое място — намеси се заканително Чанс — нямаше да отправям заплахи, които изобщо не мога да осъществя.

— Така ли? И кое те кара да мислиш, че не мога да ги осъществя?

— Това, че ще те убия още преди да си я пипнал и с пръст — отвърна спокойно Чанс.

Без да забравя опасността, на която са изложени, той се замисли над смайващата новина, че някой е пратил Юдъл Такър да го убие в дома му. Сещаше се само за един човек, който го мрази толкова силно, та е способен на подобно коварство: Джонатан.

Юдъл прихна.

— Така ли мислиш? — заяде се той с Чанс — очевидно се забавляваше много.

Чанс присви очи. Тук имаше нещо гнило. Юдъл беше твърде самоуверен, твърде убеден в себе си, а не би трябвало, след като не беше успял да ги изненада и ги бе заварил въоръжени. Защо ли стоеше и се хилеше, при положение, че беше по-логично да бяга накъдето му видят очите?

Отговорът на този въпрос блесна като мощен взрив в съзнанието му, но вече бе късно. Чанс чу как Фанси простенва едва чуто и почти веднага след това гласа на Клем, който каза:

— Я дай насам пушката, драга ми госпожо!

Чанс се прокле и се поизвърна, та без да изпуска от очи Юдъл, да види какво става с Фанси. Онова, което съгледа, не му вдъхна спокойствие, и той отново се прокле. Клем се бе приближил зад гърба й, беше я изненадал, бе грабнал пушката от ръката й и я беше метнал встрани. Беше сграбчил младата жена в здравите си огромни лапи и сега се хилеше срещу Чанс. Ядосан на глупостта си, момъкът усети как го пронизва ледена тръпка. Каза си вбесен, че е трябвало да се сети как двамата братя главорези са неразлъчни и където е единият, там е и другият. Докато той и Фанси се бяха разправяли с Юдъл, Клем очевидно се бе промъкнал в стаята през другата врата. И тъй като вниманието на младата жена е било погълнато от другия бабаит, вторият брат без особени усилия е успял да я обезоръжи и е преобърнал съотношението на силите.

На Чанс му идеше да се втурне към другия край на стаята и да изтръгне Фанси от грубата хватка на Клем, но той все пак се възпря и попита:

— И какво смятате да правите сега?

Юдъл се ухили.

— Дошли сме заради вас двамата. — Сетне поясни великодушно: — Смятахме да очистим всекиго, който би могъл да ни попречи да ви намерим, но решихме с Клем да не си пилеем времето и дойдохме право тук. За това ни плащат. Ако не искаш някое от приятелчетата ти да хвърли топа, прави каквото ти казваме. Все ми е едно колко души ще избия. Но ако изпълняваш заповедите ми, можеш да се притесняваш само за своята кожа. — Той пак се ухили зловещо. — И за кожата на малката си женичка.

Без да обръща внимание на предизвикателството, Чанс кимна рязко и пак започна да умува как да отърве Фанси от Клем. Почти не хранеше надежда, че ще се измъкне жив, затова пък имаше вероятност, колкото и малка да беше тя, да освободи Фанси, стига, разбира се, да не сглупеше. На пръв поглед не бе изгубил самообладание, всъщност обаче отвътре му вреше и кипеше при мисълта на каква участ е обречена Фанси, ако той допусне Юдъл и Клем да я отвлекат. Погледна бързо лицето на Фанси, върху което се четяха гняв и ужас, и се зарече по-скоро да умре, отколкото да го допусне.

Фанси обаче също си имаше планове и те не предвиждаха тя и съпругът й да бъдат похитени и убити от двама негодници като Юдъл и Клем. Беше се отказала от опитите да се отскубне от ръчищата на Клем. Реши да стори единственото, което в този случай щеше да й помогне: най-неочаквано се наведе и го захапа с все сила по китката.

Клем нададе вой и се помъчи да издърпа ръката си от малките остри зъбки на Фанси, тя обаче се бе вкопчила в него като тигрица и го захапа още по-силно. Клем затанцува диво из стаята, като удряше със свободната си ръка младата жена по главата и раменете и крещеше на Юдъл да му помогне.

Чанс бе чакал тъкмо такъв сгоден случай: подобно на стрела, понесла се смъртоносно към целта, той се хвърли върху Юдъл. Главорезът се бе заплеснал по брат си, който се дърпаше във всички посоки в отчаяните си опити да отскубне китката си от зъбите на Фанси. Още преди Юдъл да се е окопитил, Чанс го халоса толкова силно и яростно, че томахавката отхвърча, а те двамата се строполиха на пода, вкопчени в мъртва схватка. Започнаха да се търкалят и да се гърчат, а остриетата на ножовете им проблясваха мътно на все по-силната предизгревна светлина. Удариха с телата си масичката и един стол, които политнаха във въздуха. Чанс нито за миг не забравяше, че трябва час по-скоро да се притече на помощ на Фанси, затова се биеше хладнокръвно и съсредоточено, решен на всяка цена да приключи бързо.

Ала силите на двамата бяха равностойни. Никой от тях не успяваше да нанесе с ножа смъртоносен удар. Тласкан от ледена решимост, Чанс се помъчи да отскубне китката си от пръстите на Юдъл и същевременно да не пуска ръката, в която разбойникът стискаше ножа. И двамата едвам си поемаха дъх и продължаваха да се търкалят по пода с блеснали от ярост и омраза очи — всеки се стремеше да получи поне минимално предимство. И не след дълго Чанс го постигна — освободи ръката си от вкопчените пръсти на главореза и с дивашка усмивка заби ножа право в сърцето му.

Юдъл простена, изопна се и застина. Чанс скочи и изтръгна ножа от безжизнената ръка на бабаита, след което се завъртя рязко, за да се изправи лице в лице с Клем.

Беше се боричкал с Юдъл броени минути, но те се бяха сторили цели часове на Фанси, която храбро се бе увесила на ръката на Клем, а той крещеше, удряше я и се мъчеше да й избяга. Младата жена бе разбрала със сърцето си, че Чанс ще надделее, но минутите се изнизваха и тя бе започнала да се съмнява. Беше насочила цялото си внимание към Клем и се опитваше да го обезсили, но в стаята изневиделица се възцари необичайна тишина и Фанси разбра, че съдбата й вече е решена. След миг тя щеше или да е в сигурните обятия на мъжа си, или да е обречена на участ, по-страховита и от смъртта. Беше се вкопчила с две ръце в китката на Клем и продължаваше да го хапе, но силите й бяха на изчерпване. Разбойникът беше много по-як и силен, не спираше да й нанася съкрушителни удари, ала младата жена упорито не се предаваше, понеже знаеше, че от това зависи и нейният живот, и животът на Чанс. Разбрал, че няма да се отскубне току-така, Клем сграбчи със свободната си ръка огромен кичур от косата на Фанси и го затегли с цялата си мощ, сякаш за да я скалпира.

Точно когато погледът на Чанс падна върху тях, Клем успя да изтръгне нахапаната си китка от зъбите на Фанси. Още преди Чанс да се е помръднал, разбойникът изруга тихо, дръпна назад главата на младата жена и я цапардоса с пестник. Фанси дори не простена. Само се преви одве и се свлече в несвяст на пода.

Задъхан, Клем погледна към Чанс и самодоволната усмивка под индианската боя върху лицето му помръкна: нападателят бе видял, че мъртъв на пода лежи не Чанс Уокър, а Юдъл. Двамата се гледаха дълго и свирепо. Накрая Клем изруга и посегна да извади ножа, но острието на Чанс вече летеше във въздуха.

Точно както бе предвиждал младежът, ножът се вряза дълбоко в гръкляна на Клем. Чу се странно къркорене и разбойникът се строполи на колене, вкопчил пръсти в ножа, който стърчеше от врата му. След миг и той като брат си лежеше мъртъв.

На Чанс изобщо не му домъчня за разбойниците. Те бяха дръзнали да нахълтат в дома му с лоши помисли и бяха нападнали не само него, а и жена му. Бяха умрели твърде лесно. Все така с гневно блеснали очи момъкът отиде при Клем, стъпи върху гърдите му и изтегли рязко ножа.

После обърна гръб на труповете, пое си дълбоко въздух, за да се поуспокои, и погледна Фанси. При вида на тъничкото й тяло, проснато на пода, го прониза неудържим страх. Чанс се завтече към нея, приклекна, остави ножа и вдигна жената на ръце.

Върху бузата й, там, където Клем я бе фраснал с юмрук, вече бе избила синина и Чанс изпита огромно задоволство, че никога вече Клем няма да удря жени. Фанси простена и Чанс я повика тихичко. След като тя не му отговори, момъкът рече, сбърчил притеснено чело:

— Любима, събуди се! Вече си в безопасност. Всичко приключи, победихме ги.

Но минутите минаваха, Фанси не помръдваше, не издаваше и стон и Чанс се разтревожи още повече. Минаха му какви ли не ужасни мисли. Онзи негодник я беше ударил силно, но не чак толкова, че… Чанс преглътна с внезапно пресъхнало гърло. Жена му едва ли бе пострадала фатално. Изведнъж го обзе ужас. Ами ако ударът на Клем се окаже по-опасен, отколкото Чанс си е мислел в началото? Побиха го ледени тръпки. Беше виждал мъже, издъхнали пред очите му от удар в главата.

За да отпъди ужасяващата мисъл, той притисна Фанси до себе си и пророни:

— Любима! Събуди се! Трябва да се събудиш! Обичам те. Без теб животът ще стане непоносим.

Краката му се подкосиха при мисълта, че така и не й е казал тези думи. Съвсем се отчая, преизпълни се от гневни угризения на съвестта, че Фанси може да издъхне, без да е разбрала, че той я обича, направо я боготвори. Тя трябваше да живее! Бе длъжна да живее!

Чанс отнесе слабичкото безжизнено тяло на Фанси при леглото и го положи на него. Зави я грижовно с чаршафите и одеялото и разбра, че тя все още диша, само по това, че гърдите й се вдигаха и отпускаха равномерно. Приседна на крайчеца на леглото, отмести нежно кичура гъста къдрава коса, паднал върху бузата й, и видя с помръкнал поглед мястото, където Клем я бе ударил с пестник. То вече се синееше и беше отекло.

Седя дълго, вторачен с обич в лицето на Фанси и измъчван от угризения на съвестта и тревога, от все по-голяма ярост срещу Такърови и Джонатан. Искаше му се час по-скоро да отмъсти най-жестоко на Джонатан и тази мисъл го преизпълни с диво ликуване, но първо трябваше да се погрижи за Фанси. За прелестната си жена, която дори не подозираше колко много я обича, колко много значи тя за него. Фанси бе самото олицетворение на всичко, което един мъж можеше да иска от жена: беше красива, страстна, сърцата. Не се плашеше току-така, беше се опълчила дори на Клем.

Върху лицето на Чанс заигра усмивка. Колко храбро се бе държала Фанси! Вероятно бе спасила живота и на двамата, беше отвлякла вниманието на Клем, докато Чанс се справи с Юдъл и й се притече на помощ. Но какво ли щеше да й струва това? Дали Фанси не бе спасила живота му колкото за да загуби своя? Той пак погледна тъничкото й тяло. Както лежеше, Фанси изглеждаше толкова мъничка и уязвима, съвсем млада и ненагледно хубава, с дълги тъмни мигли, изпъкващи върху бледата й кожа, с нежно извити възрозови устни.

Чанс сведе глава, оборен от вина и съжаление, че я е принудил да се омъжи за него й не й е казал, че я обича. Зарече се оттук нататък да е различно. От този миг Фанси щеше да знае, че е ценена и обожавана и че ако не е до Чанс, животът за него няма смисъл.

Прилегнал до нея, момъкът обсипа бледото й лице с нежни отчаяни целувки.

— Трябва да се събудиш, Фанси — простена той дрезгаво. — Не бива да умираш — точно сега, когато ни чака такова честито бъдеще. Обичам те, винаги съм те обичал, още от мига, когато те зърнах, но се инатях и не го признавах.

Страстните му думи останаха без отговор. Ала тъкмо Чанс да се завтече да вика някого на помощ, Фанси помръдна клепачи. Простена тихичко и отвори очи. Взря се в угриженото лице на мъжа си и попита замаяно:

— Какво се е случило?

Той се засмя щастливо и възторжено в притихналата стая.

— Пратихме Такърови да погостуват на Сатаната в ада, ето какво се е случило, херцогиньо!

Върху лицето й грейна усмивка, в която се долавяше и задоволство, и ужас.

— Мъртви ли са? И двамата?

Чанс кимна с мрачно лице.

— Да, много, много мъртви. Вече можеш да не се страхуваш от тях.

Върху прелестните й черти премина сянка.

— Ами мъжът, който ги е наел? Кой ли е този злосторник — да им поръча да те убият? — попита тя и на гърлото й заседна буца. — И защо? Защо някой ще иска да те убива? — Ала още преди да е изрекла думите, и вече знаеше отговора. С разширени от ужас очи Фанси прошепна: — Джонатан!

— Подозирам, че си права — призна спокойно Чанс, — и смятам да посетя уважавания си братовчед, за да установя сам каква точно е истината.

— О, Чанс, не бива да се опълчваш сам срещу него! Той е самото въплъщение на злото. Обещай, че няма — примоли се разпалено Фанси и го стисна за ръцете. — Няма да го понеса, ако ти се случи нещо…

Ала не се доизказа, внезапно осъзнала какво е била на път да разкрие. Далеч по-заинтригуван от последните й думи, Чанс на мига забрави за Джонатан. Прокара устни по нейните и с нежен поглед я попита едва чуто:

— Много ли ще се притесниш, любима, ако ми се случи нещо?

Фанси прехапа устни и извърна очи. Помисли горчиво, че вече няма смисъл да се преструва как не държи на него, как не се притеснява, да не би да го сполети нещо. Обичаше го. От гордост можеше да се опита да скрие, че той я е превърнал в своя робиня, ала сега, след всичко случило се тази заран, това вече изобщо не й се струваше важно. Фанси си помисли горчиво и че освен това всеки път, щом Чанс я докоснеше, тя се отпуска в обятията и в леглото му, та той и бездруго вече е разбрал колко го обича. Пък и не беше ли все едно дали знае или не? Беше пълен господар на сърцето й — и винаги щеше да бъде. Все така, без да го поглежда, Фанси каза вглъбено:

— Да, много ще се притесня, звяр такъв!

Чанс се усмихна лукаво.

— Вечно ли ще се заяждаш с мен, херцогиньо? Толкова ли не знаеш какво си спечелила? Обичам те повече от всичко на света и така ще бъде до сетния ми ден.

При тези думи Фанси отметна глава и се вторачи в него. Видя неописуемо нежното изражение върху волевото му лице, топлия светлик в очите му и сърцето й се разбумтя тъй бързо, че младата жена беше сигурна: ей сега ще изхвърчи от гръдта й.

— Какво каза? — попита тя предпазливо — още не можеше да повярва на ушите си.

— Казах — прошепна Чанс, — че те обожавам. Че те боготворя още от мига, в който вдигнах поглед и те зърнах да стоиш на палубата на кораба в Ричмънд. И че тъкмо това — натърти той с помръкнал поглед, — безспорно е причината да направя всичко възможно — и почтено, и не — за да станеш моя жена. Обичам те.

Във вените й се плисна радост, очите й се напълниха с щастливи сълзи и тя обви ръце около врата му.

— О, Чанс! — възкликна задъхана. — Ти си пълен негодник, така да знаеш, и след онова, което ми причини, не заслужаваш и да те погледна, но Бог да ми е на помощ, аз… аз те обичам.

— Любов моя!

Няколко минути разговорът им бе доста несвързан — и двамата изгаряха от нетърпение да излеят най-дълбоките си чувства и да се насладят на споделената си любов. Всред страстните целувки и нежния шепот всички неразбирателства и обиди от миналото се изпариха яко дим, превърнаха се в нещо, на което двамата на драго сърце се смееха.

На вратата се почука и това ги върна към действителността. Чанс стана от кревата, където бе лежал до Фанси, и се свъси, видял труповете. Съвсем беше забравил за Такърови и Джонатан и стиснал устни, отиде да отвори вратата.

Беше дошъл Орвал Хюит, братовчед на Джед, който се грижеше за бременните кобили — върху избразденото му с бръчки, потъмняло от слънцето лице се четяха притеснение и тревога. Щом видя Чанс, който бе полугол, Орвал се изчерви и промърмори:

— Извинявай, господарю, но според мен трябва да знаеш, че младият Робърт е открил в гората зад голямата плевня няколко коня и две мулета. Викал, викал, но не му отвърнал никой. Рекохме си, че е редно да ви кажем, да не би да стане някоя беля.

Чанс кимна.

— Знам, наистина ни нападнаха, но ние с жена ми се справихме чудесно.

Той отстъпи встрани, отвори вратата по-широко и посочи двата трупа. Орвал зяпна от изумление и след като се увери, че господарят и господарката не са пострадали, ги обсипа с цял порой от въпроси. Чанс отговори на всичките, само не спомена, че според него Джонатан има пръст в трагедията, с която са се разминали на косъм. След като любопитството на коняря беше задоволено, Чанс го помоли да има грижата да изнесат час по-скоро труповете и обясни, че те със съпругата му ще използват временно нейната спалня.

След като затвори вратата подир Орвал, Чанс отново погледна Фанси.

— Е, драга ми госпожо — рече той провлечено, — ще се оттеглим ли в твоите покои, те поне не са така пренаселени?

Тя му се усмихна замечтано — уж знаеше, че на пода в спалнята на мъжа й лежат двама мъртъвци, но въпреки това направо грееше от щастие.

— Добре, щом искаш.

Чанс се засмя. Очите му блеснаха, той я вдигна от леглото и я понесе по коридора между двете спални. Целуна я звучно, след като я пусна да стъпи на пода, и пророни:

— Това означава ли, че оттук нататък ще ми се подчиняваш безпрекословно?

Фанси сбърчи носле.

— Това означава — отвърна тя духовито, — че ще те подкрепям винаги когато проявяваш здрав разум. Инак…

Притиснал я до себе си, Чанс впи ненаситно устни в нейните.

— Инак какво? — попита той малко по-късно.

— Хм? Какво? — промърмори зашеметена младата жена.

Чанс се подсмихна и пак долепи устни до нейните, след това подметна закачливо:

— А, нищо, любов моя. Примирил съм се със съдбата си. Знам си аз, ще ме водиш за носа и ще ме държиш под чехъл. А аз съм толкова влюбен в теб, така съм хлътнал, че ще се примирявам на драго сърце.

— Уф, Чанс!

Известно време не си казаха нищо важно, ала след малко действителността отново напомни за себе си. Слугите изнесоха труповете, а Чанс и Фанси се облякоха и закусиха набързо в трапезарията долу. Чак след това отново споменаха името на Джонатан.

Чанс остави чашата с кафето, погледна жена си през масата и рече тихо:

— Ще отскоча до Уокър Ридж да се видя с Джонатан. Докато не се разбера с него, никой тук няма да е в безопасност. Следващия път — а и двамата сме наясно, че следващ път ще има — не се знае какво ще си науми да направи. Току-виж не сме извадили такъв късмет. — Забеляза, че Фанси се кани да възрази бурно, и продължи свъсен: — Не мога да допусна животът ти да е в опасност, а докато Джонатан е жив, над теб винаги ще тегне заплаха, просто защото си моя жена. Ако някой посегне на мен, като нищо ще си изпатиш и ти. Утре сутрин тръгвам за Уокър Ридж.

Притеснена до смърт, Фанси се взря в него и видя решително стиснатите му устни и яростния плам в очите му. Увери се, че няма начин да го разубеди. Беше решен да се види с Джонатан и щеше да го стори, дори и тя да се възпротивеше.

Младата жена остави полека вилицата и срещна твърдия му поглед.

— Добре тогава — рече внимателно, опитвайки се да потули страха си, — щом толкова държиш да заминеш за Уокър Ридж, ще дойда и аз — добави тя непреклонно, забелязала, че Чанс понечва да възрази. — Не можеш да ми откажеш. Няма да ме спреш, дори да ми завържеш краката, все едно съм пиле за продан, и ме затвориш в зимника. Ще дойда с теб, и толкоз.