Джорджия Боковън
Диви цветя (6)

Шеста глава

Лекият ветрец измъкна няколко свилени кичура от пръстите на Кели, докато тя безуспешно се мъчеше да стегне буйните си коси в предишната дебела плитка. Брайън лежеше до нея, загледан в облаците, носещи се по вечерното небе. От време на време вдишваше по-дълбоко от обикновено, опитвайки се да разпознае планинските аромати, които довяваше ветрецът. С бора беше лесно, също както и с уханието на смачканата под него трева. Но имаше някакъв загадъчен мирис, който му се изплъзваше и го затрудняваше.

Обърна се на една страна, подпря главата си с ръка и се взря в Кели. Четирите дни, прекарани заедно с нея, бяха направили чудеса с душевното му състояние. Дори само това, че я гледаше как се бори с непокорната си коса, разчесвайки я с ръце, а после с гребен, за да я изсуши след плуването, беше достатъчно, за да се изпълни със спокойствие и тиха радост.

Мисълта как се беше гмуркала в кристално бистрата вода го накара да се усмихне. Бе му казала, че заради несравнимото удоволствие от „банята“ си струвало да понастръхне от студ.

Кели погледна към краката си, все още обути с вълнените чорапи на Брайън. Пришките заздравяваха по-бързо, отколкото бе очаквала. Ако се съдеше от няколкото пробни крачки, които бе направила през деня, май скоро нямаше да е необходимо Брайън да я носи навсякъде. Искаше да се справя сама, без неговата помощ, и въпреки това, се чувстваше объркана от необяснимото усещане за загуба, което изпитваше при всеки нов признак за подобрение. Свали ръце от главата си и въздъхна.

— Сега е дори по-лошо, отколкото беше преди.

— Защо трябва да сплиташ косата си? На мен ми харесва разпусната свободно. Придава ти някаква циганска загадъчност.

— Добре е, ако си циганка, но за фотографките е истинско мъчение. Когато не нося косата си вързана, тя ми се пречка постоянно.

— Тази вечер ще правиш ли още снимки?

Кели се замисли за момент.

— Разбирам накъде биеш.

Пръстите й ловко освободиха сплетените кичури. Брайън се усмихна.

— Преди да те срещна, нямах никаква представа, че фотографията е толкова прецизно нещо.

— Предполагам, като повечето хора и ти си смятал, че всичко се свежда до това да насочиш обектива и да натиснеш бутончето.

— Да, нещо подобно.

— Всъщност, снимането е само една малка част от целия процес. Големият майсторлък е в проявяването на лентата и в копирането на снимките. Най-страхотните кадри могат да изглеждат посредствено и обратното — зависи от уменията ти в тъмната стаичка. Особено, когато работиш в черно-бяло.

Той й зададе още няколко въпроса. Каза си, че го прави, защото е истински заинтересован от тази материя, но знаеше, че зад „любознателността“ му се криеше нещо друго. Искаше да се наслади на гласа й. Предната вечер до късно не бе успял да заспи, заслушан в тихото й дишане. Бе се опитал да си представи какво би било да чува тези звуци близо до себе си, в своите обятия, и това бе предизвикало в съзнанието му купища омайващи представи, които съвсем бяха прогонили съня му. Сега отново копнееше да я докосне, да почувства мекотата на косите й, кадифето на голата й кожа. Жадуваше да усети допира на пръстите й по тялото си. Общуването му с Кели, макар и за толкова кратко време, бе превърнал неговата потребност да протегне ръце към някого в обсебващ, неудържим порив. Трябваше да мобилизира докрай самоконтрола си, който бе развил до съвършенство в своята кариера на банков бос, за да успее да поддържа привидното си безразличие. Осъзнаваше, че ако не искаше да изгуби уравновесеността си, далеч по-добре щеше да е да ускори раздялата си с Кели, вместо после да търси начин да я забави. Но въпреки всичко, ставаше му все по-трудно и по-трудно да мисли за деня, когато трябваше да й каже „сбогом“.

— Защо имам чувството, че не ме слушаш? — прекъсна разсъжденията му тя.

— Чух всяка твоя дума.

— Повтори последните три.

— Струва ми се, че бяха… „не ме слушаш“. Но понеже „не“ е частица, не съм сигурен дали…

Кели хвърли гребена си и го уцели в гърдите. Брайън изрева, сякаш бе смъртно ранен, и падайки по гръб, закачи края на раницата си, която се прекатури върху него. Алуминиевият самар го удари по главата и носът му пое целият удар. Той седна и захлупи лицето си с длани.

Кели ахна.

— Хей, добре ли си?

— Не знам — измърмори Брайън и предпазливо докосна носа си. — Мисля, че може би е счупен.

— О, боже!

Тя припълзя до него.

— Дай да видя.

Отмести ръцете от лицето му и облекчено въздъхна.

— Поне не кърви.

Опипа носа му там, където той й се стори леко подут.

— Ох!!!

Силният му вик я стресна.

— Извинявай… — прошепна Кели. — О, Брайън, аз едва те докоснах. Сигурно е счупен.

— Не се тревожи — отвърна той с ужасна, изкривена от болка, физиономия. — Ще се оправя.

След като си пое дъх, добави:

— Ако не успеем да стигнем навреме до някое цивилизовано място, където да го наместят, ще се наложи да се подложа на жестокото мъчение да бъде счупен отново и…

Кели го изгледа изпитателно.

— Нищо му няма на носа ти, нали?

В очите му проблесна дяволито пламъче.

— Ах ти, мошенико!

Тя се опита да го блъсне. Брайън хвана китките й, задържа я, впи поглед в нея и после леко я привлече към себе си.

Изражението му бе изгубило своята игривост.

Устните им се срещнаха плахо, сякаш всеки от тях съзнаваше, че една страстна целувка би ги тласнала в нова и опасна територия. Но постепенно копнежът надделя над разума и предпазливостта им се стопи. Когато Брайън я притисна по-плътно към себе си и Кели с готовност се остави в неговите обятия, от гърлото му се изтръгна страстен стон.

Прегръдката, докосването — всичко беше точно така, както си го бе представял. И все пак знаеше, че не би трябвало да допусне съществуването на такива силни чувства, каквито го разтърсваха сега. Помилва лицето й и зарови пръсти в косата й. Разтвори устни, за да усети дъха, вкуса й, топлата влага на езика й. Дланите му се впуснаха във вълнуващо пътешествие надолу по гърба й, а после обходиха грациозните извивки на бедрата й. Вдиша дълбоко и цялото му същество се опи от аромата й. Тя излъчваше онзи тайнствен, едва доловим мирис, който се бе опитвал да разпознае неотдавна — чист мирис на младо женско тяло, леко примесен с тънките ухания на сапун, шампоан и парфюм.

В утробата на Кели изригна вулкан от дълго потискани копнежи и задвижи всички механизми на нейната чувствителност. Безумната страст я понесе в своя водовъртеж и тя отхвърли настрана вътрешните си панически страхове, че това, което правеха, е ужасна грешка. Прегърна го и почувства силата на гъвкавото му тяло, на което досега се бе любувала само през визьора на фотоапарата. Ръцете й се плъзнаха по мускулите на гърба му и тя се притисна плътно към него.

Брайън я вдигна и нежно я положи върху пълния с пух спален чувал. Устните му зашепнаха името й, придвижвайки се от устата към ямката под шията й. Той долепи буза към гърдите й, заслуша се в ускорените удари на сърцето й и с радост установи, че те бяха като ехо на неговите. Никога не бе желал някоя жена по-силно от Кели. Дори в юношеските си години, в пожара на събудилите се сексуални пориви, не бе бил завладяван от толкова мощно и непреодолимо желание. Встъпителните крачки в една връзка, ритуалите на ухажването, които биха определяли поведението му, ако се намираха в Чикаго или Финикс, бяха останали назад заедно с всички други удобства на цивилизацията. Сега действията му се ръководеха от някакъв първичен и древен инстинкт.

Започна да разкопчава ризата й, постепенно разтваряйки деколтето й все повече и повече. Изложени на студения ветрец и изгаряни от жадния му поглед, зърната й се втвърдиха от възбуда под копринения сутиен. Брайън освободи двете й гърди от тази последна преграда, погали ги и след като свали собствената си риза, привлече Кели към себе си.

Когато тя протегна ръце, за да ги обвие около врата му, неволно напипа раницата, която преди минути бе паднала върху него. Това изведнъж развали магията на мига и я върна в реалността. Кели сякаш се издигна над тялото си и видя цялата сцена с очите на страничен човек. Слисана от това, което щеше да последва между тях, опря длани о раменете на Брайън и го отблъсна.

— Мили боже! — възкликна задъхана. — Какво ни стана?!

Притеснена както от държанието си, така и от своята голота, Кели му обърна гръб и се зае да закопчава ризата си.

Той се надигна, примигна няколко пъти и поклати глава, сякаш беше възможно по този начин да поправи конфузната ситуация.

— Съжалявам, Кели… — каза най-после, опитвайки се да се овладее.

Пред очите му се изнизаха като на филмова лента вълнуващите минути на взаимно трескаво изучаване. Не можеше да си обясни как се бе стигнало до страстната им прегръдка. Загубата на самоконтрол му беше така чужда, както и неуспехът.

— Няма защо да се извиняваш… Ти не си виновен.

— О?

Независимо от върховните усилия да изглежда спокоен, пръстите му трепереха толкова силно, че не можеха да насочат правилно копчетата към илиците на ризата му.

— Това означава ли, че ти поемаш цялата отговорност? — шеговито я попита.

Кели се помъчи да му отговори със същия закачлив тон. Ако успееха да погледнат на това, което току-що се бе случило, откъм смешната му страна, биха могли да запазят добрите си отношения и да си останат приятели.

— Сигурно ще е от водата. Не се разболяхме, но започнахме да се държим като ненормални.

Ненормални или не, но тя не можеше да игнорира силното чувство на загуба, което изпитваше. Все едно че бе получила красиво опакован подарък… и го бе върнала неотворен. За да оправдае своето стъписване, си напомни, че би било страшно глупаво да допусне помежду им да се зароди нещо сериозно, когато след няколко дена всеки от тях щеше да тръгне сам по своя път.

— Оценявам това, което се опитваш да направиш, Кели — рече тихо Брайън. — Но не е необходимо.

Той се обърна и я погледна.

— И… обещавам ти, че то няма да се повтори.

Би й обещал всичко, защото не искаше да загуби доверието й и непринудената спонтанност, която се бе установила в отношенията им.

Отметна косата от челото си.

— Ще ми се да се поразходя. Мога ли да ти бъда полезен с нещо, преди да тръгна?

Твърде поразена от разигралата се „любовна сцена“, Кели само поклати глава. Брайън се приведе до нея, за да вземе якето си, и ризата му се разтвори, разкривайки къдравите косъмчета, които до неотдавна бяха галили все още възбудените й гърди. Тя стаи дъх, изненадана от дълбокия властен копнеж, който я изпълни цялата, и с невероятно усилие овладя порива си да протегне ръка и да ги докосне.

Загледа се след Брайън, докато той се отдалечаваше, без да е в състояние да изрече думите, които биха го накарали да остане. Никога досега не бе допускала възможността, че би могла да се впусне в случайна сексуална връзка. Запита се защо сега почти бе го направила. „А ако това не е мимолетно увлечение, тогава?…“ Струваше й се лудост да си въобразява, че между тях би могло да има нещо повече.

Нощта се спусна малко след като Брайън се скри от погледа й. Звездите и едрата луна, които изглеждаха много близо поради кристалния планински въздух, обляха долината със сияйна светлина, от която наоколо легнаха дълги, причудливи сенки.

Кели напрегнато се взираше в полумрака, очаквайки Брайън да се завърне. Бдението й продължи дълго, докато най-после главата й не клюмна от умора.

Когато на сутринта се събуди от блесналото слънце и от шума на вятъра в клоните на боровете, погледът й мигновено се насочи към спалния чувал на Брайън. Беше празен! Борейки се с паниката, тя огледа лагера. Всичко си беше както преди.

„Може би не се е върнал!“ — мина й през ума. Засенчи очи с ръка и се взря надолу към езерото. Когато го забеляза близо до водата, въздъхна с облекчение. В очите й се появи влага. Ядосано я изтри с длан. „Какво става с мен?!“ Въпросът отекна като ехо в съзнанието й. „Държа се като тийнейджърка, хлътнала по своя учител!“

Хвана се, че докато наблюдава Брайън, си мислеше за жадните му устни и за докосването на голите му гърди. Изстена отчаяно и отмести погледа си.

Край брега на езерото Брайън потръпна от внезапния полъх на студения вятър. Огледа рибите, които бе уловил тази сутрин, и съпостави нарастващия си глад с времето, необходимо му да хване още няколко. Бе се събудил призори и бе решил да налови риба за закуска. Не беше в състояние да гледа спокойно Кели или да мисли за нея. По време на дългата си разходка снощи и през часовете, които бе прекарал, седнал върху един заоблен камък на стотина метра от лагера, чакайки я да заспи, той отново и отново си бе повтарял аргументите в защита на тезата, че връзката им трябва да си остане платонична. Когато обаче се бе опитал да обобщи това, което ставаше с него, всичко се бе свело до простия факт, че е влюбен.

Намръщи се на отражението си в трепкащите води на езерото. Разумът му подсказваше, че напоследък му се бе струпало твърде много, за да може като капак на всичко да приеме възможността да е влюбен. „Прекалено скоро е след Пола… след напускането ми на банката… Как изобщо бих могъл да отворя сърцето си на Кели, при положение че вече нямам никаква представа кой съм? Не бих ли могъл? Аргументите, разсъжденията, задръжките — всичко това е самозаблуждение. Истината е, че ужасно много съм хлътнал по нея, и че повече няма как да крия това…“

Доводите, които снощи му се бяха стрували непоклатими, сега сякаш сами се бяха оборили. Там, където властваха емоциите, нямаше място за логика. Какво значение имаше това, че се познаваха по-малко от седмица, когато Кели го караше да се чувства така жив, както не бе се чувствал от години? Беше упорита, вироглава и сексапилна — една невероятна комбинация, която го възбуждаше и предизвикваше. Освен това, Кели някак си бе събудила дълбоко потиснатия му защитен инстинкт, за който той не подозираше, че още съществува, и бе го накарала да се чувства много повече мъж, отколкото бе предполагал, че е възможно. Усмихна се при тази мисъл. „Какво ли би казала Кели, ако узнаеше, че е извикала у мен синдрома «Аз — Тарзан, ти — Джейн»? Май няма да е кой знае колко впечатлена. Тя не е жена, която би се правила на Джейн пред който и да било Тарзан“.

Потрепването на плувката върна мислите му отново към риболова. Но щом хвърли поглед към лагера, забрави за всичко и в съзнанието му остана само Кели. Тя седеше и го наблюдаваше. Засмя се и й помаха с ръка. После взе улова си и тръгна нагоре по склона.

Кели се изправи и опита няколко крачки. След това и още няколко. Чувстваше болка, но тя бе в рамките на поносимото.

— Не е зле — констатира Брайън, като прикри зад маската на веселостта истинските чувства, които изпитваше от бързото й оздравяване.

— Знаех си, че ще се зарадваш. Трябват ми още два-три дена и ще стана като нова. Тогава ще се отървеш от мен и ще можеш да продължиш похода си.

Той се усмихна с усилие.

— Аз пък бях започнал да проверявам наоколо за постоянно жилище.

— Казах ти, че съм по-жилава, отколкото изглеждам.

— Спомням си, вироглава госпожице.

— Внимавай! Нали не искаш да изляза извън нерви? Знаеш какво става…

Брайън наклони глава на една страна и бързо я огледа от главата до петите.

— Не знам, но може би ще е забавно да те видя как позеленяваш и раздираш дрехите си.

Кели се опита да прехвърли тежестта си от левия на десния крак и загуби равновесие, останала без дъх от болката, която я прониза. Инстинктивно се протегна към него. Брайън пусна на земята рибата и въдицата и я притисна в обятията си. След това приклекна и я вдигна на ръце. Веднага разбра, че бе направил грешка. Влудяващото желание го връхлетя без никакво предупреждение.

— Кели… — почти простена.

Начинът, по който произнесе името й, недвусмислено й разкри страстния му копнеж. Не беше необходимо да й казва нищо повече.

Когато очите им се срещнаха, времето престана да тече. Подсъзнателно Кели разбра, че вътрешната й борба бе приключила. Изостави разума, впусна се във вихъра на чувствата и обви ръце около врата му.

Неочакваната й капитулация разколеба Брайън. Знаеше, че ако си позволи тази любовна авантюра с нея, след това никъде не би могъл да се скрие от своята непоносима самота.

— Има нещо, което се налага да си изясним, преди да сме направили каквото и да било, Кели…

Кели трябваше да разбере, че той искаше нещо повече от физическо удоволствие, че желаеше истинска връзка.

Кели не би могла да понесе думите, които усещаше, че Брайън се кани да изрече, и затова го спря, притискайки устните си към неговите. Да знае, че това, което щеше да се случи между тях, е своеобразен вик за помощ на двама самотници, беше едно, а да го чуе от него — съвсем друго. Неусетно Брайън бе я накарал да осъзнае, че зад привидната си фасада на независима личност тя също е самотна. Дори и ако трябваше да са заедно само през този краткотраен поход, тя го желаеше. Копнееше за неговата нежност и топлина, за състраданието и грижите му. Брайън се бе вслушал в мечтите й и така отново ги бе направил свежи и осъществими.

Въпреки отчаяните й надежди, че това не е така, Кели разбираше, че двамата са твърде различни, за да могат да живеят заедно. Но за ден-два, преди реалният свят да ги раздели отново, биха могли да си дарят малко щастие, споменът, за което да ги топли в идните самотни нощи.

— Знам какво искаш да ми кажеш, Брайън — тихо отвърна тя. — И аз се чувствам по същия начин. Не е нужно да обличаме в слова това, което става сега.

Целуна го.

— Понякога, ако за нещо се говори прекалено много, ако постоянно се анализира, магията изчезва.

— Между нас?! — възкликна Брайън, изпълнен с неописуема радост, и отново я привлече към себе си. — Никога…

Щом Кели така искаше, той щеше да изчака с обяснението си в любов. Забавянето вече нямаше никакво значение — животът беше пред тях.

Наведе се към лицето й, за да потърси очакващите го устни. При докосването от гърдите му се отрони страстна въздишка. Обхвана здраво тялото й и я притисна плътно. Беше точно такава, каквато си я бе представял — невероятно нежна и податлива, но в същото време стегната и гъвкава. Забързаното туптене на сърцето й отекна в ушите му.

Устата й леко се разтвори в покана. Езикът му докосна устните, зъбите й и проникна в еротичните дълбини зад тях. Светът се завъртя пред очите на Брайън и всички образи и звуци постепенно изчезнаха от съзнанието му. Шеметният вихър започна да се стеснява във все по-малки и по-малки кръгове, които неудържимо го водеха към огнището на неговото безумно желание.

Не бе дръзнал дори да се надява, че и Кели би могла да изпитва същата изгаряща жажда за любов. Искаше му се да изкрещи колко е щастлив, но само шепнеше, опасявайки се, че всичко би могло да е просто сън.

Отнесе я до спалния си чувал. Когато легна върху нея, посегна към косата й, надигна един кичур и го остави да изтече между пръстите му.

— Казвал ли съм ти, че слънцето прави косата ти да изглежда като блестящо злато?

Тя се усмихна и се извъртя, за да може да разкопчае ризата му.

— И да е така, нямам нищо напротив да го чуя пак. — Ръката й се смъкна по-надолу, последвана от устните й, които започнаха да се придвижват по грапавата му, леко боцкаща брадичка, към мястото в долната част на шията, което пулсираше в препускащия ритъм на сърцето му. Устните й продължиха пътя си надолу. Кели притисна буза към къдравите косъмчета по гърдите му, чието гъделичкане я понесе в един чувствен полет. Шмугна ръка под ризата му и като погали гърдите му, я обви около кръста му. Чу как Брайън шепне името й. После той я прегърна и отвърна на ласката й с целувка, пълна с нарастващо желание.

— Кели… Толкова се боя да не те нараня.

Дланите й обхванаха лицето му. Тя притисна устни към клепачите му, към устните, към слепоочията.

— Аз съм по-жилавата тук, забрави ли?

Дъхът му нежно погали врата й. Когато й отговори, в гласа му нямаше и нотка от закачливост.

— Желая те, красива Кетлийн… много повече, отколкото можеш да си представиш. Страхувам се, че желанието ми е така силно, че ще те задуши.

Кели докосна с пръсти бузата му и ги плъзна нагоре към гъстата му коса.

— О, Брайън! — измърка тя. — От страшно дълго време не съм била желана от някого. Искам ти да ме пожелаеш… Имам толкова много да давам.

Той извади ризата й от джинсите и плъзна ръката си под нея, търсейки кадифената кожа на тънката й талия. После продължи нагоре и безпогрешно откри покритите й с коприна гърди. Кели спря да диша, когато Брайън притисна към тях свитата си длан и започна да ги гали с влудяващо нежни движения. Целуна я по шията, а после притисна устни към мястото, където бе била ръката му, и жаркият му дъх изпрати своето настоятелно послание към втвърдените й в очакване зърна.

Скоро дрехите им се превърнаха в дразнеща пречка на любовната игра. Кели доразкопча ризата си, а Брайън я смъкна от раменете й, вкусвайки меда на плътта й. Когато тя посегна да се освободи от сутиена си, Брайън я спря.

— Ти си много по-хубава, отколкото си те представях — прошепна й очарован.

Пръстът му бавно пролази по набъбналите тъмни връхчета, които примамливо напираха под фината материя. Той взе едното между палеца и показалеца си и го разтърка. После сведе глава и зарови лице в улейчето между гърдите й.

— Брайън… — изстена сластно Кели.

Най-сетне Брайън разкопча сутиена и красивите полукълба блеснаха в цялата си прелест. Той нежно започна да поема зърната им с уста, стискайки ги лекичко със зъби и докосвайки ги с език.

Кели почувства трескавата му настойчивост и отвърна на порива му с пълното съзнание за нарастващата си възбуда. Брайън се отдръпна за момент, за да се освободи от дрехите си и тя направи същото с остатъка от своите.

Острият ветрец обгърна голотата й и Кели почувства студ, но щом Брайън я докосна, отново бе обляна от горещи, влудяващи вълни.

Той я прегръщаше и целуваше така, както никой друг досега. Безкрайно нежен, всеотдаен и страстен, Брайън приемаше милувките й с приглушени въздишки и гальовни думи. Кели се чувстваше като равноправен партньор — можеше да дава и да получава удоволствие без свян и задръжки.

Когато проникна в нея, тя пламенно посрещна тежестта на бедрата му, почувства, че точно така е трябвало да стане, и че е готова да му се отдаде напълно.

С много търпение и обич Брайън я поведе в невероятно пътешествие към върха на насладата. Дъхът й секна от шеметното блаженство. После Кели тихичко зашепна името му, изпълнена с възторг.

Брайън започна да я люлее в прегръдките си, притиснал тялото й към себе си, докато най-после тя слезе от висините на страстта. Когато дишането й се поуспокои, въздъхна и като се протегна, се сгуши в обятията му.

Брайън я целуна по челото.

— Да ти кажа ли как се чувствам след това фантастично изживяване?

Кели срещна погледа му. Очите й все още бяха премрежени от отшумяващата възбуда.

— Можеш ли да намериш думи?

— Ммм…

На лицето му се изписа песимистична усмивка.

— Не мога да повярвам, че ми въздействаш така, само като те гледам. Преди тридесет секунди бях задоволен, а сега се чувствам тъй, като че ли последният половин час никога не го е имало.

Кели стрелна езика си към леко разтворените му устни.

— Половин час ли? — измърмори тя. — Не си спомням за никакъв половин час.

Брайън се извъртя, положи я под себе си и с възбуден стон посрещна палавия й език в устата си. Ръката му се плъзна по плоския й корем и се насочи към онова местенце между бедрата й, където вече гореше повторно събуденото й желание. Кели с готовност и без свян откликна на неговото докосване, сякаш двамата бяха любовници от много години.

За момент в съзнанието на Брайън проблесна мисълта за бъдещия им съвместен живот, която го замая. Изпита необходимост да благодари на някого, но не знаеше на кого точно. Запита се дали някъде на небето има ангел, който отговаря и се грижи за подобни неща — ангел, който е решил, че предостатъчно е бил нещастен…