Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hellion, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 58 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2013 г.)
Разпознаване и начална корекция
Smotla (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013 г.)

Издание:

Бъртрис Смол. Непокорната

ИК „Торнадо“, София, 1999

САЩ. Първо издание

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева

ISBN: 954-19-0060-7

История

  1. — Добавяне

Пролог
Англия

Август 1100

За Великден Крал Вилхелм Рижави замина с двора си за Уинчестър. На Петдесетница беше в Уестминстър. По онова време в едно селце в Бъркшир започнала да блика кръв от земята и много хора, свидетели на чудото, се кълнели в истинността му. Когато мълвата за необичайното явление достигна до краля, той се изсмя.

— Тези англичани! Толкова суеверен народ.

Свещениците поклатиха навъсено глави и зашушукаха помежду си. Кралят беше неверник, не изпитваше никакво страхопочитание към предсказанията и всичко свято. Със сигурност кончината му щеше да е лоша, както и на порочните му приятели. Приближените на Вилхелм Рижави обаче знаеха, че бе суров и проявяваше малко търпение към невежеството и страха, но справедлив с преданите и честните.

Ловният сезон за елени бе открит на първи август и Вилхелм Рижави замина за ловната си хижа в Ню Форест, придружен от няколко приятели и най-малкия си брат Хенри. Мнозина бяха изненадани, че Хенри Боклерк — наречен така, защото от всички синове на Завоевателя[1] бе най-образован — се държеше приятелски с краля. Наследникът на Вилхелм Рижави не беше Хенри, а най-големият им брат Робърт, херцог на Нормандия. Все пак принцът, като че ли не таеше никаква злоба — нещо необичайно за времената на непрекъснати нашествия.

На втори август ловът трябваше да започне призори, но сутринта някакъв чужденец монах разговаря с приятеля на краля, Робърт Фицхейм, и му разказа предупредителното видение, явило му се през нощта. Кралят се съгласи да не излиза на лов онази сутрин, макар и да не се опасяваше от предсказанията на монаха. Храносмилането му бе нарушено, бе преял и препил предишната вечер, затова не се противопостави да отложи лова.

— В стомаха ми като че ли има камък — надсмя се той. — Еленът ще ме чуе отдалече и ще се скрие, но следобед отиваме.

И след като се наобядваха, Вилхелм Рижави и свитата му навлязоха в гъстите гори, за да преследват дивеча. Като откри едно местенце близо до поток с пресни следи от копита, кралят слезе от коня си и се притаи мълчаливо сред храстите в очакване да се появи някой елен на водопой. Знаеше, че приятелят му Уолтър Тайръл е наблизо. Другите ловци се разпръснаха, каквато бе обичайната практика при такъв лов.

Внезапно, без никакво предупреждение, във въздуха изсвистя стрела и се заби в гърдите на Вилхелм Рижави. Поразен, кралят сграбчи стрелата и политна шумно към просеката близо до поточето. Не бе чул нищо и тогава очите му се взряха в тези на убиеца. Едно лице го наблюдаваше от шубраците. Монархът се усмихна, като го разпозна. В погледа му се появи възхищение, дори одобрение. После той се строполи по очи в калта, докато смъртта бавно го отнасяше.

Нито едно листенце не прошумоля, когато убиецът на Вилхелм Рижави се отдалечи. Уолтър Тайръл излезе на просеката и се озърна. Като забеляза краля, нададе пронизителен, тревожен вик. Не след дълго мястото се изпълни с останалите приятели на краля, включително Хенри Боклерк, който стоеше с отворена уста и стъписан от гледката пред себе си.

— Мили боже, Уолтър! Ти си убил краля! — изрече Робърт де Монфор така, че всички да го чуят.

— Не! Не! — отвърна Тайръл. — Не съм аз, господи! Кралят беше мъртъв, когато пристигнах. Бяхме заедно, но той избърза пред мен. Намерих го така. Заклевам се!

— Сигурен съм, че е нещастен случай — намеси се Робърт Фицхейм. — Ти си благороден човек, Уолтър, и нямаш причина да убиеш краля.

— Нима това място е прокълнато? — учуди се високо Де Монфор. — Братът на краля, Ричард, бе убит преди толкова много години при подобен случай, а миналата пролет племенникът му загина по същия начин. Нещастие при лов.

— Не моята стрела прониза краля — повтори упорито Уолтър Тайръл.

— И все пак това е твоята стрела — обори го Де Монфор, като се наведе. — Погледни, това е една от двете, които лично кралят ти даде днес. Не си ли спомняш, Тайръл? В замъка дойде един ковач с шест стрели, точно преди да потеглим днес следобед. Кралят оцени ковашката му изкусност. Задържа четири за себе си, а две даде на теб. Сега нямаш две, нали?

— Изстрелях едната преди — настояваше Тайръл. — Ти самият беше до мен, когато се прицелих в един елен от коня. Не улучих, а не успях и да намеря стрелата. Не помниш ли?

— Било е нещастен случай — намеси се утешително и Фицхейм. — Трагична злополука. Не може да се повдига обвинение. Вероятно ще е най-добре обаче да се върнеш в имението си във Франция, милорд. Поа, нали така беше? Вероятно някои ще са достатъчно луди, за да търсят отмъщение за тази злополука. На коня, милорд, и не се обръщай назад!

Не бе необходимо да се повтаря два пъти на Уолтър Тайръл, граф Поа. Не бе толкова глупав, за да не долови, че тук се криеше нещо гнило. Във всеки случай не желаеше да поеме вината за деяние, което не бе извършил. Възседна коня и се понесе в галоп, дори не си направи труда да се отбие в кралската хижа, а се насочи направо към брега и се качи в първата лодка, която успя да намери, за да го отведе във Франция.

— Кралят е мъртъв — изрече внимателно Робърт де Монфор.

— Да живее кралят! — отвърна тържествено Фицхейм.

 

 

Вилхелм Рижави бе погребан на следващия ден, петък.

Брат му Хенри дори не изчака тленните останки на своя родственик да бъдат положени за вечен покой и побърза към Уинчестър, за да заключи кралската хазна. В неделя, пети август, бе коронован в Уестминстър, въпреки волята на баща си, Робърт да наследи Вилхелм Рижави. Хенри, най-младият от синовете на Завоевателя, се основа на факта, че само той е роден в Англия.

— Аз съм — самонадеяно заяви той пред благородниците — единствения законен наследник на краля на Англия, тъй като баща ми е бил крал на Англия, когато съм се родил, а съм и роден в Селби, Йоркшир. Брат ми, херцог Робърт, е роден, докато баща ми е бил херцог на Нормандия.

Крал Хенри обеща да поправи всички обиди, нанесени от предишния монарх, но погледът му бе отправен към Нормандия, херцогството, принадлежащо на по-големия му брат Робърт, който в момента бе на кръстоносен поход. За да приключи това, той разпрати известия до всички феодали в Англия, изисквайки да му дадат клетва за вярност. На Хенри му бе необходимо да знае, че Англия е напълно лоялна, когато се заеме да обедини отново Нормандия и Англия. Не можеше и да става въпрос двете територии да бъдат разделени. Нямаше съмнение, че Хенри бе крал на Англия по право и господар и на Нормандия.

Бележки

[1] Вилхелм I Завоевател 1066 — 1087, крал по право на завоевание след нашествие в Англия. Един от най-могъщите владетели на средновековието. — Б.пр.