Метаданни
Данни
- Серия
- Приключенията на Незнайко (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Приключения Незнайки и его друзей, 1954 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Дона Минчева, 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2013 г.)
Издание:
Николай Николаевич Носов. Приключенията на Незнайко. Незнайко в Слънчевия град
Превод: Дона Минчева, Искра Панова
Художник: Алексей Лаптев
Редактор на издателството: Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор: Венелин Вълканов
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Христина Денкова
Издателство „Отечество“ — София, 1978 г.
История
- — Добавяне
Осма глава
На път
Най-после пълненето на балона с топъл въздух беше привършено. Знайко накара да приберат казана и собственоръчно завърза с връвчица гумената тръба, за да не може топлият въздух да излиза от балона. След това той заповяда на всички да се качат в коша. Пръв влезе Бързанко, след него се закатери Шишко и без малко не се изтърси върху главите на другарчетата си. Той си е дебеличък, джобовете му бяха пълни с различни неща: тук бучка захар, там курабийка. При това бе си обул за всеки случай галоши, а в ръцете си държеше чадър. С общи усилия настаниха Шишко в коша, а след него почнаха да се катерят и останалите дребосъчета. Захарин Захаринов Сиропов се въртеше край коша и помагаше на всички да се качат.
— Седнете, моля — казваше той, — настанете се по-удобно. В балона има място за всички.
— И ти седни — канеха го другарите.
— Има време — отговаряше той. — Важното е вие да седнете.
Той услужливо ги хващаше под мишница, повдигаше ги отдолу.
Най-после всички влязоха в коша. Само Сиропов остана долу.
— Защо не сядаш? — го попитаха.
— Може би ще е по-добре без мене? — отвърна Сиропов. — Аз съм май дебеличък. И без това ви е тясно там. Страхувам се да не стане претоварване.
— Не бой се, никакво претоварване няма да стане.
— Не, братчета, летете без мене. Аз тук ще ви почакам. Защо да ви стеснявам?
— Никого няма да стесниш — отговори Знайко. — Сядай. Щом сме решили да летим всички, трябва наистина всички да полетим.
Сиропов неохотно се качи в коша, но тутакси стана нещо непредвидено: кошът заедно с балона изведнъж се спусна на земята.
— Ех, че хвръкнаха! — засмя се Малчо от оградата.
— А ти какво се хилиш? — скара му се Бърборко. — Тук има несполука, а той, се смее!
— Никаква несполука няма — обади се Лупов. — Просто балонът е направен за петнайсет души. Шестнайсет не може да вдигне.
— Значи няма да хвръкнат — попита Бърборко.
— Ще трябва да оставят някого, тогава ще хвръкнат — рече Лупов.
— Сигурно ще оставят Незнайко — допълни Мушица.
Сиропов, който се страхуваше да лети с балона, се зарадва и каза:
— Аз нали ви разправях, че ще стане претоварване! По-добре да сляза.
Той метна вече крак, за да слезе, но в този момент? Знайко взе една торбичка с пясък и я изхвърли от коша. Балонът изведнъж олекна и отново се издигна. Чак сега стана ясно защо Знайко заповяда да сложат в коша торбичките с пясъка. Всички заръкопляскаха, а Знайко вдигна ръка и се обърна с реч към дребосъчетата.
— Довиждане, братчета! — извика той. — Ние отлитаме в далечни страни. След една седмица ще се завърнем. Довиждане!
— Довиждане! Довиждане! На добър час! — завикаха дребосъчетата и замахаха с ръце и шапки.
Знайко извади от джоба си ножче и преряза връвта, с която бе вързан кошът за дървото. Балонът се издигна плавно, закачи се на един клон, но веднага се откачи и бързо полетя нагоре.
— Ура! — завикаха дребосъчетата. — Да живеят Знайко и неговите другари! Ура!
Всички заръкопляскаха и заподхвърляха нагоре шапки. Момиченцата се прегръщаха от радост. Мушица и Чипоноска дори се разцелуваха, а Лайка заплака.
В това време балонът се издигаше все по-високо и по-високо. Вятърът го отнасяше настрана. Скоро той се превърна в малко петънце, което едва се различаваше на синьото небе. Лупов се покатери на покрива на една къща и почна да гледа това петънце с тръбата си. До него, на самия край на покрива, се бе изправил поетът Цветец. Скръстил ръце на гърди, той гледаше общото ликуване и като че ли мислеше нещо. Неочаквано разтвори широко ръце и завика с всичка сила:
— Стихове! Слушайте стихове!
Наоколо изведнъж утихнаха. Всички вдигнаха глави нагоре и загледаха Цветец.
— Стихове! — зашептяха дребосъчетата — Сега ще има стихове!
Цветец почака малко, за да се въдвори пълна тишина. После протегна ръка към отлетелия балон, поизкашля се, каза още един път:
— Стихове!
И почна да декламира стихове, които току-що бе съчинил:
Кълбо, надуто с топла пара,
по въздуха свободно кара
нас — дребосъците. Макар не птички,
без криле, летим самички.
Успех е туй не на шега,
да викнем всички тук „ура“!
Че като се вдигна един шум! Всички отново заръкопляскаха. Момченцата смъкнаха Цветец от покрива и го понесоха на ръце към къщи, а момиченцата късаха цветни листенца и го обсипваха с тях. В този ден Цветец се прослави така, като че ли сам той бе измислил балон и бе полетял с него в небесата. Всички научиха наизуст стиховете му и ги тананикаха по улиците.
Дълго още този ден ту тук, ту там се чуваше:
Успех е туй не на шега, да викнем всички тук „ура“!