Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Незнайко (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Приключения Незнайки и его друзей, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Николай Николаевич Носов. Приключенията на Незнайко. Незнайко в Слънчевия град

Превод: Дона Минчева, Искра Панова

Художник: Алексей Лаптев

Редактор на издателството: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Христина Денкова

Издателство „Отечество“ — София, 1978 г.

История

  1. — Добавяне

Дванадесета глава
Новите познати

Когато Синеочка излезе, Незнайко полежа малко, после си спомни, че бе решил да види от какво е направена куклата и пак се приготви да стане, но в същия момент зад вратата отново се разнесоха стъпки и се зачу нечий шепот.

— Къде е?

— Там.

— Какво прави?

— Лежи в леглото.

— Мъртъв ли?

— Не, струва ми се, жив.

— Нека да го видя.

— Почакай.

Незнайко погледна към вратата и забеляза, че някой наднича през дупката на ключалката.

— Хайде дръпни се, ненаситнице! И аз искам да погледна — чу се отново шепот.

— Няма да се дръпна, щом ме наричаш ненаситница.

Зад вратата се чу шум.

prikljuchenijata_na_neznajko_0067.png

— Не се блъскай, не се блъскай! — раздаде се сърдит шепот. — Ако ме блъснеш още веднъж, ще те дръпна за косата.

— А пък аз — за плитките и ще те ритна даже!

Незнайко поиска да види кой спори там. Той скочи от леглото и бързо разтвори вратата. Чу се глух удар и Незнайко видя пред себе си две момиченца. Те отскочиха настрани, хванали челата си с ръце, и уплашено гледаха Незнайко. На престилката на едното беше избродирано зелено зайче, а на другото — червена катеричка. И двете като по команда замигаха, заплакаха, след това се обърнаха назад и почнаха да се изкачват по тясната стълбичка отдясно на вратата.

— А-а-а! — плачеше силно момиченцето с късите плитчици, които стърчаха на тила му в различни посоки.

— У-у-у! — пригласяше му и другото, с голяма синя панделка на самия връх на главата.

prikljuchenijata_na_neznajko_0068.png

Незнайко се почеса по тила и измърмори под носа си:

— Виж ти история! Май че здравата ги треснах с вратата.

От страх да не направи още нещо в чуждата къща Незнайко се мушна в леглото и реши да дремне, но след малко в коридора отново се зачуха стъпки. Вратата се отвори и в стаята надникна ново момиченце. То имаше къдрави коси, весели, игриви очи и дяволито личице с остро носленце.

— Момче! — извика то. — Побойник!

prikljuchenijata_na_neznajko_0069.png

Незнайко подскочи от изненада в леглото. Вратата веднага се хлопна и се чуха бързо отдалечаващи се стъпки. Незнайко сви рамене и измърмори презрително:

— Фантазьорка!

Той отпусна глава на възглавницата и почна дори да задрямва, когато вратата отново се отвори и в стаята надникна същото момиченце с къдриците.

— Побойник! — извика то. — Ха-ха-ха!

Вратата моментално се затръшна. Незнайко скочи от леглото и изтича в коридора, но там нямаше вече никой.

— Добре! — измърмори Незнайко заканително.

Той взе от писмената маса една дървена линия и се притаи зад вратата. Не стана нужда да чака дълго. Скоро в коридора се зачуха стъпки! Незнайко вдигна по-високо линията. Вратата се отвори. В стаята влезе Синеочка и линията веднага я перна по челото.

— Ох!

Синеочка се хвана за челото.

— Но защо ме ударихте с линията? — извика тя. — Сега ще ми излезе синьо на челото.

— Чак синьо може и да не ви излезе — отговори Незнайко, като въртеше смутено линията в ръцете си.

— Не, ще ми излезе, ще ми излезе! Знаете ли каква съм нежна? И с тапа да ме ударите, веднага ще ми излезе буца.

— Може да се залепи мушамичка — сети се Незнайко. — Нали донесохте от аптеката мушамичка?

— Аз я донесох за вас.

— Ще стигне и за двама ни — отвърна Незнайко.

Той взе мушамичката и я разряза с ножица на четири части.

— Залепвайте я по-бързо — вълнуваше се Синеочка. — Ето тук, тук…

Тя подложи челото си и показа с пръст къде да се залепи мушамичката.

Незнайко залепи мушамичката, но видя, че е залепнала накриво, почна да я отлепва.

prikljuchenijata_na_neznajko_0070.png

— По-внимателно! По-внимателно! — викаше Синеочка. — Цялото ми чело ще изплескате с тази противна мушама.

— Сега е добре — каза Незнайко, като залепи мушамичката.

Синеочка изтича към огледалото:

— Добре изглеждам, няма що! Само да не ме види някой с тази мушама на челото! Я ми покажете рамото си. Къде е натъртеното място?

Синеочка се залови да залепва мушамичка на рамото на Незнайко.

— Аз съвсем не исках да ударя вас — рече Незнайко.

— А кого?

Незнайко искаше да каже, че едно непознато момиченце го беше закачало, но сметна че това ще бъде доносничество.

— Никого — отговори той. — Аз исках просто да опитам може ли да чукна някого с тази линия.

— Вие, момчетата, си мислите само как да чукнете някого, а когато вас самите ви чукнат, не ви се харесва… Защо се усмихвате? Да не ви е смешно, че имам мушама на челото си?

Тя отново се приближи към огледалото.

— Наистина много смешно е с този четириъгълник на челото!

— А вие изрежете мушамата кръгла — посъветва я Незнайко.

Синеочка отлепи мушамичката, изряза я с ножиците във вид на кръгче и пак я залепи на челото си.

prikljuchenijata_na_neznajko_0071.png

— Така по-добре ли ви се струва? — обърна се тя към Незнайко.

— Разбира се — потвърди Незнайко. — Според мене така дори ви прилича.

Синеочка присви очи и взе да се оглежда в огледалото.

— А сега дайте ми панталоните и ризата — помоли Незнайко.

— Идете се измийте, а после ще получите и дрехите си.

Синеочка заведе Незнайко в кухнята. Там на стената имаше умивалник. До него на един пирон висеше кърпа за лице, а на поличката имаше сапун и прах за зъби.

— Ето ви четка, ето ви прах за зъби. Ще си измиете зъбите — каза Синеочка, като подаваше на Незнайко четката за зъби.

— Не мога да понасям праха за зъби! — измърмори Незнайко.

— А защо?

— Не е вкусен!

— Че няма да го ядете, я!

— Все едно. Щипе на езика.

— Ще пощипе и ще престане.

Незнайко с нежелание се зае да мие зъбите си. След като прекара два пъти четката по зъбите си, той направи отчаяна гримаса и почна да плюе. После изплакна с вода устата си и почна да си сапунисва ръцете. След като си изми ръцете, сложи сапуна на поличката и почна да си мие лицето.

— И на лицето сложи сапун — каза Синеочка.

— Не искам! — отговори Незнайко. — Сапунът винаги влиза в очите.

— Не, моля ви се — строго каза Синеочка. — Иначе няма да получите дрехите си.

Нямаше какво да се прави, Незнайко насапуниса лицето си и бърже започна да измива сапуна с вода.

— Бр-р-р! — потръпваше той. — Каква студена вода.

Като наплиска криво-ляво лицето си, той протегна ръце напред и със затворени очи взе да опипва стената.

Синеочка го гледаше и едва сдържаше смеха си.

— Какво търсите?

— К-кърпата — отговори Незнайко, разтреперан от студ.

— Защо я търсите със затворени очи? Отворете си очите.

— Как да ги отворя, когато п-п-проклетият сапун и без това ми влиза в очите!

— Че да бяхте го измили хубавичко.

prikljuchenijata_na_neznajko_0072.png

Синеочка откачи кърпата от стената и я подаде на Незнайко. Той я прекара по лицето си и чак тогава се реши да отвори очи.

— Е, сега станахте много по-чист и дори по-красив — каза Синеочка и като забеляза мръсните следи по кърпата, завърши: — Но следния път ще трябва да се измиете по-добре. Аз само първия път съм снизходителна.

Тя донесе дрехите на Незнайко и рече:

prikljuchenijata_na_neznajko_0073.png

— Обличайте се и елате горе да пием чай. Вие сигурно сте изгладнял вече?

— Страшно съм изгладнял — призна си Незнайко. — Струва ми се, че бих изял цял слон!

— Ах, горкичкият! Хайде елате по-бърже, чакаме ви.