Лас Смол
Искрата (5)

Пета глава

Изтегнат до Ан, Клинт постепенно успокои дишането си. После бавно се обърна настрани и я погледна. Леко положи ръка върху корема й, докато тя все още лежеше, както я беше оставил.

— Нали твърдеше, че си фригидна! — сгълча я на шега той. — Каква лъжлива хитра циганка си!

Тя го наблюдаваше предпазливо. Усмихна му се леко, но не отвърна. После опита да придърпа чаршафа върху голото си тяло. Той обаче не й разреши. Дръпна го от ръцете й и го отметна надолу към краката им.

— Какво правиш? — скара й се.

— Мислех, че искаш да се покрия.

— Защо? — втренчи се той в нея.

— Хари винаги… се извръщаше и ми казваше… да се покрия.

Клинт я гледаше безизразно.

— Горкият глупак! — Цяла минута наблюдава застиналото й лице, после погледът му се плъзна надолу. Приятно му бе да я гледа. Размърда ръката си върху корема й и поклати глава.

— Фригидна ли? Направо ме направи за смях. Това предизвикателство ли беше?

Тя свенливо протегна ръка и докосна лицето му. Беше толкова неуверена, че срамежливият й жест привлече вниманието му. Наведе глава към ръката й и я целуна.

После се сниши така, че ръката й да попадне на тила му и се наведе напред, за да я целуне.

— Фригидна съм… — прошепна Ан.

— Никога повече не го споменавай! — Усмихна й се. — Направо ми се разтреперват краката, като си помисля какво би ми се случило, ако бях дошъл тук малко по-рано, докато си бесняла. Слава богу, че си изразходвала част от енергията върху бедните плевели, преди да налетиш на мен.

— Не успях да те улуча!

— Само с пръстта. Каква страшна циганска вещица си! Сега, след като изпита върха на емоционалното общуване, бих искал да те видя как танцуваш.

— Но ти ме хвърли в езерото!

— Не, не съм — защити се той. — Само те потопих във водата, за да те охладя в лятната горещина. Тъй се беше разпалила… — изпитваше явно самодоволство — … че не осъзнаваше от какво имаш нужда, затова първо трябваше да те поохладя… — Тя го изгледа със съмнение и той продължи: — А и аз влязох във водата с теб.

— Направо ме подлуди!

— Беше честно. Ти ме подлудяваш цели два месеца!

— Да не би да мислиш, че не ми е свито сърцето за утрешното откриване? Или че ти ме разстройваш? — Погледна го с единствената си леща.

— Не аз, моя едноока циганко. Ти сама се разстройваш. Аз действам на страничната линия.

Тя отвори дясното си око и се взря в Клинт.

— Никога не съм изпитвала нещо по-страшно в живота си. Изгубих контрол над себе си!

— Би трябвало веднага отново да го направим. Когато човек опитва нещо ново, най-добре е да упражнява умението, за да е сигурен, че няма да го забрави. — Взе свободната й ръка, допря я до тила си, после отново я хвана и я сложи на главата си. Сетне пое другата й ръка и я потърка у гърдите и надолу по корема си.

— Все още се възстановявам — започна тя решително.

— Докато ти се възстановиш, аз мога отново да проявя интерес. Последните думи, с които отправи молба към мен, бяха да ти помогна, затова предполагам, че пак ще поискаш същото. Винаги съм готов да услужа на жена в нужда. Ако те обхване нова страстна вълна, искам да бъда готов. Трябва да започнеш да работиш върху мен, за да заангажираш вниманието ми!

— Аз обаче съм напълно спокойна!

— Сигурно, но ще се промениш.

— Не го прави!

— Защо не?

— Няма да го правиш няколко дни и…

— Хайде да се обзаложим на нещо. — Той се усмихна похотливо. — Какво ще кажеш за двайсет цента?

— Искаш да кажеш отново да го направим? Утре ли?

— Скъпа, след като отвори вратите на желанието си, бихме могли да бъдем цяла нощ заедно. Може даже да не отидеш на откриването… на изложбата си утре вечер в галерията. — Целуна я продължително и започна да милва копринената й кожа с устни.

— Аз… Не мисля… — понечи да рече, но се оказа, че не бе в състояние нито да мисли, нито да говори!

— Какво не мислиш? — вдигна глава от зърното на едната й гърда той.

— Не съм сигурна…

— За нищо не се безпокой. Смятам, че ще бъда съвсем готов за следващата ти атака, когато и да решиш да я предприемеш.

— Доста си напорист, нали?

Той се засмя нескромно, а тя въздъхна блажено, после се усмихна и започна да се смее.

— Колко изумително беше!

— Да…

— Никога не съм си представяла, че ще бъде така. Мислех, че хората лъжат.

— Горкият Хари! — Погледна я с нежност. — Какво е пропуснал!

— Не съм сигурна, че той е изпитвал някакво удоволствие от мен. Бях толкова фригидна, че той се обръщаше и изчезваше веднага, щом го направеше. Не само че бях фригидна… — продължи тя. — Дори не съм добра домакиня. Не мога да поддържам реда в къщата и…

— Той да не би да се е оженил за теб, за да поддържаш къщата му? — прекъсна я Клинт. — Не можеше ли Хари да разтребва? Не можеше ли да си позволи да наеме жена?

Ан изучаваше лицето му. Наистина бе различен. Собствените й родители твърдяха, че тя е причината Хари да се вбесява. Твърдяха, че изобщо не са учудени, задето е било така.

— Въобще не бях никаква домакиня… — настоя тя.

— И какво правеше по цял ден?

— Бях съпруга на Хари Уорсоу. Изведнъж се оказа, че съм включена във всички възможни комитети. На двайсет години аз се движех с хора, които бяха по-възрастни от мен, които знаеха какво вършат, и които предполагаха, че аз също знам какво правя. Имаше събрания, обеди, коктейли и вечери… Беше пълна лудница! Явяваха се лица и имена, към които трябваше да се приспособявам. Това ми беше работата.

— След като това е била твоята работа, не му ли е хрумвало, че имаш нужда от помощ? Той съвсем сам ли върти бизнеса си?

— Да — призна тя. — Действително. Сам управлява корпорацията. Не позволява на никого да се меси.

— Значи Хари се връщаше вкъщи и очакваше вечерята да е готова, така ли?

— Да. Обичам да готвя, но мразя да чистя. Въобще нямам време и винаги е разхвърляно.

— Единственото, което аз искам, е редовно да сменяне чаршафите!

— Няма да дойда да живея при теб. — Изгледа го предизвикателно.

— Искам да се оженя за теб, Ан.

— Не!

— Ако смяташ, че имам намерение да служа като жребец за събудения ти апетит, значи подценяваш чувството ми на собственост.

— Аз принадлежа на себе си!

— Ти си и моя.

— Но, Клинт…

— Боже, колко е хубаво, че съм готов. А ти?

— Аз не съм твоя жена!

— Но си моята едноока циганка. — Настани се върху нея и разтвори бедрата й.

— Не исках да кажа… — започна възмутено тя, но млъкна, защото той се смъкна надолу и притисна доказателството за своята мъжественост към пламналата й плът.

Лицето му показваше, че се забавлява и че е сигурен в успеха си. После се раздвижи възбуждащо и тя притаи дъх. Колко е различно с него, помисли Ан.

В последния миг обаче, преди той да навлезе в нея, тя се намръщи и изрече натъртено:

— Не съм готова!

Той се надигна, опря се на лакти и я извърна.

— Не си готова ли?

— Не! — отвърна тя упорито.

Той легна върху нея, обгърна главата й с две ръце и почти я целуна, но не съвсем. Движеше лицето си върху нейното, без да я докосва, но горещият му дъх я изгаряше, тя чуваше тежкото му дишане. Клинт изглеждаше толкова гладен! Като някакъв звяр, който се готви да погълне плячката си. Гърдите й се напрегнаха, хълбоците й се надигнаха и тя впи пръсти в чаршафа. Клинт й се усмихна и Ан се взря в сините дълбини на очите му.

— Искаш ли да те целуна? — прошепна й.

— Една… Съвсем малка — отвърна му с полузатворени клепачи.

Забрави всичко и изцяло се отдаде на допира на топлите му устни. Ръцете й сякаш сами обвиха врата му, а коленете се вдигнаха, като петите се сключиха зад гърба му.

Той проникна в нея и нарочно започна да се движи бавно. На нея й се искаше да стигне края бързо. Насърчаваше го с дъха си, с тялото и със стонове. Клинт обаче не бързаше, макар Ан вече да се извиваше под него.

Тогава тя установи, че той нарочно се движи бавно. Ан отпусна ръцете и краката си върху леглото. Да не би това да беше някакъв вид мъчение?

Да, но не за да я накаже, а за да й достави удоволствие. Вкусваше я, а ръцете му я милваха, докато тялото му изпитваше сладостта й, а устните му — вкуса.

Ан никога не беше предполагала, че любовта предлага подобна чувствена наслада. Ръцете й свенливо се движеха по тялото му. Тя все още не бе набрала достатъчно смелост, но изпитваше нужда и тя да опита вкуса му. Това бе удивително за нея. Той събуждаше тръпки на екстаз в тялото й. Това усещане се разпростираше до всяка клетка, до всеки нерв.

Въздишките й представляваха музика за ушите му — толкова бяха страстни. Ръцете му трепереха, щом я докоснеше, тялото му вибрираше от подновено желание.

Колко отдавна бе копнял точно за това — да я притежава. Или пък тя притежаваше него?

Но не беше само съединяването на телата им, това беше единение и на духовете им, на тяхната същност. Той я докосваше, движеше се и я възпламеняваше. Беше много умел. Стопи и последните й плахи задръжки и я превърна цялата в пулсиращ огън на желанието.

Всеки неин нерв бе събуден за живот. Ръцете й се движеха по тялото му почти ритуално, като го окуражаваха и даряваха наслада, каквато и тя получаваше. Ан не си даваше сметка, че се движи буйно. Задъхваше се при всяко негово мърдане. Страстният им любовен танц беше бавен и сложен, докато със спираловидния водовъртеж ги изхвърли към зенита, високо и надалеч — в някакво друго време и измерение…

Най-накрая изтощените им тела, уморените ръце и дробове се отпуснаха и двамата останаха да лежат неподвижно.

С усилие Клинт надигна тяло от нейното, но без да руши единението на телата им.

— Обичам те, Ан! — пресипнало произнесе той със затворени очи.

— Да.

— Омъжи се за мен! — Тя дълго мълча, а после бавно поклати глава. — Добре ли си, Ан? — Той отвори очи и изследва бледото й източено лице. Ан все още стискаше очи. Усмихна му се леко, а той сложи ръка върху рамото й и я помилва. — Може би искаш да те напусна… — едва се насили да изрече.

Тя се намръщи при думите му. После отвори очи и му хвърли предизвикателен поглед.

— Не!

— Тогава какво възнамеряваш да правиш с мен? — запита той с доволна усмивка.

— Ами… Ще те използвам.

— Колко си наивна! Как можеш да допуснеш, че бих искал само да служа за сексуален обект на похотливото ти тяло?

— А ти?

— Аз ли… Да, но бих искал и повече.

— Не тази вечер.

— Ти наистина се превръщаш в самодоволна дръзка жена!

— Срещнах един мъж… — Огледа го и се усмихна хитро, по женски. Вдигна глава и я положи върху рамото му. Близна с език солената му плът и я целуна.

Той се плъзна, легна до нея, хвана ръката й и отстрани косите от лицето й.

— За тази първа среща с любовта май трябваше да те заведа на някоя горска поляна.

— Защо?

— За да може сред природата моята циганка да се наслаждава на естествените реакции на тялото си.

— Не е ли нещо обикновено за теб да вкараш циганка в леглото си?

— Не. Ти имаш вид на много студена и високомерна, а всъщност си изтъкана от страст. Пожелах те още първия път, когато те видях на коктейла. Направо ме изуми. Разбрах, че трябва да те имам. Но нямах никаква представа, че ще стане така…

— Нито пък аз. Не познавам някой, който има такъв опит.

— Това не е опит, Ан. Любов е.

— Да…

— И ще се омъжиш за мен.

— Не! Ще бъда само твоя любовница.

— Защо само това?

— Това е всичко, което мога да ти дам — обясни му меко тя. — Не мога да се омъжвам повече. Трябва да разполагам със свободата си.

— Ще я имаш заедно с мен.

— Ти ще искаш да се обвържа с теб!

— Както и да бъда край теб — кимна той леко.

— Не. Ти ще имаш свой собствен живот и ще се прибираш вкъщи, при мен. Аз изпитвам нужда да имам собствен живот, с който да разполагам. Няма повече да изпусна свободата си.

— Аз нямам никакви възражения срещу твоето рисуване. Имаш голям талант и ще е грешка, ако не го използваш. Няма да те затворя в изолирана кула.

— Има всякакви видове кули…

— Но ти не можеш да се отделиш от човечеството!

— Мога. Трябва. Така искам да живея. Чувствах се напълно доволна, докато ти навлезе в малкия ми свят. Приех те като част от него. Само дотолкова мога да се приспособя…

— Но ти страниш от целия живот навън! — възрази той.

— Веднъж съм водила онзи, външния живот и повече не го искам. Тук ми е добре.

— Какво, за бога, ти е направил той?

— Излекува ме от брака — отвърна простичко тя.

— Но има и много други неща! — не се предаваше Клинт.

— Той никога не ми е дал това, което ти ми даде тази вечер, Клинт. Беше великолепно, невероятно! Благодаря ти…

— Всеки даде едно и също. Но ние си дадохме повече от наслада. Дадохме си любов.

— Да — съгласи се тя.

— Аз съм търпелив. Ти ще поискаш да съединим живота си, както съединихме телата си.

— Ако очакваш това от мен, тогава не би трябвало да се виждаме повече. Ще се чувстваш нещастен. Това е всичко, което можеш да получиш.

— Ще видим… — Той я взе в прегръдките си и я притисна към топлото си тяло.

— Сигурна съм. Не ме притеснявай — предупреди го тя.

— Ще почакам.

— Безполезно е.

— Не е!

— Казах ти вече — бързо изрече Ан.

— Но ти ми каза и че си фригидна!

— Ти си… различен…

— Ето. Най-сетне да го чуя от теб!

— Не мога да бъда такава, каквато ти ме искаш. Повярвай ми — няма да се откажа от начина си на живот.

— Искам само да го споделиш с мен!

— Ще поискаш много повече. Уверявам те, че ще споделя любовта ти, но това е всичко.

— Мога ли да остана за през нощта? — запита той след известно мълчание.

— И аз бих искала. Може би в случай, подобен на този, ще поискаш чисти чаршафи? — пошегува се, за да разведри напрегнатата от разговора атмосфера.

— С теб бих спал и сред бурените! — Говореше напълно сериозно. Прозвуча като обещание.

— Какво искаш да кажеш?

— Това показва колко те обичам и докъде бих стигнал, за да ти доставя удоволствие — изрече той след известно размишление. — Ще се увериш някой ден.

Смениха чаршафите, взеха си душ и легнаха прегърнати. През нощта се събудиха, изненадани, че са заедно, обхванати от непреодолимата нужда, която с огромно удоволствие задоволиха.

 

 

На сутринта се събудиха с усмивки. Докосваха се един друг, все още смаяни от преживяното предишната нощ чудо.

— Дали ще настъпи време, когато сутрин ще бъдем заедно? — запита той.

— Ние няма да живеем заедно — предупреди го тя.

— Няма ли? — попита я сериозно.

— От време на време може да оставаш да нощуваш при мен, както стана тази нощ, но няма да е всеки път.

— Даже когато стане студено и навън се заледи? Ще ме караш да ставам от топлото легло, да излизам в снега и в ужасната студена зимна нощ, за да се прибера вкъщи?!

— Или пък аз ще го правя… Хей, трябва да се организираме, та нали днес е откриването! — внезапно забърза тя. — Боже мой, погледни костюма си! — Беше останал точно там, където го бе пуснал предишната вечер и си лежеше все още във вид на мокра купчинка. — Ще го сложа в сушилнята и ще видим дали ще можеш да обуеш поне панталона. Колко прибързан и луд човек си! — скара му се. — Да влезеш в езерото с дрехи!

— Ти направи същото…

Когато се изправи от леглото, тя се обърна и застана гола и прекрасна. Черната й коса беше като облак около главата й. Ан се обърна и го погледна през голото си рамо.

— Ако си спомняш — каза му, — ти беше този, който ме пусна в езерото!

— Да, но не те оставих там сама, а също влязох при теб, за да се присъединя.

— За да се присъединиш ли? Та аз нямаше да се стопя!

Била му е много ядосана! Да къса бурените и да го замеря с тях! Сега обаче тя се шегуваше. Какво би станало, ако Ан не се бе запознала с Хари Уорсоу? Дали сега бе твърде късно да излекува душевните й травми?

Той стана от леглото — също гол — и усмихнат се приближи към нея.

— И да се беше разпаднала, аз щях да съединя частите ти!

Тя се засмя, прегърна го и кой знае как двамата отново се озоваха в леглото. Любиха се страстно.

След известно време пак станаха, за да се изкъпят и да решат какво да правят през деня…

 

 

Преди откриването Ан беше сериозна. Мери и Джон бяха изненадани, че от дивата котка от предишния ден не бе останал и помен. Спокойна и организирана, тя работеше както предишната година. Клинт беше там и се обади във фирмата — помоли Дингъс Макгий да отиде и да им помага.

Дингъс наистина дойде, но съвсем не беше сигурен дали откриването на изложби може да се прибави към работните му задължения, или ще се възприеме като бягство от работа. Затова мина известно време, преди да се успокои и да признае, че всъщност е свободен да се радва на това необикновено преживяване. Съсредоточи цялото си внимание върху онова, което се изискваше от него. Клинт съответно забеляза всичко.

В късния следобед работниците отидоха да се преоблекат. Мери беше толкова възбудена от предстоящата вечер, че донесе дрехите си при Ан, за да се облече там.

Тъй като нямаше възможност да отиде с Ан, Клинт само се усмихна.

— След известно време ще дойда да ви взема, дами.

Ан все още не можеше да целуне Клинт пред сестра си, но му се усмихна тъй, сякаш бяха сами и го докосна по рамото, без да осъзнава какво върши. Като хвърли бърз поглед към Мери, той се усмихна, остави ги и отиде в апартамента си.

Откриването на изложба беше особен случай, затова защо да не се облекат добре? Така и направиха.

Ан сложи дълга до земята черна рокля с деколте на гърба. Когато се движеше, под коленете й се отваряха малки плисета, чиято вътрешна страна бе червена. Обу черни обувки и привърза косата си в строг кок. На ушите си закачи червени коралови обеци и си сложи малко повече грим за вечерта.

Мери се смая от сестра си. Ан действително изглеждаше страхотно. Самата Мери бе облякла блестяща синя рокля. Бе сложила и висящите обици на Ан от изкуствени диаманти. Имаше основателна причина да изглежда не по-малко впечатляващо от сестра си.

Двамата мъже, облечени официално, дойдоха да вземат сестрите от къщата на Ан. След като беше работил цял следобед, Дингъс поиска позволение да присъства и в ателието на Ан, затова те му написаха покана върху пергамент с много завъртулки. Той си я прибра за спомен.

Дингъс бе сложил летния си смокинг, носеше го небрежно свободно, а Клинт изглеждаше тъй, сякаш официалното облекло е било създадено заради него. Като го видя, Ан затаи дъх. Сигурно Мери също би реагирала така, ако го беше забелязала. Обаче погледът й беше съсредоточен върху Дингъс.

— Много добре почисти — обърна се тя към Дингъс.

Омаян от нея, той кимна, без въобще да я чува.

— Ти изглеждаш като филмова звезда — каза й той.

Дингъс се отдръпна леко от Мери, за да може да я огледа, което направи с истинско страхопочитание.

Ан и Мери познаваха всички, които дойдоха на откриването. Те представяха гостите на Клинт и Дингъс.

Клинт наблюдаваше как Ан поздравява дошлите. Усмихваше им се, но малко високомерно. Те обаче я харесваха. Бяха доволни, че ги е поканила, и действително разгледаха картините с необходимото внимание.

Шарън — както винаги — показа гения си по отношение на приготовлението на храната и затова откриването се превърна в голямо парти. Родителите на Ан дойдоха заедно с няколко техни приятели. Бяха приятни хора, които се възхищаваха на картините и се усмихваха мило на Клинт.

Той забеляза, че цените на картините са твърде ниски. Някои гости поискаха срещи с художничката. Докато към някои Ан проявяваше сдържаност, като казваше, че програмата й е претоварена, на други даде съгласие да й се обадят в скоро време.

Наближаваше десет часът, когато Хари Уорсоу пристигна с цяла компания. Ан го изгледа с невиждащ поглед, не реагира, нито пък се учуди, че е дошъл. Клинт сложи ръка на тила й и се приближи до нея.

Хари се наведе и сърдечно целуна бледата хладна буза на бившата си съпруга.

— Е, значи си си намерила хоби!

Колко му приличаше да отрича таланта й! Тогава Хари премести поглед към мъжа, който се извисяваше заплашително до Ан.

— Клинт Бъроуз, нали? Разбрах, че сте се преместили в този град. Защо именно тук?

Без да отговори на въпроса му, Клинт процеди през зъби името му…

— Уорсоу… — И хвърли твърд поглед към Дингъс, който веднага схвана положението, и влезе в роля на домакин.

— Елате насам. Искате ли вино? — обърна се към новодошлите.

И те го последваха. Докато Хари вървеше през тълпата гости, те се обръщаха да го поздравят, бъбреха и се смееха с него. Той имаше силни позиции в обществото и бизнеса, поради което навсякъде го приемаха добре.

Хари и компанията му формално разгледаха картините, докато пиеха виното си на малки глътки и накрая си тръгнаха.

Клинт хвана ръцете на Ан, които бяха студени и трепереха.

— Добре ли си? — запита я той шепнешком.

— Да. Чудя се откъде знае за изложбата.

— Не е ли поканен?

— Би ли помислил, че ще му изпратя покана?

— Струваше ми се невероятно.

— Последният път, когато видях Хари Уорсоу, беше на един паркинг за камиони в Оклахома…

Клинт изчака тя да продължи, но Ан се обърна, като даде ясно да се разбере, че не желае да говори за бившия си съпруг.

— Можем да отидем навсякъде, където пожелаеш — последва я Клинт.

— Бих могла да те обичам — неочаквано промълви тя и вдигна очи към него.

— Ти вече ме обичаш, глупачето ми!

— Аз не съм глупачето ти, а твоята циганка — опита да се пошегува.

— Майка ти и баща ти ми харесаха. Нима това са същите тези хора, които е трябвало да се справят с ужасното дете, подхвърлено в някой храст пред къщата им? Чудя се какво ли е станало с истинското им обикновено дете…

— Обикновено като Мери ли?

— Сигурно родителите ти смятат, че са станали жертва на капризната съдба. Изглеждат мили и добри хора. Мери би ги извадила от равновесие, защото е изключителна жена, но все пак те имат и теб! Смяташ ли, че баща ти някога е предполагал, че майка ти се е занасяла с някой сатир в горите?

— Тя никога не би го направила!

— Тихите води са най-опасни — усмихна се той.

— Та тя даже не плува — отвърна Ан на шегата му.

— Това е най-прозаичното, което си казвала от два месеца насам.

— Не съм сигурна дали искам да познаваш добре родителите ми. Детството ми бе стабилно. Чувствах се сигурна. Може би то има нещо общо с безопасността в сегашния ми собствен свят. А ти нахлу в него и ми е неудобно да познаваш всичките части на живота ми — приятели, интереси, родители… Така се превръщаш в твърде важна част от мен.

— Аз съм твоят живот, както и ти — моят — прошепна Клинт.

— Не… — поклати глава тя.

— Кого да поканим на събирането след откриването? — смени темата той.

— Събиране ли ще има? — изненада се Ан.

— Да.

— Къде?

— Ще видиш…