Елизабет Лоуел
До края на света (9)

8.

Утринта се спусна над океана в цвят на розово и златно. Беше като някаква невероятна фантазия, която изпълваше спалнята на Кет с безшумен прилив на светлина. Тя се събуди от вътрешния си часовник, който винаги безпогрешно й казваше кога е време да става.

Тя се размърда недоволно и установи, че се намира до нещо топло и доста солидно. Точно под бузата си усети биенето на сърце, туптящо с бавния и спокоен ритъм на спящ човек.

Все още със затворени очи, полуразбудена, Кет осъзна, че лежеше почти отгоре на някакъв мъж, ръката й беше прехвърлена през гърдите му, а единият й крак се намираше между неговите.

Травис.

Нямаше нужда да отваря очи, за да се увери кой е споделил леглото й през изминалата нощ. И тази й увереност идваше не толкова от смътните спомени от предишната вечер, как я беше внесъл вкъщи и сложил в леглото, а по-скоро от простия факт, че само Травис би могъл да се промъкне през защитата й до такава степен, че тя не само да заспи в ръцете му, но да не реагира дори и когато се е наместил до нея в леглото.

Кет нарочно продължаваше да държи очите си затворени. Въобще не й се искаше да се разсънва и да се сблъсква с поредния напрегнат работен ден. Беше й толкова приятно топло да лежи до Травис, а утрините тук обикновено бяха доста хладни. Тя сънено потърка бузата си в косматите му гърди и се гушна още по-близо до него.

В следващия момент почувства някаква промяна в ритъма на сърцето му, голямото му тяло се размърда и тя усети някакво напрежение в ръката, която беше преметната през кръста й.

Травис се беше събудил. В същия момент Кет установи, че той бе гол, а тя — не, във всеки случай не съвсем, и изведнъж се стегна.

— Не ми се сърди — промълви тихо Травис. Голямата му ръка я погали по косата. Докосването му беше нежно и приятелско.

— Ако беше ме разсъблякъл докрай, наистина щях да бъда бясна — каза тя след моментно размишление.

— Знам.

— Откъде знаеш?

Той се усмихна и леко я погали по веждите:

— Просто знам.

— Как бих могла… — започна Кет, но изведнъж млъкна. Това не беше въпрос, който би задала една умна жена: Как бих могла да се опазя от мъж, който ме познава толкова добре? Отговорът беше едновременно прост и плашещ. Не можеше.

— Какво искаше да кажеш? — попита Травис.

— Как може да си толкова уверен? — измърмори тя.

— Това е само по отношение на теб. И то понякога. А понякога трябва да призная, че ме изненадваш много.

Кет се поколеба и след това отново се отпусна на едрото му тяло. В продължение на няколко минути тя си позволи да се наслаждава на докосването на ръката му, която бавно я галеше по косата.

— Ако не беше толкова огромен — каза тя накрая, прозявайки се, — бих те хвърлила оттук направо в океана за сутрешното ти плуване.

Травис се засмя беззвучно:

— Добре, но след като съм толкова голям, какво ще правиш с мен?

— В момента мисля по въпроса.

Той плъзна ръката си под косата й и започна леко да я разтрива в долната част на врата.

— Мога ли да направя едно предложение? — попита Травис. Докато задаваше въпроса, той леко заби ноктите си в основата на гръбнака й.

Кет потръпна и изви тялото си към него в инстинктивно движение. Дъхът на Травис секна, усещайки как пулсът му се ускорява и тялото му се напряга. В нейното движение нямаше никакъв предварителен замисъл. Тя просто бе отговорила на ласката му с характерната си чувственост, която накара цялото му тяло да се напрегне в очакване.

Той беше прав в преценката си. Двамата с нея щяха да си паснат добре. Дори много добре.

— Предложение, а — избъбри Кет сънливо.

— Да, съвсем дребно.

Тя повдигна глава и го изгледа от горе на долу. Утринната светлина беше превърнала арогантните черти на лицето му в меки кадифени сенки. Очите му бяха толкова тъмнозелени, че почти изглеждаха черни, и въпреки това някъде от дълбините им прозираше светлина, примесена с интелигентност и игривост. Под гъстите мустаци устните му бяха изкривени в типична пиратска усмивка.

— Не ми го казвай — възпря го тя сухо. — Нека да позная.

— Добре. Но преди това нека да ти дам един жокер.

Ръката му се плъзна отново нагоре под косата й. Пръстите му я опипваха бавно и нежно, докато тя не въздъхна и не се отпусна отново отгоре му. Когато заговори, гласът му звучеше по-дълбоко от обичайното.

— Отгатна ли предложението ми? — попита, но в гласа му не се четеше истински въпрос.

— Да. Че трябва да се захващам за работа.

— Върху мен.

— Ти нямаш нужда някой да работи върху теб. — Кет се надигна на лакът и го погледна. — Изглеждаш ми съвсем в ред.

Големите ръце на Травис обгърнаха лицето й.

— Да, но аз се чувствам като половин човек и се опитвам да намеря другата си половинка. — Той я притегли нежно към себе си и я целуна по устните. — Двамата с теб ще си паснем много добре, две половинки, които най-накрая са станали едно цяло.

— Но…

Устата му за миг се оказа върху устата на Кет, преди да може да довърши изречението, което той много се опасяваше, че ще бъде отказ.

— Не казвай нищо — прошепна Травис, отделяйки се на милиметри от устните й. — Просто ме целуни. Това е всичко, което искам, една целувка. Само една. Знаеш, че можеш да ми вярваш. Кажи ми, че ми вярваш, сладка Кет, покажи ми, ме ми вярваш. Една целувка. Само една целувка за пирата, който се държа толкова добре, който искаше да те открадне и да отплава с теб накрая на света, но вместо това те донесе в собствената ти спалня.

Кет усещаше, че се огъва под нежната сила на думите му, бе привлечена като самотно листо във водовъртежа на неговото желание. Никой мъж досега не беше я желал по този начин. Тя бавно наведе глава, докато устните й не срещнаха неговите в една неописуемо нежна целувка.

Пръстите му съвсем леко се стегнаха около лицето й, напомняйки й едновременно за силата и за сдържаността му.

Само целувка. Само една.

Осланяйки се на неговия самоконтрол, Кет бавно помръдна устните си върху неговите и усети чувственото напрежение, което премина през него в отговор на жеста й. Това й показа колко много е желана, по-добре от каквито и да било думи. Тя също почувства една неустоима тръпка на желание да преминава през нея. Заедно с нея изпита и някакво чувство на женска власт, което беше толкова ново и опияняващо за нея, колкото и коняка, който бе отпивала от затоплената кристална чаша предишната вечер.

Бившият й съпруг бе изисквал от нея да лежи неподвижно, докато той свърши, тъй като жени, които обичат секса, не са подходящи да бъдат майки. Според него съпругите трябва да бъдат абсолютно пасивни. Само курвите се наслаждаваха на това, което правят мъжете с тях в леглото.

За нея не бе било проблем да се съобразява с правилата на Били. Тя и без това не се смяташе за любителка на секса. Единственото й дотогавашно преживяване в това отношение бе било едно прибързано, безплодно и доста досадно натискане още когато учеше в гимназията.

Въпреки че Травис по никакъв начин не можеше да се сравнява с Били или пък с някой ученик от гимназията. Кет не очакваше нищо от него, след като веднъж са преминали през първоначалните милувки. Сексът бе едно от нещата, с които природата си беше направила майтап с жените. Мъжете бяха бързи и корави, а жените — не.

Но от друга страна, беше наистина много приятно да се събуди и да почувства туптящото сърце на Травис и топлината му по цялото си тяло. Тази нощ беше спала най-добре от години насам. Ако цената на такова удоволствие и спокойствие бе няколко не толкова приятни минути под него… е, откакто бе починал баща й тя се беше научила, че нищо на този свят не е безплатно.

Кет все още докосваше леко с устни устата на Травис, очаквайки, че всеки момент целувката ще свърши и той ще се заеме с това, към което се стремяха всички мъже. Но Травис не показваше никакви признаци на нетърпение, още по-малко някакво желание да се нахвърли върху нея, за да задоволи сексуалните си желания.

Изпитвайки любопитство, каквото не беше изпитвала от ученическите си години, Кет увеличи интензивността на целувката си. Почувства мекотата на устните му и твърдостта на зъбите му, усети и как топлината на нейния дъх се смесва с неговия.

Дългите му пръсти се ровеха в косата й, окуражаваха я, без да я притесняват, съблазняваха я, без да я принуждават да продължи целувката.

В следващия момент обаче тя изведнъж осъзна какво прави и замръзна. Трите години брачен живот с Били я бяха научили, че мъжете не обичат нищо друго, освен чист и бърз секс. Целувките бяха само губене на време. Опита се да вдигне глава, но установи, че не може. Беше обгърната от ръцете на Травис едновременно нежно и така, че да не може да мръдне. Устните им все още се докосваха.

— Травис — прошепна тя.

— Да.

— Какво?

— Каквото и да ме питаш, отговорът е да. Разбира се, ако това не означава, че целувката ни ще свърши, преди да съм се насладил на вкуса ти. Трябва да усетя вкуса ти, Кет. Това според теб много ли е за една целувка?

Изненадана, тя широко отвори очи. Травис я наблюдаваше внимателно. Очите му представляваха синьо-зелени пламъци, които изпълваха нейния свят.

— Ти нямаш нищо против? — попита Кет съвсем близо до устните му.

— Против какво?

— Това. — Тя затвори очи и докосна ъгълчетата на устата му с върха на езика си. Докато го правеше, се запита дали Травис изпитваше същото удоволствие от докосването там, каквото бе изпитала тя, когато той го бе направил с нея.

— Да съм против? — повтори той пресипнало. — По дяволите, разбира се, че не. Много ми харесва.

— А какво ще кажеш за това?

Тя облиза устните му с усърдността на котка. Тази й милувка го накара да изпита желание да разтвори бедрата й и да потърси най-горещото и влажно място в нея.

Но все още бе прекалено рано. Тя беше толкова плашлива, като момиче на първата си любовна среща.

— Харесва ми и това — избъбри той. — Много.

Пръстите му бавно се спуснаха по гърба й. Тя не забеляза лекото им треперене върху кожата си, беше прекалено заета да запомни формата на усмивката му с езика си, за да допусне нещо да я отвлече от това й занимание. Никога не беше предполагала колко чувствен може да е езикът й. Всяка милувка, която даваше, се връщаше към нея с топлина и взаимност.

— А това? — прошепна тя. — Това харесва ли ти?

Езикът й се притисна към долната му устна, след което нежно докосна венеца на зъбите му, също както той преди това беше направил с нея. Желанието да се потопи в него и да му се отдаде напълно се бореше с това, което й казваше досегашният й опит с мъжете и секса.

— Направи го — прошепна Травис. — Вкуси ме по начина, по който аз искам да вкуся от теб.

Тя потръпна от удоволствие и отново започна да изследва топлата вътрешност на устата му. Инстинктивно намести устните и езика си върху неговите, опитвайки се да намери точките, където и двамата изпитваха най-голямо удоволствие.

Травис посрещна и отговори на целувката й, дразнеше я и след това се отдръпваше, окуражаваше я и се наслаждаваше, но непрекъснато привличаше Кет все по-дълбоко и по-дълбоко в своите обятия.

След малко тя вече бе забравила да се опасява от момента, когато щеше да се намери по гръб, а отгоре й Травис щеше да пъшка и да се поти. Забрави за уроците на Били, за това, че познаваше Травис съвсем отскоро, забрави за всичко, усещаше само обузданата сила на мъжа, който беше дотолкова уверен в себе си, че я оставяше да си прави експерименти с него.

Целувката се превърна в някакво безкрайно събуждане за Кет, един изгрев на слънцето, който слагаше край на дългата нощ, прекарана в неведение и неразбиране какво всъщност представлява сексуалната игра с подходящия мъж. Тя въздъхна на пресекулки, наложи си да не мисли за абсолютно нищо и напълно се отдаде на горещата и страстна целувка.

Но колкото повече време минаваше, толкова повече и най-дълбоката и продължителна целувка не можеше да задоволи Кет. Искаше и се да бъде по-близо до Травис, а в следващия момент още по-близо. Но както и да се опитваше, тя сякаш не можеше да се добере достатъчно близо до него, не можеше да го прегърне достатъчно силно, не можеше да се наслади достатъчно на устните му. Краката й се оплетоха с неговите, докато се притискаше към гърдите му, опитвайки се да се разтопи в него така, както той се беше разтопил в нея.

Той се размърда и Кет усети, че мускулите на ръцете му се напрягат. Без да прекъсва целувката, в която се бяха слели, той я постави върху себе си като горещо сатенено одеяло.

Но и това не беше достатъчно близо за нея. Издавайки тих звук, тя се притисна към Травис и започна да го милва с плавни движения на тялото си, които отначало успокоиха, но впоследствие възбудиха още повече нуждата, която изпитваше от него.

— По-близо — прошепна Кет, без сама да осъзнава какво казва. — Още по-близо.

Травис разтвори краката си и я остави да се вмъкне между тях. След това ги плъзна около и върху нейните, разтвори глезените й с петите си и отвори меката и възбудена плът между краката й. Тя му отговори с плавни движения на бедрата си около неговите, което го накара да започне да се поти от възбуда.

Желанието му да се вмъкне под дантелените й бикини и да се потопи дълбоко в нея беше толкова голямо, че той потрепери. Но нямаше да го направи, колкото и много да му се искаше. Нямаше да я обладае.

Той не беше правил секс без презерватив, откакто Тина беше абортирала. И нямаше намерение да изневерява на принципите си дори и сега, независимо че Кет почти го подлудяваше.

А от странната комбинация на колебание и съвсем откровена чувственост и страст, която демонстрираше Кет, Травис си правеше не много приятния извод, че тя не беше от жените, които държат в чекмеджето на нощното си шкафче кутийка с кондоми, просто в случай, че поредната им среща с някой мъж завърши в леглото.

Травис изпъхтя мъчително и безцеремонно постави възбудения си член между краката й. Тя също изпъшка страстно, потръпна и отново се отпусна отгоре му. Бързата й и гореща реакция го накара да се зачуди дали пък не грешеше относно съдържанието на нощното й шкафче.

Кет почти не забелязваше ръцете на Травис, които опипваха тялото й. Тъмните дантели на бельото й вече не бяха по нея и тя бе също толкова гола, колкото и той.

Не се възпротиви въобще, напротив, вече очакваше с нетърпение този момент. Искаше да бъде още по-близо до него, да се слее с кожата му, да изгори студенината, която се беше загнездила в нея от толкова дълго време, в неговия уникален огън.

Най-накрая Травис беше този, който прекъсна страстната им целувка. Повдигна лицето й така, че да може да вижда очите й, които бяха замъглени от страст, и устните й, зачервени от всичко, което беше дала и получила.

— Сигурна ли си? — простичко я попита той.

Замаяна и дишайки учестено, Кет цялата потрепери, чувствайки тялото му. Не разбираше въпроса му, нито пък защо беше спрял.

— Никога не съм го искала… толкова много — изрече тя на пресекулки. — Това ли… имаш предвид?

Травис изведнъж бе обзет от неописуемо желание. Първичната му реакция на думите й накара тялото му да се скове от възбуда. Той охлаби самоконтрола си само за момент, достатъчно дълго време, за да й каже без думи какво означаваше нейното признание за него. Привлече я към себе си и я целуна жадно, почти болезнено, прониквайки с езика си дълбоко в устата й, опитвайки се да я задоволи по единствения начин, който можеше да си позволи в момента.

След това се отдръпна от нея и с всички сили си наложи да възвърне самоконтрола си.

— Това е повече, отколкото исках — изговори той пресипнало. — Аз не съм болен от нищо, но трябва да знам дали ти вземаш някакви мерки против забременяване.

В първия момент Кет не разбра въпроса му. Но когато думите му стигнаха до съзнанието й, тя изведнъж замръзна върху него. Да, беше предпазена, и то много добре предпазена от забременяване.

Издавайки тихо възклицание, тя се търкулна от него. Не искаше да види погледа в очите му, когато разбере, че всъщност не е пълноценна жена. Не можеше да си представи как би преживяла момента, в който той ще престане да я желае.

Травис бързо се извърна на една страна, протегна дългата си ръка и отново я привлече към себе си. Възбуденият му член се докосваше до нея, горещ, тежък, настоятелен. Но въпреки това, когато заговори отново, гласът му вече звучеше съвсем спокойно.

— Виж, Кет, не се сърди на твоя прям пират. Имам право да зная.

Тя въздъхна дълбоко и леко се поотпусна, но все още не искаше да погледне към Травис.

— Аз не се сърдя — промълви тя.

Устните му нежно се отъркаха в рамото й. Въпреки че не казваше нищо, тя знаеше, че очаква отговор на въпроса си.

Обаче тя просто не можеше да изговори думите, с които да му обясни.

— Кет?

Тя затвори очи:

— Няма да забременея.

Думите й прозвучаха грубо и безчувствено, но тя не можеше да направи нищо, за да ги омекоти. Просто беше казала истината. Тя никога нямаше да забременее.

Обезпокоен от промяната в гласа й и от нежеланието й да го погледне в очите, Травис обърна лицето й към себе си. Когато заговори, гласът му беше толкова твърд, колкото бе бил и нейният.

— Погледни ме — настоя той. — Сигурна ли си, че не можеш да забременееш?

Кет почувства, че започна да я обзема гняв. Травис наистина имаше право да попита веднъж, но не и повече пъти.

— Абсолютно съм сигурна — изрече тя отчетливо. — Но това няма значение.

Той повдигна вежди:

— Има значение и още как. Веднъж вече попаднах в подобен капан. И този единствен път ми е повече от достатъчен.

Усмивката на Кет го накара инстинктивно да се отдръпне от нея.

— Няма за какво да се притесняваш, господин Т. Х. Денвърс — натърти тя тихо. — При мен такова нещо не може да се получи.

— Какво означава това?

— Че съм стерилна!

Казвайки последните думи, Кет се изви настрани, опитвайки се да се измъкне изпод тежестта на тялото му, да се измъкне от леглото, от стаята… да избяга далеч от него.

Но бързината й не беше достатъчна. Травис беше усетил напрежението й и бе отгатнал какво ще се опита да направи. Хвана я и я залепи за леглото под себе си.

— Недей да бързаш толкова, Кет. Няма ли първо да ми кажеш защо.

Тя се опита да се измъкне, като размърда рязко тялото си, опитвайки здравината на хватката му. Това, което установи, бе, че Травис не само здраво я беше приковал към леглото, но и че беше дори по-силен, отколкото бе предполагала.

Но неговата сила не я плашеше така, както се беше уплашила, когато бе осъзнала силата на Ашкрофт. Разликата между двамата мъже беше едновременно елементарна и огромна — Кет вярваше, че Травис никога не би я изнасилил и не би изпитал някакво извратено удоволствие от съпротивата, която би оказала.

Но това, че му вярваше, не означаваше, че й е приятно да бъде негова пленница.

— Какво защо? — попита тя с отчужден глас. — Защо съм стерилна? Или може би не вярваш, че съм? Би ли приел служебна бележка от гинеколог, удостоверяващ дефекта ми?

Той бързо си пое дъх:

— Моля те, Кет, не ми се сърди… — Наведе се и я целуна нежно, осъзнавайки колко много я е наранил. — Аз ти вярвам.

Тя извърна глава, избягвайки целувката му.

— В такъв случай, след като любопитството ти е вече задоволено, махай се от леглото ми и върви по дяволите.

— Опитай се да ме разбереш — промълви Травис съвсем близо до бузата й. Между отделните думи езикът му нежно опипваше контурите на ухото й. — След развода си се заклех, че никога повече няма да позволя да бъда хванат в подобен бебешки капан. Че ще бъда нормален плейбой и винаги ще бъда готов за всичко. — Той се засмя тъжно. — И наистина съм бил такъв. Ако бях те завел в моето легло, въобще нямаше да водим този разговор. Но когато видях единичното ти легло, разбрах, че Харингтън е бил прав, Огън и Лед, и просто не можех да те оставя. Трябваше да остана и да се стопля на твоя огън.

— Стига — каза Кет, трепереща от яд и същевременно от желанието, което той предизвикваше у нея с погледа си, с докосването си, с думите си.

— Защо? — попита той. Дъхът му погали косата й, така както бедрата му жадно галеха нейните.

Тялото й изведнъж се вдърви:

— Не.

Травис внимателно обърна лицето й към себе си, принуждавайки я да погледне към него:

— Защо?

— Точно сега не съм в настроение да се радвам на дефекта си — промълви Кет горчиво.

— Това не е дефект — изрече той убедено.

— Това зависи от гледната точка, нали? Били искаше да му народя много деца. Ти пък искаш само едно бързо изчукване.

Травис докосна косата й с пръсти, които трепереха едва забележимо:

— А ти, Кет. Ти какво искаш?

Тя не каза нищо. Травис я погледна, уплашен, че е загубил всичко преди още някой от тях да е имал шанса да спечели. Лицето й беше обградено от облак тъмнокестенява коса, която блещукаше на утринната светлина. Очите й бяха бледи като лед и вторачени някъде отвъд него.

— Аз не мога да променя миналото — каза Травис, наблюдавайки я съчувствено. — Но бих могъл да ги дам шанс да се носиш преди бурята, да чувстваш екстаз от всяко движение, от всяко докосване. И когато бурята най-после започне, аз ще бъда там. Позволи ми да те обичам, Кет.

Подобно на топъл и нежен вятър устните му погалиха бузата й, рамото й, гърдите й, освобождавайки я от гнева, докато нежното докосване на ръцете му отново започна да събужда желанието в нея.

Тя усети, че напрегнатото й тяло постепенно се отпуска благодарение на милувките на Травис и издаде звук, който би могъл да е и произнасяне на името му. Той й отговори с целувка, прошепната в ухото й. Тежестта му вече не я караше да се чувства като затворничка. Нямаше и смисъл. Тя и не искаше да се освобождава от удоволствието, което й доставяше.

Езикът му започна да обхожда гърдата й и мина доста време преди да поеме зърното й в горещата си и влажна уста. Тя потръпна при неочакваната вълна на удоволствие, която я заля. Ръката му я обгръщаше с топлина, пръстите му бавно и внимателно я галеха по гърдата. Когато почувства зъбите му върху възбуденото си зърно, тя диво изви тялото си нагоре. Ноктите й се забиха в рамото му, притискайки го към себе си. Той беше единственото масивно нещо в морето от удоволствие около нея.

Травис бавно пусна зърното и повдигна глава, искайки да види малката коронка, която беше направил със зъбите си върху плътта й.

— Не — простена Кет задъхано. Ръцете й се плъзнаха в косата му, връщайки главата му обратно към гърдата й. — Не спирай. Моля те. Толкова е хубаво…

Травис се засмя меко и леко я захапа за зърното, карайки я да изохка от удоволствие.

— Прекалено е рано да мислиш за спиране — каза той с дрезгав глас. — Ние едва започваме.

Наведе главата си и започна да си играе с гърдите й, докато тя започна да се извива и да вика от удоволствие, да се извива под него, да движи бедрата си около неговите с жажда, която въобще не се опитваше да скрие.

С всяка друга жена Травис щеше отдавна да е приключил с предварителната любовна игра. Но това не беше някоя друга жена. Това бе Кет, ту предпазлива, ту предразполагаща, мистериозна и в същото време толкова позната, колкото и собствения му дъх.

— Травис, аз… — Гласът й секна, когато помилва гърдите й с пръсти и език. Удоволствието, което се разнасяше по нея, бе страхотно, великолепно, невероятно. Но вече не й беше достатъчно.

— Да, знам — каза Травис в отговор на недоизречените й думи. — Ще стигнем и дотам. Нека да оставим бурята да набере скорост. Остави ме да открия.

— Какво?

— Колко хубаво ще ни бъде.

— Аз не съм… искам да кажа… аз…

Накрая се отказа да произнесе нещо смислено. Травис се движеше отгоре й с гладката сила на разбиваща се вълна. Тя отново бе прикована от голямото му тяло и харесваше всеки сантиметър от него. Започна да се извива под него, а кожата й вече гореше от страст и удоволствие.

— Ти се опитваш да ме накараш да загубя контрол, нали? — прошепна той, усмихвайки се и все по-жаден за ласките й.

Замъгленият поглед, с който го изгледа, му каза по-добре от всякакви думи, че тя просто не знаеше какво прави. Просто отговаряше на ласките му и на дивата и неочаквана буря, която се беше развихрила вътре в нея благодарение на тях. Виждайки това, той наистина почти изгуби контрол.

Травис рязко залепи устата си в нейната, искаше да потъне в нея по някакъв начин. Езикът му пробиваше устните й с все по-нарастваща сила, настоявайки тя да отвърне на целувката му. Когато устата й се отвори, той поиска още и го получи, езикът му се плъзна между зъбите й, докато накрая не се почувства пълен господар в меката й и гореща уста.

Тя му отвърна с желание, което напълно съответстваше на неговото, нахлу в устата му със своя език, опитвайки се да го изконсумира така, както той консумираше нея. Ръцете й започваха да се движат необуздано по гърба му, наслаждавайки се на невероятната сила на тялото му, след това потърси възбудения му член, намери го и го хвана с ръка.

Дъхът му секна, след това издиша бързо с пресипнало изпъшкване, което беше ясен знак колко близо беше до загубването на всякакъв контрол.

Твърде късно си спомни Кет всичко, на което я беше учил бившият й съпруг относно ролята на жената в леглото. Тя изведнъж отдръпна ръцете си от него.

— Съжалявам — избъбри тя, дишайки на пресекулки.

— За какво? — попита Травис. Гласът му беше надебелял от възбуда, а ръцете му я опипваха толкова интимно, колкото и тя бе опипвала него.

— Знам, че мъжете… не харесват… агресивни жени. Просто бях забравила. Съжалявам… — Изрече го с мъка, а в главата й отново се втурнаха унизителните спомени.

— Да не би да говориш за този долен негодник, за когото си била омъжена?

Кет кимна беззвучно.

— Били е бил глупак — процеди Травис. — Ти си страстна, а не агресивна. Това би могло да уплаши някое момче, но за един мъж то е най-вълнуващото преживяване.

Докато казваше това, той дръпна отново ръцете й около тялото си и съвсем явно потрепери, когато почувства пръстите й върху себе си. Беше толкова възбуден, че имаше чувството, че ще експлодира. Докосването й беше едновременно райско и дяволско преживяване, но преди всичко беше като буря, извиваща се около тях, буря, която всеки момент щеше да ги отнесе и двамата.

— Аз не се страхувам от теб — каза Травис, движейки се между ръцете й, давайки й възможност да усети удоволствието, което изпитваше. — Искам жената, с която съм, да ме докосва навсякъде, но всякакъв начин, който й харесва.

Кет се втренчи в него, искаше й се да го попита какво има предвид, но не можеше да измисли думите, с които да го направи. Чувстваше го толкова възбуждащ в ръцете си, силен и гладък, горещ и бликащ от живот.

— Това е то — изрече той почти грубо. — Докосвай ме навсякъде. Прави всичко, което ти се иска. Навсякъде. Точно по същия начин ще те докосвам и аз. Навсякъде, по всякакъв начин, когато си го пожелая.

Тя потръпна от чувственото обещание, което се излъчваше от него, от увереността на екстаза, който бликаше от очите му.

— А сега вече можеш да ме тестваш, Кет — прошепна той, усмихвайки се. — Виж колко съм твърд. — Докато го казваше, едната му ръка се плъзна между бедрата й и ги разтвори. Един дълъг пръст проникна в нея. — И колко си мека ти.

Кет изхлипа, изненадана от удоволствието, което се разля по нея. Опита се да прошепне името му, да го попита какво прави с нея. Но от устата й излезе само една възбудена въздишка.

Травис бавно започна да изследва най-интимните й части, опитвайки се да намери точката, която бе най-чувствена за нея. След това започна да я гали само там, докато тя не нададе вик и не се разтопи в ръцете му.

— Травис? — попита тя отчаяно. — Какво… — Гласът й секна, тъй като я заля нова вълна на удоволствие, вълна като при буря, която я поема и я понася към някакъв непознат бряг.

Тя изви тялото си, затвори очи и се остави на бурята и на Травис. Усещаше, че живее само там, където я докосваше той, а той я докосваше навсякъде, бурята се надигаше все повече и накрая тя просто не можеше да издържа повече. Нададе вик на удоволствие, толкова силен, че изпита болка.

Усети как бедрата му се стегнаха и той влезе в нея. Властното движение събра телата им и в следващия момент те бяха едно цяло. Тя се притисна с всички сили към него, отчаяно опитвайки се да отговори на ритмичните му движения, споделяше силата му, докато бягаха пред бурята, която сами бяха създали, искайки едновременно да й избягат и в същото време да бъдат погълнати от нея.

В един момент те вече не бяха в състояние да бягат. Кет би била уплашена от нея, но Травис беше до нея, обгръщаше я, пазеше я, докато екстазът разтърсваше нейния свят, след това я държеше в ръцете си, докато светът й бавно се формира наново. Но сега вече това беше един различен свят, тъй като Травис беше част от него.