Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
To the Ends of the Earth [=The Danvers Touch], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 133 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2009)
Разпознаване и начална корекция
Надя&Драго (2013)
Допълнителна корекция
sonnni (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Елизабет Лоуел. До края на света

ИК „Компас“, Варна, 1999

Американска. Първо издание

Редактор: Любен Любенов

Коректор: Диана Черногорова

ISBN: 954-701-070-0

История

  1. — Добавяне

6.

Късно следобед Кет се срещна с Блейк Ашкрофт в подножието на една скала, която беше доста отдалечена надолу по плажа по посока на града. Вълните се разбиваха и се пенеха на фона на залязващото слънце. Но вместо да снима тази иначе красива гледка, на нея й се искаше да застреля нацупения поет срещу себе си.

— Ашкрофт — каза тя троснато, — всеки ден през последните три седмици съм фотографирала този изглед от тази скала, винаги на залез-слънце. Какво те кара да мислиш, че точно този път ще направя нещо по-различно?

Той пристъпи към нея и й се усмихна цинично:

— Кати, маце, когато решиш да поснимаш вътрешността на моето скромно жилище, само ми кажи една дума. А дотогава ще снимаш скали при изгрев-слънце, или при залез-слънце, или по всяко друго време, което сметна за подходящо.

Кет погледна към русолявия синеок мъж, който стоеше между нея и водата. Страшно й се искаше да го цапардоса през красивото лице. Той не се нуждаеше от тази снимка на канарата нито на йота повече, отколкото и от останалите, които беше направила за него през последните три седмици. Това просто беше неговият начин да я сваля и същевременно да я наказва заради това, че не обръща никакво внимание на похотливите му мераци.

Тя му обърна гръб и започна да оглежда отново лицевата част на канарата. Можеха да се направят най-различни сполучливи снимки от всички страни на ерозиращата скала. Но Ашкрофт не ги искаше. И въпреки това те бяха там — властни, привлекателни, опитваха се да привлекат вниманието, да бъдат видени и увековечени.

Кет изхлузи от рамото си двете чанти с фотоапарати, които носеше със себе си този път, и неволно въздъхна от облекчение. Струваше й се, че всеки път, когато ги вдигнеше, тежаха все повече. Тя продължи да разглежда скалата, като разсеяно масажираше схванатите си рамене.

Денят беше много напрегнат, беше станала на разсъмване и с изключение на посещението при доктор Стоун не се бе спряла нито за миг. Не й бе останало време дори и за обяд. По това време се разправяше по телефона с една фотолаборатория, която незнайно защо й беше изпратила една и съща сметка два пъти. Но капакът на всичко беше срещата й с Ашкрофт.

Така й се искаше тази бледокожа жаба просто да вземе някоя от многобройните си любовници, да се наврат под някоя скала и да се чукат до припадане. Просто не можеше да проумее защо трябва да се опитва да свали единствената жена на запад от Мисисипи, която не искаше да си легне с него. Вече трябваше да си е вкъщи и да приготвя вечерята.

Освен това ако си беше вкъщи, може би щеше да има възможност отново да зърне Травис. Кет нетърпеливо насочи отново мислите си към канарата. Движейки се съвсем бавно, тя се преместваше надясно, като преценяваше гледката от всеки различен ъгъл. Точно в този час силната наклонена светлина на залязващото слънце правеше скалата да изглежда като покрита с черно кадифе. Малкото храсти, които бяха успели да поникнат по нея, изглеждаха като златни скулптури, излъчващи живот и мистерия. Самият въздух наоколо сякаш бе зареден с някаква магия, отразяваше светлината така, сякаш в него беше разпръснат диамантен прашец.

Без да отделя поглед от скалата, Кет отстъпи назад и посегна към едната от чантите с фотоапаратите. Но вместо нея ръката й напипа крака на Ашкрофт. Преди да може да осъзнае какво става, той я хвана за китката и сложи ръката й в скута си.

Тя издаде звук на отвращение и се опита да се освободи, но установи, че не може. Поезията на Ашкрофт може и да беше нежна, но той не беше такъв. Беше доста по-висок и силен от нея.

И освен това беше готов за секс.

— Кати, маце — измърка той, усмихвайки се мазно, — достатъчно търпях малките ти любовни игрички. Сега ще те изчукам, независимо дали това ще ти хареса, или не. На мен със сигурност ще ми хареса.

Един поглед към лицето му беше достатъчен на Кет, за да разбере, че Ашкрофт въобще не се шегува. Той беше напълно способен да я изнасили и след това дори да я обвини, че го е предизвикала.

Тя бързо се огледа наоколо, но не видя жива душа. Двамата с Ашкрофт стояха в една вдлъбнатина между обливани с вода скали и дори и да имаше някой случаен минувач, той не би могъл да ги забележи. Наблизо имаше някакво стълбище, което се изкачваше нагоре по скалата, но погледът и стигаше само до средата на стълбите и те бяха абсолютно пусти. Беше съвсем сама с Ашкрофт.

Кет почувства как през нея преминава тръпка на страх, последвана от прилив на ярост. Каквото и да се случеше, поне щеше да направи така, че Ашкрофт да не изпита удоволствието, на което се надяваше. Наведе се и грабна една шепа пясък с другата си ръка.

Но преди да успее да го запрати в лицето на хилещия се насреща й поет, между камъните, които скриваха най-долната част на стълбището, се появи Травис. Дългите му и мощни пръсти се увиха около китката на Ашкрофт, напипаха нервите между костите му и стиснаха. Силно.

Болката беше толкова неочаквана и парализираща, че единствената реакция на Ашкрофт беше да изохка болезнено, охлабвайки хватката около ръката на Кет. Тя се освободи с едно движение и изгледа нападателя си със студените си сиви очи. Едва се сдържа да не го зашлеви с всичка сила през шокираното лице.

— Това някой, когото би трябвало да познавам ли е? — попита Травис с ленивия си глас.

— Не — отвърна тя. — Ако имах избор, аз също не бих искала да го познавам.

— Това може да се уреди.

Едва сега Кет погледна Травис в лицето и инстинктивно отстъпи крачка назад, преди да осъзнае, че няма защо да се страхува от него. Същото обаче не се отнасяше за Ашкрофт. Очите на Травис святкаха гневно. Цялото му същество излъчваше някаква заплашителност, която сякаш чакаше да бъде отприщена всеки момент.

— Е, Кет? — попита Травис тихо.

— О, не ме съблазнявай… — Тя въздъхна уморено. — Пусни го да си върви. Предполагам, че ще се държи по-добре отсега нататък, след като му беше натрит носа във факта, че аз не си играя никакви игрички. Казала съм не и толкоз.

Травис пусна китката на Ашкрофт и зачака. Но поетът не беше чак толкова глупав. Той също стоеше, без да се помръдне.

— Кой е той? — обърна се Травис към Кет.

— Блейк Ашкрофт, детето чудо на американската поезия — процеди тя. — Освен това е едно разглезено малко момче. Правя художественото оформление за последната му книга.

— Ти правеше художественото оформление, глупава кучко — излая Ашкрофт, след това, виждайки изражението на Травис, се отдръпна назад.

— Не, аз правя оформлението — не му остана длъжна Кет. — Ако не вярваш на мен, можеш да попиташ Харингтън. Само се опитай да се отървеш от мен, и ще те съдя до дупка за всичко — от разваляне на договор до опит за изнасилване.

Травис изгледа Кет с объркано изражение. След това се усмихна, чудейки се защо Харингтън му беше казал, че тази фотографка не е нищо особено. Определено не му беше споменал, че Кохрън има елегантни крака, съблазнителни гърди и коса с цвят на есенен огън. И характер, който съответстваше на всички тези неща.

— Никой няма да ти повярва — озъби се Ашкрофт, разтривайки китката си. — Жените се избиват коя по-напред да ми разкопчее ципа.

Кет се обърна към Травис, който я гледаше с любопитна усмивка.

— Имам свидетел — посочи го тя.

Ашкрофт погледна към едрия, бос мъж, облечен в джинси с отрязани крачоли и избеляла тениска.

— Кой, този застарял плажен нехранимайко ли? — изсумтя Ашкрофт презрително. — Кой ще повярва на него, а не на мен? Свършено е с теб, маце. Край. Сбогом.

Травис се наведе към Ашкрофт и му заговори нещо толкова тихо, че Кет не можеше да го чуе. Поетът изведнъж стана бял като платно, вгледа се невярващо в Травис и се опита да каже нещо, но от устата му не излезе никакъв звук.

Травис зачака с търпението на ягуар, който дебне сигурната си плячка. Студените му и пресметливи очи не се откъсваха от лицето на Ашкрофт.

— За бога — изграчи най-после поетът с пресипнал глас, — можеш да продължиш да правиш шибаната си книга. Но снимките трябва да са великолепни, иначе ще… — Той погледна настрани към Травис и млъкна. След миг обаче продължи ядосано: — Вместо само да ме дразниш и възбуждаш, защо просто не ми каза, че любовникът ти е известен и ревнив маниак? Въобще нямаше да те докосна тогава!

Кет отвори широко очи. След това започна да се смее учудено:

— Ти наистина ли си известен и ревнив маниак, Травис, ъъъ, любовнико?

Ленивата му усмивка промени като с магическа пръчка строгите черти на лицето му. Когато се обърна към нея, слънчевата светлина превърна очите му в два искрящи синьо-сиви скъпоценни камъка.

Тя се втренчи в него, забравяйки за всичко друго, освен за властното му мъжко присъствие. Желаеше го и осъзнаването на това желание премина през нея като гореща шокова вълна.

Травис присви очи, сякаш се опитваше да прочете мислите й преди още да ги е осъзнала. Същите пръсти, които бяха причинили болка на Ашкрофт, сега погалиха бузите й и нежната извивка на устните.

— Аз съм ревнив до полуда към всичко, което те докосва — каза Травис. — Дори и към слънчевата светлина. Особено пък когато облива меката ти и нежна кожа.

Устните на Кет се разтвориха учудено. Сякаш очаквайки този момент, върховете на пръстите му се плъзнаха между полуотворените й зъби.

Тя потръпна от интимността на този жест. Без да се замисля, леко стисна със зъби пръста му, като по този начин искаше да му покаже, че желае да продължи тази неочаквана милувка.

Изражението на лицето на Травис отново се промени. Той се концентрира върху момента с някаква завладяваща чувственост, която беше толкова вълнуваща за Кет, колкото и усещането, което получаваше от пръста му между устните си.

— По дяволите — промърмори Ашкрофт. — Много добре виждам, че последното нещо, за което си мислиш, е фотографията. Ще се видим утре, маце. На същото място и по същото време. Не ме интересува кой ти е любовникът, трябва да заснемеш тази скала по начина, по който аз го искам, иначе разваляме договора.

— Тя ще бъде тук — подхвърли му Травис, без да откъсва поглед от замъглените очи на Кет. — Както и аз.

Ашкрофт понечи да възрази, но след това се отказа, обърна се и тръгна забързано нагоре, без да каже и дума повече.

След малко Кет примигна сякаш се събуждаше от дълбок сън и бавно пусна пръста на Травис. Той обаче не искаше да го отдръпне и тя прокара езика си по кожата му, наслаждавайки се на вкуса й. В следващия момент осъзна какво прави и се изчерви от срам. Обърна лицето си настрани и прекъсна контакта им.

— Кет?

Тя само поклати глава, прекалено засрамена, за да го погледне. Били я беше научил какво си мислят мъжете за жени, които явно показват желанието си за близост. Те бяха безсрамници, курви и дори по-лошо. Те бяха това, което Били се беше опитал да направи от Кет в нощта, когато се хвърли в морето.

— Съжалявам — смънка тя. — Просто не знаех какво върша.

Страстното докосване на езика й не беше учудило Травис, но сегашната й свенливост събуди недоумение у него.

— За какво говориш? За този жалък негодник Ашкрофт ли?

Тя отново поклати глава, без да поглежда към Травис.

— Тогава за какво?

— За това, което… направих. С твоя пръст.

Травис хвана лицето й с двете си ръце и усети горещината на бузите й. Макар че я беше хванал нежно, беше невъзможно да се изскубне от ръцете му. Но Кет дори не се и опита да го направи. Извърна се към Травис, но продължаваше да гледа надолу.

— Погледни ме, Кет — промълви той нежно.

Тя се подчини неохотно и дъхът й направо секна при вида на желанието, което бликаше от дълбините на очите му. Искаше й се да произнесе името му, но всичко, което успяваше да направи, бе да диша.

Травис се наведе към нея и заговори съвсем близо до устните й:

— Няма за какво да съжаляваш, ти можеш да не знаеш какво вършиш, когато си с мен винаги когато искаш. Например сега. Точно сега.

Отначало целувката им беше нежна, като някакво преливане на топлина. След това върхът на езика му погали външната страна на устните й и малко по малко започна да навлиза навътре. Преди да може да направи нещо друго, освен да си поеме изненадано дъх, езикът му вече беше срещнал нейния, опипваше и вкусваше от нежната топлина на устата й.

Въпреки че Травис държеше Кет много по-нежно, отколкото го бе правил Ашкрофт, тя въобще не можеше да се помръдне. Беше като хипнотизирана от чувствеността на мъжа, чиито вкус се разливаше по езика й като вино. Тя беше почти на тридесет години, разведена… и за пръв път през живота си разбираше какво означава да бъде целувана истински.

Когато най-накрая Травис отдръпна устата си от нейната, Кет цялата трепереше. Същевременно осъзна, че и през неговото едро тяло преминаваха тръпки на възбуда.

— Травис…? — произнесе го като въздишка, като поемане на дъх и като въпрос.

Той целуна пулса й в долната част на шията и усети как сърцето й се разтуптява още повече. Помилва пулсиращата й вена първо с езика си, а след това я докосна със зъби.

Този път в гласа й нямаше въпрос, когато произнесе името му. Тя беше негова, разтапяща се като мед между пръстите на ръцете му. Струваше му голямо усилие да се откъсне от нея.

Травис повдигна главата си и погледна в замъглените й сиви очи. Желанието да я положи на пясъка и да я обладае беше толкова огромно, че за момент не можеше да мисли за нищо друго.

— Иска ми се да те преметна през рамо и заедно да отплуваме към залеза — прошепна той в ухото й. — Но съм прекалено възрастен, за да се любя с жена, която не знае фамилното ми име.

Кет го изгледа продължително. Разбираше, че зад привидния му хумор се крие огромното му желание да опита вкуса й отново — така, както й се искаше и на нея. Той беше като изгладнял вълк, също толкова готов за секс, колкото бе бил и Ашкрофт.

Но за разлика от поета Травис беше истински мъж. Преди това той щеше да се убеди, че жената до него не само няма нищо против това, но и го очаква с желание.

— Ти също не знаеш пълното ми име — отрони тя тихо.

— Ти спомена за човек на име Харингтън.

Тя кимна с глава.

— Това да не би да е Родни — Кълна се в Бога — Харингтън, предприемач, най-добрият приятел и най-дяволитият човек, който се е раждал някога? — уточни Травис.

Въпреки учудването си Кет успя да се усмихне на току-що направеното описание.

— Същият. — Тя наклони глава и изгледа изпитателно Травис. — Но той никога не е споменавал името ти.

— Той никога не говори за хората с малките им имена. Само с фамилните. Или пък използва титлите им, в случая с Ашкрофт би трябвало да каже Принцът на сладникавостта.

Тя се изхили:

— Ти явно познаваш Харингтън много добре. Той не споделя прякорите, които е измислил на хората с кой да е.

— Като например Огнената и Ледена Кохрън?

Дъхът на Кет изведнъж секна. Това беше глезеното й име, прякор, който беше измислил на Вирджинските острови през нощта, когато се беше изкачила по стълбата на яхтата му направо от морето и беше нахълтала в каюткомпанията гола, със стичаща се от нея солена вода.

— Кой си ти? — попита тя.

— Някога споменавал ли ти е за човек с прякора Ветровития?

Ти?

— Т. Х. Денвърс — обяви той с характерния си глас. — На вашите услуги.

В първия момент Кет си каза, че сигурно не е разбрала добре. Но след това осъзна, че е чула правилно. Тя се вдърви и отстъпи крачка назад.

— Ти си Денвърс?

— Това притеснява ли те? — попита Травис предпазливо.

Кет все още стискаше в ръката си пясъка, който бе загребала, докато се бореше с Ашкрофт, и ако се съдеше по изражението в очите й, беше готова да го използва по предназначение.

— Откога знаеш фамилното ми име? — попита тя.

— Със сигурност ли? От около три минути. Когато заплаши поета с Харингтън, предположих, че трябва да си Кохрън. Не вярвам да има много жени фотографи в Лагуна бийч, чийто агент е Харингтън.

Кет го гледаше с безизразен поглед, явно опитвайки се да реши дали да му повярва. След известно колебание въздъхна и пусна пясъка от ръката си.

— Не обичам съвпаденията — измърмори тя, забила поглед в краката си. — Но знам, че се случват непрекъснато.

— Аз също не съм техен любител.

Тя рязко вдигна глава. Морскосините му очи изведнъж изглеждаха някак си далечни и я изучаваха така, сякаш не я бе виждал никога досега.

— Харингтън каза ли ти, че няма да подпиша договора, преди да съм видял работата ти? — попита той направо.

Кет присви очи:

— Ти си мислиш, че съм знаела кой си през цялото време, нали?

Травис само сви рамене.

— Добре, господин Т. Х. Денвърс, можеш да се успокоиш. Аз не съм една от женските, които чакат на опашка, за да се уредят за някаква безплатна ваканция с теб. Ако не вярваш на мен, попитай Харингтън, той ще ти каже простичката истина. А тя е, че никога не смесвам работата с личния си живот.

— Вече ми го каза. Това беше единствената причина, поради която се съгласих да приема жена фотограф. За да няма други отношения между нас, освен чисто професионалните.

— Точно така.

Травис се усмихна:

— Да, точно така. И след това виждам същата тази жена кацнала на една скала сред вълните. Прави снимки така, сякаш няма да има утре… и сякаш няма прилив. Откъде бих могъл да зная, че червенокосата красавица идиотка, която спасих, е същата Харингтънова Кохрън? — Той леко наблегна на притежателното Харингтънова.

— В три от пет неща грешиш — прекъсна го Кет с враждебен тон.

— Моля?

— Аз наистина имам червена коса и наистина се казвам Кохрън — тя показа двата си пръста. — Но не съм красавица, не съм идиотка и със сигурност не съм притежание на Харингтън.

— Той е много привързан към теб — изрече Травис несигурно.

— И аз съм много привързана към него. Дължа му много повече, отколкото бих могла да му дам.

— Какво ти пречи да се издължиш по обичайния начин?

— Със секс?

— Както казах, по обичайния начин.

Тя присви презрително устни:

— Простичка бизнес сделка, еди-колко си минути, за еди-колко си изпъшквания? Не, благодаря, Травис. Никога не бих го направила.

Травис продължаваше да я гледа, явно неубеден. Кет се наведе, взе си чантите и ги преметна през рамо. Той продължаваше да стои неподвижно и да я наблюдава.

— Утре ще се обадя на Харингтън и ще му кажа да ти намери друг фотограф — зашлеви го тя.

На лицето на Травис се появи учудване.

— Не го прави. Поне не още.

Не още? Какво още очакваш? Едно ясно Върви по дяволите от мен? Добре, ще го кажа съвсем ясно. Върви…

С бързо движение Травис залепи устата си за устните на Кет, заглушавайки думите й.

Направи го толкова бързо, че тя нямаше никаква възможност да се възпротиви. А и нямаше такова желание. Чувството за близостта му, сладкият му дъх, топлината му, която сякаш проникваше чак до костите й… тя се наслаждаваше на всичко това със сила, която би трябвало да я плаши.

Но вместо това се чувстваше неописуемо съблазнена. Всеки път, когато я докоснеше, Травис я караше да разбере отново и отново колко много й е липсвал досега. Може би без сам да го осъзнава, той бе използвал навика й да бъде откровена с околните и го бе използвал като оръжие, за да проникне през защитата й. Кет не можеше да каже, че откликва на ласките му само защото дълго не беше изпитвала такива, или пък от някакво временно увлечение, че би реагирала така на всеки друг мъж. Тя откликваше, защото той бе Травис, единственият; а тя беше Кет, уязвима от неговата уникалност. И много се опасяваше, че той разбира това.

— Стига — прошепна тя.

— Каква опасна малка котка — измърмори Травис близо до устните й. — Ядосана си, защото няма да ти дам работата ли?

— Не.

— Тогава защо?

Кет много внимателно се освободи от ръцете му. Той я пусна, но го направи толкова бавно, че самото им отдръпване се превърна в още една милувка.

— Ядосана съм, защото по принцип не смесвам работата с мъжете — каза тя. — И изведнъж откривам, че съм направила точно това.

Устата му трепна в иронична усмивка:

— Аз пък имам правило да не смесвам жените с нищо друго, освен с бизнеса.

Изражението на лицето на Кет почти го накара да се изсмее на глас:

— Каква физиономия! Просто не мога да повярвам, че си толкова невинна.

— Въобще не съм невинна.

— Добре. В такъв случай знаеш, че мъжете искат секс, а жените искат пари. И няма причина и двете страни да не получат това, което искат. Това е просто една сделка.

— Ти говориш за момчета и женски, а не за мъже и жени.

— Ти просто сънуваш, Кет. Хайде, събуди се! Това е реалният свят.

Травис се наведе отново към нея и прокара език по външната страна на чувствителните й устни. Дъхът й секна и тя почувства, че по кожата й се разлива гореща вълна.

— И в реалния свят всичко се плаща, нали? — довърши той.

Кет не можеше да скрие желанието си да отговори на милувките му, но поне можеше да откаже да му се отдаде изцяло. Тя отдръпна главата си.

— Аз не съм проститутка.

— Кой е споменал нещо за проститутки?

— Ти.

Травис въздъхна. Известно време просто я гледаше с изпитателен поглед. Когато заговори, гласът му беше тих и някак си тъжен.

— Аз не съм нито наивен, нито егоист — промълви той. — Не бих могъл да очаквам една жена да бъде моя любовница и да не получи нищо срещу това.

— Тя получава същото, което получаваш и ти.

Той повдигна рамене:

— Но това не е достатъчно за жената. По-важното е, че когато това е една сделка, и двете страни знаят много добре какво да очакват. Без да се разменят обвинения или да се получават неприятни изненади.

Кет присви устни, сякаш току-що беше опитала нещо горчиво, но не каза нищо.

— Въпреки твоите очаквания — продължи Травис спокойно, — това не е проституция. Жените, които съм имал, не са били проститутки. Любовници за известно време да, но не и курви.

Кет го изгледа със съжаление:

— Бившата ти съпруга направо те е изгорила до костите, нали?

— Не, тя просто довърши образованието ми.

— И какво научи от нея, че всички жени са курви ли?

— Не. Научих, че никога няма да мога да повярвам, камо ли да се оженя за жена, която има по-малко пари от мен. А аз съм много богат, Кет. Много, много богат. Когато срещна жена, която ми харесва, аз я разглеждам като партньор в бизнеса. Честно казано, това не ми се случва често. Вече съм прекалено възрастен, за да мисля с долната си глава.

Кет почти не чуваше какво й говори, в главата й отекваха като ехо собствените й думи, които му беше казала неотдавна: Някой губят, други печелят. А трети просто нямат шанс. Ако ти си богат, Травис, значи ние попадаме в третата категория.

Тя беше ужасена от тъгата, която чувстваше, и от болката, която я прерязваше като бръснач отвътре. Това показваше колко ужасяващо лесно би й било да се влюби в Травис Денвърс. И колко ужасяващо глупаво.

Затвори очи, не беше в състояние да гледа мъжа, в когото би могла да се влюби.

— Съжалявам…

— Не си направила нищо, за което да съжаляваш — възпря я Травис, учуден от тъгата, която се усещаше в гласа й.

Тя се изсмя глуповато, тъй като това все пак беше по-добре, отколкото да се разплаче.

— Кет? Какво има?

— Ти си богат…

Травис замълча. Не можеше да разбере защо произнасяше богат като някаква мръсна дума. Опита се да притегли Кет в обятията си и да я успокои, но тя се отдръпна назад. С уморена въздишка оправи презрамката на чантата си и се обърна към него.

— Ти ли ще се обадиш на Харингтън, или да го направя аз — попита тя.

— Защо някой от нас трябва да се обажда на Харингтън?

— За да му каже да ти намери друг фотограф.

Травис я погледна с изненада, примесена с нещо като гняв. Той продължаваше да тълкува погрешно думите й, а в същото време беше някак си сигурен, че я познава толкова добре, колкото и самия себе си. Но отново беше сгрешил.

— Ти се отказваш, просто така? — изуми се той. — Просто защото няма да подпиша договора, преди да съм видял няколко снимки на моя кораб, направени от теб?

— Разбира се, че не. Ти имаш пълното право да решиш дали моите снимки удовлетворяват изискванията ти.

— Тогава защо се отказваш?

Привидното спокойствие на Кет изведнъж се превърна в изблик на гняв.

— Много е просто, богаташо! Ти нямаш право да преобръщаш моя свят с главата надолу, да нарушаваш принципите ми, да ме караш да се чувствам… — Тя изведнъж спря. — Аз не смесвам мъжете с работата си, точка.

— Аз не съм мъжете, аз съм просто Травис. — Изрече го с толкова спокоен и уверен глас, че на Кет й се прииска да закрещи. — Освен това ще се опитам да направя работата ти с мен повече удоволствие, отколкото бизнес.

Тя го погледна с леденостудени очи.

— Кет, аз не съм Блейк Ашкрофт и нямам никакво намерение да направя живота ти черен, в случай че не искаш да си легнеш с мен. А и освен това би ли могла да си позволиш да откажеш работа?

Кет стисна зъби. Нуждаеше се от пари и Травис го знаеше. Тя сама му го беше казала. Каква глупачка!

— В случай че се съглася да се заема с книгата — поде тя начумерено, — аз ще получавам парите си от издателя, а не от теб. Просто една обикновена бизнес сделка, господин Т. Х. Денвърс, нещо, от което би трябвало много да разбираш. В отношенията ни няма да има нищо лично. И със сигурност нищо интимно.

— И няма да има никаква възможност за… интимност?

— Ние и двамата си имаме принципи. Ти не искаш да имаш жена, освен ако не я купиш, а аз не съм за продан. Какво по-ясно от това?

— Фактът, че ти ме желаеш така, както и аз теб — обяви Травис безцеремонно.

Кет вдигна очи и видя отражението си в брилянтните му синьо-сиви очи. Видя го, че гледа косата й, устните й, извивките на гърдите й под памучния пуловер, очертанията на стройните й крака.

Желанието му почти можеше да се докосне с пръст. Нейната реакция също беше такава. Зърната на гърдите й се втвърдиха под гънката й дреха и изпъкнаха, сякаш беше мокра.

— Не — поклати глава тя. — Нищо няма да излезе.

Но пресипналият й и изпълнен с копнеж глас беше най-красноречивото опровержение на собствените й думи.

— Пълни глупости — отвърна Травис учтиво. Той посегна и свали чантите с камерите от рамото й.

— Травис, аз не…

— Да, добре, ще говорим за това на вечеря — прекъсна я той. — Този път аз ще бъда домакинът. Приеми го като бизнес среща.

Той се запъти към къщата й, носейки тежките чанти с лекота, на която Кет можеше само да завижда. В следващия момент осъзна, че всъщност съвсем не бяха си изяснили отношенията. Затича се, изпревари го, обърна се и застана пред него.

— Това наистина ще бъде една бизнес среща — заяви тя решително.

— Бизнес, хм…

Ленивата му усмивка отново разля топлина по цялото й тяло. Тя преглътна мъчително:

— Точно така.

— Както кажеш, сладурано. Нека бъде бизнес.

Когато Кет си спомни какъв бизнес правеше Травис с жените около него, вече беше твърде късно.