Елизабет Лоуел
До края на света (12)

11.

Кет слезе от колата на Травис и се наведе, за да го погледне.

— Сигурен ли си, че не искаш да влезеш? — попита тя.

— Напълно. Просто не мога да разчитам на себе си — каза той с уморена усмивка. — Диего без малко да ни завари на калъп там, на кораба.

— Но Диего не е тук.

— Да, но тъмните кръгове под очите ти са си на мястото.

— Това е един от отличителните белези на хората, които работят за себе си.

Травис изсумтя.

— Има около три часа преди срещата ни с Ашкрофт. Поспи два часа и…

— Сама ли? — прекъсна го тя.

— Ако дойда при теб, то няма да е, за да те наблюдавам как спиш.

Тя се усмихна иронично:

— Обещаваш ли?

Той се изсмя въпреки глада, който изпитваше всеки път, когато си помислеше за потапяне в кадифената й жар. А си го мислеше често, също като тийнейджър, който току-що е открил секса.

— Най-добре е да подремнеш, Кет. Имам планове за тази вечер, които ще те държат будна доста до късно. И това ти го обещавам. Ще те взема след два часа за вечеря. А дотогава трябва да свърша някои работи във връзка с кораба.

Кет стоя на алеята пред къщата, докато бученето на автомобилния мотор не се преля в ритмичния и мощен звук на прибоя недалече от нея. След това въздъхна и се запъти към къщата.

В момента, в който изгуби Травис от погледа си, тя осъзна, че той бе прав. Изморена бе до крайност. Но реши да не обръща внимание на изтощението, което беше станало част от живота й толкова, колкото и сивите й очи, влезе в къщата и подмина вратата на спалнята си.

Ако побързаше, би могла да открадне един час, за да подреди диапозитивите, които я очакваха отдавна, и дори да успее да подремне малко преди вечеря.

Имам планове за тази вечер, които ще те държат будна доста до късно.

Горещата вълна отново заля Кет, спомняйки си за изражението в очите на Травис. Нямаше търпение да разбере как точно възнамеряваше да я държи будна. А и тя имаше някои собствени идеи относно това как тя да го държи буден, неща, за които само беше чувала досега, но никога не беше си и помисляла да опита. Докато не срещна Травис.

Усмихвайки се, тя се забърза надолу по стълбите към офиса си на долния етаж, натисна бутона на телефонния секретар и започна да подрежда диапозитивите на светещата маса пред себе си, слушайки записаните съобщения. Имаше само едно, което представляваше някакъв интерес. Ашкрофт бе отложил снимките при залез-слънце.

— Чудесно — промърмори Кет, навеждайки се над масата. — Травис и аз ще можем да вечеряме на спокойствие, без да трябва да бързаме, за да се срещнем с онази платиненоруса жаба.

След десетина минути чу, че някой чука на входната врата, едната от двете врати в къщата, които се отваряха към стълбището, водещо за плажа. Другата беше на кухнята на горния етаж, съседната на спалнята й стая.

— Кати? — извика момчешки глас. — Вкъщи ли си?

— Разбира се. Отворено е.

В следващия момент от вратата се появи една усмихната момчешка глава.

— Здрасти.

— Здрасти — поздрави Кет, усмихвайки се в отговор. — Майка ти знае ли, че си тук?

Джейсън се поколеба.

— Ъъъ…

Електричносините му очи се вторачиха в нея изпод дълги, черни мигли. Черната му коса падаше на меки, непослушни кичури по челото. Кожата му бе загоряла и правеше устните да изглеждат бледорозови на фона й. Но не можеше да се каже, че лицето му беше просто красиво, в изражението му имаше някаква необикновена зрялост и интелигентност, която правеше очите да изглеждат още по-дълбоки.

Поглеждайки към момчето, Кет разбра, че за известно време няма да е в състояние да свърши никаква работа. Но всъщност нямаше нищо против. Тя обичаше Джейсън така, както би обичала собственото си дете. А фактът, че Джейсън ентусиазирано отговаряше на чувствата й и също демонстрираше привързаност към нея, донякъде смекчаваше тъжната истина, че е стерилна.

Отдръпвайки се от масата, тя протегна ръце към Джейсън. Усмихвайки се, момчето се затича към нея, прегърна я и я изгледа отблизо.

— Близнаците пищяха като заклани, мама се опитваше да смени пелените и на двамата едновременно, татко се прибира късно тази вечер, аз пък си разлях сока и…

— И си се измъкнал през задния вход — довърши Кет вместо него.

Той кимна мълчаливо.

— Всичко е наред, тигре. Всички имаме такива дни. — Тя разроши косата му и отиде при бюрото си. Посегна към телефона, след това се поколеба. Тази сутрин Травис бе споменал, че Джейсън бил болен.

— Добре ли се чувстваш? — попита тя, гледайки го напрегнато.

— Разбира се.

— Нямаш температура?

— Откъде ти дойде наум — махна с ръка Джейсън. — Само бебетата имат температура.

— Ела при мен — каза Кет.

Той се приближи, Кет се наведе и сложи буза на челото му. Джейсън не беше горещ, нито пък по някакъв начин изглеждаше болен.

— Добре — приключи инспекцията си тя. — Нека да видим какво ще каже майка ти.

Тя набра номера на съседката си и изчака шестте позвънявания, които обикновено бяха необходими на Шарън, за да вдигне телефона. Накрая се обади задъхан глас.

— Шарън? Кати.

— О, Божичко. Джейсън?

— Точно така. Време за лягане?

— Сигурна ли си? — попита Шарън.

— Да, сигурна съм.

Усмихвайки се, Кет затвори телефона. Двете с Шарън си бяха разменили толкова много обаждания на темата Джейсън, че вече се разбиваха само от половин дума.

Малкото момче подскочи радостно и почти затанцува на място.

— Може ли да отидем да търсим раковини, Кати, а? Може ли, а?

— Ще си помисля.

Работейки бързо, тя подреди и отдели на отделни купчинки диапозитивите пред себе си. Бялата пластмасова повърхност, на която работеше, светеше с мека светлина, осветявайки диапозитивите отдолу. Светещата маса не само правеше подреждането на диапозитивите много по-лесно, но и беше много по-подходяща за деликатната цветна емулсия, отколкото прекарването им през горещата светлина на прожекционния апарат.

Щеше да дойде ден, когато Кет нямаше да се притеснява за такива неща. Щеше да прави снимките си по електронен път и да ги съхранява по същия начин. Но между нея и този вид високотехнологична свобода стояха значително количество пари.

— Какво ще кажеш? Ще отидем ли да съберем раковини? — напомни за себе си Джейсън, гледайки я с големите си сини очи.

— Първо ще направим няколко снимки, както се бяхме разбрали, нали? — усмихна му се Кет. — Много хубаво, че майка ти те е облякла с червена тениска, чисти дънки и червени маратонки.

Джейсън се усмихна гордо:

— Не е мама. Аз сам се облякох. Спомних си като каза, че червеното е много подходящо за снимки.

— То е най-доброто — кимна Кет, гушвайки момчето. — А ти си много умен, след като запомняш такива неща.

Джейсън прехвърли ръката си през кръста й и се притисна към нея.

— Къде ще ходим този път?

— В Блуубърд парк. След това ще минем и през централния плаж. А след това ще се върнем тук и ще събираме раковини.

— О, да! Раковини!

Кет се усмихна. Поне нямаше да прекара още един безплоден следобед с Ашкрофт. Тя изведнъж си припомни нещо. Трябваше да остави съобщение за Травис.

— Но първо трябва да се обадя на едно място — каза тя на Джейсън.

Набра номера, за който Травис й беше казал, че е на братовчедка му. Никой не отговори, дори и телефонен секретар.

— Ще трябва да постъпим по старомодния начин — въздъхна Кет.

Джейсън се разхождаше между няколкото триножника и всевъзможните светкавици, пръснати из стаята, и не й отговори. Разхождаше се, но не докосваше нищо. Знаеше, че не бива и че неговата доста по-възрастна приятелка е безкомпромисна в това отношение. Ако искаше да бъде допускан до офиса й, трябваше да не се докосва до нищо, което не му е дадено в ръцете от нея.

Кет написа една кратка бележка за Травис, постави я в плик и надраска името му с големи букви от външната страна. Затвори външната врата след себе си и Джейсън и подпъхна плика малко над бравата. Когато дойдеше да я вземе за вечеря, нямаше начин да не го забележи.

Джейсън я наблюдаваше нетърпеливо.

— За кого е това? — попита той.

— За Травис.

— Кой е той?

— Мой приятел. Може би ще се срещнем с него по-късно. Сигурно ще ти хареса.

Лицето на малкото момче изведнъж се стегна в мрачна гримаса:

— Няма.

В тази единствена дума се беше вместил един цял свят от самота и ревност. Спомняйки си собствените си чувства, когато нейните новородени братче и сестриче близнаци бяха отнели двеста процента от времето на майка й, Кет приклекна пред Джейсън.

— Да — съгласи се тя. — Сигурно няма да харесаш Травис. Повечето хора не обичат пирати.

— Той е пират? — попита Джейсън заинтересован въпреки ревността си. — Ама истински?

— Съвсем истински.

— Ти откъде знаеш?

— Той има голям, черен кораб — каза Кет, изправяйки се.

— Значи истински пират — извика Джейсън и започна да се върти щастливо на едно място. — И аз ще се запозная с него! Хей, това вече е нещо, което едни бебета близнаци никога не могат да направят!

— Наистина е така. Само големите момчета могат да играят с пирати.

— Йеее! — Джейсън изведнъж спря да се върти и погледна към Кет с надежда в очите си. — Твоят пират краде ли деца? Искам да кажа, малки дечица, почти бебета?

— Хм — промърмори Кет, скривайки смеха си. — Мисля, че не, но все пак мога да го попитам. Хайде, тигре, да не прахосваме слънчевата светлина.

Хванати ръка за ръка, Джейсън и Кет се отправиха към колата й.

— Трябва ли да слагам предпазния колан? — попита той жално.

— Само ако искаш да дойдеш с мен.

Джейсън въздъхна и се остави да бъде завързан с колана. Кет сложи своя и изкара тойотата си назад по стръмната алея към улицата.

Докато се промъкваше по оживените улици, Кет планираше първата си снимка за кампанията Лагуна, едно добро място за отглеждане на деца, докато Джейсън си бърбореше нещо за някаква детска площадка, която да комбинира Дисниленд с Магическата планина и Водния свят, място, което е позволено само за послушните хлапета, място, където не се допуска никой под седем години…

 

 

Когато се върнаха обратно на плажа пред дома на Кет, слънцето вече почти се скриваше. Вятърът откъм Санта Ана беше духал през целия ден и бе донесъл горещината от пустинята Мохаве до Лагуна бийч, където тропическите бури бяха нещо съвсем обикновено през лятото. Това лято Ел Ниньо отново ги беше връхлетял със своята знойна горещина, ураганни ветрове и огромни вълни.

След като бяха приключили с истинските снимки, Джейсън се беше съблякъл само по дънки. Бягаше между отделните локви, направени от прилива, като маломерна пантера, пляскаше в затоплената от слънцето вода и от време на време се показваше триумфално иззад някой камък с раковина в ръка.

Кет заснемаше всичко това с фотоапарата си за собствено удоволствие — напористостта и интелигентността му, любопитството и смеха му, безкрайната му радост от ароматите и звуците на света около него. Тя забрави колко много е уморена, забрави и за мълчаливото обещание, което бе дала на Травис, че ще се опита да подремне преди вечеря, забрави за всичко. Камерата беше единственото реално нещо за нея, някакъв мистичен прозорец, който й позволяваше да види вселената, събрана в усмивката на едно дете.

Джейсън й носеше раковина след раковина и ги трупаше в краката й, но тя не гледаше към тях, а към лъчезарната му усмивка. Продължи да прави снимки докато светлината го позволяваше. Когато вече не бе възможно да хване всички нюанси на изражението му, тя остави камерата настрани, вдигна полепналото с пясък радостно момче в ръцете си и го притисна към себе си.

— Какво послушно дете — каза тя. — Заслужи си хамбургер, пържени картофи, дори и един млечен шейк.

— И млечен шейк? — възкликна Джейсън, обгръщайки шията й с ръце. — Шоколадов, нали?

— Че има ли и друг вид?

Тя намести тялото на момчето в ръцете си, опитвайки се да уравновеси тежестта му. Но независимо в каква поза заставаше, гърбът и раменете й я боляха много. Искайки й се да не е толкова близо до последните си запаси от сили, тя остави Джейсън на пясъка.

— Ако наддадеш още един килограм, ще ми трябва кран, за да мога да те вдигна — изпъшка тя престорено драматично.

— Това е, защото вече съм на седем — поясни Джейсън, явно много горд, че е толкова голям. — Мама казва, че вече съм малък мъж.

Приклякайки, Кет прибра назад черните му къдрици, откривайки още по-ясно дълбоките му сини очи. Макар да му харесваше да е голям, той все още не беше готов да се откаже от майчините грижи. Но появяването на близнаците го беше оставило без никакъв избор.

Кет разбираше много добре парадоксът, който се получаваше между нетърпението на Джейсън да порасне и недоволството му, че за него не се грижат като за малко дете. Тя се бе чувствала по същия начин на неговата възраст, и то поради същата причина. В крайна сметка бе заобичала своите близнаци, но това бе станало доста по-късно, чак след няколко години.

— Знаеш ли какво — каза тя, целувайки го бързо по чипото носле, — ти би могъл да бъдеш малък мъж за майка си и в същото време малко момче за мен. Съгласен ли си?

— Съгласен. — В следващия момент усмивката изчезна от лицето му и той попита колебливо: — Твоят пират обича ли млечен шейк?

Кет примигна неразбиращо. Беше свикнала с рязката смяна на темите при разговорите си с Джейсън, но сега нещо не можеше да включи.

— Моят пират?

— Той наистина прилича на пират. — Джейсън се загледа над рамото на Кет. — Имаш ли черен кораб?

— Това момче разпознава един пират веднага щом го види — избуча дълбок глас иззад Кет.

Тя извърна глава толкова бързо, че едва не удари Джейсън с полетялата от рязкото движение плитка на косата й.

— Травис!

Радостта в гласа й беше повече от очевидна, но не й пукаше. Струваше й се, че се бяха разделили преди много дни, а не само преди няколко часа.

— Обичаш ли шоколадов млечен шейк? — попита го тя.

Травис се наведе и коленичи до Кет, но дори и в това положение бе доста по-висок от Джейсън.

— Обожавам го — каза той и подаде ръка на Джейсън. — Аз съм Травис. А ти да не би да си момчето, което е дало на Кет онези безценни раковини?

— Да. — Джейсън се здрависа по начин, който майка му със сигурност би одобрила, така, както се запознава един малък мъж с един голям. — Кати е прекалено заета с нейните снимки, за да търси раковини, затова го правя вместо нея.

— Жалко, че някой не може и да спи вместо нея — погледна косо към Кет Травис. — Мислех си, че ще се опиташ да подремнеш.

— Ашкрофт отложи срещата, появи се Джейсън, светлината беше добра. — Тя се усмихна и повдигна рамене. — Не успях да дремна, но поне направих много и хубави снимки.

Травис сякаш искаше да каже нещо, но след това погледна към нетърпеливото лице на Джейсън и се отказа.

— Правилно ли си спомням, че ставаше въпрос за вечеря? — попита Травис.

Тя се усмихна виновно, надявайки се, че Травис няма да има нищо против да включат едно самотно момче в своите планове за вечерта.

— Джейсън получава хонорарите си като фотомодел под формата на храна — обясни тя.

— Хм, това означава ли, че ще има и трети човек за вечеря? — попита Травис.

Кет леко го докосна по ръката, мълчаливо молейки го да не разваля вечерта на Джейсън.

— Винаги може да се намери място за още един.

Суровите черти на лицето на Травис омекнаха в лека усмивка.

— След като това е Джейсън, място ще се намери. Ще се обадя в ресторанта да променят резервацията.

— Не, по-добре просто я отмени — каза тя бързо, спомняйки си за скъпата вечеря от предишната вечер. — Любимото заведение на Джейсън е само на няколко пресечки оттук.

Травис направи гримаса, погледна още веднъж към момчето и се предаде:

— Надявам се, че храната там не е чак толкова лоша.

— Не се надявай особено — каза Кет с усмивка.

 

 

Гола, отпусната и затоплена до мозъка на костите си, Кет се беше потопила до шията във вдигащата пара вода и се стараеше да стои будна. Стисна зъби, опитвайки се да сподави прозявката си, но не успя да заблуди Травис. Колкото и да се опитваше да се прави на бодра, очите му измерваха умората й с абсолютна прецизност.

— Шарън ти беше много благодарна, че си я освободила от Джейсън за вечерта — каза Травис.

— Тя едва успява да насмогне на всичката къщна работа. Това че има близнаци, е достатъчно тежко, но на всичкото отгоре мъжът й работи в една бързо разрастваща се счетоводна фирма и работното му време е по шестнадесет часа на ден. Всеки момент очаква да го повишат, но Шарън направо се побърква от напрежение. А да не говорим за Джейсън. Той е бил доста разглезеното дете на сравнително възрастни родители и изведнъж — бум! — появяват се двама врещящи конкуренти.

— Често ли го вземаш под крилото си?

— Разбира се. Той е великолепно хлапе, умен и пълен с енергия. Би ми се искало… — Гласът й замлъкна, преди да успее да формулира тъжната истина с думи. Тя би желала да има дете като Джейсън. — Както и да е, ние двамата с него много се разбираме.

— То се вижда. Той май не иска да те дели с никой друг.

— Да, но го превъзмогна, когато му поръча допълнителна порция пържени картофи. Не са много момчетата, които се запознават с истински, ама съвсем истински пират.

Травис се засмя:

— Той е много дяволито дете. Когато отидохме заедно до тоалетната, ме попита дали отвличам бебета.

Кет се прозина.

— Да, има предвид дори две. Конкуренцията му.

— Сетих се за това — рече Травис сухо. — Беше толкова очевидно, колкото и фактът, че в момента заспиваш.

— Аз просто се отпускам.

— Така ли му казваш?

Травис посегна и я обърна с гръб към него. Силните му пръсти започнаха да разтриват раменете и гърба й, отпускайки мускулите, които се бяха схванали от носенето на фотографската екипировка и приклякването във всевъзможни пози в продължение на часове. Тя се отпусна още повече, усещайки силата му, и напълно се остави на сръчните му ръце. Естествено, продължаваше да се прозява.

— Време е да си лягаш — каза Травис.

— Още няма и девет.

— И какво от това? Непрекъснато се прозяваш.

— Аз се прозявам всяка вечер.

— Опитай се да поспиш.

— Правя го. От полунощ до пет. Или до четири, зависи от случая.

Ръцете му спряха.

— И това ли ти е всичкият сън?

Кет се опита да отговори нещо, но го преглътна с поредната си прозявка.

— Ако сега не беше тук, с мен, какво щеше да правиш? — попита Травис.

— Щях да подреждам диапозитиви. Или да ги дупликирам. Или да ги слагам в пликове, за да ги изпратя на разни агенти. Или да пиша заплашителни писма на тези, които бавят плащанията ми. А може би да се подготвям за изложбата в Лос Анджелис. — Кет рязко се изправи. — Трябва да подбера остатъка от снимките за „Суифт и сонс“. Трябваше да ги изпратя още вчера.

Травис не искаше да повярва на това, което чуваше.

— Тази нощ, след един ден, който започна още на разсъмване?

— Аха — кимна тя разсеяно, мислейки за разписанието си. — Но не е необходимо да започвам още тази минута. Може и малко по-късно.

Травис бе доволен, че бе обърната с гръб към него. Страхуваше се, че ако сега видеше изражението му, сигурно би побягнала презглава от него. Той никога не беше срещал по-отдаден на работата си човек. И на парите.

И въпреки това досега тя дори не му бе и намекнала, че неговите пари биха могли да бъдат едно голямо облекчение за нея.

Травис си помисли тъжно, че всеки един момент от времето, прекарано с нея, очакваше тя да му поиска пари. А фактът, че досега не беше споменала за това, го правеше само предпазлив… и го караше да се надява.

Не бъди глупак — каза си той свирепо. — Тя рано или късно ще поиска пари. Всички го правят. Ако пък се прави на много свенлива, аз самият ще подема темата. Тези глупости, че просто й харесвало да бъдем заедно, трябва най-после да спрат.

Той нямаше нищо против да й помогне с някои подаръци под формата на пари. Тя определено се нуждаеше от почивка повече от всяка друга жена, която бе срещал досега. Но беше категорично против да се преструва, че тяхната връзка беше нещо различно от това, което в действителност беше — една проста сделка между възрастни хора.

Беше се научил от горчивия си опит, че ако не се изяснят навреме всички подробности, съществува реалната възможност да ти го начукат изневиделица, и то по най-подлия начин.

Известно време единствените звуци, които се чуваха, бяха тихите охкания на Кет, докато Травис разтриваше болящите я мускули.

— Кога са почивните ти дни? — попита той накрая.

— Не познавам такива животни — отвърна тя, опитвайки се безуспешно да се пребори с поредната прозявка.

— Нямаш уикенди?

— Не. Това е цената да работиш за себе си.

— И винаги ли работиш толкова усилено?

Тя поклати глава:

— Не, ти просто извади лошия късмет, когато съм изпаднала в дълбока финансова криза.

Ръцете на Травис замръзнаха върху нея. Беше твърде късно, когато Кет си спомни презрението, което беше демонстрирал още първия път, когато му беше споменала за паричните си затруднения.

— Но това си е мой проблем — добави тя бързо. Наведе се напред, за да си вземе една хавлия, но ръката на Травис хвана нейната, преди да успее да я достигне.

— То също е и мой проблем, ако заради него трябва да си далеч от мен — промълви той.

— Ами тогава скарай се на „Енерджистикс“ — тросна се Кет, поглеждайки го през рамо. — Дължат ми петдесет хиляди.

Той не се и опита да скрие изненадата си.

— Това никак не са малко пари.

— Да — съгласи се Кет. — Аз се справям доста добре, като се вземат предвид всички обстоятелства. С една дума, съумявам да си изкарвам прехраната.

Думите й прозвучаха като някакво ехо от жестокостта на Били и това го накара да си спомни какво мотивираше Кет. И въпреки това той не беше доволен, че миналото й бе единствения мотив за това, което правеше в настоящето — работа, работа и пак работа.

— Самоуважението е хубаво нещо, но не бива да се осланяш само на него — рече той. — Трябваха ми няколко години докато го разбера. Интересно ми е да видя дали ще се окажеш по-умна от мен.

Докато говореше, той я обърна към себе си. Преди тя да успее да каже нещо, устата му се залепи за нейната със страст, на която тя знаеше, че трябва да се съпротивлява. Но не можеше да му откаже, не и когато езикът му започна да се опитва да влезе между устните й и когато чувстваше сладкия му дъх в устата си. Тя въздъхна и се остави да се разтопи в него, наслаждавайки се на приятното чувство, което изпитваше винаги, когато гърдите й се прилепяха към влажното килимче на гърдите му.

Тръпка премина през Травис, когато усети как зърната на гърдите й се възбуждат при допира им с кожата му.

— Кет, вещице, жено, ела да пътуваш с мен, само за два дни, до Каталина айлънд и обратно. Не вярвам да не можеш да отделиш два дни за мен, за себе си, за нас.

Пресипналият му шепот достигна до най-дълбоките кътчета на душата й, карайки дъха й да секне. Искаше й се да прекарва времето си с Травис толкова, колкото го искаше и той. Не, искаше го дори повече и от него.

И знаеше, че в някой от близките дни той ще се качи на борда на своя кораб и ще отплава към края на света. Ветровития Денвърс, който никога не оставаше на брега за повече от няколко седмици.

— Кога? — попита Кет простичко.

— Утре.

Тя затвори очи. Ноктите й се забиха в дланите й.

— Не мога — прошепна тя. — Просто… не мога.

Травис всъщност въобще не очакваше, че Кет ще се грабне и ще тръгне с него, преди да са се разбрали за някаква цена, но това, което го ядоса, бе, че тя продължава да се преструва, че парите му въобще не я интересуват.

— Не можеш? — попита той. — Искаш да кажеш, че не искаш. Защото всичко, за което те е грижа, е да измерваш своето самоуважение с количеството пари, което изкарваш. — Той се изправи и грабна една хавлия. — По дяволите, нямам намерение да ти преча да го правиш…

Кет го изгледа с широко разтворени очи. След това премигна бързо, за да скрие изтощението, разочарованието и сълзите си.

— Това не е вярно — прошепна тя, тъй като шепотът бе единственото нещо, което можеше да излезе от стегнатото й гърло.

Без да каже нищо, Травис излезе от басейна и започна да се подсушава с хавлията. Не поглеждаше към нея и въпреки това тя не можеше да откъсне поглед от него, всеки мускул и сухожилие по тялото му се открояваше по кожата му с меден загар, водни капчици блещукаха и се стичаха надолу по силното му тяло. Той бе най-красивото и най-мощно нещо, което бе виждала някога… и тя разбираше, че със сигурност ще го загуби в най-скоро време.

— Защо? Защо не те срещнах през януари, когато наистина бихме имали реален шанс да бъдем заедно.

В следващия миг Кет чу собствените си думи и осъзна какво е казала, какво е разкрила. В същото време я обзе ярост, която изтика изтощението й на заден план и вля свежи сили във вените й.

Тя посегна към една хавлия, изправи се и започна да се бори с дебелата материя, неспособна да направи дори и един прост възел. Вече не поглеждаше към Травис, не можеше, защото знаеше, че ако го направи, ще се разплаче.

Не беше плакала от седем години и нямаше никакво намерение да започва сега. Най-малкото пък отново заради някакъв богат негодник.

Травис я наблюдаваше как безуспешно се мъчи да завърже хавлията си и разбра, че до каквото и фискално споразумение да стигнеха в крайна сметка, тази вечер не беше моментът да преговарят на тази тема.

— Кет — поде той кротко, — ти си толкова уморена, че направо ще се разпаднеш, и въпреки това не ми даваш възможност да те подкрепя.

Тя сложи ръце на ушите си, не искаше да чува думите му, които разтапяха гнева й, загрижеността му я караше да й се иска да се затича към него, да се довери на силата му, да го люби.

— Не, о, Господи, не — изрече тя с напрегнат глас. — Не и това. Не сега.

— Какво не! Кет, какво има?

Тя погледна безумно към Травис, след това зарови лице в ръцете си, не искаше да вижда нищо около себе си. Тялото й се тресеше от усилието й да контролира емоциите си.

— По дяволите — изръмжа Травис със стиснати зъби. — Ти направо се изхабяваш до крайност! Не го ли разбираш?

Той я обгърна с ръце и усети как напрежението й вибрира във всяко кътче на тялото. Мълчаливо се изруга задето я бе притиснал прекалено много и може би прекалено рано. Тя просто нямаше опит в играта на държанка, така, както другите жени, с които бе прекарвал времето си досега. А и той бе много по-нетърпелив, отколкото бе бил досега.

— Всичко е наред. Кажи ми какво те притеснява, сладката ми… — Гласът му я подмамваше, а тялото му затопляше студената й кожа. — Ако искаш да говориш за пари по някакъв повод, по какъвто и да било повод, аз няма да ти се разсърдя. — Той я целуна нежно по клепачите. — Кажи ми, малка Кет. Позволи ми да ти помогна.

— Не — прекъсна го тя грубо, извръщайки лицето си от него. Все още беше в ръцете му, искаше го и в същото време се опасяваше, че ако му позволи да я люби още един път, не би могла да се сдържи да не се влюби в него. А не можеше да си позволи такова нещо.

Богат мъж. Мъж, който не знае как да обича.

— Аз не искам да се влюбвам в теб — рече му тя студено.

В думите й се четеше такова отчаяние, че на Травис му трябваше известно време, за да разбере какво всъщност е казала. Когато го осъзна, той изведнъж спря да мисли за пари, за жени и за бизнес.

Предварително знаейки, че ще съжалява задето не е определил предварително правилата на тяхната връзка и в същото време неспособен да се спре и да не нарушава правилата, които сам си беше установил, той повдигна лицето на Кет и я целуна дълго и страстно. Ръцете му се спуснаха от раменете към хавлията, увита около гърдите й. Когато усети, че тя се втвърдява, Травис спря.

— Кет…?

Тя потреперя, усещаше едновременно как я побиват горещи и студени тръпки, чувстваше се попаднала в капан, от който не знаеше как да се измъкне.

Но в следващия момент разбра, че това всъщност няма значение. Не би могла да даде на Травис повече, отколкото вече му бе дала.

— Да — прошепна тя. — Да.

Без да каже и дума повече, Травис я вдигна и я понесе към спалнята си. Махна влажната хавлия, с която беше увита, и я зави с копринен юрган. Тя не преставаше да потреперва, докато той не легна до нея и не покри и двамата със завивката. Хвана я и я държа в ръцете си, докато не почувства как топлината се връща по кожата й.

Накрая Кет въздъхна дълбоко и се отпусна в обятията му. Той за пореден път забеляза тъмните кръгове под очите й, бледата й кожа, костите, които сякаш напираха да излязат изпод кожата й. Желаеше я неописуемо, но тя беше толкова уморена и определено се нуждаеше от почивка повече, отколкото той се нуждаеше от секс.

— Спи, Кет. — Травис нежно я целуна по бузата. — Изтощена си.

Ръцете й се плъзнаха по кръста му и тя целуна изпъкналите мускули по гърдите му. Езикът й заопипва зърната на гърдите му и от плоски петънца бързо ги превърна в малки, твърди бутончета. Макар да беше много възбуден, той не направи никакво движение, с което да отговори на милувките й.

— Травис?

— Ти си прекалено изморена — повтори той. — Не би могла да се наслаждаваш на секса в това състояние.

— Опитай все пак…

Хладните й пръсти започнаха да масажират гърдите му, докато ръцете й не станаха толкова топли, колкото и неговата плът. Тя отново подразни зърната, а след това и пъпа му.

Травис потръпна и затаи дъх.

— Добре — изсумтя най-сетне той. — Но при едно условие.

— Кажи го.

— Ще останеш с мен тази нощ. Никаква работа повече.

Видя я, че се намръщва, и знаеше, че е отгатнал правилно. Кет явно бе планирала да се нахвърли върху работата си веднага след като се прибере вкъщи тази нощ.

— Съгласна? — попита.

Когато тя не отговори веднага, той хвана върха на едната й гърда и леко я стисна. Гърбът й се изви като дъга в безпомощен отговор.

— Не е честно — изрече тя задъхано.

— Съди ме, ако искаш.

Той се наведе над нея и потърка брадясалата си буза между гърдите й. Ръцете му се плъзнаха надолу към бедрата й, след което я хвана за китките, преди тя да е успяла да хване него.

— Ако започнеш да ме опипваш с тези малки горещи ръце, ще го приема като знак за безусловно съгласие — настоя Травис.

— Да — изпъшка Кет и затвори очи.

— Добре. Ще го направя колкото се може по-лесно за теб.

— Кое?

— Това.

Устата му започна да гали гърдите й, докато тя не изпъшка и започна да се движи неспокойно. Той се усмихна и проследи руменината, която се разля по тялото й. Дори и толкова изморена, тя продължаваше да отговаря на ласките му.

— А сега второто условие — каза Травис.

Кет изсумтя:

— Пак не е честно. Ти каза само едно.

Той се засмя и се размърда отгоре й. Устата му се спусна надолу по нея, докато ръцете му не я хванаха за бедрата в сигурна прегръдка. След това той бавно плъзна устните си по вътрешната страна на бедрото й.

— Травис…? — прошепна Кет.

Той вдигна глава колкото да може да я погледне в очите. Дъхът в гърлото й секна. Погледът в очите му беше едновременно чувствена заплаха и вълнуващо обещание.

— Това може и да те шокира, моя червенокоса шотландска вещице — избоботи Травис, — но аз си мисля да направя това от момента, в който те понесох от онази скала, и проклет да съм, ако чакам още.

Със затаен дъх Кет го наблюдаваше как целуваше бедрата и корема й, след което се прехвърли към тъмния махагонов триъгълник, прикриващ най-мекото и интимно място между краката й. Нарочно го нравеше много бавно, докато накрая устата му се отвори и през нея премина гореща вълна. Тя беше толкова шокирана, че не можеше дори и да извика от удоволствие. Когато я заля втората вълна, тя издаде само някакъв задавен звук и се остави напълно в ръцете му, които бавно и сигурно разтваряха бедрата й. С пресекнал от изненада и удоволствие дъх тя се остави на интимната му целувка.

Травис я възнагради с гореща, жадна милувка, която я накара да изкрещи от възбуда. Устните му, езикът му, зъбите му се движеха по нея с променлива интензивност, бавно и без да оставят нито едно недокоснато кътче.

Кет се опита да прошепне името му, да му каже какво невероятно удоволствие й доставя, но просто не успя да намери думи, само можеше да го покаже с движението на тялото си.

Когато си помисли, че не би могла да издържи повече, той влезе в нея с едно мощно движение, изпълни я, отговори на нуждата й със своята собствена първична нужда, докато накрая никой от тях не знаеше кой дава и кой взема, тъй като даването и вземането не би могло да се разграничи в екстаза, който бе обхванал преплетените им тела.

 

 

Когато Кет се събуди, тя все още беше в леглото на Травис. Светлината от слънчевия ден струеше през прозореца.

Но бе сама.

— Травис?

Не последва никакъв отговор.

Изпитвайки някакво неясно безпокойство, Кет се изправи, оглеждайки се за часовник. Имаше един на нощното шкафче, но циферблата му беше закрит. Сякаш знаейки, че първата й мисъл ще бъде да погледне колко е часът, той бе написал бележка и я бе поставил пред часовника.

„Заминавам на плаване. Искаше ми се да те взема със себе си.“