Линда Хауърд
Дръзка съдба (20)

Деветнайсета глава

Грейс лежеше на една страна върху свежа трева. Беше замаяна и натъртена. До нея долитаха разни звуци, но бяха далечни и тя не можеше да определи произхода им. Умът й, залутан между времената, с усилие улавяше всяка подробност от битието. Като че ли се събуждаше след дълбока анестезия и осъзнаваше първо външните белези, без да има представа коя е и къде е. После дойде първата смътна мисъл: „О, да, аз съм Грейс“. След минута или час се почуди процедурата успешна ли е била или електрическият заряд само „разтърси задника й“, както се изрази Хармъни.

Усети изведнъж болки по цялото тяло, все едно се е търкаляла по скалист склон.

Шумът ставаше по-силен и по-силен. Глъчката я подразни и се напрегна да отвори очи и да овладее тялото си, за да се надигне и да помоли хората, които викат, да млъкнат. Тогава почувства остро миризмите и й се повдигна.

Изглежда, съзнанието й се върна напълно с тази неволна реакция. Шумът гръмна в ушите й — ужасяващ грохот като че ли от битка — стотици мъже надаваха бойни викове и крещяха от болка. Пронизителен и нестроен звън на метал почти я оглуши. Коне разтърсваха земята и цвилеха остро. А миризмата беше отвратителна смесица от гореща кръв, урина и изпразнени черва.

Седна, но веднага се хвърли пак на земята, когато двама дългокоси шотландци размахаха мечове почти над нея. Кърваво острие изсвистя и за малко не я улучи.

Господи! Беше се материализирала насред бойно поле.

Дъхът й секна. Беше се фокусирала върху Черния Нийл по време на битка и бе пренесена право на мястото, което си представи.

Той беше наблизо. Мъчителна възбуда сграбчи душата й.

Стисна торбата и пролази по-далеч от биещите се. Нещо меко и тежко я спря и тя се обърна по гръб. Задъхано седна и видя, че краката й опират в окървавен, мъртъв мъж. В гърлото й заседна писък, бързо се отдръпна и се изправи. Огледа се, за да се ориентира накъде да бяга.

Намираха се в долчинката, точно под скалите, откъдето започна нейното пътешествие.

Мястото на действието представляваше истинска лудница. Мъже на коне и пеша тичаха, нападаха, въртяха се, сечаха. Обзе я паника — никъде не виждаше Черния Нийл — грамаден мъж с дълга буйна коса и огромен меч. Боже, о, боже, да не би да лежеше някъде насред тази кланица и кръвта му да попиваше в алената земя?

Действителността я отрезви. Въпреки своите сънища и представата, която си бе изградила, всъщност не знаеше как изглежда. Пазителят няма да излъчва светлина като архангел с пламтящ меч, а ще бъде като всички останали мъже. Можеше да е един от двамата мръсни и окървавени бойци, които се биха под носа й, но тя нямаше да го познае.

И как да го открие? Да се покатери на върха и да извика „Нийл“ с цяло гърло ли?

„Нийл Ду! Нийл Ду!“

Чу викове като внезапен тътен, който се понесе от единия край на бойното поле, и бойците като че ли се устремиха в тази посока. Грейс отстъпи назад и се покатери малко по-нависоко, за да вижда по-добре.

„Нийл Ду!“

Тя се сепна и думите изведнъж придобиха смисъл. „Ду“ означаваше черен. Крещяха неговото име.

Лицето й побеля. Посечен ли беше? Втурна се напред, като се подхлъзваше в кървавата кал, тласкана към него от безумна необходимост. Не беше възможно да е мъртъв. Не! Не и Нийл! Той беше непобедим — най-страховитият воин в християнския свят.

Ентусиазмът й се изпари. Закова се на място при вида на вълната от крещящи, мръсни, дългокоси мъже с голи крака, които се носеха към нея. Ужасната действителност се стовари върху нея. Намираше се насред битка през четиринайсети век и ако само един от тези мъже я спипаше, щеше да я изнасили и убие.

Обърна се и побягна.

Все едно размаха на бик червен плащ. Те вече бяха настървени за кръв и щом я съзряха, се надигна вой от стотици гърла. Грейс подхвана полата си и запрескача трупове, а страхът я сграбчи до задушаване.

Земята потрепери под копитата на тежък кон и една яка, окървавена ръка я подхвана. Грейс изпищя, когато всичко се преобърна наопаки, размаха ръце и крака във въздуха и тупна тежко върху смърдяща вълнена пола. Мъжът се изсмя гръмогласно, прокара грубо ръка по извивката на задните й части и смушка коня. После изкрещя нещо, но тя не разбра нищо, освен „Нийл Ду“.

Увиснала върху коня с главата надолу, беше абсолютно безпомощна и й оставаше само да се надява на чудо, главорезът да е самият Нийл. Зърна месесто лице с мръсна брада, което беше ужасно разочарование, като имаше предвид сънищата си, но ако беше Нийл, поне щеше да си спести преследването.

Не й се вярваше съдбата да е чак толкова благосклонна към нея.

Гнусният тип беше в повишено настроение, смееше се и кряскаше. Около него имаше и други конници, но повечето мъже вървяха пеша и доколкото разбираше, всички бяха много радостни.

Мъжът, който я държеше, пъхна ръка между краката й и я опипа грубо през полата. Грейс пламна от гняв и инстинктивно и бързо като змия надигна глава и заби зъбите си в голия му мръсен прасец. Той изрева от неочакваната болка и дръпна поводите. Конят се вдигна на задните си крака, изцвили и когато тупна обратно, главата й отхвръкна. Повдигна й се и започна да повръща върху краката на мъжа.

Настана веселие, мъжете сочеха към нея и виеха от смях. Онзи, който я плени, я сграбчи, вдигна я, вонящият му дъх я лъхна и той изръмжа нещо. Тя не разбра нито дума, но от дъха му отново й се повдигна и притисна с ръка устата си. Той я бутна от коня и тя се просна в калта, а торбата, която стискаше пред гърдите си, й изкара въздуха.

Грейс скочи на крака, поемайки си тежко дъх, и в това време вързаха китките й с въже.

Набитият като бик мъж завърза другия край на въжето за своята китка, смушка коня и тя тръгна след него, в противен случай той щеше да я повлече.

Стискаше с две ръце торбата пред себе си и очакваше всеки миг да й я отнемат, но никой не се заинтересува от нейните притежания.

Сега поне имаше възможност да се поогледа. Не знаеше сутрин ли е или следобед, затова не можеше да прецени накъде вървят — на север или на юг.

Зад нея група мъже влачеха дълъг вързоп, увит здраво с мръсни карирани наметала. Вързопът се размърдваше от време на време и мъжете го налагаха с юмруци. Един от тях забеляза любопитството й и се ухили с беззъба уста.

— Нийл Ду — изрече гордо, сочейки вързопа.

Тя се втрещи, замръзна на място и когато въжето се опъна, политна напред. Тези не бяха неговите хора и той очевидно беше пленен.

Главата й пламна, докато обмисляше възможностите. Тези, които го бяха пленили, можеха да искат откуп или да се позабавляват, като го измъчват и убият. Спомни си какво беше чела за средновековните шотландци. Отвличането с цел откуп е била честа практика при тях, което означаваше, че е трябвало да върнат лицето в добро здраве, за да имат облага. Шотландците бяха известни със своята практичност.

Ами ако възнамеряваха да го убият…

Трябваше да намери начин да му помогне. Но тя също беше пленница и когато пристигнеха, щеше да се окаже в много по-опасно положение, отколкото в момента. За тези мъже тя не беше нищо повече от женска плът за краткотрайна употреба. Знаеше, че ще бъде изнасилвана многократно, освен ако не измислеше някой чудодеен план. Обзе я неистов страх и започна да разсъждава, за да се успокои. Ето, тук е. Случи се невъзможното — направи пътешествие във времето. Обстоятелствата не бяха благоприятни, но намери Черния Нийл почти веднага. Каквото и да се случеше по-късно, трябваше да мисли само за своята цел. Щом се налагаше, щеше да понесе всичко и щеше да оживее.

Беше тук. Изумлението от този факт заличи всички тревоги и тя завъртя глава, за да попие всяка подробност. Сърцето й се разтуптя лудо. Нямаше нищо интересно; странно колко малко шотландците се бяха променили. Даже през двайсети век бяха запазили идентичността си, незасегната от времето. Недодяланите планинци си бяха все същите, тези може би бяха само малко по-груби и по-диви. Взря се любопитно в лицата им и забеляза характерните дълги и тънки носове, високите скули и закръглените бузи.

Мъжете не бяха в добро настроение, въпреки че бяха пленили Черния Нийл. Бяха претърпели тежки загуби и никой не се беше измъкнал невредим от битката. Разсмиваха се, щом някой от тях ръгнеше Нийл, но смехът им беше пресилен.

Разговаряха помежду си, но тя не разбираше нито дума. Да чете келтски се оказа съвсем различно от това да го говори и се съмняваше, че някой може да чете, за да се опита да общува с бележки.

Брадатият грубиянин, който я плени, я погледна навъсено и изрече сопнато нещо. Тя понечи да свие рамене, но изведнъж й хрумна един опасен план и без повече да се замисли, се усети, че се усмихва и казва с най-мекия и сладък глас, който успя да извади:

— Извинете, не ви разбирам.

Мъжът така се ококори, че очите му щяха да изхвръкнат. Другите около него я погледнаха смаяно. До този момент сигурно си мислеха, че е някоя селянка или от обкръжението на Черния Нийл, но когато проговори на непознат език, разбраха, че предположенията им са погрешни.

Малките свински очички на противния тип опипаха дрехите й и за пръв път той забеляза, че не носи груба, безформена селска рокля. Дръпна поводите на коня, спря и каза още нещо. Сега всички впериха погледи в нея. Даже вързопът с Нийл остана на едно място и се сгърчи. Грейс продължи да върви и подмина коня с най-прекрасната си усмивка. Не се беше усмихвала отдавна толкова дълго и лицето я заболя, но онова животно и да беше забелязало фалша, изуменото му изражение не се промени.

— Смърдиш, като че ли не си се къпал, откакто си се родил — рече Грейс кокетно. — А вонята от устата ти ще повали коня, ако му дъхнеш. Но както виждам, ти си вождът на тази войскова част и ще бъде много мило от твоя страна, ако ме защитиш от войниците си. Ще си опитам късмета само с един мъж, вместо с цяла тълпа.

Придружи думите си с най-чаровната усмивка, каквато успя да докара, и протегна ръце към него.

Той така се слиса, че я вдигна несъзнателно на коня и я сложи пред себе си. „Бруталният тип е силен като бик“ — помисли си тя и се намести по-удобно. Не се дърпаше и не се гърчеше, а се държеше самоуверено и кимна царствено:

— Благодаря.

Всички я гледаха зяпнали, после започнаха да говорят нещо и да сочат дрехите й. Не се досети какво ги вълнува, докато не видя разликата между плата на своята рокля и грубата тъкан на тяхното облекло.

Главатарят им посочи пръстените й и Грейс стаи дъх. Очакваше да ги изтръгне от пръстите й, но той само изсумтя и обърна ръката й, за да погледне дланта. За разлика от мазолестите му и ужасно мръсни ръце с черни и изпочупени нокти нейните бяха меки, нежни, с гладка кожа и хубаво изрязани нокти. В онова време това показваше благороден произход, формирането на тромава мисъл в мозъка му беше почти видимо. Беше чужденка, богата и струваше пари. Може би нямаше намерение да поиска откуп за Черния Нийл, но от небето му падна истинско съкровище.

Мушна торбата й и каза нещо. Като предположи, че иска да види какво има в нея, Грейс я разтвори услужливо. Мъжете се струпаха около тях. Тя извади една книга и я разлисти, после я прибра в торбата. Надяваше се, че няма да проявят интерес, понеже печатаните книги щяха да бъдат изнамерени след около век.

Звярът махна незаинтересувано с ръка. Грейс издърпа единия край на кадифената дрешка, колкото да види тъканта. Той промърмори доволно, попипа я с мръсни пръсти и се захили, убеден, че е спечелил цяло богатство. След това тя му показа една по-дебела книга, като се надяваше, че той няма да пожелае да я разлиства, понеже беше илюстрирана с фотографии. Онзи поклати глава и тя пак пъхна ръка в торбата.

Беше взела със себе си няколко внимателно подбрани книги, както и различни лекарства, но нямаше намерение да ги показва, защото този тип или щеше да ги нагълта, или да ги изхвърли, затова извади пак книга. Той направи нетърпелив жест, понеже навярно искаше да види нещо, което според неговите понятия е ценно.

Тя се обърка и измъкна вълнения шал. Той попипа тъканта по същия начин като кадифето и го остави. Грейс извади друга книга. Той каза нещо, което разсмя мъжете.

После реши изведнъж сам да прерови торбата. Тя замръзна изплашено. Беше прибрала лекарствата в дървена кутийка и я беше скрила в специално ушито джобче.

Той не попадна на джобчето, а на швейцарския нож и го извади с доволно изражение, което бързо се превърна в недоумение. Скоро щеше да открие всичките остриета и принадлежности. Грейс не искаше да загуби ножа. Пое дълбоко дъх и подаде ръка да й го върне.

Той го отдръпна и се намръщи. Грейс изигра капризно нетърпение. Развърза тюрбана и косата й се разпиля по гърба. Той примигна, изумен от дължината и гъстотата й. Тя пак поиска с жест ножа и този път той и го даде. Тя го стисна и му показа само върха на пинсетите. Измъкна ги бавно и ги сложи на дланта си, за да ги погледне мъжът. След това прихвана бързо косата си и я нави около ножа, а с пинсетите прикрепи кока, който се получи, и се усмихна на животното с ангелска усмивка.

Той гледаше ту нея, ту косата й. Пак примигна смаяно и изглежда реши, че женската мода не е за него, и се захвана отново със съдържанието на торбата.

Следващият предмет, който извади, беше джобно фенерче, тънко като писалка. Грейс въздъхна, посегна към косата си, но онзи схвана идеята и пусна фенерчето обратно в торбата.

Кибритът не му попадна, а чорапи, навити на кълбо. За нейно облекчение не се наложи да им търси място по главата си. Дървеният гребен предизвика неговата възхита с направата си. Би имал голяма полза от този предмет, но той го пусна в торбата, без да прояви повече интерес. Реши, че няма нищо друго ценно, и смушка коня, като я придържаше почтително пред себе си като кралица — кралица с швейцарско ножче в косите.