Маргарет Уей
Едно съдбовно лято (8)

Осма глава

На следната вечер Раф позвъни на Марк по телефона. След малко баща й се върна в хола и сподели загрижено:

— Беше Раф. Разговарял е с Джеф. Положението се е оказало още по-лошо, отколкото ти предполагаше.

Сърцето й се сви. Тя бе споделила с баща си за срещата с Джеф, като, разбира се, премълча за конфликта с Раф.

Марк се разположи в любимото си кресло и въздъхна. Лицето му изглеждаше по-бледо и изпито от всякога.

— Не само, че Джеф е дал идеята да се саботира изграждането на комплекса чрез скандал, но и е предложил да се използват пеперудите. Оправдава се, че го е замислил на шега. Преди известно време в Кейп Йорк той се срещнал случайно с онзи ентомолог Гюнтер, който се похвалил, че е открил нов вид пеперуда. Джеф го поздравил за успеха и забравил за този случай. Но Харис му споменал, че иска да провали проекта за курорт и той си спомнил за откритието на Гюнтер. Твърди, че тогава е бил пиян и горчиво е съжалил за постъпката си веднага щом изтрезнял. Целият му принос за саботажа се състоял само в тези няколко думи, изречени под действието на алкохола. В продължение на няколко месеца не се случило нищо, макар че Харис изчезнал от града за известно време. Джеф чул, че на Ейнджъл започва разследване и това го разтревожило. Отишъл при Харис и той не скрил, че е заплатил доста добре на Гюнтер за няколко от неговите пеперуди. Ученият знаел, че на острова расте лантана и двамата пуснали там насекомите. Харис бил сигурен, че Джеф няма да ги издаде, защото той самият бил предложил този план, което при нужда щял да потвърди под клетва и Гюнтер. Джеф се оказал в капан и не можел да направи нищо.

— Вярваш ли, че казва истината, татко?

— Дали му вярвам? — Марк се замисли. — Не знам.

— А Раф?

— Раф направо не е на себе си от яд — намръщи се той. — Джеф си е мислел, че е достатъчно да признае какво е направил и всичко ще се оправи. Раф обаче настоява Джеф да уведоми властите за историята на проблема. Рискува в най-добрия случай да го смъмрят строго, но отказва, защото не иска да съсипе репутацията си. Изглежда не може да разбере, че търпението на всички е изчерпано. Допълнителни усложнения ще възникнат, ако Харис оспори заключението от разследването. Раф казва, че Гюнтер е изчезнал яко дим. В тропическите гори той се чувства като у дома си и едва ли ще го открият лесно.

— Показанията на Джеф не са ли достатъчно доказателство?

— При неговото безразсъдно поведение един Господ знае дали ще му повярват. Те искат неопровержими доказателства. Разследването ще отнеме време, наближава дъждовният сезон. Синоптиците очакват около Коледа циклони. Всичко е против нас. Да го вземат дяволите Джеф с неговата завист! Дано този път му дадат добър урок. Кой му дава право да занимава и теб с греховете си? Трябваше да отиде направо при Раф.

— Татко, не разбираш ли, че Джеф се бои от Раф? Той се чувства като негов по-малък брат. Изпитва страхопочитание от идола си. Ти сам каза, че е имал тежко детство. То го е направило слабохарактерен, дори е деформирало психиката му.

Марк погледна нежно дъщеря си.

— Мила моя, имаш много меко сърце. Повярвай ми, че съм наясно с всичко това. Хората винаги са правили отстъпки на Джеф заради трудностите, които е преживял. Но сега той трябва да си понесе отговорността.

— Може би ще го направи. Мисля, че той се срамува от себе си.

Марк се засмя скептично.

— По-скоро е уплашен от последствията. Хубава попара е надробил! Първо властите подробно ще го разпитат. След това с него ще се заемат масмедиите. Не виждам начин да се избегне това при големия интерес към проектите на Раф като архитект и предприемач. Между впрочем той спомена, че специално ще ти благодари за това, че си убедила Джеф да говори.

— Не го направих, за да ми благодари.

— Е, какво лошо има, ако те покани на вечеря — усмихна се Марк. — Онзи ден си говорихме с Раф, че е време да ти покажем Порт Дъглас. Можем да прекараме няколко дни в живописния курорт „Мираж“. С Раф много пъти сме играли голф там. Ще видиш, че ще ти хареса. Има само една неприятна подробност. Вероятно с нас ще дойде и Даниела.

— Има достатъчно време да отидем и там, татко. — Шели стана от стола си. — Искаш ли да пием чай?

— Чудесна идея, мила. Между другото, довечера има интересно предаване по телевизията — концерт на Сесилия Бартоли. Тя е млада италианска певица — мецосопран. Спомням си навремето колко хубаво пееше майка ти. Беше толкова красиво момиче, с такъв глас!

Шели не отговори.

Обади се на Карла и се уговориха да обядват заедно. Шели искрено й съчувстваше, макар младата жена да си мислеше, че тя и Джеф имат връзка. Трябваше на всяка цена да намери начин да й покаже, че опасенията й са неоснователни.

На обяда дойде и Даниела. Беше много елегантна в бежовия си копринен тоалет и златни бижута. През цялото време се държеше много мило, но Шели инстинктивно усещаше, че не е искрена. Карла бе деликатна и непосредствена. Непресторената й доброта и хубост не се набиваха на очи и до превзетата си братовчедка тя изглеждаше почти невзрачна. Шели откриваше тъга в погледа й, дори когато момичето се усмихваше. Само щастието би могло да я преобрази и да одухотвори красотата й.

Ресторантът, който Карла избра за срещата, бе чудесен. Казваше се „Златният Херон“ и бе построен на самия бряг на морето. Кухнята бе изискана, но въпреки това, Даниела не бе доволна. Тя отпи от чашата си с шардоне и се намръщи неодобрително.

— Не й обръщай внимание, Шели — прошепна Карла. — Дани винаги прави така.

— Не е вярно! — възрази Даниела.

— Напротив — отвърна невъзмутимо Карла. — За щастие всички сме свикнали със сцените, които разиграваш.

— Това място е истинско райско кътче — намеси се Шели, за да предотврати скандала. Панорамните прозорци разкриваха приказна гледка. Пищна зеленина, златни плажове, синята безбрежност на морето, чак до хоризонта.

— Ще ти липсва, когато се върнеш у дома — рече многозначително Даниела.

— В Нова Зеландия също е много красиво — отвърна спокойно Шели. — Имаме неповторима природа, но тук, в Австралия, мащабите са тези, които впечатляват. Всичко е толкова необятно и внушително…

— Колко време ще останеш при нас? — запита Карла. — Има още толкова места, които си заслужава да посетим заедно.

— Колкото реша — отвърна Шели и си взе от малките хлебчета. — Мениджърът на татко хареса моите картини. Нали си спомняш Пол и Мариса Джеймисън?

— Да, разбира се. Сигурно си много добър художник.

— Като дъщеря на Марк Стюарт, Шели се радва на особено внимание — намеси се в разговора Даниела.

— Отначало наистина беше така, но после заслужих уважението им с моите картини. — Тя погледна отново Карла. — Не зная кога ще си тръгна. Прекрасно се чувствам тук с татко. Не бих понесла да съм далече от него.

Даниела й хвърли изпълнен с укор поглед.

— Но ти би трябвало да помислиш и за майка си, за невръстните си братя.

— Разбира се, но те могат чудесно да се справят и без мен. Семейството ни е задружно и сплотено.

Даниела изостави маската на фалшива добронамереност и запита:

— За какво говорехте с Джеф Гант онзи ден?

Шели едва се сдържа да не й отвърне грубо.

— Искаше да се посъветва с мен по един въпрос.

— Да се посъветва? Та той почти не те познава!

— Вярно е — отвърна Шели, като с мъка се овладя, — но понякога хората се доверяват по-лесно на непознати.

— Но…

Карла протегна напред ръка, като че искаше да защити Шели.

— Моля те, престани, Дани. Аз знам точно какво е станало. Джеф веднага е усетил колко добър човек е Шели и е решил да й се довери. Знаеш, че той споделя проблемите си с малко хора.

— Но защо не е отишъл при теб? Та вие бяхте сгодени — продължаваше да упорства Даниела, без да се притеснява от своята нетактичност.

— Може би не съм оправдала надеждите му — отвърна Карла.

— Излишно е да се самосъжаляваш, скъпа. Този Джеф Гант е наистина привлекателен, но не ти подхожда. Точно за това говорехме и с Раф наскоро.

Шели се почувства задължена да се намеси. Даниела огорчаваше и нараняваше Карла, без да си дава сметка, или може би нарочно.

— Даниела! — погледна я тя строго.

— Не се ядосвай, Шели — успокои я Карла и погледна Даниела. — В твоите подмятания няма нищо вярно. С Раф никога не сте разговаряли за мен.

Карла изглеждаше съвсем сигурна в това, което казва, и Шели се досети, че тя е повдигнала въпроса пред Раф. Може би Даниела имаше лошия навик да си служи с дребни лъжи. Даниела повдигна тънките си черни вежди в снизходителна гримаса.

— Е, добре, така да бъде, щом казваш. Ние просто сме загрижени за теб. Защо не се върнеш с мен във Флоренция? Там винаги си се чувствала добре, пък и аз ще се погрижа да ти намеря някой мъж.

— Безкрайно съм ти признателна, но и тук ми е добре.

„А освен това още обича Джеф“, помисли си Шели. Друг въпрос е дали той го заслужава.

Даниела се отказа от прекалено сладкия нектар, който им сервираха с резенчета киви, и отиде да оправи грима си в тоалетната.

— Трябва да ти се извиня за арогантното й поведение — започна Карла.

Шели махна с ръка.

— Не се притеснявай. Прекарах един чудесен следобед. Но има още нещо, което бих искала да изясним. Отнася се за онзи ден. Уверявам те, че с Джеф ни свързват единствено приятелски чувства. Той е затънал в неприятности и аз се опитах да му помогна. Това е всичко. За мен няма никакво съмнение, че Джеф още е влюбен в теб.

Карла тъжно поклати глава.

— Да, но той продължава да повтаря, че не е подходяща партия за мен. Татко му предложи добре платена работа в Кейрнз, която бе напълно по силите на Джеф. Там имаме голям и хубав хотел, „Океания“. Джеф щеше да научи много неща от брат ми Винсент, който е директор. Но Джеф отказа. Искал да остане независим. Аз лично мисля, че се бои да се посвети на някого или нещо и му го казах, когато развалих годежа ни. Надявах се, че това ще го подтикне да направи нещо, но — уви! — Карла погледна Шели. — Можеш ли да ми кажеш в какви неприятности се е забъркал?

Шели въздъхна.

— Съжалявам, Карла, но Раф и бизнесът му също имат връзка с проблема и той не би желал да се разгласява. Обещавам ти, че ще ти кажа веднага, щом мога.

Карла стана още по-тъжна.

— Вечният стремеж да подражава на Раф ще го съсипе. Това е последица от нерадостното му детство. Навремето дядо Пиетро го спаси, като го изпрати да учи далеч от семейството му и Джеф стана като член на нашата фамилия. Той ни обича с цялото си сърце, но комплексите му пречат да го покаже. Познавам и добрите, и лошите страни на Джеф и все още го обичам. Странно, нали?

— Такъв е животът. Човек е подвластен на чувствата си. Да, на Джеф му липсва самочувствие. Една промяна на обстановката би му помогнала. Освен това, трябва да е убеден, че от него зависи щастието на някой друг човек.

— Трябва ли да му призная, че не мога да живея без него?

— Нима не си му го казвала досега?

Карла мрачно поклати глава.

— Е, прецени сама. Може би Джеф заслужава да го направиш. Може би и на него му е омръзнало от собствените му грешки.

— Няма какво да губя. Обзела ме е такава апатия и тъга… Вие с Дани сте пълни с живот. Изглеждате толкова красиви с елегантните си тоалети, а аз съм се занемарила и отпуснала. Отскоро се познаваме, Шели, но вече те чувствам като приятелка. Надявам се, че ще останеш при нас по-дълго. — Карла се засмя дяволито и добави: — Дани скоро ще замине за Италия.

Шели почувства, че моментът е подходящ да изясни още една подробност.

— Така ли? Но нали тя и Раф ще се сгодяват?

Усмивката на Карла се стопи за миг.

— Ще се сгодяват? За пръв път чувам подобно нещо.

— Даниела ми го каза.

— О, Господи! Само тя не!

— Нима не се радваш за тях?

— Не ме разбирай погрешно. Всички сме много привързани към Дани, но тя ни е създавала доста неприятности. Лука я нарича „малкото чудовище“. Безброй момичета са били влюбени в Раф, но той не е дал сърцето си на никоя. Разбира се, от време на време е имал малки увлечения, но те не са продължавали дълго. Винаги ми се е струвало, че ако Раф наистина се влюби, това ще бъде голяма любов и той ще се бори с нея с всички сили. За него е въпрос на чест да не бъде зависим от нищо и от никого. Разбира се, може да се предположи, че той вече е решил да се ожени, но бих могла да ти изредя не една и две жени, които имат по-голям шанс от Дани да му станат съпруги. За него тя е само братовчедка.

— Останах с впечатлението, че цялата фамилия би приветствала техния съюз — промърмори Шели, едновременно смутена от това, че разпитва Карла, но твърдо решена да разбере цялата истина.

Карла се огледа, за да види дали Даниела не се връща и отговори:

— Напротив, Шели. Ние я познаваме добре — тя е красива и очарователна, но има ужасен характер.

 

 

Трите млади жени се разделиха около три следобед. Шели се върна вкъщи и завари на верандата Раф и Марк. Раф стана от стола си в знак на уважение, а баща й каза:

— Добре дошла, мила! Как мина обедът?

Шели се наведе и го целуна по слепоочието.

— Чудесно. Как си, Раф?

— Добре, както винаги — отвърна хладно той.

— Нещо ново?

— На Ейнджъл ли? — Гласът му бе строг и дрезгав.

— Раф е много разтревожен, мила — каза Марк.

— Виждам — рече Шели и седна на плетения стол до баща си. — Надявам се, че Джеф е намерил сили да направи каквото трябва.

— Да върви по дяволите! Омръзнал ми е с неговите номера. Трябва да ти благодаря, Шели, че си му дала правилен съвет. Той ми разказа за срещата ви.

— Радвам се, че можах да помогна.

— Нека не говорим повече за Джеф — предложи Раф. — Разглеждането на случая пред властите може да стане най-рано в сряда. Доктор Нелсън ми прави лична услуга, като придвижва въпроса така бързо. Не се съмнявам в крайния изход на нещата, но забавянето на строителните работи ще увеличи разходите ни.

— Няма ли да заведеш дело срещу онзи човек — Харис? — запита Шели.

Раф вдигна рамене.

— Ще обмисля този въпрос, след като доктор Нелсън предаде доклада си по случая. Той отправи на Джеф такова сериозно предупреждение, че чак на мен ми дожаля. Харис много трудно ще успее да заблуди Дейв Нелсън. Един рейнджър от охраната на морските паркове е видял, че Харис се навърта около Ейнджъл, а друг е забелязал в района и Гюнтер. Накрая всичко ще се изясни. — Рафаел погледна Шели в очите. — Всъщност, наминах да те поканя утре на вечеря вкъщи. След това ще останеш у нас — Марк има ангажимент утре. Той ще ти обясни за какво се отнася.

Шели се обърна и погледна баща си с тревога.

— Какъв ангажимент имаш, татко?

Той се усмихна спокойно.

— Трябваше да ти кажа, мила, но съм забравил. Ще ми правят изследване на кръвта. Периодично се налага с цел профилактика. Ще ги улесни, ако остана през нощта в болницата.

Шели се опита да прикрие паниката, която я обзе.

— Няма нищо сериозно, нали, татко?

— Не, мила — увери я той. — Това е обикновен профилактичен преглед. Моля те, не се тревожи. Ще дойдеш да ме вземеш на сутринта. Ще се радвам да останеш вечерта у Раф. Не бих искал да седиш сама тук през нощта.

Шели хвърли бърз поглед към Раф, но лицето му бе безизразно.

— Е, аз ще тръгвам — побърза да каже той и се обърна към Марк. — Утре ще те откарам до болницата.

Шели също се изправи.

— Много мило от твоя страна, Раф, но аз ще закарам татко.

— Не си прави труда, Шели, аз и без това ще ходя в града. Разбира се, и ти можеш да дойдеш с нас.

— Благодаря! Ще те изпратя до колата.

— Тогава, до утре, Раф! — Марк му махна за сбогом и влезе в къщата.

Когато стигнаха до колата, Шели не издържа:

— Какво става, Раф? Искам да ми кажеш истината.

— Ти си странен човек: шестнайсет години не се сещаш за баща си, а сега ме гледаш, като че ли от една моя дума зависи животът ти.

— Господи, Раф! Нима мислиш, че се преструвам?

— Ако е така, правиш го виртуозно — призна той. — Искам да ти вярвам. Не мисли, че ми доставя удоволствие постоянно да се съмнявам в теб.

— Съмненията ти за Джеф не бяха основателни, нали? Беше абсурдно да твърдиш, че флиртувам с него. Непрекъснато си търсиш претекст, за да ме обиждаш. Искаш да ме прогониш.

— Говориш глупости и добре го знаеш — възрази рязко той.

— Така ли?

— Да не започваме пак, Шели. Марк може би ни наблюдава.

— Нямам никакво намерение да дойда у вас утре вечер — рече тя гневно. — Съгласих се само привидно, заради татко.

— Разбира се, че ще дойдеш! Аз ще намина да те взема.

Шели го погледна право в очите.

— Ще си загубиш времето. Не знам какво става между нас, но не мога да допусна то да продължава. Нека Дани ти прави компания!

— Да разбирам ли, че ревнуваш от нея?

— Опазил ме Господ! Желая ви дълъг и щастлив семеен живот.

— Господи, какви небивалици измисляш, за да ме ядосаш!

— Напротив, Даниела ми каза, че ще се жените.

— Не ставай смешна!

— Това не е отговор — предизвика го Шели с треперещ от вълнение глас.

— Не е ли? А може би това ще бъде отговор. — Той я притегли грубо към себе си и яростно я целуна. — Точно това искаше, нали? Обичаш да те целуват до безсъзнание.

— Не! Мразя да…

Тя обърса устни с опакото на ръката си.

Раф рязко отвори вратата на колата и седна зад волана.

— Утре вечер идваш с мен! Ясен ли съм? Няма да ти позволя да тревожиш Марк допълнително.

Шели го погледна умолително.

— Ще ми кажеш, ако здравето на татко е застрашено, нали?

— Ти си непоносима! Хайде, прибирай се!

— Никога няма да ти простя, ако ме излъжеш.

— Какво толкова искаш да чуеш? Преди години Марк е бил болен от вирусна тропическа болест. Тропическите трески са хронично заболяване. И аз съм се опитвал да науча нещо повече от доктор Ригби, но той стриктно пази информацията за пациентите си. Марк е в това състояние от години. Така бе през всичките години, когато теб те нямаше.

Шели изтри с ръка горящото си чело.

— Мразиш ме, нали? Мразиш ме и заради това, което смяташ, че съм причинила на татко и заради самия себе си! Карла беше права. Ти наистина се бориш с любовта, когато те споходи. Не би повярвал на никоя жена, дори да…

— Тръгвам си, Шели — прекъсна я безцеремонно той.

— Тръгвай, но да знаеш, че утре сутрин ще дойда с вас и после се връщам тук. Гледай татко да не разбере за това!