Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Family Album, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2010)
Разпознаване и корекция
sonnni (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Даниел Стийл. Семеен албум

ИК „Бард“, София, 2003

САЩ. Първо издание

Коректор: Татяна Джунова

ISBN: 954-585-452-9

История

  1. — Добавяне

Глава 42

— Искаш ли да излезем някъде да вечеряме, скъпа?

Ан поклати глава, както си лежеше на леглото в Пиер.

В края на краищата всичко мина добре, въпреки че на нея не й се идваше. Но Бил смяташе, че трябва, а и можеха да се видят с Гейл. Точно това реши въпроса. Беше й предложил дори пътешествие в Европа, като по пътя спрат в Ню Йорк, но тя нямаше настроение, отново беше изморена. От месеци беше такава, още от първия аборт. Не успя да се възстанови и на Бил му беше мъчно за нея.

— Защо да не си поръчаме нещо за хапване тук? Знаеше, че Гейл е излязла някъде с Лайънъл.

Той й допадаше, тя имаше още няколко приятели хомосексуалисти, но на Ан не й се ходеше с тях. Мислеше си, че Бил би се отегчил, както и тя самата. Джейсън и Ванеса щяха да празнуват, Вал си имаше нейната филмова звезда, а родителите си нямаше желание да вижда. Веднъж на ден й беше повече от достатъчно.

Но Бил смяташе, че е срамота да пропилеят вечерта си в Ню Йорк.

— Сигурна ли си?

— Наистина нямам сили да изляза.

— Зле ли ти е?

Всичко започваше да му напомня за времето, когато майката на Гейл беше болна, затова искаше да я заведе на лекар. Но когато се върнаха вкъщи през следващата седмица, тя отказа.

— Нямам нужда от лекар. Добре съм.

Тя се беше заинатила, но този път той не искаше да отстъпи. Някои неща бяха прекалено важни за него, а тя — повече от всичко останало. Не искаше да я загуби. Никога.

— Не си добре. Чувстваш се отвратително. Даже не ти се излиза.

Тя поръча обслужване по стаите и после легна да спи. Това се повтаряше всяка вечер. Той имаше чувството, че тя спи и по цял ден.

— Ако сама не си вземеш час, аз ще го направя заради теб, Ан!

И в края на седмицата го направи. Взе й час, престори се, че я извежда на обяд, и я заведе при лекаря си в Бевърли Хилс. Тя му се ядоса страхотно.

— Ти ме измами!

Това беше един от редките случаи, когато тя му крещеше, но той я вкара вътре като малко момиченце и тя изгледа свирепо и двамата мъже.

Лекарят не откри нищо нередно. Жлезите й изглеждаха наред, дробовете й бяха чисти, кръвната картина беше добра, но на него му хрумна нещо. Без да им каже, направи тест на кръвта от ръката й. Когато вечерта резултатите бяха готови, се обади на Бил и го стъписа с новината.

Той остана замаян, развълнуван и уплашен. Тя беше бременна отново. Този път дори не се сети за това. Страхуваше се тя да не преживее отново същата катастрофа.

— Просто я остави да прави това, което прави сега. Тялото й си знае какво иска. Тя се нуждае от много почивка, силна храна и колкото е възможно по-малко напрежение. Няколко месеца не трябва да се натоварва и всичко ще бъде наред.

Бил кимна и отиде в другата стая да поговори с нея. Тя гледаше телевизия и се канеше да се обади на Гейл. С тиха усмивка, той я окуражи:

— И без това трябва, скъпа.

— Защо?

— За да й кажеш новината.

— Каква новина? — Ан не проумяваше.

Той се наведе и я целуна.

— Тази, че отново си бременна.

— Така ли? Кой ти каза? — изгледа го тя с широко отворени очи.

— Лекарят. Току-що се обади. Дори не спомена, че ще прави теста, но той се е оказал положителен.

— Наистина ли? — Изглеждаше замаяна, после изведнъж се хвърли на врата му, като се опитваше да не заплаче. — О, Бил…

Тя не смееше дори да произнесе думата този път. Не каза даже и на Гейл. Не каза нищо на никого, докато съдбовният тримесечен период не отмина.

Този път всичко беше наред. През септември лекарят вече не се притесняваше. Очакваха бебето през февруари, вероятно на деня на Свети Валентин. Другото й дете щеше да стане на пет години и половина дотогава, но никой не споменаваше това. Говореха само за бебето, което толкова много желаеше тя. Бил я гледаше като писано яйце. Не ходеха на пътешествия, почти не излизаха навън. Ан си почиваше постоянно, а Бил я глезеше повече и отпреди.

Фей се обади няколко пъти, за да се увери, че всичко е наред, но гласът на Ан си оставаше студен. Двете с майка си вече бяха преминали по този път и тя помнеше натиска, който упражниха върху нея. Мразеше разговорите с Фей. Напомняха й за онова време. Не искаше да разговаря и с Лайънъл, защото си спомняше за живота с него и Джон, в очакване на първото бебе.

Гейл се обаждаше от Ню Йорк, когато можеше, и я питаше дали е надебеляла. Ан се смееше и твърдеше, че е станала огромна и когато Вал я срещна случайно на Родео драйв, със смях се съгласи с това.

Вече беше ноември, а филма приключиха преди месец. Работеха върху него ден и нощ, защото Фей искаше да го пуснат по време на коледните празници. Всички работеха като луди, искаха да е готов за следващите награди на Академията.

Когато Ан се натъкна на Вал, тя забеляза и Джордж Уотърстън, който я очакваше в кадилака си. Не можеше да не се позамисли дали те все още са просто приятели, както твърдеше Вал. Но едно беше сигурно, Вал беше още по-красива отпреди. Сега тя си избираше рокля в Джиорджио за едно празненство вечерта. Ан тъкмо си тръгваше, след като си взе няколко неща за празниците. Бил искаше тя да поизлезе, а никоя дреха вече не й ставаше.

— Как се чувстваш? — попита я Вал, като изглеждаше истински загрижена.

Всички знаеха колко много означава бебето за нея и защо. Ан се разсмя. Бременността й я радваше въпреки неудобствата, които носеше.

— Чувствам се дебела.

— Изглеждаш страхотно.

— Благодаря. При теб как вървят нещата?

Вече рядко се обаждаха една на друга. Не беше за вярване, че някога са расли в един и същ дом, но всъщност и не бяха. Вал порасна едва напоследък, а Ан израсна в дома на Бил.

— Тъкмо получих предложение за друга роля.

— Вече не с мама, нали?

Вал побърза да поклати глава. Никога нямаше да забрави работата с майка си. Беше натрупала опит, за който щеше да й бъде вечно благодарна, но съвсем не бързаше всичко това да се повтори. Повечето актьори, работили с нея, казваха същото, дори и Джордж. „Веднъж на три години ми стига“, беше се начумерил веднъж той и Вал разбра, че е прав.

— Не, с друг. — Каза името му и звездите, които щяха да участват, и Ан наистина остана впечатлена. — Не, още не съм решила. Има и още няколко, с които мога да се захвана.

След пет години писъци тя най-после започна да се издига в кариерата.

Вечерта разказа на Бил за това и сподели колко се радва за Вал.

— Един ден тя ще бъде най-страхотното нещо в Холивуд. Както и майка ти е била преди време.

Сега вече можеше да го повярва. Тя беше талантлива, красива и около нея се усещаше ароматът на успеха. Още докато излезеше от колата и се забелязваше, че е някоя. Не като в старите дни на впитите черни рокли и натруфените високи обувки. Дяволски дълъг път беше изминала. А причината за щастието, което излъчваха очите й, според Ан беше Джордж.

— Мисля, че са повече от приятели. Ти какво смяташ?

Тя се опитваше да се намести удобно в креслото, но не можеше, и той сложи няколко възглавнички, за да се облегне на тях. Тя му благодари с целувка.

— Същото. Но те са достатъчно умни да не го разгласяват. Той е голяма звезда и на тях съвсем не им е необходима шумотевица.

Всъщност, докато можеха, те криеха от всички, дори и от Дан. Но най-накрая трябваше да му кажат и сега Вал си живееше тихо с тях в Холивуд Хилс, в красивата къща, отвсякъде оградена от грамадни дървета. Това продължаваше вече три месеца, но дори и репортерите не бяха усетили. Вал беше по-щастлива от когато и да било.

Когато се върнаха от Ню Йорк и отново започнаха работата си върху филма, сякаш нещо ново се зароди между тях. Бяха станали толкова близки, че усещаха всеки дъх, всяка пауза на другия. Като че ли имаше някаква магия на снимачната площадка.

Фей също го усети, но не се месеше, просто остави нещата да следват пътя си.

През август, когато Дани замина с майка си, Вал тихо се премести при Джордж. Щом Дани се върна, те му обясниха всичко. Джордж говореше и за брак, но никой от двамата не бързаше. Имаха нужда от време, за да са сигурни. Вал предполагаше, че скоро ще се разчуе, но вече бяха подготвени за това. Дори го очакваха.

— Мислиш ли, че ще издържиш цял живот да живееш тук със стар мъж и малко момче?

Това ставаше същия следобед, когато тя се натъкна на Ан. Той я целуваше, докато тя му разказваше колко грамадна е станала сестра й.

— Такъв живот би ми харесвал… Е, разбира се — лицето й доби замечтано изражение, което успя да заблуди дори него, — не е така хубаво, както в онова място, където живеех, преди да дойда тук.

Джордж нададе вик и сграби буйната червена коса.

— Имаш предвид онзи публичен дом, пълен с дърти кокошки? Чудо е, че не са те арестували дори само за това, че живееш там.

— Джордж, какви ги говориш!

— Вярно е!

Най-накрая беше казала и на родителите си, че живее с него, и с облекчение разбра, че те нямат нищо против. Вече беше достатъчно голяма, но това все още имаше значение за нея, особено сега, след като беше работила с Фей. Отношението й към нея се промени напълно след това, което видя, и за пръв път в живота си усети, че майка й я уважава. Фей дори й помогна да си намери нов агент.

Двете си бяха поговорили доста един ден, след приключването на филма.

— Вал, ти си много, много добра. Знаеш ли, баща ти беше наясно още от самото начало. И ми го каза. Трябва да призная, че си имах моите съмнения, но ти си една от най-добрите и пътят е отворен пред теб.

Тези думи имаха огромно значение за нея и тя не можеше да повярва, че ги чува от устата на Фей Тейър.

— Преди те мразех, знаеш ли…

Това беше ужасно и когато Вал го призна, в очите й се появиха сълзи.

— Толкова ревнувах теб и проклетите Оскари в кабинета.

— Те нямат никакво значение, Вал. — Фей говореше тихо и Вал поклати глава. — Моите Оскари сте вие петимата.

— Все казвах, че те нищо не значат, но не е така. Означават, че си работила много, че си наистина добра. Чудесна си, мамо… Няма по-добра от теб.

Тогава се разплакаха и се прегърнаха. Споменът за това все още сгряваше Вал. Най-после се помириха. Отне много време, но успяха. Надяваше се един ден и Ан да го направи. Призраците няма да я напуснат, преди да го е сторила. Сподели всичко това с Джордж. Нищо не криеше от него, защото освен любовник той беше и най-добрият й приятел.

— Знаеш ли, донякъде завиждам на зет ти — каза й той вечерта, когато се изтягаха край камината, и Вал го изгледа изненадана.

— На Бил? Защо? Имаш всичко, което има той, дори повече. Освен това — ухили му се тя — ти имаш и мен! Какво повече може да искаш?

— Права си.

Той й се усмихваше, но в очите му имаше някакъв копнеж, който тя не беше забелязала преди. Той беше спокоен мъж, допадаха й ценностите му, уважаваше идеалите му. Водеше устойчив живот. Всичко това беше доста необичайно за идол на Холивуд, какъвто беше той.

— Завиждам му за това дете.

— Бебето?

Думите му я стреснаха. Рядко си мислеше за деца. Смяташе да роди някой ден, но след доста време. Кариерата й беше важна за нея, беше работила много, а тъкмо започваше вълнуващото изкачване към върха. Още не беше готова да изостави всичко, за разлика от Фей, когато беше почти на нейната възраст. Когато се отказа от кариерата си, Фей беше на двайсет и пет, а Вал сега беше почти на двайсет и три.

— Наистина ли ти се иска бебе точно сега, Джордж?

Той беше на върха на кариерата си. И за двамата щеше да е трудно, въпреки че идеята й допадаше, но поне да е по-късно.

— Е, не точно сега, но някой от близките дни.

— Колко близки?

Тя се обърна по корем, допря глава на ръцете си и го загледа угрижено.

— Какво ще кажеш за другата седмица? — Той се шегуваше и затова се разсмя на притеснения й поглед. — Не знам. След година-две. Но това е нещо, което искам да направя отново някой ден.

Дан беше мило момче и Вал също го харесваше.

— Не бих имала нищо против.

— Добре.

Изглеждаше удовлетворен и малко по-късно той свали бавно дрехите й и й прошепна, че трябва да тренират.