Даниел Стийл
Семеен албум (42)

Глава 41

През май Вал започна снимките за филма и заработи както никога досега. Майка й съсипваше и себе си, и другите от работа, изискваше най-доброто от тях, докато работеха през дългите изморителни часове, а от Вал изстискваше и последната капчица сила. Но не искаше от нея нищо повече от това, което даваше самата тя и другите актьори. Така работеше и затова работата й беше толкова добра. Тук се криеше причината за трите награди на Академията, които години наред ядосваха Вал.

Но вече не се дразнеше. Всичко страшно й харесваше. Всяка вечер едва се довличаше вкъщи, а повечето дни на снимачната площадка завършваше обляна в сълзи. Беше на двайсет и две години и никога досега не беше работила толкова упорито. Не беше сигурна, че би го направила отново. Или, ако го направеше, то щеше да бъде, защото на нея така й се иска. Никой вече нямаше да изисква толкова много от нея… Нито да я научи на толкова неща… знаеше си го. И беше щастлива, горда и благодарна.

След триседмична обща работа нейният партньор във филма, Джордж Уотърстън, й предложи да я закара до тях. И преди го беше срещала из Холивуд.

Знаеше, че съвсем не е бил очарован, когато е разбрал, че ще играе редом с нея. Предпочиташе някоя по-известна актриса и Фей трябваше здравата да го убеждава да й даде възможност да опита. Уговориха се, че ако не става, ще я махнат. Вал узна тези неща от клюките в студиото, но сега, щом видя погледа на Уотърстън, вече беше сигурна, че са верни. Позачуди се дали той е приятел или враг, но това не я интересуваше особено. Беше прекалено уморена, за да й пука, а и наистина имаше нужда някой да я закара. Колата й беше на ремонт и затова взе такси до работа. Погледна го с благодарност.

— Да… Благодаря…

Нямаше сили дори да разговаря по пътя, след като му каза адреса си. Ужаси се, когато той я събуди пред квартирата й и тя осъзна, че е заспала. Стресна се, когато той докосна ръката й, и го погледна унизена.

— Заспала ли съм?

— Сигурно вече не съм толкова интересен, колкото бях преди.

Имаше кестенява коса, сини очи и силно, някак обрулено лице. Беше на трийсет и пет години и Вал му се възхищаваше отдавна. Да играе заедно с този мъж беше част от съня, в който се превърна животът й. Хората вече говореха, че е получила ролята заради майка си, но тя пет пари не даваше. Щеше да им покаже, че грешат. Щеше да ги побърка в ролята на Джейн Деър.

Тя погледна партньора си с извинение.

— Съжалявам… Толкова съм уморена…

— И аз бях същият, когато работих за пръв път във филм на Фей. Веднъж дори заспах на волана и се събудих точно преди да се блъсна в едно дърво. До края не смеех да шофирам. Но тя успява да измъкне от теб нещо, което никой друг не може, част от душата ти… или от сърцето… А по-късно даже не й се налага да го измъква. Ти сам искаш да й го дадеш.

Думите му съвпадаха с това, което и Вал започваше да усеща заедно с палитрата от нови чувства като обич и уважение към майка си.

— Знам… Все още не ми се вярва, че ми е дала ролята. — Погледна го открито. — Преди никога не е харесвала нищо, което правя. А пък и аз не съм направила кой знае какво. Искам да кажа, че съм играла в доста филми, но никога в нещо толкова голямо.

Вече го знаеше и за пръв път от седмици той я съжали. В началото въобще не я хареса. Изглеждаше му като малка никаквица и реши, че просто е любимка на Фей. Но скоро разбра, че греши, а сега забеляза колко уплашено е горкото хлапе. Сигурно му е дяволски трудно да работи за Фей и да има него за партньор. Тя беше в света на знаменитости, а все още си беше дете, осъзна той сега с едно съвсем ново чувство към нея.

— Плашеше ме до смърт.

Той се разсмя вече по-спокоен с Вал. Вече не изглеждаше евтина, както в началото. Сега почти не слагаше грим и носеше джинси и ризи. Нямаше смисъл да се издокарва прекалено или да носи къси поли. Махна тези неща още в началото, защото започна да се вживява в ролята на Джейн Деър, а тя беше много различна от Вал.

— Майка ти е нещо много особено, Вал.

Тя му се усмихна, когато за пръв път я нарече по име.

— Знаеш ли, когато съм на снимачната площадка, забравям, че ми е майка. Тя е просто жена, която ми крещи и така ме подлудява, че понякога ми се иска да я убия.

— Това е добре — съгласи се той. Познаваше Фей достатъчно добре, помнеше и как го е карала да се чувства. — Тя иска от теб точно това.

Вал въздъхна, отпуснала се удобно в голямата уютна кола. Беше бял кадилак, вътре с червена тапицерия. Едва намери сили да отвори вратата, за да си тръгне. После, малко притеснена, тя се обърна към него.

— Искаш ли да влезеш за едно питие или нещо такова? Не знам какво има за ядене. Най-вероятно нищо, но ако искаш, може да се обадим да ни донесат пица.

— Какво ще кажеш да отидем някъде да хапнем пица? — Той погледна часовника на ръката си. — Ще те върна след час. Тази вечер искам отново да прегледам утрешната сцена.

След миг му хрумна една идея.

— Искаш ли да поработим заедно над нея?

Тя му се усмихна невярваща. Това не може да е истина! Тя да разучава репликите си заедно с Джордж Уотърстън за филм, в който участват и двамата. Реши да му отговори бързо, преди сънят да се е стопил.

— Ще ми бъде много приятно, Джордж. Стига да не заспя отново.

Той се разсмя на думите й и постъпи точно така, както каза. Хапнаха набързо по една пица, отидоха в дома му в Бевърли Хилс и репетираха ролите си в продължение на два часа. Опитваха различни интонации, променяха настроението, докато най-накрая постигнаха желаното. Всичко приличаше на драматичните курсове, които толкова и допадаха, само че сега тя работеше в истински филм.

Точно в десет часа той я закара в квартирата й. И двамата имаха нужда да си отспят за следващия ден. Махна й дружелюбно и тя влезе в къщата, като все още се чувстваше в облаците. Беше удоволствие да не се занимава с някое хлапе или с някой дървеняк. Чудеше се защо ли никога по-рано не е срещала някого като Джордж. После се разсмя самичка. Половината от жените по света искаха да срещнат мъж като него, а тя работеше с него всеки ден.

Филмът вървеше добре. Няколко пъти Вал репетира с него в дома му. Би го завела в квартирата си, но там хаосът беше прекалено голям. Той й каза, че би трябвало да се махне оттам и да си намери прилично място. Превръщаше се в по-голям брат за нея. Представяше я на приятелите си, учеше я на поведението на елита в Холивуд.

— Ужасно е да живееш в такова място, Вал! — Сега можеше да й говори открито. Работеха заедно по дванайсет часа на ден, а вечер репетираха по два-три часа. — Хората ще мислят, че си евтина.

Точно така ставаше преди.

— Никога не съм можела да си позволя нещо по-добро.

Това беше истина и той се изненада. Фей и Уорд Тейър бяха сред важните хора в Холивуд и изглеждаше странно, че не й помагат с някакви средства. Каза й какво мисли и тя поклати глава. Това не беше в стила й.

— От години не съм вземала нищо от тях. Откакто се изнесох.

— Неотстъпчиво хлапе, а? — каза й той с усмивка.

В последно време тя усещаше помежду им някаква топлина. Започваше да разчита на него. Прекалено много, предупреди тя себе си. Филмът, в който работеха, беше нещо различно от действителността и рано или късно щеше да свърши. Но с него й беше толкова леко! Отнасяше се с нея приятелски и топло и знаеше толкова много… Имаше и четиринайсетгодишен син, който много й допадаше.

Оженил се на осемнайсет, развел се на двайсет и една и жена му се омъжила за Том Грийвс, голямата бейзболна звезда. Той се виждаше със сина си в събота и неделя, а от време на време и в сряда вечер и беше канил няколко пъти Вал да се присъедини към тях.

Тя се разбираше добре с момчето. Името му беше Дан. Джордж беше споделил, че му се искало да има много деца, но така и не се оженил повторно, въпреки че тя знаеше от клюките, че той е живял с няколко от големите звезди.

В началото на юни за пръв път имената им се появиха заедно във вестниците. Фей видя това и го показа на Уорд, преди да тръгнат за работа.

— Надявам се да не се обвърже с него.

— Защо не?

Уорд предполагаше, че има нещо такова, а и Джордж винаги му бе допадал. Смяташе, че е един от най-свестните мъже в града.

Но Фей гледаше на нещата от друг ъгъл. Докато работеше над филм, тя имаше една-единствена мисъл в главата си.

— Това ще я отвлича от работата й.

— Сигурно няма. Той може да я научи на някои неща.

Фей промърмори нещо неразбираемо и те тръгнаха за работа. Както винаги, тя се притесняваше за Вал. Разбира се, Уорд беше прав, че е страхотна в ролята си, въпреки че все още не искаха да й го казват, за да не се отпусне. Почти съжаляваше, че след няколко седмици щяха да ходят на дипломирането на Ванеса. Не обичаше да общува извън филма с актьорите, с които работеше в момента. Но в този случай нищо не можеше да се направи. Щеше да се държи на разстояние от нея и се надяваше тя да я разбере. Започваше все повече да обича това дете, но точно сега беше и неин режисьор. И то беше по-важното за момента.

Когато Джордж разбра, че Вал ще ходи в Ню Йорк, той поиска да отиде с нея.

— От миналата година не съм бил там. По дяволите, мога да взема и Дан.

Връзката им беше наистина странна. Вече ходеха навсякъде заедно, но той въобще не я бе докосвал. Тя съжаляваше, че е така, но пък бяха станали приятели и на нея не й се искаше да разваля това, което съществуваше между тях.

— Мога да взема и Дани. Обикновено отсядам в Карлайл.

— Мисля, че майка ми ще отседне в Пиер, заедно с брат ми, сестра ми и зет ми.

Бил беше им го предложил и Фей го остави той да резервира стаите. Малко по малко те се сприятеляваха, дори Уорд игра няколко пъти тенис с него.

Изведнъж на Джордж му хрумна нещо.

— Защо не дойдеш при нас в Карлайл? И без това Фей предпочита да не се мотаеш около нея.

Вал го знаеше, защото разговаря с баща си за това. Така че предложението на Джордж беше наистина идеално.

— Тя никога не разговаря със звездите си. Казва, че това я обърква, че може да контактува само с една самоличност. А точно сега за нея ти си Джейн Деър и въобще не й е до Валери Тейър и Джордж Уотърстън.

Той играеше ролята на мъж на име Сам.

Вал кимна. Вече разбираше по-добре. А и идеята да отседне с тях в Карлайл й допадаше.

— Сигурен ли си, че Дани няма да има нищо против да съм с вас?

— По дяволите, не! Той е луд по теб.

И това си личеше ясно, докато пътуваха в първа класа на самолета за Ню Йорк. Джордж раздаде няколко автографа, а Вал и Дани го наблюдаваха и най-накрая започнаха на шега да го молят да даде и на тях. После Джордж спа, а тя игра на карти с Дани. Гледаха филм и не спираха да се бутат с лакти, защото това беше един от предишните филми на Джордж.

На летището на Ню Йорк ги чакаше лимузина и ги закара направо в Карлайл, където Джордж беше резервирал апартамент с три спални. Имаше и малка кухничка, пиано и просторна дневна с изглед към парка. Беше на трийсет и четвъртия етаж. Дани страшно се вълнуваше от всичко.

— Е, малката — каза й Джордж тихо, докато седяха в бара по-късно вечерта. Дани беше се качил в стаята. — Всички ще заговорят, че имаш връзка с мен. Мислиш ли, че ще можеш да го изтърпиш?

— Да! — разсмя се тя.

Смешното беше, че те наистина бяха само приятели. Малко по-късно седяха и слушаха как Боби Шорт омагьосва пианото в Карлайл, а после се качиха по стаите си.

Тя знаеше, че и другите от семейството вече са в Ню Йорк. На следващата сутрин Ванеса й се обади и предложи да обядват заедно. Вълнуваше се за филма на Вал и искаше да чуе нещо повече. Предната вечер излизаха с Уорд и Фей, но тя не искаше да каже нищичко.

— Така че ти ще трябва да ми разкажеш всичко.

— Добре. Мога ли да доведа и Джордж? — Струваше й се, че не е правилно да изостави него и момчето, но Ванеса не я разбра.

— Кой Джордж?

— Джордж Уотърстън. — Тя го каза така спокойно, че Ванеса щеше да падне от стола.

— Будалкаш ли ме? Той с теб ли е?

— Аха. Дойдохме заедно, със сина му. Той реши, че ще му е забавно да постои няколко дни тук, докато аз те гледам как завършваш. И като заговорихме за това, честито! Поне една от нас е вече образована.

Точно сега Ванеса въобще не се интересуваше от образованието си.

— Джордж Уотърстън! Вал, не ти вярвам! — Тя закри телефона с ръка и каза новината на Джейсън, а след това тайнствено прошепна: — Имаш ли връзка с него?

— Не. Просто сме приятели.

Но Ванеса не вярваше и дума от това и след като затвори телефона, каза на Джейсън какво мисли. Щом като той е дошъл чак дотук с нея, би трябвало да са нещо повече от приятели.

— Човек никога не знае. Вие там, в Земите на пластмасата, сте странни хора. Винаги съм го твърдял.

Усмихна й се. Следващата седмица щяха да се местят оттук. Бяха открили един таван в Сохо и нямаха търпение да се пренесат. Обещаха да го покажат на Уорд и Фей. Вече не криеха къде живее Ван. Живееше с него и смяташе да продължи да го прави. Фей я разпита предната вечер с надеждата да чуе нещо за женитба в близко време, но те, изглежда, нямаха такива намерения.

Когато старите си тръгнаха към Пиер и Джейсън и Ванеса останаха сами, той я обвини за това, че така измъчва майка си.

— Горката жена, няма търпение да придобиеш тежест. Знаеш ли, можем поне да се сгодим.

— Това ще развали всичко.

— Глупости!

— Не, не е така! Не искам да ни свързва парче хартия. И двамата имаме да правим доста неща преди това — напомни му тя.

Неговата пиеса, нейната книга, а и трябваше вече да си търси работа. Но той беше приключил с училището и мислеше да се установи. Обаче Ванеса не бързаше. Все още беше достатъчно млада, за да си въобразява, че това ще продължи завинаги.

Точно сега страшно й се искаше да се срещне с приятеля на Валери. Уговориха си среща за обяд в Пи Джей Кларк.

Точно в един часа влязоха Валери, Джордж Уотърстън и неговият син. Джордж носеше джинси, тениска и обувки Гучи, без чорапи. Дани изглеждаше като всяко друго момче, облечен в синя риза и панталони в цвят каки. В последно време той доста се издокарваше, всъщност, откакто започна да се интересува от момичета. Беше направо влюбен във Вал. Тя носеше червена кожена рокля. Но Ванеса виждаше само Уотърстън и направо щеше да припадне. През половината обяд Валери се шегуваше с нея за това.

Джейсън и Уотърстън си допаднаха страхотно, а Джейсън води един безкрайно дълъг разговор с Дани за спорта и обеща да го заведе на мач, преди да си тръгнат. Всички се чувстваха прекрасно.

Ван не можеше да не забележи промяната в близначката си. Беше станала по-спокойна, по-уравновесена, видът й не беше така крещящ както преди. Изглеждаше смирена, щастлива и доволна и човек трудно можеше да повярва, че тя не е влюбена в този мъж. Той обаче със сигурност беше влюбен в нея.

Поговориха за филма. Валери все още не можеше да повярва, че са й дали ролята. Тя разказа на Ван за ужасяващата проба пред майка им и колко изплашена е била тогава.

— Тази жена винаги ме е плашила до смърт.

Признаваше го за пръв път в живота си и Ванеса я изгледа изненадана. Наистина се е променила. Сякаш най-после беше пораснала и оформила характера си. Ван реши, че я харесва много повече отпреди.

— Винаги съм мислила, че я ревнуваш, а не, че се страхуваш от нея.

— Предполагам, че и двете. — Валери въздъхна и се усмихна на Уотърстън. — Тя все още ме плаши дяволски много, но сега не изпитвам същата неприязън към нея. Виждам колко много работи. Мисля, че е заслужила всичко, което притежава. Преди нямах сили да си го призная.

— Направо ме впечатляваш — промълви Ванеса тихо и двамата мъже си размениха погледи.

Странно, че тези две жени бяха близначки. Ванеса беше така тиха, интелектуална и посветена на успеха си в съвсем друга област. Вече дори не искаше да се връща в Лос Анжелис. Животът й беше в Ню Йорк, с Джейсън и приятелите й, с издателския свят, в който искаше да пробие. Вече дори не говореше за писане на сценарий за филм, само за книгата си.

И Валери, с пламтящо червената си коса и страхотната си външност. Тя вече беше част от филмовия свят, от каймака на Холивуд, а не от утайката. Без сама да го съзнава, целият й външен вид се промени през последните два месеца. Времето на писъците и зелената кал беше отминало завинаги. Около нея вече се усещаше излъчването на голямата звезда.

И Фей го забеляза. Навремето и тя имаше същото излъчване или почти същото.

На тържеството по дипломирането на следващия ден тя огледа мълчаливо Ан, облечена в скъпите си дрехи, с малките диаманти, проблясващи на ушите й, хванала подръка Бил. Ванеса, толкова хубава и сериозна. Валери, така невероятно красива, че човек се стряскаше, само че тя не го осъзнаваше, и това беше чудесно. И Лайънъл, който изглеждаше по-щастлив, отколкото през изминалите две години.

Фей се замисли дали няма нов мъж в живота му, но нито тя, нито Уорд искаха да питат. Това, което правеше, си беше негова работа. Все пак беше на двайсет и пет, а и вече го бяха приели.

Фей знаеше, че Ан все още се сърди заради изоставеното дете… Вал ревнува от успеха й… Ванеса се беше отдалечила от нея… Лайънъл си имаше свой живот вече… а горкия Грег го нямаше.

Сега усети липсата му, както често й се случваше. Страстта му към спорта, момичетата, които преследваше постоянно. Той беше по-близък с Уорд, отколкото с нея, но беше и неин син. Стисна ръката на Уорд, защото знаеше, че и той си мисли за него сега, а това беше болезнено и за двамата.

Този следобед всички много се веселиха, когато отидоха да отпразнуват случая в Плаза. Фей беше резервирала маса в Едуардиан руум, покрита с бели рози. Ванеса остана зашеметена, когато Уорд й поднесе подаръка по случай дипломирането й. Дълго бяха го обсъждали с Фей и накрая решиха да включат и Джейсън. Това беше начин да покажат съгласието си с начина й на живот. Подариха й два билета до Европа, както и солидна сума, която да покрие разходите им за забавления там. Бяха направили резервации за най-добрите хотели. Щеше да бъде приказно пътешествие и Фей с облекчение разбра, че Джейсън ще е свободен, след като се преместят в Сохо през следващата седмица. Той беше зарязал работата си, за да се отдаде напълно на пиесата си.

— Е, това ще ви държи известно време далече от грижите — усмихна им се Уорд.

Все още му се искаше те да се оженят, но така било писано. Поне засега. Започваше да се замисля и за Джордж Уотърстън и Вал. След обяда Джордж излезе със сина си, но Уорд знаеше, че Вал е отседнала заедно с тях, и му беше любопитно докъде е стигнала връзката им, въпреки че през целия ден не попита нищо.

Тук бяха и Бил и Ан. Бил, изглежда, се разбираше много добре с останалите. Ванеса беше поканила Гейл и тя си бъбреше с Лайънъл. Беше подлудяла по дизайна и това лято щеше да работи при Бил Блас. Лайънъл разказваше с увлечение за филма, над който работеше.

Всички бяха млади и щастливи. На човек му се сгрява сърцето само като ги наблюдава, сподели той с Фей, докато бавно вървяха към Пиер. Той я хвана за ръка, дръпна я настрани и каза нещо на мъжа, който стоеше до един файтон. В следващия миг тя се видя седнала във файтона да обикаля из Сентръл парк, а Уорд седеше до нея, стиснал здраво ръката й. От време на време той я целуваше нежно и тя му се усмихваше. След цял един живот тя все още беше луда по него.

— Трябва да призная, че са страхотна групичка.

Мисълта му отново се отправи към тях, докато се носеха из парка. Фей беше съгласна с него. Не беше разговаряла много с Вал, но се надяваше, че Джордж ще й обясни всичко. Той добре познаваше методите й на работа.

— Но все пак ти изглеждаш по-красива от всички тях, мила…

— Ох, скъпи — тя го целуна и му се усмихна, — сега вече знам, че наистина си толкова луд, колкото си и мислех.

— Просто съм луд по теб.

Той отново я целуна и дълго останаха хванати за ръце, щастливи един с друг, доволни от живота си. Бяха извървели наистина дълъг път рамо до рамо.