Даниел Стийл
Семеен албум (29)

Глава 28

Близначките завършиха гимназия два месеца след като Фей спечели наградата на Академията. Грег се върна вкъщи тъкмо навреме, за да присъства на церемонията в старото му училище.

Тази година очите им останаха сухи. Насред церемонията Уорд се наведе към Фей и й каза:

— Имам чувството, че досега би трябвало на нас да дадат диплома.

Фей се разсмя тихо и завъртя очи. Той беше прав. А след четири години отново щяха да са тук, заради Ан. Сякаш нямаше край. След две години Грег завършваше университета в Алабама. Половината им живот преминаваше в гледане на млади хора, строени в редици, с тоги и шапки. Но беше вълнуващо, когато близначките взеха дипломите си, независимо колко пъти ги бяха виждали преди.

Те носеха обикновени бели рокли под тогите. На Ванеса беше абсолютно опростена, с висока яка и бродирана по края. На Вал — от официален муселин, с чифт много секси обувки с висок ток, които подчертаваха краката й.

Но не за обувките се караха най-много с Фей. Валери твърдо отказа да кандидатства в колеж, източен или западен. Щеше да работи като модел или актриса, а в свободното време щеше да посещава актьорското училище. Не драматичния факултет на UCLA, там, където истинските актьори ходеха между ангажиментите си, за да се усъвършенстват. Вярваше, че ще се окаже на урок с Дъстин Хофман или Робърт Редфорд. Не по-малко сигурна беше и че ще взриви целия свят, независимо от това, което казваха Уорд и Фей.

През последните няколко месеца се разгаряха горещи спорове, но тя имаше повече инат от тях двамата. В отчаянието си Уорд й каза, че няма да я издържа, ако не ходи на училище, но това сякаш я устройваше. Някой й каза за някакво място в Западен Холивуд, където живееха млади актриси. Само за сто и осемнайсет долара на месец можеше да има легло в обща стая. Две от актрисите участваха в дневни представления, една в порно, въпреки че Вал не го каза на родителите си, друга беше звезда във филм на ужасите през миналата година. Имаше още четири, които бяха модели.

На Фей това й звучеше като вертеп и го каза на Вал, но все пак близначките бяха почти на осемнайсет и Валери й го напомняше постоянно. Не успяха да спечелят спора с нея. След седмица тя се изнасяше от тях.

Ванеса направи точно това, което беше планирала. Кандидатира се за няколко училища на Изток, приеха я във всички и тя заминаваше за Кълъмбия през есента. Оставаше вкъщи до края на юни, след това заминаваше за Ню Йорк, за да поработи два месеца преди училище. Намери си работа като секретарка в едно издателство и много се вълнуваше.

Междувременно Грег отиваше в Европа с приятели. Само Ан щеше да остане вкъщи. Опитаха се да я убедят да отиде на лагер, но тя настояваше, че е прекалено голяма. Искаше й се да отиде на къмпинг с Лайънъл, но той работеше върху нов филм на Фокс и нямаше време.

Уорд и Фей също започваха един голям филм. След получаването на наградата предложенията валяха по-често и отпреди. Фей имаше три проекта един след друг за следващата година и никакво свободно време. Уорд я подсети колко хубаво е било, когато пътешестваха из Европа, и тя се съгласи.

Тържеството на близначките беше най-лудешкото от всичките и когато и последният гост си тръгна в четири часа, Фей погледна Уорд изтощена.

— Може би сме остарели за тези неща.

— Говори за себе си. Лично аз мисля, че седемнайсет — годишните момичета са станали по-привлекателни отпреди.

— Прави си сметката — размаха пръст тя.

Легна за малко, преди да стане за работа в пет. Имаше да се справя с една от големите сцени. Уорд щеше да прекара деня с Лайънъл и Ан. Вал имаше среща, Ванеса си правеше собствени планове. Само Бог знаеше къде и с кого е Грег, но нямаше съмнение, че там са намесени спорт, бира или момичета. Изглежда, че беше относително способен да се грижи за себе си, така че Фей тръгна на работа спокойна, в мига, когато Уорд заспиваше.

Лятото се изниза. Валери се нанесе в апартамента, който така харесваше. Когато тя пристигна, там живееха девет момичета. Къщата беше огромна, половината легла въобще нямаха чаршафи. В кухнята имаше шест бутилки водка, два лимона, три соди и абсолютно никаква храна в хладилника. Тя почти не се виждаше с другите момичета. Имаха си свой живот, приятели, някои си имаха дори и собствени телефони. Вал никога не беше се чувствала толкова щастлива и разказа за това на Ванеса.

— Точно това съм искала. Винаги.

— Как е актьорското училище? — попита я Ванеса, като се чудеше как е възможно да са споделяли една утроба, един живот, една къща. Не биха могли да бъдат по-различни една от друга.

Вал повдигна рамене.

— Все още не съм намерила време да се запиша. Бях заета с ходене по проби.

Но през август започна да се притеснява.

Ванеса отдавна беше заминала. В Ню Йорк отседна в Барбизон. Започна да си търси апартамент с една приятелка от работата. Това, което трябваше да прави в Паркър пъблишинг, се оказа доста скучно. Просто отговаряше на телефоните. Но с нетърпение очакваше Кълъмбия.

Валери й се обади една нощ да й каже, че има роля във филм на ужасите.

— Не е ли страхотно?

Часът беше три и Ванеса се прозина. Не й се искаше да разочарова Вал. Приятно й беше, че й се обажда.

— Какво ще правиш там?

— Минавам през сцената, а от очите, носа и ушите ми тече кръв.

Ванеса потисна едно стенание.

— Чудесно. Кога започваш?

— Другата седмица.

— Това е страхотно. Каза ли на мама?

— Нямах време. Ще й се обадя по някое време през седмицата.

Но и двете подозираха, че Фей няма да е особено поласкана, въпреки че никоя не го каза. Тя сякаш никога не разбираше това, което Вал прави, поне така се чувстваше Вал. Никога не беше доволна от нея, може би и за това щеше да е същото. Но и тя започна от малко. По дяволите, та тя е правила реклами за сапун в Ню Йорк, цяла година, преди да я открият. А тя започваше направо с филм. Ван не й припомни, че на майка им никога не й се е налагало да ходи по сцената с кървящи очи, нос и уши.

— Как върви твоята работа, Ван? Сигурно се чувстваше страхотно.

Обикновено не се интересуваше от никой друг, освен от себе си и Ванеса го знаеше много добре.

— Добре. — Ванеса отново се прозина. — Всъщност е много скучна. Но срещнах едно симпатично момиче от Кънектикът. Решихме да си вземем квартира някъде около Кълъмбия. И тя ще учи там.

— О! — Вал вече звучеше отегчена, беше решила да затваря телефона. — Ще ти се обадя, за да знаеш как вървят нещата.

— Благодаря. И внимавай…

Бяха странно близки и в същото време не бяха. Някак странно свързани, без да имат нещо общо. Ванеса винаги беше усещала тази връзка, но не можеше да я разбере. И завиждаше на сестри, които й изглеждаха много близки една с друга. Тя не споделяше с никоя от нейните, а винаги си е мечтала за сестра, с която да може да разговаря и да й се доверява. Точно това й харесваше в момичето от Кънектикът.

В Калифорния Ан също правеше своето откритие. Един ден тя видя по Родео драйв момиче, което ядеше сладолед на клечка, а на рамото му се полюшваше яркорозова чантичка. Изглеждаше като от реклама в списание. Усмихна се на Ан и тя си помисли, че момичето е красиво. След един час спря в Дейзи, за да хапне хамбургер, и я забеляза. Обядваше самичка.

Фей беше дала на Ан пари за два чифта нови обувки и сега тя се разхождаше по Родео драйв и наблюдаваше хората, забързани под яркото слънце. Денят беше горещ, но подухваше приятен бриз. В един миг откри, че седи до момичето с розовата чантичка. Те се усмихнаха една на друга и разговорът започна лесно. Ан прецени, че момичето е на около осемнайсет, имаше мека кестенява коса, която падаше до кръста й, и големи кафяви очи. Изненадана, Ан научи, че са връстници.

— Здрасти. Аз съм Гейл.

— Аз съм Ан.

Ако зависеше от Ан, разговорът щеше да завърши дотам, но Гейл сякаш имаше доста за разказване. Беше видяла една изискана пола в Джиорджио от бяла кожа, естествена и мека, а и ботушите им бяха страхотни. Ан се впечатли от местата, където тя пазаруваше, и й каза за обувките, които видя малко по-нагоре по улицата. Обсъждаха Бийтълс, Елвис, джаза и най-накрая стигнаха до училището.

— Догодина тръгвам в Уестлейк.

Очите на Ан се разшириха от учудване.

— Сериозно? И аз!

Още едно приятно съвпадение, освен възрастта им. Гейл откровено й разказа, че е имала възпаление на лимфните жлези на шията и след това пристъп на анорексия. В крайна сметка пропуснала една година от училище. Беше на петнайсет, но в училище изостава с една година, каза тя и повдигна рамене. Ан имаше чувството, че за пръв път в живота й съдбата ще бъде добра с нея.

И тя беше честна, донякъде. Имаше някои неща, за които не смяташе да разговаря с когото и да било, например за изоставеното си дете, но другите неща можеше да разкаже.

— И аз изчезнах за една година и съм изостанала.

— Страхотно!

Гейл изглеждаше развълнувана и Ан се засмя. Никой по-рано не беше реагирал по този начин, затова още на мига разбра, че харесва това момиче. Беше готова за приятелство. А и скучаеше всеки ден сама край басейна у дома. Сигурно на Гейл ще й е приятно да дойде някой път.

— И какво направи, като изчезна?

— Ходих за малко към Хейт-Ашбъри.

— Наистина? Хей! Вземала ли си наркотици?

Ан се поколеба за част от секундата и поклати глава.

— Тези неща не са чак толкова страхотни.

Не беше точно така, но тя знаеше от опит цената, която трябваше да се плати за това. Веднага разбра, че това момиче не знае нищо за живота. Изглеждаше чиста, изрядна, симпатична, добре облечена и малко поразглезена. Тя беше това, което някои хора наричаха юдейската американска принцеса, и заинтригува Ан. Всички момичета в старото й училище бяха толкова скучни, а и никоя не разговаряше с нея, след като се завърна от Хейт. Но това момиче нямаше нищо общо с тях. Имаше стил и външност, а очевидно и характер, така че двете се почувстваха привлечени една от друга. Към края на обеда те се кискаха и се чувстваха чудесно, а келнерът им хвърляше гневни погледи, защото заемаха цели две маси отвън. Най-накрая Гейл предложи да се поразходят пак по Родео драйв.

— Ако искаш, ще ти покажа ботушите в Джиорджио.

Ан съвсем се впечатли, когато разбра, че Гейл има открита сметка там и всички с готовност й помагаха да си избере нещо. Обикновено когато влизаха деца в такива магазини, продавачите гледаха да се отърват от тях, но не и от Гейл. Всички я познаваха, дори от бара предложиха кола на Ан. Прекараха чудесно, въпреки че Гейл реши, че в края на краищата не й харесват чак толкова много. Когато си тръгнаха, те отново се кискаха.

— Ще ти покажа обувките, които аз видях. — Толкова добре не беше се чувствала от години, а може би и никога. Двете си подхождаха идеално и прекараха чудесен следобед. — Майка ти сигурно пазарува често в Джиорджио, за да са така мили.

Гейл помълча за минутка, загледана в нищото, и после погледна Ан.

— Майка ми умря от рак преди две години. Беше на трийсет и осем години.

Ан я зяпна, така я шокираха думите на Гейл. По-лошо нещо не беше чувала, донякъде беше по-лошо дори и от това, което се случи с нея. Въпреки че не бяха близки с Фей, а понякога дори я мразеше, все пак би било ужасно да умре по този начин. Все още болката личеше в очите на Гейл.

— Имаш ли братя или сестри?

— Не. Само татко. — После погледна Ан открито. — Може би затова ме е поразглезил. Аз съм всичко, което му е останало. Опитвам се да не се възползвам, но понякога е трудно. — Тя се усмихна и Ан забеляза луничките, които обсипваха лицето й. — Обичам да става каквото аз кажа, а той се притеснява, когато се разплача.

— Горкият човек — разсмя се Ан.

— А твоите родители какви са?

Ан мразеше дори да говори за тях, но след откровеността на Гейл не беше честно да не сподели нещо с нея.

— Ами нормално.

— Разбираш ли се с тях?

Ан повдигна рамене. Истината беше, че никога не се е разбирала.

— Понякога. Не им беше много приятно, когато избягах.

— Сега вярват ли ти?

— Така мисля.

— Би ли го направила отново? — Гейл с любопитство изучаваше новата си приятелка.

— Не, не бих — поклати глава Ан.

— Имаш ли братя или сестри?

Бяха стигнали магазина за обувки и се мотаеха вътре, когато Ан поклати глава.

— По две от всеки вид.

— О! Късметлийка! — усмихна се Гейл с прекрасната си усмивка. От нея можеше да излезе дете-актриса, стига да го искаше.

— Така си мислиш. — Ан завъртя очи, защото знаеше по-добре от нея.

— Какви са те?

— По-големият ми брат, Лайънъл, е симпатяга. Ще стане на двайсет и една. — Не каза на Гейл, че е обратен. — И той напусна училище. Прави филми за Фокс. — Каза го като предимство и Гейл отново остана впечатлена. — Другият ми брат е спортист и има футболна стипендия за университета в Алабама. Сега ще бъде втора година. Сестрите ми са близначки. Едната наскоро замина на Изток, за да учи в Кълъмбия. Другата се опитва да стане актриса тук.

— Хей! Това е чудесно!

— Лайънъл е… винаги сме били близки… другите са… ами… — Тя повдигна рамене и ги отхвърли с един удар. — Понякога са малко странни. — И те казваха същото за нея, но сега не я интересуваше какво говорят. Сега си имаше своя приятелка.

Гейл си купи два еднакви чифта обувки, които се различаваха само по цвета. След няколко минути тя погледна часовника си.

— Татко ще ме вземе в четири пред Бевърли уилшър. Искаш ли да те закара донякъде?

Ан се поколеба. Беше дошла с такси, но щеше да е весело да пътува с Гейл.

— Сигурна ли си, че няма да има нищо против?

— Съвсем не. Обича да прави такива неща.

„Да вози непознати?“, засмя се Ан вътрешно. Гейл беше наивна понякога, но това й отиваше. Прекосиха Уилшър булевард, застанаха пред луксозния хотел и зачакаха пристигането на колата.

Ан се впечатли, когато я забеляза. Беше сив ролс в два нюанса. Гейл замаха лудешки, докато той спря. В началото си помисли, че тя се майтапи, заради луксозната кола, но набитият мъж с широки рамене се наведе и отвори вратата. Гейл скокна вътре и викна на Ан. Моментално обясни на мъжа на волана коя е тя.

— Здрасти, татко, имам си нова приятелка. Ще ходим в едно и също училище догодина.

Той топло стисна ръката й и въобще не се притесни, че ще я кара някъде. Не беше красив, но имаше добродушно лице, реши Ан. Името му беше Бил Стийн. Ан разбра, че е адвокат на хората от увеселителния бизнес. Тя беше сигурна, че той познава родителите й, но не му спомена имената им. Беше си просто Ан.

Той ги заведе в Уил Райт на Сънсет булевард за по един сладолед. Каза, че тази вечер имал изненада за Гейл. Щяха да вечерят в Трейдър вик, а после да отидат на филмова прожекция с приятели. Най-смешното беше, че филмът се оказа на Уорд и Фей, но Ан каза само, че го е гледала и й харесва много. После заговориха за други неща.

През цялото време тя усещаше, че я наблюдава. Сякаш се опитваше да разбере коя е тя и преди всичко да я развесели. Странното беше, че с него тя се чувстваше в безопасност, уютно — нещо, което рядко й се случваше. Когато я оставиха, не й се искаше да ги гледа как се отдалечават, как изчезва сивият ролс. Нямаше търпение отново да се види с Гейл. Беше й дала телефонния си номер и Гейл обеща да й се обади на следващия ден и да дойде да поплуват в басейна. Едва щеше да дочака обаждането й. Чудеше се дали мистър Стийн ще я докара.

Изненада се, като видя собствения си баща вкъщи, но когато погледна часовника си, разбра, че е шест часът.

— Здравей, скъпа!

Той я погледна, докато си наливаше чаша вино. Фей още я нямаше и вечерята щеше да е готова поне след два часа. Искаше да се отпусне, да погледа новините, може би да поплува и да се порадва на чашата вино. Вече не пиеше много. Само вино. Той забеляза изненадан колко доволна е Ан. Не можеше да си представи каква е причината. Все още се криеше в стаята си през повечето време.

— Какво прави днес?

Тя го изгледа продължително, после повдигна рамене.

— Нищо особено.

След това изчезна както обикновено и затвори вратата си. Но този път с усмивка, замислена за новите си приятели.