Даниел Стийл
Семеен албум (26)

Глава 25

Ан остана в болницата около седмица, за да се оправи от уврежданията — както физически, така и психически. Лекарят каза на Фей, че времето ще я излекува. За болките й даваха валиум и демерол. Бебето беше много едро и главичката му беше причинила лоши разкъсвания. Но по-страшни бяха емоционалните белези, които щяха да й останат от всичко това. Всеки ден идваше психиатър, но тя не разговаряше с него. Просто си лежеше в леглото, взряна в тавана или стената. И така всеки ден той си тръгваше след определения час.

Не говореше с Фей и Уорд, нито с близначките, дори и с Лайънъл, когато той дойде заедно с Джон, като внимателно подбираха момент, в който Уорд и Фей не бяха там. Лайънъл й донесе огромно надуваемо мече, като се надяваше, че то няма да й напомня за изгубеното дете.

Бебето напусна болницата три дни след раждането си. Новите му родители го отнесоха в натруфено комплектче в бяло и синьо от Диор и в две одеялца, направени от новата му баба. Бяха изпратили огромен букет цветя на Ан, но тя го даде на друг. Не искаше да й се напомня за тях. Мразеше се за това, което беше направила, но през първите часове се чувстваше ужасно и не искаше да го види повече. Но сега, когато го нямаше, й се искаше да беше видяла лицето му, поне веднъж… за да го помни…

Очите й се изпълниха със сълзи при тази мисъл. Всички й казваха, че е направила каквото трябва, но тя ги мразеше, всички тях и себе си най-вече.

Джон преглъщаше сълзите си, когато тя говореше тези неща на Лайънъл. Ако беше някоя от неговите сестри, би умрял от мъка за нея. Опита се да ободри Ан. Шегуваше се от сърце, въпреки че шегите не бяха много добри. Чувстваше се ужасно заради нея.

— Винаги можем да ти направим стаята в черно. В магазина има чудесно черно рипсено кадифе… Ще сложим черен тюл край прозорците и тук-там няколко малки черни паячета. — Той примижа артистично и за пръв път от седмица тя се засмя.

Но когато дойде време да се прибира у дома, Уорд и Фей дойдоха да я вземат. Разговаряха с Лайънъл за това. Всъщност Фей разговаря и обясниха, че си вземат Ан вкъщи. Той и Джон можеха да дадат стаята й под наем на някой приятел или да правят каквото си искат. Беше послужила за необходимата цел и сега Ан трябваше да се върне у дома и да продължи да живее с тях.

Ан стана още по-потисната, когато научи това, но нямаше сили да спори с родителите си. През следващите седмици тя стоеше в стаята си, като в повечето случаи отказваше да яде. Казваше на близначките да се разкарат, когато идваха да я поздравят. Не го правеха често, но Ванеса наистина опита неведнъж. Искаше да се приближи до Ан чрез плочи, книги, даже един-два пъти и с цветя. Но Ан отказа да бъде спечелена с подаръци. Сърцето й беше затворено за всички тях. Чак в Деня на благодарността тя се присъедини към тях за вечеря.

Отсъствието на Лайънъл беше очебиещо. Грег също го нямаше, играеше в някакъв голям мач. Ан се върна в стаята си възможно най-бързо. Нямаше какво да им каже, дори и на Ванеса, която толкова се стараеше, или пък на Фей, чиято болка все още личеше в очите й.

Ан ги мразеше. Мислеше единствено за бебето, което изостави. Сега беше точно на пет седмици. Чудеше се дали през целия си живот ще знае абсолютно точната му възраст. Поне вече можеше да сяда, което все пак беше нещо, както каза Лайънъл.

Той се отби, когато беше сигурен, че баща му го няма. Уорд знаеше, че той идва да види Ан, но си мълчеше, стига да не се налага сам да се среща с него или Джон. Уорд не промени мнението си за всичко това и когато преди Коледа Фей го помоли да поканят Лайънъл на коледната вечеря, той остана непреклонен.

— Няма да променя позицията, която съм избрал. Не одобрявам начина му на живот и искам цялото семейство да го знае, Фей.

Беше абсолютно несговорчив, но тя спореше с него денонощно. И той не е бил светец. Предавал я е неведнъж. Но Уорд побесня, че тя е посмяла да сравни хетеросексуалните му провинения с хомосексуалните на Лайънъл.

— Просто се опитвам да ти покажа, че и ти си човек.

— Той е педераст, по дяволите! — Все още му се искаше да закрещи само при мисълта за това.

— Просто е сбъркан.

— Шантав е и не го искам в къщата си. Ясно ли е, веднъж и завинаги!

Нямаше смисъл. Не можеше да го помръдне и на сантиметър. Понякога съжаляваше, че се е върнал. Бракът им съвсем не беше същият като преди, а темата за Лайънъл въобще не помагаше. Беше непрекъснат източник на търкания и огорчение между тях. Но за щастие тя беше почти постоянно навън, тъй като бяха започнали нов филм. И беше благодарна, че Лайънъл се отбива. Някой трябваше да разговаря с Ан. Беше преминала през такова изпитание, а Лайънъл имаше подход към нея. Изглеждаше й толкова грешно да му се захлопва вратата и мразеше Уорд, че го прави.

Тя го изгледа ядосано. Но винаги, дори и под яда й, оставаше любовта й към него. Уорд Тейър беше нейният свят и нейният живот толкова дълго, че независимо дали е грешник или светец, тя не можеше да си представи да живее без него.

На Коледа Лайънъл не беше с тях. Още щом станаха от масата Ан излезе и отиде при него. Семейство Уелс се бяха извинили, че не канят Лайънъл, въпреки че биха се зарадвали на сина си. Но да поканят и любовника му би било прекален сблъсък с реалността, дори и за тях. Така че Джон и Лайънъл предпочетоха да отпразнуват Коледа сами. След вечеря дойде не само Ан, а и някои приятели на Джон от работа и на Лайънъл от училище.

Ан се намери заобиколена от дузина млади хомосексуалисти, но това съвсем не я притесняваше. С тях й беше много по-приятно, отколкото с другите от семейството й. Сега тя се поотпусна. Беше отслабнала, очите й проблясваха. Изглеждаше по-голяма и по-зряла. След няколко седмици щеше да стане на петнайсет и да се върне в старото си училище, за да завърши осми клас. Това я ужасяваше. Щеше да е с година и половина по-голяма от останалите, но Лайънъл й каза да стисне зъби и да върви напред. А тя правеше това донякъде заради него.

Позволиха й да изпие половин чаша шампанско и тя остана с тях до девет часа. Беше спестявала и купи на Лайънъл кашмирен шал, а на Джон — красива сребърна писалка от Тифани.

Те бяха най-добрите й приятели и единственото й семейство, което я интересуваше. Джон я закара до тях с малкия фолксваген, купен на старо, а Лайънъл остана с приятелите им. Тя знаеше, че празненството ще продължи още няколко часа, но Лайънъл искаше тя да си тръгне. Не смяташе, че е част от такива вечери. Понякога разговаряха доста открито и не бяха така дискретни като Лай и Джон.

Тя прегърна брат си на тръгване, а после целуна Джон по бузата, преди да излезе от колата.

— Весела Коледа, скъпа — усмихна й се той.

— И на теб…

Прегърна го, изскочи навън и хукна по стълбите, за да си види подаръците. Имаше хубав мек пуловер от розова ангора и подходящ шал от Лай и малки перлени обици от Джон. Нямаше търпение да си ги сложи, а след това се завъртя пред огледалото с щастлива усмивка. Толкова се радваше на подаръците, че дори не усети сестра си, която влезе.

Вал я наблюдаваше как се възхищава от себе си. А тя беше раздразнена и в лошо настроение. Грег беше обещал да я вземе със себе си, когато излезе с приятелите си, но в последния момент се отметна. Ванеса имаше среща със сериозно гадже, а Вал си стоеше вкъщи и се чудеше какво да прави. Даже Уорд и Фей бяха отишли на гости и Валери и Ан останаха сами. Вал се втренчи в нея.

— Откъде имаш пуловера и шала?

Би ги пробвала, но знаеше, че Ан никога няма да й го предложи. Валери използваше повечето дрехи на Ванеса, но Ан държеше вратата си заключена и никога не им предлагаше нищо, нито пък искаше от тях. Стоеше си сама, както винаги, даже повече и отпреди.

— Лай ми ги даде.

— Играем си на предпочитания, както обикновено.

Забележката я нарани, но не го показа. Никога не го правеше. Беше гений в прикриване на чувствата.

— Не може да се каже, че някога сте били особено близки.

Това беше забележка на зрял човек и честността й изненада Валери.

— Какво значение има това? Той ми е брат, нали?

— Тогава направи нещо за него някой път.

— Той не се интересува от мен. Мисли само за неговите педита.

— Махай се от стаята ми!

Ан започна да се приближава войнствено и тя отстъпи. Имаше моменти, когато пламъкът в очите на Ан я плашеше.

— Добре, добре, не се шашкай…

— Махай се от стаята ми, мръснице!

Но сбърка. Вал замръзна и изгледа злобно Ан.

— Ако бях на твое място, щях да се позамисля. Не аз съм тази, която минаха и й се наложи да продаде детето си.

Ан не можа да го понесе. Замахна към Вал, но пропусна, и Валери сграбчи ръката й и я блъсна към вратата. Чу се остро изпращяване и двете момичета се изгледаха шокирани. Ан освободи ръката си и отново замахна. Този път не пропусна. Тя удари Вал през лицето и я изгледа, като държеше ръката си.

— Следващия път, когато говориш с мен, ще те убия, кучко. Ясно ли ти е?

Вал беше бръкнала в жива рана и може би Ан щеше да удържи на думата си, ако не бяха влезли Фей и Уорд. Видяха лицето на Вал и Ан, която притискаше ръката си, и лесно се досетиха, че са се карали. Смъмриха ги и Уорд даде лед и на двете момичета. Фей настоя да закарат Ан до болницата и да й направят рентгенова снимка.

Оказа се, че ръката е лошо изкълчена, но все пак не е счупена. Превързаха я и до полунощ си бяха отново вкъщи. Но едва отворили вратата и телефонът звънна.

Обаждаше се Мери Уелс, изпаднала в истерия. В началото Фей не разбра за какво става дума… нещо за пожар… коледно дърво… и изведнъж я прониза студена тръпка… дали това е било у дома им или при Джон? Започна да вика по телефона, за да разбере какво им се е случило и най-накрая Боб взе телефона. Той плачеше открито. Уорд взе допълнителната слушалка и двамата едновременно чуха думите му.

— Запалила се коледната елха на момчетата. Не я изгасили, преди да си легнат, Джон е… — Той едва успя да продължи. Те чуваха как плаче жена му, а някъде далече, далече и коледни песни. Когато научиха новината, у тях имаше гости, но никой не се сети да спре музиката.

— Джон е мъртъв.

— О, боже… не… а Лай?! — Фей прошепна думите в слушалката и Уорд затвори очи.

— Доста изгорен, но е жив. Мислехме, че трябва да ви се обадим… Тъкмо ни позвъниха… полицията каза… — Фей не успяваше да следи думите им. Тя рухна в едно кресло, докато Ан я наблюдаваше ужасена. Бяха забравили, че е при тях.

— Какво е станало?

— Нещастен случай. Лай е обгорен. — Още не можеше да го възприеме, дишаше на пресекулки, такова нещо не беше й се случвало преди, но за миг тя си помисли, че ще й кажат, че Лайънъл е мъртъв… но беше Джон… Джон… горкото дете…

— Какво е станало?

Ан плачеше, а близначките се появиха на стълбите. Фей ги изгледа невярваща. Невъзможно. Само преди няколко часа разговаря с него.

— Не знам… подпалила се е коледната елха на Лай и Джон… Джон е мъртъв… Лайънъл е в болница…

Тя скочи, когато момичетата се разплакаха. Ванеса инстинктивно прегърна Ан и по-малкото момиче остана в ръцете й. Фей се обърна и видя, че и Уорд плаче, но той грабна отново ключовете за колата. След миг потеглиха. Ан се просна разплакана на кушетката, а Ванеса милваше косата й с една ръка, а с другата държеше ръката на Вал.

В болницата Фей и Уорд разбраха, че ще лекуват Лайънъл от тежки изгаряния по ръцете и краката. Той плачеше, загубил контрол, и се опитваше да обясни на Фей.

— Опитвах се… мамо, аз се опитвах… но димът беше толкова гъст… не можех да дишам… — И двамата плачеха и той й разказа за пушеците, как се е опитвал да прави изкуствено дишане на Джон, когато го е измъкнал навън. Но вече било много късно, а и самият той едва дишал. Пожарникарите пристигнали, след като припаднал. Събудил се в болницата, където сестрата направо му казала, че Джон е мъртъв от токсичните изпарения. — Никога няма да си го простя, мамо… моя е грешката… аз забравих да изгася лампичките върху коледната елха.

Загубата отново го погълна и Фей седя и плака с него, ободряваше го, прегръщаше го, доколкото можеше от бинтовете и системите, но той въобще не я чуваше. Толкова страдаше за Джон, че не усещаше болката от собствените си изгаряния.

Уорд стоеше безпомощен и гледаше Фей и момчето как плачеха. За пръв път от месеци той почувства нещо към сина си. Погледна го нежно и изведнъж си спомни какъв е бил преди много време… затичан по тревата… как играе с понито и с каручката пред старата им къща, преди всичко да се промени… Това беше същото момче, което гледаше сега, само че вече беше мъж и те не можеха да се разбират. Но беше трудно да мисли за това, докато той лежеше и плачеше, като размахваше бинтованите си ръце и най-после Уорд го прегърна и го притисна до себе си, а сълзите рукнаха по бузите му.

Фей ги наблюдаваше с разбито сърце заради това, което се е случило с Джон… Чувстваше се виновна за това, но беше и толкова благодарна, че нейният син е жив.