Даниел Стийл
Семеен албум (21)

Глава 20

Училището започна през есента без някакви по-значителни събития. Лайънъл и Джон се чувстваха по-щастливи от когато и да било, но никой от другите не научи тайната им. Лайънъл смени стаята си още преди другите да се върнат от лятната ваканция и всичко се намести идеално. И двамата заключваха вратите си нощем, така че никой нямаше представа кой в кое легло прекарва нощта. Те се промъкваха крадешком от едната стая в другата, шепнеха си до късно през нощта и приглушаваха стоновете си. Позволяваха си малко повече свобода само през редките вечери, когато всички останали бяха по домовете на приятелките си или пък отиваха да покарат ски в края на седмицата. И двамата внимаваха никой да не научи и като никога Лайънъл не спомена нищо дори на Фей. Казваше й само, че се справя добре с училището. Не й съобщаваше новини от емоционалния си живот, а и тя не искаше да любопитства, но по щастливия му вид се досещаше, че има някой в живота му. Надяваше се да е свестен човек, който няма да го нарани. Според това, което знаеше за света на хомосексуалистите, изглежда, там имаше прекалено много нещастие, измяна и безразборност. Не й се искаше най-голямото й дете да е осъдено на такъв живот. Но осъзнаваше, че той няма избор, и го приемаше.

През ноември тя покани Лайънъл на премиерата на най-новия си филм. Той прие с удоволствие, но я изненада, като доведе и Джон със себе си. Знаеше, че и двамата са наели стаи в една и съща къща, че и двамата учат в UCLA. Но когато към края на вечерта се отправиха към Чейзън, за да вечерят заедно с близначките и някои съдружници и приятели, тя изведнъж се зачуди дали не забелязва нещо по-особено да протича между тях. Не беше сигурна, но усещаше нещо. Джон й изглеждаше много по-зрял, отколкото през юни, сякаш беше преживял много през последните месеци. Заподозря нещо, но разбира се, си премълча.

Стресна се, когато Уорд й зададе един неочакван въпрос. Тя тъкмо му говореше оживено за филма, за отзвука на публиката и за предполагаемите положителни рецензии, когато той я накара да замръзне от изненада, като я прекъсна, сбърчил чело, както си стоеше само по панталони.

— Мислиш ли, че Джон Уелс е педераст?

— Джон? — Изглеждаше изненадана, но си знаеше, че просто се опитва да печели време. — Господи, Уорд, как можеш да кажеш такова нещо… разбира се, че не. Защо?

— Не знам. Изведнъж ми се стори по-различен. Нещо в него не ти ли направи впечатление тази вечер?

— Не — излъга тя.

— Не знам… — Той се приближи бавно до гардероба и закачи сакото си, но бръчката не слизаше от лицето му.

— Просто имам някакво странно усещане за него. — Фей усети как тялото й изстива. Чудеше се дали подозира и сина им. И тя също като Лайънъл не вярваше, че той може да преживее истината. Въпреки че все някой ден щеше да му се наложи. Но междувременно тя имаше намерение да крие истината от него. — Може би трябва да кажа нещо на Лайънъл. Да го предупредя… Може да си помисли, че съм откачил, но ако съм прав, някой ден ще ми е благодарен. Грег също си помисли, че нещо не е наред, когато той отказа футболната стипендия за Техническото училище в Джорджия. Може да е бил прав.

Изведнъж Фей се раздразни.

— За бога! Това, че не иска да играе футбол, не значи, че е педераст. Може да го интересуват други неща.

— Никога не сме го виждали да излиза с момичета.

И Лайънъл не излизаше с момичета, но Фей не му го изтъкна. Според нея Уорд предполагаше, че Лайънъл просто не споделя с тях интимния си живот. Не му минаваше през ума, че той си пада по мъже, само защото не е виждал неговите момичета. Но тя и за това не спомена.

— Мисля, че си несправедлив. Та това е като лов на вещици, за бога!

— Просто не искам Лайънъл да живее с някакъв проклет педал и да не го знае.

— Мисля, че е достатъчно голям да открие това сам. Ако въобще има нещо такова.

— Може и да не е. Толкова е вглъбен в идиотските си филми. Понякога си мисля, че е потънал в някакъв свой свят.

Е, поне това е забелязал, си каза тя.

— Той е изключително изобретателен — бързаше да отклони Уорд от темата за Джон. Но трябваше да признае, че наистина тази вечер в него се забелязваше нещо по-различно.

Инстинктивно в нея се породи нуждата да го закриля. Подозираше, че има нещо между него и Лайънъл. Лайънъл все още нямаше вид на хомосексуалист, а на Джон едва започваше да му личи. Просто говореше много за декорация и вътрешен дизайн. Може би е дошло времето да спомене нещо на Лайънъл за него. — Гледа ли последния филм на Лай, скъпи? Чудесен е.

Уорд въздъхна и седна на леглото. Все още беше красив мъж. На четирийсет и осем той изглеждаше също така добре сложен, както и синовете му.

— Да си остане между нас, Фей, но трябва да ти кажа, че не е лъжица за моята уста.

— Абсолютно новаторски е, мили!

— Това не го прави по-разбираем.

Тя му се усмихна. Толкова добре вършеше работата си, но рядко приемаше новите идеи! Продуцираше нейните филми, но никога не се интересуваше от по-екзотичните стилове в киното. Въобще не хареса филмовия фестивал в Кан тази година. Но обичаше да присъства при раздаването на наградите на Академията и страшно се разочарова, че тя не спечели още една. За утешение той й купи красив пръстен със смарагд и това й напомни за дните преди 1952, преди целият им живот да се промени.

— Трябва да дадеш шанс на филмите на Лай, скъпи. В съвсем близко време той дяволски ще те изненада, като спечели награда за някой от тези странни малки филми. — Тя беше убедена в това, но Уорд не се впечатли.

— Това ще е добре за него. Днес чувала ли си се с Грег? Каза, че ще се обади, защото иска да отидем там за края на седмицата.

— Не, не се е обаждал, а пък и не съм сигурна, че ще мога да дойда. Имам срещи с новия сценарист всеки ден през следващите три седмици.

— Сигурна ли си?

— Почти. Защо не попиташ Лайънъл дали не иска да дойде с теб?

Уорд се поколеба, но накрая го попита, като покани и Джон. Това му даде идеалния повод за разговора, който желаеше.

— Не мислиш ли, че е педи, Лай?

Лайънъл се постара да го погледне неразбиращо. Мразеше тази дума и трябваше да събере и последната капка сдържаност, за да не се развика в защита на приятеля си.

— За бога! Откъде ти дойде наум.

— Изглеждаш също като майка си — каза усмихнат той, но изведнъж стана сериозен. — Не знам. Внезапно ми се стори толкова различен, а и не спираше да говори за декориране.

— Това е смешно! То не го превръща в хомосексуалист.

— Наистина, но тичането след мъже ще го направи. Гледай да не хукне след теб. И ако забележиш нещо страшно, изхвърли го навън. Не му дължиш нищо.

За пръв път в живота си Лайънъл пожела да удари баща си, но си наложи да запази спокойствие, докато напусне къщата на родителите си. По целия път обратно кара с осемдесет мили в час, като му се искаше да убие някого и по-точно баща си. Когато стигна вкъщи, той тресна входната врата, след миг блъсна и вратата на своята стая и я заключи. Това беше един от малкото моменти, когато съквартирантите му го виждаха да загуби контрол и затова го наблюдаваха шокирани. След малко и Джон се прибра в стаята си и я заключи. Той бързо премина през банята, която свързваше стаите им.

— Какво е станало, скъпи?

Лайънъл изгледа Джон с пламтящи очи, но трябваше да признае пред себе си, че Джон наистина започва да изглежда обратен. Въпреки развитата мускулатура и физиката му в лицето му имаше нещо меко и чисто, носеше косата си по нов начин, а дрехите му бяха прекалено добре подбрани, прекалено стилни и безупречни. Но той обичаше това момче, обичаше таланта, горещото му сърце и начина, по който се раздаваше. Обичаше тялото и душата му. Обичаше всичко в него и ако той беше момиче, вече щяха да са сгодени и никой не би се изненадал. Но той не беше момиче, така че всички го наричаха педи.

— Какво има — седна на един стол и зачака Лайънъл да се разприказва.

— Нищо. Не ми се говори за това.

Джон погледна към тавана, а след това отново към приятеля си.

— Така не можеш да оправиш нещата. Защо не си излееш болката. — Изведнъж усети, че е нещо, свързано с него. — Аз ли съм те разстроил с нещо, Лай? — Изглеждаше така тъжен и наранен, че Лайънъл се приближи и докосна лицето му.

— Не… няма нищо общо с теб… — Но имаше, а той не знаеше как да му го обясни. — Няма нищо, просто баща ми ме вбеси.

— Нещо за нас ли каза? — Джон беше загрижен. Какво ще стане, ако каже нещо и на семейството му. Толкова много трябваше да крият! Какво ще стане, ако го арестуват и изпратят нанякъде, или пък… Ужасяваше се от мисълта за тези неща, но Лайънъл го целуна и му заговори успокоително. Усещаше колко е притеснен.

— Отпусни се. Просто приказва каквото му дойде на устата. Не знае нищо.

— Мислиш ли, че ще каже нещо на баща ми?

— Не бъди такъв параноик! Просто подпитваше и ме вбеси, това е всичко, не е настъпил краят на света.

Но за успокоение на Уорд Лайънъл отиде с него до Алабама, за да гледа играта на Грег. Това бяха най-отегчителните дни в живота му. Мразеше футбола не по-малко от Джон и нямаше за какво да разговаря с Грег. Още по-лошо беше безкрайното болезнено мълчание между него и баща му. Той се побърка, когато една от звездите на отбора се контузи и треньорът вкара в игра Грег през последните две секунди и половина. Точно навреме, за да успее Грег да забие победния гол. Лайънъл се опита да прояви същия ентусиазъм като баща си, но просто не можеше.

Отдъхна си, когато се качиха в самолета и се отправиха към къщи. Разговаряха за филми и той се опита да му обясни какво иска от новата си работа. Баща му изглеждаше като паднал от луната, докато той описваше най-новия си авангарден филм. А той се чувстваше по същия начин, докато гледаха играта на Грег.

— Наистина ли си мислиш, че можеш да забогатееш от такива филми?

Лайънъл го изгледа неразбиращо. Такава цел не си беше поставял никога. Опитваха нови техники, като се стараеха да разширят до краен предел изразните средства на киното. На кого му пукаше за пари? Двете неща нямаха нищо общо.

Двамата мъже се гледаха невярващи и притеснени. Всеки от тях смяташе другия за глупак, но се чувстваше длъжен да се прави, че уважава гледната му точка. Напрежението беше ужасно и за двамата.

Отдъхнаха си облекчено, когато най-после забелязаха Фей, която ги чакаше на летището.

Уорд не спираше да говори за невероятния удар на Грег. Чувстваше се страшно разочарован, че тя не го е гледала по телевизията. А Лайънъл изглеждаше така, сякаш не би издържал и минута повече. Усети, че й става смешно, защото ги познаваше достатъчно добре и знаеше колко са различни. Въпреки това ги обичаше, тях, другия си син и момичетата. Просто бяха различни и имаха нужда от различни неща.

Тя остави Уорд вкъщи и каза, че ще закара Лайънъл до тях, а после ще се върне за едно питие с Уорд. Така спечелваше няколко минути разговор със сина си. Като компенсация за отвратителните събота и неделя, които той беше прекарал.

— Ужасно ли беше, скъпи?

Тя се разсмя на изражението му. Той простена, когато се облегна назад. Никога не се беше чувствал така изтощен.

— Още по-лошо. Сякаш бях на друга планета и се опитвах да говоря техния език през цялото време.

Тя се замисли дали причината беше само отегчението от спорта, или се прибавяше и напрежението да се преструва, че е като тях, но нищо не го попита.

— Горкият! Как е Грег?

— Все така.

Нямаше нужда от други обяснения. Знаеше колко малко общи неща има помежду им. Не беше за вярване, че и двамата са нейни синове. Най-накрая го запита за това, което я притесняваше през цялото време:

— Пита ли те нещо за Джон?

Лицето на Лайънъл се изопна и той отново се изправи.

— Не. Защо? Казвал ли ти е нещо? — Опитваше се да разчете погледа й. Все още не й беше разказал нищо, но знаеше, че е наясно и без да й се казва. Само не беше сигурен какво точно си мисли по въпроса. Вероятно смяташе, че Джон е прекалено добър познат на всички останали от семейството, и донякъде беше права.

— Мисля, че трябва да внимаваш, Лай…

— Знам, мамо.

Стори й се някак много млад и сърцето я заболя за него.

— Влюбен ли си в него? — За пръв път тя питаше нещо такова и той кимна.

— Да.

— Бъдете внимателни, казвам го за доброто и на двама ви. Семейството на Джон знае ли за него?

Лайънъл поклати глава.

Когато пое обратно към дома, Фей усети как страхът пропълзява към нея. Един ден всичко щеше да се разкрие и някой ще бъде наранен… а може би и не само един… Джон, Лайънъл… семейство Уелс… Уорд… Не се вълнуваше чак толкова за Джон и семейството му, въпреки че ги харесваше… но се ужасяваше от пораженията върху Уорд и Лайънъл… Смяташе, че Лайънъл ще може да понесе удара. Той съзряваше, като несъзнателно се подготвяше да се сблъска с това някой ден. Не само с баща си, но и с всички останали. Лайънъл не беше човек, който може да се прикрива цял живот. Но Фей се притесняваше, че Уорд няма да издържи шока. Нещо в него щеше да се разруши, знаеше го и се ужасяваше от последствията. Но тя не можеше да промени нищо.

Лайънъл й обеща да бъдат дискретни.