Сандра Браун
Съдбовна нощ (14)

Епилог

— Какво става тук?

— Къпем се.

— Цапате.

— Трент е виновен. Той разплисква.

— А кой го научи да разплисква?

От вратата на банята Джени се усмихваше на съпруга и сина си, настанили се удобно във ваната. Седеммесечният Трент беше седнал в скута на баща си, подпрян с гръбче на бедрата му и стъпил с пълните си крачета на стомаха му.

— Той поне чист ли е?

— Кой? Трент ли? Разбира се. Направо скърца от чистота.

Джени влезе в банята и коленичи до ваната. Трент, познал майка си, се засмя и гордо показа двете си предни зъбчета. Посочи с пръстче към нея и изгука.

— Споделяш чувствата ми, сине — каза Кейдж. — Тя наистина е страхотна, нали?

— Сега ще стана и страшна, ако не излезете оттук и не се подсушите — Джени се опита да бъде сериозна, но се разсмя, когато се наведе и извади Трент от ваната. Когато го вдигна, видя розовия белег на корема на Кейдж. Винаги в такъв момент тя изричаше наум благодарствена молитва към небето.

— Внимавай, плъзга се като рибка — каза Кейдж и се изправи във ваната. Водата се стичаше по силното му и стройно тяло. Джени вече беше свикнала с липсата му на всякакъв свян.

— Много добре знам — каза тя, като едва задържаше сина си, докато го увиваше в хавлията. Изостави опитите си да се опази суха. Здравото малко телце на Трент вече беше намокрило халата й отпред.

Тя занесе бебето в детската стая. Беше превърнала една от спалните в старата къща в прекрасна шарена стаичка за него. Следвайки нарежданията, Кейдж беше свършил повечето от работата през почивните дни. И двамата бяха доволни от резултата.

Тя бързо се справи с немирното бебе и когато Кейдж се присъедини към тях, избърсан и навлякъл халата си, то вече беше облечено в пижамката.

— Кажи на татко лека нощ — Джени вдигна Трент, за да получи целувката от баща си.

Кейдж го пое, прегърна го и го целуна по бузката.

— Лека нощ, сине. Обичам те — отново го притисна, а Джени ги гледаше с любов.

Трент беше изморен. Пепеляворусата му глава клюмна на рамото на баща му.

— Заспа веднага — каза по-късно Джени, когато се отправяха към тяхната спалня. — На мен също ми се спи — разпери ръце тя и се свлече по гръб на леглото. — Вие двамата ме изморявате до смърт.

— О, така ли? — Кейдж я огледа от глава до пети. Халатът й се беше отворил и откриваше красивото й загоряло тяло. Мъжът развърза колана на своята дреха и я изхлузи, после притисна с тяло Джени.

— Трябва да преодолееш срамежливостта си, Кейдж.

— Шегаджийка — засмя се той и я целуна по ухото. Тя се беше изкъпала преди Кейдж и Трент и кожата й беше топла и ухаеща. — Защо да се притеснявам от глупости? Вярвам, че човек трябва да преследва онова, което иска.

— А ти искаш мен?

— Хм — той обсипа с целувки шията й. — Винаги съм те искал. Най-дългите месеци в живота ми са онези трите, след раждането на Трент.

— Не забравяй седмиците преди неговото раждане.

— Не съм ги забравил — изръмжа той. — Продължавам да твърдя, че докторът много рано ни наложи ограниченията. Май ми отмъщаваше за нещо.

— За какво?

— Нямам представа.

Тя зарови пръсти в косата му и го принуди да вдигне глава.

— За какво?

— Ох!

— Казвай.

— Добре де, добре. Не е кой знае какво. Преди няколко години излизах с една от сестрите. Когато я изоставих, тя се разстрои и напусна града. Той още ми има зъб.

— С колко жени си… бил?

Той замълча. Очите му се впиха в нейните.

— Това има ли значение, Джени?

Тя плъзна поглед по тялото му.

— Липсват ли ти тези неща?

— А ти как мислиш? — той отметна халата й.

— Мисля, че не.

— И си съвсем права.

Той така страстно я целуна, че прогони всичките съмнения.

— Обичам те, Кейдж.

— И аз те обичам.

— Знаеш ли какъв ден е днес?

Той се замисли за миг.

— Катастрофата ли?

— Точно една година.

— Как помниш това?

Тя докосна устните му.

— Това е денят, в който помислих, че ще те загубя. Часове наред прекарах в онази чакалня и се чудех дали ще издържиш още малко, поне да чуеш колко много те обичам и колко си ми скъп. Отначало само за това се молех. После, след като преживя операцията, станах алчна и започнах да се моля да доживееш старини.

Той се усмихна.

— Надявам се Бог да е чул втората ти молитва.

— И аз. Но му благодаря и за всеки един ден, в който сме заедно.

Двамата отново се целунаха. Целувката им беше потвърждение на любовта.

Отдръпнаха се един от друг и той зарови пръсти в косата й.

— Когато отворих очи в интензивното отделение, първото нещо, което видях, беше лицето ти. Знаех си, че не мога да умра и да те оставя.

— Какво си спомняш от онези първи дни?

Според нея беше странно, че не говореха много за случилото се тогава. През дългите месеци на възстановяването му тя го беше укорявала и предумвала. Той не беше свикнал да бъде прикован на легло и действията му да са ограничени. Физическото му възстановяваме беше така трудно, както и психическото.

Но търпението и настойчивостта на Джени имаха резултат. За изненада и на лекаря, месеци след катастрофата Кейдж възвърна нормалното си състояние. Дори по-добре, шегуваха се докторите, защото вече не пушеше и не пиеше толкова много.

После се роди Трент и тримата бяха много щастливи. Бизнесът на Кейдж процъфтяваше, защото той не беше спирал да го ръководи по телефона, когато беше неподвижен. Вече имаше още двама служители, секретарка, която зае мястото на Джени след раждането на Трент и един геолог, който анализираше проучванията. И все пак Кейдж ръководеше цялата работа, увещаваше инвеститорите да влагат парите си, преговаряше и откриваше петрола.

Цялата изминала година беше толкова претоварена, че Джени спря да мисли за тежките часове и дни след катастрофата. Никога не беше попитала Кейдж какво си беше мислил в болницата.

— Не си спомням много, само знам, че ти беше непрекъснато наоколо. Но помня един момент. Първият път, когато видях родителите си. Опитах да се усмихна, за да разберат, че се радвам да ги видя. Мама хвана ръката ми, наведе се и ме целуна по бузата. Татко направи същото. Може и да не ти се вярва, но бях безкрайно щастлив.

Джени едва сдържа сълзите си.

— Щеше да се гордееш с мен, ако ме беше видял как се изправих срещу тях и им заявих, че бебето, което нося, е твое.

Той горещо я целуна.

— Толкова често ни посещават — каза след малко Кейдж. — Направо са луди по Трент и си мислят, че той е най-прекрасното бебе на света.

— Откъде ли им е хрумнало подобно нещо? — подразни го тя. — С тях, с Рокси и Гари, той направо ще се разглези, ако не спрем влиянието им — засмя се Джени. — Знаеш ли кога за пръв път разбрах, че родителите ти ни приемат?

— Когато баща ми ни ожени в болничната стая?

— Не — отвърна тя и се усмихна на спомена си. — Преди това, когато Гари се обади от Ел Пасо, за да попита дали ще ги посрещнем на летището. Аз бях потисната и нещастна. Забравила бях за тях, докато ти беше в интензивното. Боб изяви желание да отиде до Ел Пасо и да ги доведе. Разбрах, че ако приеме Рокси, ще приеме и нас.

— Ти спечели по точки, когато основа фонда „Хал Хендрън“ за помощ на политическите бегълци.

— А ти спечели повече, когато направи онова дарение.

— Само защото ти настоя да дам толкова, колкото съм платил за сватбения ти пръстен.

— Така или иначе щеше да го направиш.

— Не знам — той се надигна и погледна към пръстена с диаманти и смарагди. — Този пръстен е ужасно скъп.

Тя го ощипа. И двамата се засмяха, после Кейдж я погледна, очите му преливаха от копнеж.

— Ти си моята любов, Джени. Обожавам те. Нямаше светлинка в живота ми, докато не разбрах, че ме обичаш.

— Тази светлина ще грее винаги, защото винаги ще те обичам.

— Закълни се.

— Заклевам се — тя му поднесе устни за целувка. — Но ти още си разбойник — пошепна тя.

— Така ли?

— Я виж какво ми направи — тя разтвори халата си и поднесе ръката му към гърдите си.

— Какво съм направил?

— Ето това. Аз си бях такова мило момиче. А ти ме отклони от правия път.

— Добре де, разбойник съм, признавам.

Той я целуна по гърдите.

— Още миришеш на мляко.

Тя потръпна от желание.

— Господи, Джени, толкова те обичам!

Времето сякаш спря. Дълго след това двамата не можеха да успокоят дишането си. Кейдж с обич се взря в сияещото й лице и се усмихна.

— Ти ще ме подлудиш, Кейдж Хендрън — прошепна тя, останала без дъх.

И двамата избухнаха във весел смях.