Сандра Браун
Съдбовна нощ (12)

Дванадесета глава

Трябваше й време, за да се ориентира, когато се събуди. Лежеше неподвижно и сънено се оглеждаше наоколо, докато разпозна спалнята на Кейдж.

Тогава се върнаха спомените. Тя възстанови последователността на събитията. Толкова неща се бяха случили, след като снощи беше отворила вратата да го посрещне и го видя на прага с розите.

Вече беше почти тъмно. Отново нощ. Небето се виждаше през прозореца, виолетово, почти пурпурно. Млечната луна беше съвсем близо.

Джени се прозя, протегна се и се обърна по гръб. После седна и разтърси разрошената си коса. Фланелката се беше увила около кръста й. Краката й бяха протегнати върху чаршафите. Тя отметна завивката и се протегна назад.

И в този миг ахна.

Кейдж лежеше мълчаливо на една ръка разстояние от нея. Нито един мускул не потрепваше по тялото му, ръцете му бяха опънати нагоре, подпрели главата му. Той я наблюдаваше. Нямаше нужда да говори, затова Джени само отвърна на погледа му.

Докато тя беше спала, той се беше изкъпал. Миришеше на същия сапун, който беше използвала тя. Беше гладко обръснат.

Косата му беше разрошена, както обикновено. Прииска й се да прокара пръсти през немирните светли кичури. Но не посмя да го докосне.

Засега само се гледаха. Джени отвръщаше на неговата настойчивост по същия начин. Помежду им вибрираше копнежът. Чувствата им бяха в идеална хармония, но те продължаваха да не откъсват очи един от друг.

Той не беше отмествал поглед, но тя усещаше, че я вижда цялата — косата й, лицето, устните, гърдите. Тя тръпнеше от напрежение и чувства.

Нищо не можеше да убегне от очите му с цвят на опушен топаз. Под пламенния му поглед по тялото й се разля топлина и сладка болка. Джени също не можеше да откъсне очи от него.

Забеляза, че отвътре кожата на ръцете му беше по-светла. Прииска й се да го ухапе, но знаеше, че това щеше да го изненада. Жените не трябваше да го правят, нали? Пък и тя беше достатъчно неопитна в тези неща.

Още през нощта в Монтерико голото му тяло я беше замаяло. Сега го разглеждаше внимателно и бавно. Заоблените мускули, широките гърди и ветрилото от косми по тях.

Той лежеше с кръстосани глезени. Краката му бяха боси. Но беше по джинси.

А те бяха разкопчани.

Очертаваха дългите му бедра.

Джени осъзна, че в един дълъг миг дъхът й беше спрял. Затвори очи и бавно въздъхна. Сега й беше лесно да разбере какво се е случило. Когато беше свършил с банята, Кейдж се беше отпуснал на леглото и беше заспал, още преди да свали джинсите си. Нали цяла нощ беше шофирал.

Сърцето й лудо заби. Тя отвори очи. Неволно плъзна поглед надолу по тялото му. Стомахът му се вдигаше и отпускаше при всяко вдишване, а мускулите му танцуваха пленително.

Джени беше омагьосана. Усещаше привличането му. Защо да се съпротивлява повече?

Докосна го.

Пръстите й се плъзнаха по гърдите му, надолу към корема.

По ръката й сякаш пробяга електричество. Той беше суров и мъжествен. А тя се почувства слаба и безсилна в магията на властта му.

Неустоимо привлечена, ръката й тръгна надолу.

Джени се поколеба за миг и погледна Кейдж. Когато видя лицето му, тя тихо извика.

Очите му бяха овлажнели и блестяха. Той не мърдаше, не продумваше, но погледът му й каза всичко. Джени се развълнува от чувствата, изписани на лицето му.

Никой не беше показвал любовта си към него. Никога не го бяха галили с толкова обич. Отдавна беше лишен от топлината на чувството, никой не му се беше отдавал без егоизъм.

Джени не се колеба повече. Дори не се замисли. Нямаше какво повече да разсъждава.

Тя плъзна ръката си по джинсите му.

От гърдите му се изтръгна стон. Той стисна чаршафа и отпусна глава върху възглавницата. Сълзи се процедиха от ъгълчетата на очите му, когато той ги стисна, обезумял от страст. Чувствата го заляха като буйна река.

Той пъхна пръсти в гайките на джинсите и ги свлече надолу по бедрата си, докато успя да ги изрита с едно движение.

Изненадана, Джени сведе поглед към ръката си. Възбудата му я смая.

Повече по инстинкт тя се обърна и легна близо до него, допряла буза до бедрото му. Косата й се разпиля като коприна. Той несъзнателно вплете пръсти в нея.

Джени усети болка от любов и копнеж по него, искаше й се да му каже колко го харесва, как обича тялото и душата му. Тя вдигна глава от бедрото му, наведе се и го целуна.

Онова, което се случи после, надхвърли въображението и способността й да възприема. С тих стон Кейдж обърна глава и започна да я целува.

Тя усещаше ръцете му по тялото си, галещото им докосване. Беше невероятно.

Светът заприлича на водовъртеж и Джени потъна в него. В новата действителност всичко беше прекрасно и кадифено. Нямаше остри ръбове, нямаше трудни чувства и тежки истини. Всичко беше ясно. Красиво и светло.

— Отвори очи, Джени — чу гласа му. — Погледни този, който те обича.

Тя отвори очи. Бяха замъглени от страст, но Кейдж разбра, че го вижда и познава. Проникна в нея и се усмихна над грейналото й лице.

Тя наблюдаваше как страстта озарява лицето му.

Той усети огъня, избухнал в нея, любовта, която изгря по лицето й в хармония с неговата.

 

 

— Толкова си ми скъпа, Джени, обичам те. Винаги съм те обичал — пошепна в ухото й Кейдж. Светлите му кичури се смесиха с нейната кестенява коса, разпиляна по възглавницата. Бузата му се опря в нейната и той потръпна.

— Обичам те.

— И аз те обичам, Кейдж — тя докосна бузата, веждите, очите, сякаш да се увери, че е истински.

— Помниш ли какво ти обещах?

— Да. И го направи. Беше прекрасно.

— Ти си прекрасна — раздвижи се той.

— Не, остани.

— Още не съм те целунал — пошепна до устните й той. Езикът му се плъзна и ги разтвори в един безкраен миг.

Помогна й да свали фланелката и я хвърли настрани. Погледна я и погали гърдите й.

— Истина е, Джени. Толкова отдавна те обичам, но нищо не можех да направя. Ти принадлежеше на Хал. Приех това така неоспоримо, както всички го приемаха, включително и ти.

— Усещах, че има нещо между нас. Не знаех какво е.

— Привличане.

Тя се усмихна и прокара пръсти през косата му.

— Каквото и да е било, наистина ме плашеше.

— А аз мислех, че се страхуваш от мен.

— Не. Само от начина, по който ме караше да се чувствам.

— Затова ли ме избягваше?

— Толкова явно ли беше?

— Хм — той погали гърдите й. — Винаги, когато се появявах, ти гледаше да се скриеш някъде.

— Беше опасно да си наоколо. Всичко бях готова да направя, само и само да не остана в една стая с теб. Ти сякаш поглъщаше кислорода във въздуха. Не можех да дишам. Още караш дъха ми да спира.

— И аз не мога да скрия това, което ти правиш с мен — каза той и се раздвижи.

Тя усети възбудата му и го притегли към себе си. Той не спираше да я целува, да я гали, да я докосва навсякъде.

Джени го гледаше и й се искаше да може да запълни цялата празнина в душата му, да изтрие от неговото минало всички мигове, когато е имал нужда от любов и топлина и не ги е получавал.

Мъчеше се да се съсредоточи, да му достави удоволствие, да го зарадва, но ласките му я обезсилваха. Тялото й се огъваше като дъга да го посрещне.

Точно тогава някакво друго усещане се промъкна в стомаха й. Отначало леките движения бяха едва доловими и тя си помисли, че й се е сторило. Но тогава те се усилиха и тя разбра каква е причината.

В същия миг я обзе паника. Тя се стегна и се дръпна от Кейдж.

— Не, не, спри — обхвана главата му и я вдигна от гърдите си. Освободи се от него и се сви. — Спри, спри.

— Джени? — той дишаше тежко и накъсано. Трябваше му време, за да възприеме реалността отново. — Какво има? Болка ли ти причиних?

Сърцето му се сви от страх, когато тя му обърна гръб и сви колене към гърдите си.

— О, Господи. Има нещо. Какво стана, Джени? Кажи ми!

Кейдж никога не се бе чувствал по-изплашен и ненужен в живота си. Само преди миг двамата с Джени се бяха любили. Тя отвръщаше с желание на ласките му. Сега плачеше и се държеше така, сякаш я раздираше болка.

Той сложи ръка на рамото й. Тя потръпна от докосването му.

— Какво има? Да извикам ли лекар? — тя само изхлипа. — За Бога, Джени, поне ми кажи ако те боли нещо.

— Не, не — простена тя. — Нищо не ме боли.

— Какво има тогава? — той нетърпеливо отметна косата от челото й. — Какво стана? Защо ме спря? Нараних ли те?

— Усетих бебето да се движи.

Думите бяха произнесени с шепот във възглавницата. Отначало Кейдж не разбра, но после схвана и почувства облекчение.

— За пръв път ли?

Тя кимна.

— Докторът ме беше предупредил, че скоро ще го усетя. Сега е за пръв път.

Кейдж се усмихна, без тя да го види. Неговото дете му се беше обадило. Но Джени явно се тревожеше. Той отново докосна рамото й, а този път тя не отмести ръката му, макар че потръпна. Той опита да я вземе в прегръдката си.

— Няма нищо, Джени. Няма да нараня бебето.

Тя рязко седна и ядно го изгледа.

— Ти май нищо не можеш да разбереш!

Кейдж я изгледа изумено, когато тя скочи от леглото, дръпна одеялото и го уви около себе си. Приближи до прозореца и се подпря на рамката с гръб към стаята.

Обзе го болка и гняв едновременно и той не се опита да ги скрие, когато също скочи от леглото и нахлузи джинсите си.

— Не те разбирам, Джени. Защо не ми обясниш поне?

Тя не беше чула стъпките му по дебелия килим и се стресна, когато се обърна и го видя толкова близо. Очите му горяха от раздразнение, а панталоните му още бяха разкопчани там, където досега си играеха пръстите й.

Едва устоя пред неговото мъжко привличане.

— Ти може и да нямаш никакви скрупули, но аз имам.

— Нещо лошо ли правихме според теб? — в гласа му напираше ярост.

— Не мислех така, докато не усетих моето бебе да мърда.

— Аз пък мисля, че това е прекрасно. И бих желал да го споделиш с мен.

— Но това дете е на друг, Кейдж! Не разбираш ли в каква жена се превръщам?

Гневът й се изпари и остави място на срама и болката. Тя сведе глава и сълзите й рукнаха. Кейдж видя как се разтресоха раменете й от плач. Малките й ръце стискаха здраво одеялото около тялото й.

— И в каква жена се превръщаш?

Тя поклати глава и не можа да продума. Тихо изхлипа.

— Това, което направихме с теб… Начинът, по който се държах аз, докато…

— Не спирай — подкани я той, когато тя млъкна.

— Не мога да се позная. Обичам те, но нося детето на брат ти.

— Хал е мъртъв. А ние сме живи.

— Отричах го дори пред себе си, но родителите ти са прави да казват, че съм прелъстила Хал, за да го отвлека от мисията му.

— Какво искаш да кажеш? — загрижено я погледна Кейдж.

— В онази нощ, когато той ме изпрати до моята спалня, нямаше никакво намерение да се люби с мен. Целувах го и му се молех да остане, да се откаже от пътуването си и да се оженим.

— Каза ми го и преди. Той си тръгнал, после се върнал.

— Точно така.

— Значи не можеш да обвиняваш себе си, че си го прелъстила. Хал сам е решил.

Тя облегна глава на прозореца и невиждащо се загледа през щорите.

— Не разбираш ли? Той може би се е върнал само да ме види, да ме целуне за лека нощ. А аз бях отчаяна и той сигурно го е почувствал.

Стомахът му се сви. Колко още можеше да продължава лъжата? Защо да не си признае, пък каквото ще да става? Защо тази лъжа трябваше да го преследва всеки път, когато щастието с Джени му се усмихнеше? Като някакъв пазач този грях го държеше на стъпка от рая.

— Все пак решението е било на Хал — отсече той.

— Но ако не беше онази нощ, той можеше да е още жив. Аз си бях изгубила ума и изобщо не мислех, че може да забременея, но Хал сигурно се е тревожел. Бях безразсъдна да го прелъстя и отвлека от мисията, за която Бог го беше призовал, когато през цялото време съм обичала теб, но съм била твърде слаба и страхлива да си го призная. Сега се любя с теб, а нося бебето на Хал. То никога няма да познава баща си заради мен.

Кейдж приседна на ръба на леглото. Опъна крака напред и подпря лакти на коленете си. Наведе глава и се загледа в килима.

— Няма причина да се чувстваш виновна, Джени.

— Не се мъчи да ме успокояваш. Отвращавам се от себе си.

— Чуй ме, изслушай ме, моля те — рязко каза Кейдж и вдигна глава. — Ти не си виновна за нищо, нито си прелъстила Хал, нито си го отвлякла от мисията му, нито си причина за смъртта му. Нито пък си виновна, че се люби с мен, докато носиш детето на Хал.

Тя го изгледа объркано. Луната осветяваше само едната й страна, а другата част от лицето й тънеше в сянка. По-добре, помисли си Кейдж. Страхуваше се какво ли щеше да види, когато й разкрие истината.

Тежко си пое дъх и тихо заговори, макар в признанието му да нямаше повече колебание:

— Хал не е бащата на твоето бебе, Джени. Аз съм бащата. Аз дойдох в спалнята ти онази нощ, не Хал. Аз бях този, с когото се люби.

Очите й бяха широко отворени и втренчени в него. Тя бавно се плъзна по стената и се свлече на пода. Одеялото се събра около нея като гъба. Лицето й бе пребледняло, кокалчетата на пръстите й бяха побелели от стискане.

— Това е невъзможно — едва пророни тя.

— Това е истината.

Тя яростно поклати глава.

— Хал дойде в стаята ми. Видях го.

— Видя мен. Беше тъмно. Аз стоях с гръб към светлината, когато отворих вратата. Очертаваше се само силуетът ми.

— Това беше Хал!

— Минавах край вратата ти и те чух да плачеш. Исках да извикам Хал. Но той беше долу, погълнат от разговор с майка ми и баща ми. Затова реших да те утеша вместо него.

— Не — беззвучно изрече тя, като все още клатеше глава.

— Преди да успея да ти кажа нещо, ти седна и се обърна към мен с името на Хал.

— Не ти вярвам.

— Тогава откъде ще знам какво точно се случи? Ти посегна към мен. Лицето ти беше обляно в сълзи. Видях ги да проблясват, преди да затворя вратата. Признавам, трябваше да ти кажа, че съм аз, но не го направих. Не исках да го сторя тогава, а сега съм щастлив, по дяволите, че е станало така.

— Не искам да слушам повече — запуши ушите си тя, но той продължи:

— Знаех, че страдаш, Джени. Беше наранена и имаше нужда някой да те утеши. Честно казано, не мисля, че Хал би могъл да ти даде онова, от което имаше нужда.

— Но ти можа — обвинително изсъска тя.

— И го направих — той стана от леглото и тръгна към нея. — Ти ме помоли да те прегърна. Джени.

— Помолих Хал!

— Но Хал не беше при теб! — извика Кейдж и усети как гневът се надига в гърдите му. — Той беше долу и разговаряше за някакви видения, призвания и каузи, когато трябваше да бъде с годеницата си!

— Аз се любих с Хал! — изкрещя тя в последен обезумял опит да отрече онова, което й говореше той.

— Ти беше нещастна. Беше плакала. Двамата с Хал си приличахме достатъчно, за да ме сбъркаш с него. И бяхме облечени еднакво — с джинси и спортни ризи. Аз нищо не ти казах, за да не разпознаеш гласа ми.

— Но щях да усетя разликата.

— И с кого щеше да ме сравниш? Ти не си имала друг.

Тя се мъчеше да забрави как нетърпеливо се молеше да я прегърне и целува, както се мъчеше да забрави и приспивателното, което беше взела тогава. Не беше ли упоена и със замъглен разсъдък? Не приличаше ли всичко на сън?

— Ти не търсеше мен — каза Кейдж. — Ти търсеше Хал. И изобщо не ти мина през ума, че можеше да е друг.

— И това показва, че си долен измамник.

Очите му се присвиха.

— Онази нощ не мислеше така. Изобщо нямаше нищо против, нали?

— Стига! Престани…

— Прегръщаше ме.

— Млъкни.

— Признай си, Джени, никой никога не беше те целувал така преди. Хал не беше те целувал така, нали?

— Аз…

— Признай!

— Аз не съм такава!

— Е, можеш да отричаш пред себе си, колкото си искаш, но знаеш, че съм прав. Само те докоснах и страстта ни избухна.

Джени стисна очи.

— Не знаех, че си бил ти.

— Нямаше да има значение.

Тя отвори очи.

— Това е лъжа!

— Не, не е, още повече, че и ти знаеш това.

Тя притисна длан към устните си.

— Как можеш да паднеш толкова ниско? Как си могъл да ме мамиш така? Как… — тя се задави и не можа да продължи.

Кейдж падна на колене пред нея. Ядът му се бе изпарил и гласът му преливаше от искреност.

— Защото те обичах — тя безмълвно впери очи в него. — Защото имах нужда от теб така, както ти имаше нужда от любовта на един мъж. От години те желаех, Джени. Онази нощ ти беше там, гола, топла, сладка, изпълнена с копнеж. Отначало мислех само да те прегърна, да те целуна и после да ти призная кой съм. Но щом те докоснах, щом те вкусих, щом усетих езика ти до моя и погалих гърдите ти … — той безпомощно сви рамене. — Всичко полетя като лавина. Изненадан бях, че не си била друг път с мъж. Но и това откритие не можеше да ме спре. Цялото ми същество се устреми към теб в онази нощ. Мислех само как да ти донеса утешение с любовта си. За пръв път в живота си чувствах, че правя нещо добро. Беше чисто и правилно, Джени. Ти сама го призна.

— Мислех, че говоря за Хал.

— Но не беше така. Аз бях с теб. Представи си пак онази нощ и я сравни с тази. Ще разбереш, че не лъжа — той отново стана. — Щом веднъж те бях имал, вече нямаше да се откажа от теб. Исках бавно да те спечеля. Смятах да те привлека така, че когато се върне Хал, да се откажеш от годежа си с него възможно най-безболезнено и да дойдеш при мен — той й се усмихна. — В деня, когато ми каза, че си бременна, едва устоях. Искаше ми се да скачам, да те грабна в прегръдките си, да затанцувам с теб из кафенето. Тази нощ, когато ми каза, че бебето мърда, се почувствах по същия начин.

Джени си спомни и погледна към леглото. Беше ужасно. Страшно. Но тя му повярва. Не разбираше как не го е усетила още преди. Сега й стана ясно. Толкова ясно. Но както каза той, тя не беше го търсила.

Или беше? Как можеше да знае? Дълбоко в себе си не го ли разбираше? Не, Господи, не!

— Защо не ми каза, Кейдж? Да бъда с един мъж, а да мисля, че съм била с друг! Защо не ми каза?

— Отначало си мислех, че все още обичаш Хал. Щеше да полудееш, ако разбереше, че не си му била вярна.

Тя едва се държеше на краката си.

— Месеци минаха оттогава. Защо не ми каза?

— Не исках да страдаш.

— А защо си мислиш, че сега не страдам?

— Защото нямаш причина. Освободена си от вината. Грехът беше мой, Джени, не твой. Ти беше невинна и исках да ти го спестя.

— Защо?

— Защото ти поначало имаш криворазбрания стремеж да се чувстваш отговорна за грешките на другите. За недостатъците им. Моите, на родителите ми, на Хал.

Той въздъхна.

— Не е само това причината — погледна я право в очите. — Исках да постъпя правилно. Смятах, че го дължа на Хал и затова не трябваше да ти казвам. Докато аз дивеех някъде, пиех и ходех по жени, той се беше отдал на доброто. Отнех му нещо, което по право му принадлежеше… Макар че може да се спори по този въпрос, защото аз отдавна те обичах — той пристъпи към нея. — Исках да си част от живота ми, но знаех, че цената, която трябваше да платя, за да те имам, е висока. Хора като мен не получават награди.

— За какво ми говориш, Кейдж? Какво си платил ти?

— В най-прекрасния момент ти изричаше името на брат ми — тя сведе глава. — После през цялото време мислеше, че Хал е предизвикал онзи екстаз. След това дойде нощта в Монтерико, когато те прегръщах, докато спеше, а не можех да изразя любовта си. А най-високата цена беше да те оставя да мислиш, че моето дете, моето, има друг баща.

Тогава тя почти му прости. Почти се поддаде на вълнението в гласа и очите му. Почти се отпусна в ръцете му и призна любовта му.

Но не го стори. Той беше извършил нещо ужасно, което не можеше да се пренебрегне.

— А защо ми го казваш сега?

— Защото ти се обвиняваше за смъртта на Хал. Това не мога да понеса, Джени. Той се отправи на тази мисия с чист разсъдък и чисто тяло. Смъртта му няма нищо общо с теб. Ти не би могла да я предотвратиш. Няма да те оставя цял живот да се обвиняваш и да мислиш, че ти си отговорна и си обрекла детето си да бъде сираче.

Той посегна към ръката й. Тя беше студена и неподвижна.

— Обичам те, Джени.

Тя се дръпна.

— Любовта не се крепи на лъжи и измами, Кейдж. Ти си ме заблуждавал месеци наред. Какво очакваш от мен сега?

— Да отговориш на любовта ми.

— Но ти ме направи глупачка!

— Аз те направих жена! — той се дръпна от нея и опита да овладее гнева си. — И ако престанеш да прецеждаш всичко през твоя филтър за собственост, съзнание и вина, ще видиш нещата ясно. Онази нощ беше най-прекрасното, което някога се беше случвало и на двама ни. Тя ни освободи.

— Освободи ни? Освободи? А аз ще трябва цял живот да влача товара й.

— Моето бебе ли наричаш товар?

— Не, не бебето — скръцна със зъби тя. — Вината. Че съм се любила с единия брат, докато съм била сгодена за другия.

— О! — той удари с юмрук по стената. — Пак ли започваме отначало!

— Да. Писна ми от всичко! Искам да се прибера у дома.

— Няма да стане. Поне докато не изясним нещата.

— Заведи ме у нас. Иначе ще взема ключа на някой от автомобилите ти и ще си отида сама.

— Оставаш тук, иначе…

— Не ме заплашвай. Повече не се страхувам от теб. Какво по-лошо би могъл да ми направиш от това, което вече си ми сторил?

Той стисна челюсти от гняв. Тя видя как очите му яростно проблеснаха, после се вледениха. Той рязко се извърна от нея. Издърпа една риза от закачалката в гардероба и взе чифт ботуши.

— Облечи се — едва изрече през стиснатите си устни. — След пет минути се връщам да те взема.

Когато той се върна, тя беше готова. Последва го надолу по стълбите и през входната врата. Прекосиха двора и в мрака се отправиха към гаража. Кейдж отвори вратата на линкълна и Джени се качи в колата.

Мълчаха през целия път до града. Ръцете му стискаха волана така, сякаш щяха да го смачкат. Той караше бързо. Когато рязко натисна спирачките пред апартамента й, тя политна напред. Той се пресегна през нея, отвори вратата. Тя излезе.

— Джени? — той се беше навел през седалката. — Направих ужасни неща. Много подли. Но за пръв път се опитах да направя нещо добро. За родителите ми, за теб, за моето бебе — изсмя се горчиво. — Дори когато си мисля, че правя добро, пак е обратното. Може би хората са прави да говорят така за Кейдж Хендрън. Той е ужасен проклетник — и тресна вратата.

Моторът изръмжа и колата излетя от паркинга.

Джени влезе в апартамента си. Беше изтощена и безчувствена. Наистина ли едва снощи бяха вечеряли двамата на светлините на свещите? Купичките от сладоледа и чашките от кафето все още бяха на масата, забравени там, когато тръгнаха с Рокси и Гари за Ел Пасо. Сякаш се беше случило в някакъв друг живот.

Тя влезе в спалнята. Стори й се мрачна, студена и празна.

Не, няма да мисли повече за него.

Но спомените нахлуваха в съзнанието й. Всяко докосване, всяка целувка, всяка дума.

Тя си спомни студените му очи, преди да подкара колата. Дали не се беше мъчил да направи добро, като криеше тайната си?

Наистина не се беше държал самодоволно в онази сутрин, когато Хал беше заминал. Тя си спомни вниманието, с което я беше наблюдавал. Беше напрегнат и нащрек, но не и наперен и доволен. Нямаше да е така, ако просто й бе изиграл жесток номер.

Обичаше ли я? Беше готов да не признае, че е баща на детето й. Тази жертва не е ли най-голямото доказателство за любовта му?

А ако я обичаше наистина, защо сега тя беше така нещастна?

Кейдж беше единственият мъж в живота й. Това не я ли стопляше, не я ли успокояваше? Онази прекрасна нощ беше само тяхна, на нея и на Кейдж. Трябваше да се досети! Никога не беше се чувствала така… до снощи.

Не й ли беше добре? Нейното и неговото тяло заедно не допълваха ли и последните парченца от сложната мозайка, която представляваше Джени Флетчър?

Дали не обвиняваше Кейдж в измама само за да успокои собственото си съзнание? Защото години наред тя самата беше заблуждавала Хал, Сара и Боб, града. Беше се поддала на плановете им за сватбата, макар да усещаше, че любовта й към Хал не е онази любов, върху която се гради едно семейство.

Между тях двамата не беше трепвало чувството, което я свързваше с Кейдж. Хал не беше задоволявал жаждата и глада на духа й. С него тя щеше да продължава да потиска този дух и да живее с непрестанни ограничения. Кейдж й вдъхна смелостта да бъде самата себе си.

Наистина ли не можеше да му прости, че цели месеци е пазил тайната си? Тя беше готова да не издава своята до края на живота си. Ако Кейдж не беше се любил с нея онази нощ, ако Хал не беше убит, тя щеше да се омъжи за годеника си. Това щеше да я направи нещастна, но тя нямаше да го признае. Преди връзката с Кейдж никога не бе имала смелостта да търси щастието си, а оставяше другите да управляват живота й.

Кейдж я беше научил да гради собственото си бъдеще. Това не беше ли достатъчна причина, за да го обича?

Утре щеше да помисли отново. Може би ще се обади на Кейдж и ще му се извини, а после двамата ще потърсят изход.

Тя уморено свали дрехите си, навлече една нощница и се отпусна в леглото. Но не можа да заспи. По-голямата част от деня беше прекарала в сън, а сега и светът наоколо й пречеше да се отпусне за почивката, от която имаше нужда. По улиците на града завиха сирени, а точно когато беше успяла да се унесе и да спре да мисли за Кейдж, телефонът иззвъня.