Елиз Тайтъл
Невъзможна любов (1)

Пролог

Наистина не знам защо Дорис прави такъв голям въпрос от това интервю. Дорис е секретарката ми — дребната жена с прошарена коса, която ви посрещна в преддверието на офиса. Работи в адвокатската фирма от… Е, нека не уточняваме откога. Тя е малко чувствителна на тема „възраст“ и няма да мога да си намеря място, ако цифрата се появи в списание — имам предвид „Денвър стар“, любимото й. Абонирана е за него от самата му поява през шейсетте години.

Тъй или иначе, както вече казах на шефа ви по телефона, по принцип рядко давам интервюта, особено, когато става въпрос за наши клиенти. В такива случаи се придържам стриктно към правилата на професионалната етика. Разбира се, обстоятелството, че шефът ви вече беше получил от Форчънови разрешение за интервюто, променя нещата. Самият аз считам, че правя услуга на семейството, като се заемам да оповестя истината — след всичките глупости, които се пишат за момчетата в жълтата преса от момента, в който се пусна слуха за промяната в завещанието на баща им.

Бих искал да изясня нещата. Александър Форчън не е проронвал пред мен и дума за намеренията си. Александър беше човек, който умееше да си държи езика зад зъбите. Макар че, ако би искал да сподели с някого плана си, мисля, че щеше да го направи именно с мен. Аз му бях не само адвокат в продължение на много години, но и близък приятел. Той знаеше, че винаги може да разчита на Нолан Филдинг. Не, не се самоизтъквам, повярвайте ми. Макар че Дорис би ми се подиграла, ако види горното твърдение отпечатано. Предлагам да не го публикувате.

А що се отнася до промяната в завещанието, мога да ви уверя, че той не е споменавал за това на никого. Особено на майка си, Джесика, или на когото и да било от четиримата си синове. Вероятно ще се запитате откъде съм толкова сигурен. Ами, видях с очите си изненадата и гнева им в момента, в който им прочетох клаузата за промяната на завещанието, млади момко. Колкото до подробностите около самата клауза, те вече бяха предъвквани до безкрайност от пресата. Все пак, ще ви разкажа историята накратко. Необходимо е да знаете, че на Александър Форчън никога не му бе вървяло с жените. Със съпругите, по-точно. Беше имал четири и, както често е споделял с мен, единствената полза от тях бяха синовете, с които всяка от тях го бе дарила. Александър обожаваше четиримата си синове. И имаше късмет — извинете ме за двусмислието — че човекът, който ги беше отгледал, бе именно той, а не бившите му съпруги. Моето скромно ергенско мнение е, че той се беше справил със задачата отлично. С помощта на майка си, би трябвало да добавя.

Джесика винаги е била и продължава да бъде най-влиятелният фактор в живота на момчетата. Тя има пряко отношение към браковете както на Адам, така и на Питър. Дори смея да кажа, че тя повече или по-малко ги предопредели.

Но да не изпреварвам събитията. Скоро след погребението завещанието беше отворено. Александър бе добавил в текста забележка, която според волята му не трябваше да се прочете по-рано от шест месеца след смъртта му — за да не се нарушава траура. Изглежда знаел е, че въпросната промяна ще предизвика голям смут, както и стана. Колкото до самото завещание, в него не се съдържаха никакви изненади. Александър беше оставил на майка си щедра пожизнена издръжка, което я правеше, бих могъл да добавя — без, разбира се, да го записвате — апетитна плячка за авантюристите. И Дорис е на същото мнение. И двамата се почувствахме направо неудобно заради Джесика, когато я видяхме в компанията на един господин, чието име няма да назова, на сватбата на внука й Питър миналия месец. За повече от четиридесет години юридическа практика съм успял да разбера, че информацията, която не е предназначена за широката общественост, често се случва да бъде публикувана. Не че поставям под въпрос вашата добросъвестност, но…

Докъде бях стигнал, преди да се отклоня? О, да. Резюмирах завещанието на Александър. На Джесика той беше оставил просторното семейното имение тук в Денвър. Четиримата му синове — Адам, Питър, Труман и Тейлър получаваха останалата част от недвижимото имущество и фирмата „Форчън Ентърпрайзис“ — понастоящем най-бързо развиващата се верига от луксозни универсални магазини в северозападната част на Щатите. Петнадесетият им магазин беше открит миналия месец в Чикаго. Вечерта, предхождаща откриването, в галантерийния отдел на магазина се състоя годежното тържество на Питър. За първи път виждах годеж да се организира в универсален магазин. Дорис също. О, тя се по кикоти по повод на обстановката и отбеляза, че църковен годеж би бил, разбира се, по-романтичен. Лично аз одобрявам хрумването му, като се има предвид, че Питър и годеницата му Елизабет се бяха срещнали именно по повод създаването на въпросния универсален магазин. Разбирате ли, Питър беше отишъл до Чикаго, за да сключи сделка с господин Опенхаймер от едноименната фирма за бельо. Тогава беше преживял неочаквани перипетии, започващи с това, че таксиметров шофьор — вероятно наркоман — го бе изхвърлил посред буря от таксито. Подробностите по случая не са ми известни от първа ръка и затова по-добре не ги цитирайте — иначе рискувам да си навлека някое дело от евентуално засегнати личности.

Накратко, тогава Питър беше поразен от мълния и именно след това произшествие бе срещнал Елизабет, която е лекар. От малкото, което съм чул по въпроса, знам, че състоянието му тогава бе довело до… как да го кажа… особени промени в поведението му. О, нямам предвид „особени“ в онзи смисъл на думата. Просто беше станал по-различен отпреди. Разбирате ли, момчето… Ето, пак започнах да ги наричам „момчета“, а непосредствено преди идването ви бях обещал на Дорис да не го правя. Всички те вече са над тридесетте и Дорис е съвършено права — те са вече мъже. Макар че някои от постъпките на Питър след злополучния инцидент с мълнията бяха доста детински. Сигурен съм, че сте виждали съобщението, публикувано на първа страница на вестниците преди няколко месеца: „Питър Форчън избран от авторите на сантиментални романи за любовник на сезона.“ На абсурдната придружаваща снимка бе с почетна корона и мантия, прегърнал Елизабет като… ами, като пръв любовник.

Признавам, не приех това несериозно. Но Дорис не би пропуснала да изтъкне, че бе предсказала как Питър и Елизабет в крайна сметка ще се оженят. Ще се учудите ли, ако ви кажа, че тогава се изсмях на това й хрумване. Питър да зареже всичко заради любов? Никога. Е, разбира се, Адам, по-големият му брат, бе направил същото само преди година. Адам и Ева. Добре, съгласен съм, това беше любов. Освен това Адам си беше романтик. А и като се има предвид усърдното посредничество на Джесика… О, да, Джесика категорично смята, че внуците й трябва да се оженят и да живеят щастливо — пък било то и в бедност. Бракът на Джесика беше твърде успешен и затова тя твърдо вярва в силата на любовта…

След като веднъж вече тя си бе наумила да ожени Адам, нямаше никакво съмнение, че ще го стори. Целият театър с амнезията, който Ева, под режисурата на Джесика, бе принудена да изиграе, и то доста добре… Е, няма да повтарям всеизвестни неща. Десетки статии бяха написани по повод на този флирт.

Чух дори, че някакъв писател бил написал, любовен роман в тяхна чест. Носеха се слухове, че Питър и Елизабет пък ще правят сериал. Изглежда, темата за избора между любовта и парите доста вълнува хората.

Всичките ми приказки за любовните авантюри на Адам и Питър губят смисъл, ако не обясните на читателите си тяхната връзка със завещанието. Накратко, Александър беше изработил вариант, основавайки се на познатата „тонтина“, с който целеше да предпази синовете си от грешките, които той самият бе направил по отношение на жените. Грешките, казано просто, се състояха в това, че се беше женил. Както, сигурен съм, вече знаете, завещанието лишаваше от наследство всеки от братята, който би решил да се ожени, в полза на останалите, между които неговият дял се разделяше по равно. С две думи, необходимо бе да се направи изборът — любов или пари. Впрочем, „пари“ не е достатъчно силно понятие за случая. Не издавам никаква тайна, като казвам, че тук става въпрос за огромни суми. Плюс власт, престиж и достъп до най-отбраното общество. Е, вие сте репортер, ще съумеете да сглобите цялостната картина. Казвам ви, и четиримата синове, колкото и различни да са по характер, дотук се бяха възползвали напълно от своето обществено положете и богатство. Адам — преди да се ожени — беше придобил славата на най-известния плейбой в Денвър. А Питър си беше извоювал позицията на президент и движеща сила в предприятието „Форчън Ентърпрайзис“. Сега неженени са останали само Труман и Тейлър. Техен ред е. Това са думи на Дорис, не мои. Повярвайте ми, ако не беше тази история със завещанието, нямаше никога и да си помисля, че ще присъствам на сватба на Форчънови, да не говорим за две.

Предполагам, ще кажете, че завещанието в крайна сметка не е изпълнило превантивното си предназначение. Но като се има предвид, че Труман и Тейлър вървят по стъпките на братята си, можете да ме цитирате: „Силно се съмнявам.“ Не — „Твърдо вярвам, че нито Труман, нито Тейлър ще се оженят“, точка. Мисля, че дори и план, съчинен от самата Джесика, би се провалил при тези заклети ергени.

Вземете например Труман. Тру — както го наричат приятелите му, винаги е бил черната овца в семейството. Аз обичам Тру, тъй както обичам и останалите момчета. Независимо от това, не може да се отрече, че Тру е малко груб, неуважителен и доста нетърпелив — особено, когато става дума за противоположния пол, към който той се отнася лекомислено и безотговорно. Връзките му с жени никога не са траели дълго. Не само, че никога не му беше минавало и през ум да се жени, но се съмнявам дали изобщо някоя жена би го поискала. Той просто е прекалено импулсивен и безразсъден. Дори и сега, след като бе дошъл негов ред да управлява семейната фирма, повече го влечеше да човърка противния си мотоциклет „Харлей“, облечен целия, от глава до пети, в черни кожени дрехи — представяте ли си! Дорис, която е далеч по-романтична, отколкото изглежда, намира неговия начин за придвижване — да не говорим за рокерските му одежди — за… секси. О, Господи, не трябваше да казвам това. Ако чуе, тя първо ще отрече, че е употребила израза, а после аз няма да мога да си намеря място. Да забравим, че изобщо сме отваряли дума за това.

Между другото, в офиса Тру придобива малко по-консервативен вид — слага си велурени спортни сака и други подобни. И все пак, контрастът между него и брат му Питър е очебиещ. Като президент на „Форчън Ентърпрайзис“ Питър носеше само строги костюми в дискретно райе, които се бяха превърнали в негова „запазена марка“. Напоследък дочувам, че Питър бил изоставил деловия си маниер на обличане. Да, бракът неизбежно променя човека. Което пък, бих могъл да добавя, е още един аргумент в полза на собственото ми решеше да не се женя. Тру от години си точи зъбите да поеме управлението на предприятието в свои ръце. Според него управленските методи на Питър са остарели и неефективни. А какви ще бъдат неговите оттук нататък само един господ знае.

Разбира се, Тейлър също има думата при управлението на фирмата. Сега, след като Адам и Питър вече са излезли от играта, Тру и Тейлър делят наполовина. За да бъдем точни обаче трябва да кажем, че Тейлър свири все пак втора цигулка, тъй като не е бизнесмен по природа. Той е по-скоро срамежлив и затворен. Не ме разбирайте криво, не е смахнат. Тейлър е откривател. Понастоящем работи над създаването на ново поколение роботи. Най-амбициозното му начинание до момента. Вижте, досегашните му изобретения не бяха съвсем това, което се очакваше от него. Има хора, които мислят, че резултатите от работата му са нищожни в сравнение с таланта и личните му качества. Признавам, някои от конструкциите му дадоха нежелани странични ефекти. Други пък бяха прекалено… хм, специализирани. Като например електрическата отварачка за консерви, предназначена само и единствено за консерви от сардини. Всъщност, ако някога сте опитвали да отворите консерва с приложените към нея ключообразни приспособления… Тейлър беше така любезен да ми предостави едно, но аз пък, за съжаление, не обичам сардини.

Пак се отклоних. Това, което се опитвам да обясня, е, че както Труман, така и Тейлър чисто и просто не са от тези, които лесно се женят. Тейлър се е заровил в лабораторията си и изобщо не му остава време за любовни срещи. Колкото до Тру, мога да ви уверя, че той е разработил сигурна система за противодействие срещу брачните интриги, замисляни от баба му. Казал й е право в лицето, че номерата й няма да минат, и я е предупредил изобщо да не се опитва. Въпреки безспорния й успех при сватосването на останалите й двама внука.

По този въпрос — както, впрочем, и по повечето от останали — мненията ни с Дорис се разминават. Тя вярва, че любовта винаги побеждава. Но аз вече ви казах — Дорис е прекалено романтична. Можете да ме цитирате: „Двамата по-млади синове на Форчънови определено ще си останат ергени.“ Смея да кажа, Дорис ще бъде доволна, ако публикувате обратното й твърдение.