Книстер
Лили Чудото в замъка на граф Дракула (2)

Първа глава

Лили седеше по турски на леглото си. Размърдваше от време на време нервно пръстите на краката си и припряно дърпаше ушите на плюшеното си мишле. На скута й имаше книга, от която не можеше да откъсне очи. Това беше книга за вампири. Беше я взела от библиотеката. Книгата беше за възрастни, но Лили беше казала, че е за майка й. Дали библиотекарката й беше повярвала? Както и да е! Важното е, че беше взела книгата. Вътре имаше всякаква информация за вампирите — не само, че пият кръв, но и че са от Трансилвания, т.е. Румъния, разказваше се какво обичат и какво мразят, че всички мислят, че са безсмъртни, но че могат да бъдат убити… само ако човек знае как да го направи. Лили четеше трескаво. Всичко беше обяснено много подробно. При някои описания на Лили й се налагаше да прелиства много бързо, понеже бяха твърде ужасяващи. Навсякъде се споменаваше обаче чесъна. Вампирите мразят чесън!

— И аз не обичам чесън! — каза Лили почти на глас.

— Какво не обичаш?

Лили се стресна. Леон! Тя така се беше задълбочила в книгата, че изобщо не беше усетила кога Леон беше влязъл в стаята й.

— Можеше поне да почукаш! Колко пъти съм ти го казвала, но ти изобщо не се съобразяваш! — Лили беше много ядосана, че той я беше спипал с книга за вампири. А какво щеше да стане, ако я беше заварил с магическата й книга…

— Какво не обичаш? — продължи да настоява Леон.

— Не обичам да ми пречиш и просто така да влизаш в стаята ми.

— Това книга за вампири ли е? — поиска да знае Леон. Той още не можеше да чете, но картинката на корицата беше достатъчно показателна.

Лили остави книгата настрана. Беше й дошла идея как да се отърве от натрапника: тя погледна брат си право в очите и прошепна заплашително:

— Докато четох, много ожаднях! Пие ми се кръъъв…

Леон се вцепени.

— Искам твоята кръв! — продължи Лили и облиза устните си. — Чела съм, че кръвта на малките момченца е много сладка!

— Аз вече не съм малък! — започна да протестира Леон.

— Все едно! — прошепна Лили със зловещ глас. — Сигурна съм, че ще е вкусна. Нека да пробвам!

Леон започна да заеква:

— Как ще стане това?

— Как ще стане ли? — попита нервно Лили. Леон явно не знаеше нищо за вампирите. — Ще те захапя за малкото бяло вратле. И после ще ти изпия кръвчицата.

— А това ще боли ли?

— Само малко. Почакай… Седни тук на леглото. Не мърдай от мястото си. Аз ей сега ще се върна.

След малко тя дойде отново с пила в ръката си. Леон все още седеше като хипнотизиран на леглото и гледаше учудено.

— А сега какво?

Лили размаха пилата.

— Сега ще си изпиля кучешките зъби, за да мога по-лесно да те захапя.

Това беше вече прекалено. Леон скочи от леглото и с писъци се втурна във всекидневната при майка си.

Най-накрая имаше малко спокойствие. Лили отвори отново книгата и тъкмо искаше отново да се задълбочи в четенето, когато Леон отново се появи в стаята. А до него беше: мама!

— Лили, що за истории разказваш пак? — упрекна я мама.

— Тя искаше да си изпили зъбите с това! — извика Леон. Мама видя голямата пила и й стана смешно. Тя знаеше, че Лили никога нямаше да причини болка на брат си, но Леон винаги се хващаше на шегите на сестра си.

— Тя каза, че кръвта на малките момченца е най-сладка…

Мама направи физиономия. Какво ли не измисляше Лили, само и само за да се отърве от Леон…

— Не трябва да взимаш историите на Лили толкова на сериозно — обясни тя на Леон. — Тя понякога говори глупости. Най-добре е да отидеш в стаята си и да си играеш с Легото.

— Тя не говори глупости — продължи да упорства Леон. — Когато последния път ми разказа за вампири, един наистина се появи. С остри зъби и…!

— Да, да — засмя се мама. — И сигурно е бил облечен в риза на мъртвец. Не може да се отрече, че имате фантазия…

— Не, той носеше черна мантия и бели ръкавици! — въодушеви се Леон.

Той имаше право. Историята беше вярна, но мама не знаеше нищо за това, разбира се. Тя смяташе, че Леон наистина вярва на историите на Лили. Това, което мама не можеше да предположи обаче, беше, че Лили действително беше направила магия за истински вампир — не по собствено желание естествено…

Това беше станало така: Лили беше останала сама с брат си вкъщи. Той така силно беше захапал едно хлебче, че почти щеше да му падне предния зъб. Но това не се случи. Зъбът само се разклати и Леон беше много отчаян. За да го утеши, докато си дойдеше мама, Лили му разказа историята за вампира и клатещия се зъб. За да стане разказът още по-интересен, тя си помогна и с трик от вълшебната книга. По-добре да не го беше правила! Вампирската магия беше много силна и Лили не успя да контролира ситуацията. Изведнъж един истински вампир летеше из жилището, което междувременно се беше превърнало във вампирски замък. На всичкото отгоре вампирът не допускаше Лили до вълшебната й книга, така че тя не можеше да прекрати магията. Помощ! С помощта на един много умен трик Лили успя да се справи със ситуацията дори и без книгата.

Разбира се Леон беше разказал тогава всичко на майка си и разбира се, тя не му беше повярвала на нито една дума. Сега той пак се опитваше да я убеди:

— Лили, моля те, кажи на мама, че вампирът наистина беше тук тогава!

— Разбира се, че беше тук! — отвърна Лили сериозно и намигна на мама.

Когато и двамата излязоха от стаята, тя вдигна победоносно юмрук и извика:

— Успях! В името на Носферату! — и отново се задълбочи в книгата за вампири.

Тя беше чела за Носферату, който станал известен като първият вампир, който успял да стигне до Америка. Той направил това с един трик. Както всеки знае, по онова време вампирите не умеели да летят над вода и понеже между Трансилвания и Америка лежал океанът, те били възпрепятствани. Така Носферату бил пренесен в Америка с кораб в ковчега си. Това било много умно от негова страна! В Америка той направил много злини, докато не се намерил един ловец на вампири, който да го убие. Невероятна история! Когато Лили я прочете преди няколко дни, й хрумна, че може да се пренесе в средновековна Трансилвания. Тази идея беше обаче бързо отхвърлена. Това щеше да е много опасно. Но сега, когато знаеше, че вампирите не са безсмъртни и ненараними и че има средство срещу тях — чесъна например, Лили отново беше обхваната от треска за приключения. Тя много ги обичаше и никога не й бяха прекалено напрегнати или опасни…

Мисълта за вампирите не я оставяше на мира. За да е по-подготвена, тя прочете още веднъж главата за борбата срещу вампири.

Късно вечерта, малко преди дванадесет часа, Лили беше вече напълно убедена, че иска да види истински вампири! И то в родината им: Трансилвания! Тя дори имаше идея как да стигне там: естествено с помощта на магическия скок. С него тя беше направила най-хубавите си пътувания във времето. Защо сега да не отидеше в Трансилвания?! Упътването беше в магическата й книга. За магията тя се нуждаеше от предмет, който да е от времето или мястото, където искаше да се пренесе. При някои от приключенията й, набавянето на такъв предмет беше много трудно. Например, когато тя беше решила да види Атлантида. Или при пътуването й до зловещите гробници с мумии…

Но Лили винаги намираше решение и след това й се случваха страхотни неща, точно по неин вкус!

Можеше и да звучи невероятно, но точно изглеждащото невъзможно пътешествие до света на безсмъртните в Трансилвания, Лили щеше да организира много лесно. Нали имаше истинска ръкавица от вампир!

Вампирът Виктор я беше забравил у тях, когато се беше появил по време на историята с клатещия се зъб на Леон. Лили я беше запазила и беше много горда с придобивката си. Жалко беше, че не можеше да я покаже на никого. Нали искаше да остане в тайна това, че е магьосница! Но за магическия скок ръкавицата беше просто перфектна.

Нямаше да има проблем да стигне до страната на безсмъртните, но какво трябваше да си вземе за из път? Лили седна на бюрото си и взе лист хартия от най-горното чекмедже. Трябваше да направи списък с нещата, които щяха да й трябват. Записа си:

Малко огледалце

То щеше да й е нужно, за да разбере, дали наистина има вампир пред себе си. Тя знаеше, че вампирите нямат отражение в огледалото.

Чесън

Връзка чесън щеше да е най-голямото й оръжие срещу вампирите. Ясно беше, че нямаше откъде да си купи такъв гердан. Тя щеше да си купи от пазара глави чесън и да ги наниже като огърлица.

Много силно светещо фенерче

Вампирите много се страхуват от светлината. Ако ги огрее слънце, те на часа се превръщат в пепел. Затова излизат само когато е непрогледна нощ. Фенерчето щеше да й е нужно, за да ги прогони…

Дървена пръчка с остър връх

Ако човек иска да убие вампир, трябва да му забие дървена пръчка в сърцето. Това може да стане само през деня, когато той е в ковчега си и спи. Лили не би могла да направи това за нищо на света! Но искаше да изглежда като професионалистка, в случай, че срещнеше истински вампир. Поне щеше да го изплаши до смърт! Лили знаеше, че в мазето имаше дървена пръчка от метла, която щеше да счупи на три и да я изостри.

Слънчеви очила

Погледът на някои вампири може така да те хипнотизира, че направо да се вцепениш. Това се случва, когато те видят човек на смрачаване и искат да го накарат неподвижно да изчака, докато стане черна нощ. Едва тогава те придобиват цялата мощ на силата си и могат безпощадно да го нападнат. Дали слънчевите очила щяха да помогнат срещу погледа на вампира? Лили не беше чела нищо по този въпрос, но ако станеше, щеше да е открила истински вампирски трик…

Восъчни топчета

Те щяха да й послужат, за да си запуши ушите. Беше чела, че вампирите издават много ужасен предсмъртен вик. Той е толкова ужасяващ, че някои ловци на вампири са получили инфаркт, когато са убивали вампир. Лили нямаше намерение да убива вампири, но искаше да е добре подготвена.

Спасителна жилетка

През миналия век известният професор по вампири Х. Кваленфус е открил, че вампирите не могат да летят над вода. Дори и когато се превърнат в прилепи. Поради тази причина Лили искаше да си вземе спасителна жилетка. Можеше да й се наложи да се предпазва от вампири, като се гмурне във вода. Тя беше добър плувец, но не се знаеше колко дълго можеше да продължи бягството й.

Бинокъл

Щеше да й помогне да наблюдава вампирите, без да се доближава близо до тях.

Дрехи

Нямаше и съмнение като какво щеше да се преоблече Лили! Подходящите вампирски пластмасови зъби щеше да ги намери без проблеми сега през февруари на карнавалния щанд в търговския център. Щеше да боядиса в черно дъждобрана на леля си. Тъмнозелената пелерина без ръкави беше предвидена да пази от дъжд докато караш колело, но щеше да свърши и прекрасна работа, за да се преоблече като вампир. Понеже Лили не знаеше какво я очаква в Трансилвания, тя реши да се приготви с два екипа дрехи. С вампирски зъби, бяло боядисано лице и вързана коса като вампир и без грим, но със слънчеви очила и дъждобран с качулка на лицето като ловец на вампири.

Подходящи магии

Вампирите не са магьосници, но притежават магическа сила. Така например те могат да променят времето, или да се превръщат в прилепи. Лили си хареса от книгата няколко магии, които й се сториха подходящи за вампири и си ги записа. Нямаше никаква представа как и кога щеше да ги използва, но целта на пътешествието й беше толкова страшна и непозната, че щеше да изпробва всичко, за да бъде сигурна, че ще е в безопасност при срещата си с безсмъртните…

Следващите няколко дни Лили прекара в четене на книги за вампири и в допълване на списъка си. Не беше трудно да си набави нещата. Когато стигна до слънчевите очила, тя се замисли за момент. Дали да си вземе новите, или старите? Накрая реши да вземе и двата чифта. Вместо спасителна жилетка, Лили взе надувните възглавнички за ръце на Леон. Нямаше да й помогнат много, но бяха по-добре от нищо. Така тя най-накрая беше готова за опасното си пътешествие. То щеше да започне в нощта на събота срещу неделя. Лили нямаше търпение…