Книстер
Лили Чудото става детектив (4)

Трета глава

Лили потърка сънливо очи, когато будилникът звънна. Май съм задрямала, помисли си тя. Натисна копчето на часовника и неприятното звънене спря. Часът беше 1.30 и беше тъмно като в рог. В къщата беше много тихо.

Лили бръкна в чекмеджето на бюрото си и извади оттам листче и отвертка. С нейна помощ тя отвори капака на касетофона и извади отвътре кибрит и една малка свещ.

— Никой не би се досетил да търси тук — каза си Лили. След като запали свещта, тя долепи бележката до пламъка и започна да я движи бавно насам-натам. Не след дълго на белия лист се появиха като написани от невидима ръка думите „чесън“ и „конска тор“, а под тях числото 382.

— Действа безотказно — прошепна Лили. С чесън се беше сдобила още вчера вечерта и го беше сложила на етажерката си. Извади кутията за сладки от чантата си. И какво имаше там? Конска тор! Истинска смърдяща конска тор! Остана само да извади книгата от скривалището й и да я отвори на 382 страница.

След като изрепетира няколко пъти заклинанието, тя направи и последните приготовления. Разпредели равномерно конската тор в пантофите си и ги обу. После си пое дълбоко въздух и лапна чесъна. Сигурното си е сигурно, помисли си тя. Сега оставаше само да каже заклинанието докато дъвчеше чесъна, като разбира се, трябваше да спомене колелото на майка си на правилното място. Трябваше да направи челна стойка и да глътне чесъна. Дали щеше да успее го направи? О, да успя. Супер! Събу си пантофките, отвори прозореца и изсипа конската тор. Вкусът в устата й беше отвратителен, но тя се беше подготвила и за това. Веднага изпи едно голямо шише с лимонада, за да прогони миризмата на чесън. Едва се сдържа да не изтича веднага на улица Бланкенбург, за да провери дали колелото не е вече там. Обаче не се реши да го направи посред нощ. Трябваше да изчака до сутринта. В последната детективска книга, която беше прочела, се казваше: „Търпението е присъщо за детективите“. Това означаваше, че Лили трябваше да постави търпението си на изпитание. Тя погледна краката си. Изведнъж разбра какво трябва да направи. Много тихо се промъкна по коридора и влезе в банята. Краката й миришеха на конюшня.

Едва беше стъпила във ваната и мама я изненада.

— Какво има?

— Аз… аз си мия краката — заекна Лили.

— Виждам. Но какво се е случило? — попита я мама. Гласът й не звучеше никак весело.

— Защо… какво? — Лили се зачуди какво извинение да измисли за среднощната си баня.

— Как така колелото ми се озова в стаята ми?

— В стаята ти? — попита Лили и наистина се учуди.

— Не се прави на клоун! Когато си легнах не беше там. Кога си го внесла там и откъде го взе?

— Ех… ами… — Лили започна да заеква като малко дете. Как да обясни какво беше станало?

— Не знам… знаеш ли… значи… Радвай се, че е тук. То именно… но колелото действително ли е в стаята ти? — Лили още не можеше да повярва.

— Лили, как се случи това?

— Аз… аз просто направих магия — изплъзна й се, без да иска.

— Така значи, направила си магия! — каза мама. — А сега ми кажи съвсем честно. Откъде го взе? Да не си била в бюрото за загубени вещи? А може би някой само го е взел назаем и сега просто го е върнал?

— Няма да ти кажа! Нали съм тайна детективка? — Лили беше радостна, че мама не обърна голямо внимание на обяснението й за магията. Значи ще може и занапред да си бъде тайна магьосница и нямаше да й се налага да лъже.

— Исках да те изненадам! — допълни тя и отиде в спалнята на мама, за да види колелото.

„Разбира се — помисли си тя — колелото се появи там, където му е мястото, а именно при собственичката му“. Хрумна й, хрумна още нещо. Мама каза, че е почистила колелото, преди то да бъде откраднато. Може би, би могло…

— Мамо, може ли да изследвам колелото по криминален начин? — попита Лили.

— Разбира се — каза мама. — Нали ти се погрижи за това, то да се появи тук? Но ако обичаш запази прегледа си за утре следобед. Все пак сега е нощ!

— Добре — каза Лили. — Обаче ще го взема с мен.

Лили сложи ръкавиците си и закара колелото в стаята си. После си легна, но не заспа, а изчака мама да заспи. След около половин час отново се захвана много тихо с детективската си работа. Най-напред искаше да го огледа за отпечатъци. Тя взе малкото специален прах, който беше останал в пликчето и се наведе над задния калник. Но какво беше това? Калниците бяха червени. Те изглеждаха много смешно в комбинация със синята рамка. Как това не им беше направило впечатление веднага!

Лили не можеше да си спомни мама да е сменяла калниците напоследък. А и тя никога не би избрала червена ламарина, защото синьото е любимият й цвят. Много странно. А мама не беше ли казала, че е сменила стария си звънец с нов? Този на колелото беше доста ръждясал. Наистина много странно.

Дали тази промяна не беше вследствие на магията й? Лили се замисли. Не, не можеше да е така. Трябваше да има друго обяснение. Сигурно си има работа с някой доста изпечен крадец. Да, може крадецът да е сменил частите, за да прикрие деянието си. Но защо не е монтирал нови части? Лили се замисли. Може би той е откраднал много колелета и е разменил частите помежду им. Наистина много хитро! От вълнение Лили даже се изпоти. Това беше гореща следа!

Тя много внимателно разнесе с четчица праха по калника, за да види дали има отпечатъци. Прахът се залепи там, където имаше следи от потни пръсти по ламарината. Много предпазливо Лили залепи лентичка тиксо върху един доста ясен отпечатък и после я дръпна. Така отпечатъкът остана върху тиксото. След това тя залепи тиксото върху едно бяло картонче. Така отпечатъкът можеше да се види много добре. Лили беше тренирала това толкова много пъти.

С помощта на лупата тя сравни току-що взетия отпечатък с тези в скромната й картотека. Там бяха само още тези на мама, Леон и приятелката й Мона. Новият не отговаряше на нито един от тях. Супер! Лили за малко щеше да извика. Беше намерила първия си наистина важен отпечатък. Написа върху белия картон думата „калник“ и не забрави да допълни и датата.

След това си легна доволна. Каква нощ само! Най-вероятно вече беше по следите на престъпника! Ама как да го спипа? Най-вероятно магическата книга щеше да може й помогне. Лили поразмишлява известно време и после заспа. Нощта наистина се беше оказала доста напрегната!