Книстер
Лили Чудото става детектив (3)

Втора глава

След обяда мама отиде на курс по английски, а Лили и Леон останаха сами. Въпреки че Леон доброволно помогна на сестра си да разтребят масата, той не я остави на мира с въпросите си.

— Човек на колко години трябва да бъде, за да стане детектив? Детективите могат ли да четат мислите на хората? Колко пистолета носят със себе си? Един детектив трябва ли да може да чете? Детективите нуждаят ли се от радиостанция? Те карате ли владеят или джудо, или и двете? Детективите трябва ли да са алпинисти или водолази?

Лили едва беше успяла да отговори на някой от въпросите и Леон вече й беше задал следващия. Накрая тя избяга в стаята си.

— Трябва да си напиша домашните — каза тя. — И то сама.

Обаче човек не можеше да се отърве толкова лесно от Леон. Той се успокои едва когато Лили му даде кутията си с детективски принадлежности.

— Само не вади нищо от нея! Може само да я разгледаш! — предупреди го тя.

Беше купила детективската си кутия със спестените си джобни пари. В нея имаше лупа, тайно мастило, пудра за отпечатъци, фалшиви очила и носове, бележник за записване на свидетелски показания, детективски паспорт, специално фенерче и много други полезни неща. Откакто си купи кутията, Лили почти всеки ден се правеше на детектив. Освен това нямаше нито една детективска книга, която Лили да не беше прочела и стига мама да разрешеше, тя с удоволствие би гледала всеки ден по един криминален филм по телевизията.

Лили написа домашните си много бързо. Веднага взе от етажерката една много интересна детективска книга. Беше я взела от библиотеката и утре трябваше да я върне, така че не й оставаше много време за четене. Нищо чудно, че й стана толкова неприятно, когато след малко Леон влезе в стаята.

— Лили, за какво се използва този прах?

— С негова помощ човек може да види отпечатъците от пръстите ти — обясни му тя, без дори да вдигне глава от книгата си.

— Не разбирам.

— Сега нямам време — измърмори Лили. Ако беше погледнала към брат си, щеше да се разсмее. Леон изглеждаше много смешно — беше си сложил изкуствена брада и огромни очила.

— Ако преди това съм си измил ръцете, няма да оставя отпечатъци — каза той. — За какво ми е този прах тогава? Престъпникът трябва само да си измие ръцете и няма да остави никакви следи.

— Не, нещата не са толкова прости — възрази Лили, като продължи да чете книгата си. — Ако човек не иска да остави отпечатъци, трябва да си сложи ръкавици.

— Дори и когато пръстите му не са изцапани с мармалад?

— Дори и тогава.

— Не го вярвам.

— Ако искаш вярвай, само ме остави на мира.

— Но аз вече изпробвах почти всичкия прах. И не виждам нищо!

Изведнъж Лили затвори книгата си и го погледна.

— Какво си направил?

— Аз… искам да кажа… не виждам никакви отпечатъци от пръсти — измънка много предпазливо Леон.

— Къде? — изкрещя Лили. — Нали изрично ти казах да не си играеш с кутията? Къде е прахът?

Тя обаче не дочака отговора му, а изтича в другата стая. О, ужас! Леон наистина беше разпръснал скъпоценния й прах навсякъде в стаята си. В пликчето имаше още съвсем малко от него. Проклятие! Лили страшно се разгневи. Леон също усети, че беше прекалил. Очите му се навлажниха. Тя го погледна и въпреки че беше ядосана, реши да не вика повече. Леон се беше дегизирал толкова смешно, а и сълзите в очите му!

Тя го погали по главата.

— Не е толкова страшно — каза Лили. — Трябва да ти обясня как стоят нещата с отпечатъците. Знаеш ли, че всеки човек има свои собствени пръстови отпечатъци? По целия свят няма двама човека, които да имат еднакви отпечатъци. И винаги когато ние пипаме нещо с ръце, отпечатъците ни остават там. Това се дължи на потта по кожата ни. Детективите използват този много фин прах с графитен цвят, за да видят отпечатъците. Той може да се купи в аптеката, ако човек няма детективска кутия или пък се нуждае от нова.

Леон продължи да подсмърча.

— Недей да плачеш — каза Лили и прегърна брат си.

— Но аз… аз, то е… — запъна се той. — Заради брадата е — много ме гъделичка — той се засмя и Лили направи същото.

— Отпечатъците завинаги ли остават върху предметите? — попита Леон накрая.

— Не, те могат да бъдат изтрити. Хитрите крадци го правят.

— Но когато един детектив намери отпечатък с помощта на праха, какво прави с него?

— Сравнява го с отпечатъците в картотеката на престъпниците.

— Как моят отпечатък може да попадне в тази картотека? — поиска да знае Леон.

Лили се усмихна и каза:

— Умен въпрос! Това е слабата страна на системата. Ти не си престъпник — затова и отпечатъкът ти не е в картотеката. Там са отпечатъците на хора, които са направили нещо лошо и които са били заловени. Ако един отпечатък не е в картотеката, той не може да помогне много на детектива.

— Ако бях престъпник, щях винаги да крада с ръкавици — каза Леон. — Или щях да нося парцал със себе си.

— Добре, че не си гангстер. Сега ме остави да чета и подреди детективската ми кутия.

Лили изчезна отново в стаята си и легна на леглото, за да дочете книгата. След малко обаче отново беше обезпокоена. Само че не от Леон, а от майка си.

— Ти си се върнала? — изненада се Лили.

— Познай какво ми се случи! — каза мама и седна уморено на стола на Лили. — На път за курса се отбих при фризьора, за да си запиша час за утре. Когато излязох, колелото ми беше изчезнало безследно! При това аз се забавих най-много две минути.

— Забравила си да го заключиш, нали?

— Не, не забравих — каза мама и въздъхна. — Просто влязох за малко при фризьора. Толкова много бързах, че не го заключих.

— Много неприятно — каза Лили и седна в скута на мама.

Мама я прегърна и каза:

— Как да не те хване яд? Вчера го почистих толкова добре. Кога съм правила това преди? Само ако знаех…

— Ходи ли в полицията?

— Разбира се — каза мама. — Те ми се присмяха. „Знаете ли колко колелета се крадат всеки ден?“, ми казаха те.

— И не направиха нищо? — попита Лили възмутена.

— Напротив, записаха си всичко. Попитаха ме и за фабричния номер. Аз, разбира се, не го знаех. Кой нормален човек мисли за това?

— Аз съм си записал моя номер — каза Леон.

Лили и мама не бяха забелязали, че той беше влязъл в стаята.

— Нашата учителка в детската градина ни помогна — обясни той. — Ние вече имаме паспорти на колелетата си. Откраднаха две колелета от улицата пред детската градина. Полицаите дойдоха и след това получихме паспорти за велосипедите си.

— Нищо не знам за това — каза Лили.

— Но аз ти разказах, че полицията идва при нас в детската градина — отвърна Леон възмутено.

— Не си ми казал нищо за кражбата на колелетата. Похвали се, че полицаите са идвали в детската градина и че ти си седял на един от моторите им.

— Това беше най-хубавото. Освен това моето колело не беше откраднато.

— Само не се карайте. Днес вече имах достатъчно разправии — изправи се мама. — Ще потърся касовата бележка. Може там да е вписан фабричният номер. Тогава застраховката ми ще покрие някои щети.

— Застраховката покрива щетите, само когато човек е заключил колелото си. Това ни го казаха полицаите — Леон беше горд, а мама и Лили се учудиха, че малкият знае толкова много неща.

Въпреки това мама отиде да търси касовата бележка, а Лили си взе детективската кутия от стаята на Леон. Тя го помоли да не й пречи.

— Закълни се във водния си пистолет — каза тя.

— Добре, заклевам се — каза Леон и остави Лили на спокойствие.

Лили изчака още един миг и се ослуша. Искаше да е сигурна, че наистина няма никой. За това, което беше намислила, никой не трябваше да я безпокои.

Всички читатели, които вече познават Лили, знаят защо е така. Тайните магьосници правят тайно магиите си и това трябва да си остане така! Лили беше взела детективската кутия в стаята си само за прикритие. Като една умна тайна магьосница, тя веднага беше разбрала, че няма да може да помогне на майка си само с една детска детективска кутия. Може би обаче с една магия…

Тя се ослуша още веднъж, за да е сигурна, че отвън няма никой, и извади книгата с магиите от скривалището й изпод леглото. В нея всички магии бяха подредени по азбучен ред. Лили се зачуди по каква ключова дума да започне да търси. Сигурно нямаше да намери думата „колело“, защото по времето на истинските вещици не е имало колелета. Така че започна да търси под думата „кражба“.

Намери няколко заклинания, с които вещиците могат да откраднат нещо. Това бяха някои много странни неща, като например „залез“. В началото имаше едно много лесно заклинание, с което човек можеше да открадне залеза от небето, но на кого ще му потрябва такова нещо? Другите заклинания също нямаше да помогнат на Лили особено много. За какво й беше да краде сърцето на принцесата, блясъка на златото или цялото кралство на краля? Не беше чудно, че магиите бяха свързани с толкова странни предмети. Една вещица няма нужда да краде. Ако на нея й потрябва нещо, тя просто си го набавя по магически начин.

Все трябваше да има нещо, с което да може да се върне колелото на мама! Лили се замисли. Тогава изведнъж й хрумна — може би има магия, с която предметите да могат да се връщат отново на местата си! Тя започна да разлиства книгата и действително — ето цели две заклинания, с които предметите можеха да бъдат върнати. Те бяха много трудни и на Лили й отне много време, за да прочете и разбере всички сложни указания. Накрая тя записа с тайното си мастило някои неща на един лист и после отново прибра книгата в скривалището й. Едва тогава се върна при мама.

— Имаш ли поне нещо, което да е останало от колелото ти?

— Какво искаш да кажеш?

— Ами нещо. Може би помпа или някоя стара гума?

— Лили, моля те остави ме да търся на спокойствие. Не разбирам за какво са ти тези неща.

— Моля те помисли си — продължи да настоява Лили.

— Много мило от твоя стана, че искаш да ми помогнеш — каза мама и за момент престана припряно да рови в шкафа. — Това обаче няма да ми върне колелото. Или искаш да ми направиш ново колело от стари части?

— Моля те, моля те — повтори Лили. — Може да се окаже важно. Не мога да ти кажа нищо повече.

— Тя е истинска тайна детективка — намеси се Леон. — По-известна е от Шерлок Помс, който в действителност е бил жена.

— По-велика от Шерлок Помс. Я виж ти! — мама погледна Леон учудено и едва сдържа смеха си. — Този Помс не е ли детективът, който е надхитрил мафията? Не си спомням много добре, оръжията ли й беше взел?

— Мисля, че да — каза Леон не много убедено и погледна сестра си, с надеждата тя да му помогне.

— Мамо, сега не е времето да се шегуваме — каза Лили.

— Добре, щом е толкова спешно. Нека да помисля… Този предмет непременно трябва да е от моя велосипед, така ли?

— Да, непременно!

— Може би… Да, старият звънец на колелото. Вчера го махнах, защото беше много ръждясал.

— Супер! — извика Лили. — Къде е?

— Мисля, че е в мазето. Освен ако не съм го изхвърлила в кофата. Тогава той ще е…

Мама не успя да обясни всичко, защото Лили вече се беше запътила към мазето.

След няколко минути тя се върна.

— Намерих скъпоценната вещ.

— Да, но какво ще правиш с нея? — попита мама.

— Тайната си е тайна — обясни Лили. — Сега само трябва да ми обясниш, къде точно ти откраднаха колелото.

— Аз вече ти казах. Пред фризьорския салон „Грижа за косата“ на улица Бланкенбург.

— Благодаря, това е достатъчно — каза Лили. — Веднага започвам с разследването.

Лили отиде в стаята си и си облече якето. Мама и Леон я последваха.

— Къде ще ходиш, ако мога да попитам? — попита я мама.

Лили сложи в чантата си една кутия от бисквити и каза:

— Спешно трябва да…

— … отидеш на улица Бланкенбург! — прекъсна я Леон.

— Да, ще отида и на улица Бланкенбург, но преди това трябва да отида до центъра за езда.

— Но ти ходиш да яздиш в четвъртък — каза мама.

— Да, така е, но обещах на Мона да я сменя днес в почистването на конюшните, защото тя не може.

— Написа ли си домашните? — попита мама.

Лили кимна.

— Нали ще се прибереш, преди да се е стъмнило?

— Разбира се. Чао — и Лили изчезна моментално.

Успя да се върне навреме, защото имаше основателна причина. Вкъщи я чакаше много важна работа.

Само че трябваше да я отложи, защото по никакъв начин не успя да се отърве от Леон. Той непрекъснато тропаше по вратата й, защото искаше да й помага при тайната детективска работа. Така че на Лили не й остана нищо друго, освен да изчака докато мама и Леон заспят.

— Да правиш магии на тъмно е много по-интересно — успокои се Лили.

Поради тази причина магическата книга остана в скривалището си под леглото. Мама много се учуди, когато Лили съвсем доброволно пожела да си легне рано. Момичето обаче въобще не мислеше да спи. Само си легна и нетърпеливо зачака да стане полунощ.