Книстер
Лили Чудото при пиратите (3)

Втора глава

Лили съсредоточено почете още известно време, след това остави книгата върху леглото си така, както бе отворена, и грижливо я покри със завивката. После премести настрана стола бариера и отиде в стаята на Леон, който все още играеше със своя пиратски кораб.

— Е, най-накрая си готова? — посрещна той сестра си. — Този път обаче съм подготвен за твоята изненадваща атака. Нямаш никакъв шанс.

Той нагласи малките оръдия така, че да се целят по Лили. А тя се засмя и каза:

— Оле, оле, капитан Леон! Предавам се! Кажете на хората си да свалят оръдията.

— Друг път! Тоя номер го знаем. Щом свалим оръдията и атаката ще започне. Аз изобщо не съм тъпо джудже.

— Не, сериозно, Леон. Имам нужда от помощта ти.

— Един истински моряк помага винаги, когато и където може — важно каза Леон. Той се зарадва, че неговата по-голяма сестра го моли за помощ.

— Имам нужда от твоя кораб — каза Лили без заобикалки. — Това не значи, че ще го задържа дълго. Само за известно време.

— Чудесно! Тогава ще можем и двамата да си играем с кораба в твоята стая — съгласи се Леон.

Обаче той очевидно не я беше разбрал добре, затова тя му разясни:

— Не, трябва ми само кораба ти.

— Само кораба? — Леон я погледна с широко отворени очи.

Лили поклати глава.

— Защо?

— Защото ми трябва само и единствено той.

— Тогава няма да го получиш! — твърдоглаво обяви Леон.

— Ще ти го върна после. Няма да го държа дълго — увери го Лили.

Обаче с Леон не можеше да се излезе на глава. Той енергично притисна кораба под мишницата си.

Лили се върна обратно в стаята си. Без кораба на Леон направо трябваше да забрави за пътуване при пиратите. В главата „Магически пътувания“ пишеше за някакъв „скок във времето“. За това пътуване чудотворецът се нуждае от предмет, който е тясно свързан с крайната цел.

„Искаш ли бързо да полетиш до каменната долина,

трябва да намериш най-напред камък от нея.“

„Искаш ли да ядеш на царска маса?

Само пипни копчето на царя.“

„Искаш ли да преминеш през златната заешка порта?

Само залепи заешка дърдонка зад ухото си“

Така пишеше там. Разбира се, не беше достатъчно само да имаш на разположение подходящ предмет. Затова се изискваше и да изречеш твърде сложно заклинание за пътуване. А като че ли точно поради тази причина Лили си имаше дебела тайна книга.

Дали корабчето модел на Леон ще помогне да осъществи пиратското пътуване, Лили не знаеше, но искаше на всяка цена да опита. И ако все пак заклинанието за скок във времето успееше, в коя ли епоха щеше да се приземи? Все пак отдавна ги няма пиратите, за които Лили се беше размечтала.

А дали не трябва да се въоръжи преди пътуването? Беше прочела, че пиратите са въоръжени до зъби. Това можеше да бъде опасно. Но все пак най-напред трябваше да се добере до пиратския кораб на Леон. С всички номера, които знаеше, тя опита да убеди брат си. Предложи му да яде нейните десерти цели пет дни. Напразно! Леон можеше да получи нейните седмични джобни пари в неделя. Пак нищо!

Позволи му в продължение на една седмица да кара нейното колело. „Въпреки че искам кораба ти само за един следобед!“ — подчерта тя. Отново нищо! Каквото и да му предложеше в замяна, брат й си оставаше непоколебим.

„Е, почакай! — мислеше Лили. — Тогава просто ще отмъкна проклетия ти кораб като истинска пиратка.“ Реши да изчака до късно вечерта, когато Леон заспи дълбоко.

Няколкото часа чакане се сториха на Лили като цяла вечност. И ето че накрая моментът настъпи.

След като си изми зъбите, тя получи от мама целувка за лека нощ и си легна в леглото. Не й беше трудно да остане будна — беше твърде развълнувана. Какво ли я очакваше при пиратите?

Междувременно стана единайсет часа. Време за плячкосване! Леон със сигурност отдавна вече бе потънал в дълбок сън.

Тя стана и се ослуша внимателно. Вкъщи бе толкова тихо, че муха да бръмнеше, щеше да се чуе. Изглежда и мама бе заспала. Както си беше боса, Лили се запъти дебнешком към стаята на Леон. Вече отваряше безшумно вратата…

— Лили, какво правиш там?

„Да му се не види, мама винаги всичко забелязва!“

— Какво търсиш по това време в стаята на Леон? А аз мислех, че и двамата вече спите.

— Аз… Аз трябва да отида до тоалетната. Просто сбърках вратата — замърмори Лили.

— Е, тогава внимавай в тоалетната да не си съблечеш по погрешка горнището, вместо долнището на пижамата — извика мама от кухнята.

Тя седеше там и четеше. А Лили беше решила, че майка й отдавна се е прибрала в спалнята. Ама че лош късмет!

Въпреки че изобщо не й се ходеше до тоалетната, тя послушно влезе в банята. Седна на тоалетната чиния, преброи бавно до двайсет и пет и пусна водата.

— Не забравяй да си измиеш ръцете — извика майка й.

Лили изпуфтя и остави водата да тече още известно време. След това особено старателно си избърса ръцете, като този път преброи до единайсет и половина.

Върна се обратно в леглото и отново зачака. Най-после чу, че майка й отиде в банята. Водата от тоалетното казанче изшумя, а след това и кранът на мивката. Накрая чу как се затвори вратата на спалнята.

Малко след полунощ Лили реши да опита втори път. Съвсем се беше разсънила. Внимателно се измъкна от леглото и се ослуша. Цареше абсолютна тишина. Бързо и безшумно тя се шмугна през малкия коридор.

Когато най-сетне държеше в ръце пиратския кораб, моментално се промъкна обратно в стаята си. Много внимателно затвори вратата след себе си, издавайки тих радостен възглас. Първата крачка бе успешна! Тя постави кораба модел плътно до тайната си книга. След това трескаво извади от джоба на пижамата си листчето — на него беше записала чудотворното заклинание.

Точно когато посегна към кораба и бе готова да започне пътешествието, й хрумна още нещо. Трябваше да вземе със себе си още един предмет, за да може да се върне обратно в сегашното време, а и да знае колко е часът. От чекмеджето на бюрото си Лили измъкна своя нов ръчен часовник с хронометър и вграден будилник.

Точно него трябваше да вземе. Лили не можеше да остане твърде дълго при пиратите, тъй като трябваше да се върне най-късно преди събуждане. Тя нагласи будилника да звъни в 6:30 часа.

А сега, хайде на работа! Тя измърмори формулата за скок във времето, като стискаше кораба пред сърцето си — точно както бе написано в книгата.

ВРРРРООУУУХХХ!…

Започна се. И Лили изведнъж усети странно чувство в корема. Не можеше повече да държи отворени очите си. Ушите й забучаха и тя почувства как подът под нея изчезва. „Аз летя…“ — промълви момичето. Съвсем малко по-късно обаче отново усети твърда земя под краката си.

Не се осмеляваше да отвори очи. А когато все пак го направи, изрече отчаяното:

— Това не може да е истина!

Лили бе пресметнала всички възможности, само не и тази — стоеше пред едно легло. Пред леглото на Леон!

— Това не може да е истина! — повтори тя и се ощипа по ръката.

Но не сънуваше, защото като докосна нежно Леон по лакътя, той със сумтене се обърна на другата страна. Лили се върна обратно в стаята си и повторно застана до бюрото си с кораба подръка. Старателно прегледа записките върху бележката си. Когато бе абсолютно сигурна, че правилно е запаметила заклинанието, тя го измърмори още веднъж.

Отново й се зави свят. И отново се приземи в стаята на Леон. Този път нейният магически полет я стовари директно върху леглото му. Естествено, Леон се събуди от приземяването.

— Ама какво правиш тук? — попита той сънено и разтърка очи.

— Нищо, нищо — прошепна Лили. — Исках само да ти кажа лека нощ.

— Лека нощ! — измърмори Леон, обърна се и продължи да спи.

В стаята си Лили отново направи подробна справка в дебелата книга. Може би грешно бе преписала чудотворното заклинание.

Обаче всички думи в книгата и на бележката съвпадаха. Може би все пак чрез тези думички не беше възможно да се направи скок във времето, а само нормално пътуване. Съвършено нормално? Все пак не е нормално, когато човек ни в клин, ни в ръкав се появи от една стая в друга само с помощта на едно корабче модел и едно чудотворно заклинание. Обаче Лили твърдо беше решила да пътува във времето. Тя потъна в дълбоки размишления. Защо два пъти се приземи в стаята на брат си? Защо това не стана в кухнята или на тавана? Ами да! Нали корабът принадлежи на Леон! Затова пристигаше при него. Това бе напълно логично. Лили продължи да разсъждава. Тя бе посочила като цел на пътуването само един пиратски кораб.

Но нали днес вече няма пиратски кораби! Значи й трябваше предмет от епохата на истинските пирати, за да скочи направо там. Ама че проблем! Само ако можеше да се сдобие с истинска пиратска сабя или пък с автентична пиратска кърпа за глава! Но това бе невъзможно!

Лили отиде до рафта с книги и свали една пиратска книга. „Аз, Грейс О’Мали“ — пишеше на корицата. Книгата разказваше за живота на Грейс О’Мали, една жена пират, живяла преди повече от 300 години. Лили изцяло се вглъби в книгата — наистина беше написана много увлекателно. Скоро самата Лили се почувства като пират. Тя изобщо не можеше да се откъсне от четивото. Обаче сега искаше чрез това истинско пиратско чувство да стартира наново магическото пътуване.

Междувременно вече беше научила наизуст заклинанието за „вълшебния скок“. Лили прегърна пиратския кораб на Леон под лявата си ръка и го притисна към гърдите си. Сърцето й биеше лудо. Тогава изговори заклинанието. Започна се! ВРРРУУУУХХХ!…

Ура, получи се! Този път полетът не свърши веднага. Лили усещаше как вятърът свири в ушите й. Клепачите на очите й натежаха като олово. Тя не виждаше нищо, но се чувстваше сякаш лети през дъждовен облак — всичко около нея бе влажно и студено. Тя потрепери. Обаче само няколко мига по-късно стана топло. Не, горещо! Непоносимо горещо. Слънцето изгаряше от небето. Лили сякаш го виждаше през затворените си клепачи.

Изведнъж стана тъмно. Въздухът стана тежък и влажен. Някакъв непознат особен мирис щипеше носа й. Лили отвори очи. Беше се приземила сред абсолютна тъмнина. Тя разпери ръце и заопипва във въздуха. Оказа се, че седи между старателно навити корабни въжета, точно от тях се стелеше странният мирис. Малко по малко очите й свикнаха с оскъдната светлина, която се процеждаше от няколко процепа високо над главата й. Нито следа от пирати. До натрупаните едно върху друго въжета лежаха големи топове сукно, а малко по-нататък бяха наредени бъчви.

На Лили веднага й стана ясно къде се намира. Разбра също и защо бученето в ушите й не преставаше — намираше се в търбуха на кораб, който плаваше в открито море и шумно пореше вълните. Толкова дълбоко в корпуса на кораба бученето на водата бе напълно естествено.

— Юпии! — радостно извика Лили.

Тогава й хрумна, че вероятно не е препоръчително да ликува толкова силно.

Та нали беше нередовен пътник, така да се каже! А и не знаеше как ще реагират пиратите на нейното посещение. Всъщност Лили си представяше много по-вълнуващо трюма на един пиратски кораб. Без такива скучни купове от въжета и груби платна. Покатери се през багажното, но освен натрупани една върху друга дървени талпи, купчини пирони и железни подкови, кожени парчета и намазани с катран бурета, нямаше нищо за откриване. Нито следа от скъпоценни камъни и безброй златни съкровища. Къде ли са пиратските плячки? Дори оръдейни топчета нямаше.

Изведнъж корабът така се наклони на една страна, че Лили трябваше здраво да се хване за края на едно въже, за да не се търкулне из трюма. Тогава за първи път се чуха бързи стъпки над нея.

Мъжки гласове крещяха неразбираеми команди. Корабът се изправи отново и настъпи спокойствие.

Лили се огледа. Ако се съдеше по пръснатите наоколо неща, това май наистина беше твърде стар кораб. Значи бе прескочила в далечно минало! Но какво ще стане по-нататък? На този въпрос Лили нямаше абсолютно никакъв отговор. Е да, постигна целта си — и сега какво? След всичко, което бе прочела за пиратите и техния начин на живот, не можеше да се очаква тук да срещне особено приятелски настроени хора. Те по-скоро бяха страховити и жестоки типове. Чудесна перспектива, няма що!…

За един момент Лили си помисли дали не би било по-разумно, ако веднага изговори магическото заклинание за скока в обратна последователност.

Но нали нямаше да й навреди да поогледа наоколо, пък и винаги можеше да се върне обратно. Лили скри листчето с бележките в малкия трюм зад капака на Леоновия пиратски кораб модел и реши да продължи с разузнаването на трюма. Може би тук някъде имаше стълба за нагоре. Тъкмо взе решение да се катери и ето че точно над нея се чуха тежки стъпки и остър шум. Лили напрегнато се ослуша. Какво ли ставаше там горе? Някой силно ругаеше. Изведнъж през цепнатината на тавана проблесна ослепителен светлинен лъч и проряза като с нож тъмнината наоколо. Лили светкавично отскочи настрана и моментално се пъхна в една от големите ролки с дебели корабни въжета.

За нещастие въжето бе така стегнато навито, че Лили едва успяваше да вижда през цепнатините в ролката. Разбра само, че лъчът светлина не се премества — значи на тавана на трюма бе отворен люк. Сега горе стана още по-шумно. Сърцето на Лили биеше лудо. Само да не бе изпуснала от уплаха кораба модел!

Той лежеше някъде до навитите въжета, а в него беше пъхната бележката със записките. Без нея никога нямаше да успее вярно да подреди заклинанието за завръщане. Защо не пъхна проклетата бележка в джоба на панталона си! А какво щеше да стане, ако намереха модела? Дали нямаше и нея да търсят? Нищо друго не й оставаше, освен да чака и да види какво ще се случи.