Чичо Стоян
Есен

Грижно клюмнали дръвчета

леко си листата ронят,

а над тях листата горе

бавно облаци се гонят.

 

Не обаждат се отнийде

гласове от пойни птици,

само жеравите къркат,

наредени на редици,

 

сякаш жално се прощават

със земята родна, наша,

що им даде изобилно

хубав лов и тлъста паша.

 

А пък може би да идат

и от по-далечни краища —

и ни поздрава донасят,

дето някой ни го праща.

 

Хайде, сбогом, мили птици,

юг стигнете живи, здрави —

и от назе помолете

пролетта да се не бави.