Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (8)

VII. Родословие на Глупостта

И така, мъже, вие ми знаете името! Но какъв епитет да ви поставя? Никакъв друг освен глупаци. Та и с какво ли друго по-почтено име би могла да назове Глупостта участниците в своите тайнства? Понеже на мнозина не е известно от какъв род произхождам, ще се опитам да изложа това с благосклонната помощ на музите^[1].

Мой баща не беше нито Хаос^[2], нито Сатурн^[3], нито Япет^[4], нито пък някой друг от престарелите и плесенясали богове. Мой баща е Плутос^[5], единствен баща на люде и богове, макар Хезиод^[6], Омир и дори самият Юпитер^[7] да не са съгласни^[8]. По кимването само на Плутос както някога, така и сега се смесва вредом всичко свещено и неосветено. По негово нареждане стават войни и мир, държавни власти и събрания, съдилища и народни събрания, бракове и годежи, съюзи и закони, изкуства, шеги и сериозни занимания — вече не ми стига дъх, — накратко всички обществени и частни дела. Без негова помощ целият оня сонм от поетически божества, ще кажа по-смело, дори самите върховни богове^[9] или нямаше изобщо да съществуват, или пък биха живели по жалък начин, като най-нещастни. На когото се разсърди Плутос, на него и самата Палада не може да помогне. Напротив, към когото благоволява, той би могъл да не зачита за нищо дори върховния бог Юпитер с неговия гръм. Аз се хваля, че произхождам от такъв баща. Той ме роди не от главата си, както Юпитер известната навъсена и надута Палада, но от Неотета^[10], най-чаровната и най-веселата от нимфите. И той не беше окован с тъжните окови на брак, както роди оня куц майстор^[11], а по начин, от който няма нищо по-сладостно: свързан с любов, както казва нашият Омир.

Да знаете точно, мене ме роди не известният Аристофанов Плутос^[12], остарял и полусляп, но ловък и възпламенен от младежка сила; и не само от младежка сила, но и от многото нектар, който беше изпил несмесен^[13] тогава на гощавката на боговете.