Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (16)

XV. Глупостта е нужна на боговете

Защо ли говоря толкова много за смъртните? Обходете цялото небе и нека името ми покрие позор, ако намерите поне един порядъчен и приятен бог, постигнал нещо без моята помощ. Защо например Бакхус е вечно млад и къдрав^[1]? Защото е веселяк и пияница, прекарва целия си живот в гощавки, игри, песни и шеги, та няма нищо общо с Палада. Най-сетне той е толкова далеч от желанието да бъде смятан за мъдър, че се радва, когато го чествуват с игри и шеги. Той не се обижда и от пословицата, която го нарича глупак или по-точно по-глупав от Морих^[2]. Нарекли го Морих (тулум), защото, щом седнел той пред вратите на своя храм, волните земеделци го намазвали с мъст от грозде и със зрели смокини. Древната комедия какви ли остри шеги не подхвърля срещу него^[3]! Ето, казват, какъв глупашки бог! Ненапразно се е родил от бедро^[4]. Но кой не би предпочел да бъде този глупав и прост бог, вечно весел, вечно млад, винаги носещ радост и удоволствия за всички, вместо да бъде оня коварен Юпитер, страшен за всички, или Пан^[5], който смразява всички от ужас с виковете си, или Вулкан^[6], обсипан с пепел и изцапан от своята ковашка работа, или самата Палада, страшна със своята Горгона и копие^[7], винаги гледаща страшно. Защо Купидон^[8] е винаги момче? Защо? Защото е шегобиец и нищо сериозно нито върши, нито дори замисля. Защо красотата на златна Венера винаги цъфти? Без съмнение затова, че ми е роднина и поради това има цвета на лицето на моя баща. Ето защо Омир я нарича златна Афродита^[9]. При това тя винаги се смее^[10], ако вярваме на поетите и на техните съперници ваятелите. Кое ли божество римляните почитаха по-благоговейно от Флора^[11], дарителка на всички наслади?

Ако някой би пожелал да изучи по-усърдно живота на строгите богове според Омир и другите поети, той ще узнае, че всичко е изпълнено с глупост. Каква полза ще има да припомняме за останалите богове, когато вие знаете любовните приключения и забавления на самия гръмовержец Юпитер. Нали строгата Диана, която забравила своя пол и се отдала само на лов, загубила ума си по младия Ендимион^[12]? Аз бих предпочела боговете да чуят за своите дела от Мом^[13], когото твърде често слушат. Наистина разсърдените богове неотдавна го захвърлиха презглава на земята заедно с Ата^[14], понеже със своята безпощадна мъдрост нарушавал щастието на боговете. Никой смъртен не оказва гостоприемство на изгнаника, особено не може да намери подслон в дворците на царете, понеже там е на почит моята дружка Колакия, а тя се спогажда с Мом като вълк с агне. След отстраняването на Мом боговете по-волно и по-весело се отдават на глупави шеги, като живеят по-весело, както казва Омир, понеже нямат вече никакъв строг съдник. Какви ли шеги не прави оня дървен^[15] Приап? Какви ли забави не доставя Меркурий със своите кражби и измами? Даже самият Вулкан по време на гощавките на боговете^[16] играе ролята на смешник: ту с куцането си, ту с остротите си, ту с двусмислени изрази развеселява сътрапезниците. Там е старият любовник Силен^[17], който обича да играе кордакс заедно с подскачащия Полифем и нимфите. Те извиват кръшни хора, при които разголват коленете си. Козлоногите сатири^[18] играят неприлични танци. Пан с волна песен разсмива всички. А боговете го слушат с по-голяма охота от музите, особено когато започват да стават мокри от нектар. Едва ли има смисъл да припомням какво правят пияните богове след пир. Кълна се в Херкулеса, дотолкова глупаво постъпват, че и аз самата не мога да се въздържам от смях. Но за нас е по-добре да си припомним за мълчаливеца Харпократ^[19] за да не ни чуе някой бог доносник, който да съобщи, че говорим неща, които сам Мом не би могъл да говори безнаказано.