Книстер
Лили Чудото и коледната магия (5)

Четвърта глава

На следващата сутрин мама беше подготвила изненада за Лили и Леон.

— Вижте! — викна тя и размаха вестника. — „КОЛЕДНО ВЪЛШЕБСТВО В МАГАЗИН ЗА ОБУВКИ!“ Май вчера е имало истинска суматоха в магазина за обувки „Остес“. Продавали са се само коледни обувки. Тук пише, че хората направо са полудели. След час всички обувки са били разпродадени. Сигурно е било страхотно. Колко жалко, че ние бяхме там предишния ден! Някои клиенти дори са казали, че това е било истинско коледно вълшебство. А управителят няма никаква представа откъде са се появили тези обувки. Никой не му вярва разбира се, защото той знае как се прави реклама. Както и да е. Вестникът пише, че идеята е била великолепна. Това не е ли чудесно?

— Значи Лили наистина е срещнала истинския Дядо Коледа? — вика въодушевено Леон. — Той е омагьосал обувките. Знаех си! Той съществува!

— Мисля, че малкият ми брат отново знае всичко по-добре от кака си — каза Лили, но и тя също се зарадва. За малко щеше да му каже, че Дядо Коледа стои пред него.

Какво ли ще кажат хората, когато направи магията в търговския център?

Това се случи на следващия ден. Веднага след тренировката по езда, Лили отиде в града.

На входа на търговския център отново стоеше чернокожият Дядо Коледа. Най-малко двадесет деца го бяха наобиколили. Вероятно вече се е разнесла мълвата, че той е много мил. Лили му махна с ръка и влезе вътре. Автоматичната врата се затвори след нея. Блъсканицата, яркото осветление, високата музика, тракането на касите и обявяването на изгодните предложения по високоговорителя й бяха познати до болка. Добре, че скоро всичко щеше да свърши!

Лили намери в джоба на панталона си листчето, на което беше написала заклинанието. Най-отгоре в списъка беше магията, с която можеше да се предизвика мрак. След това беше магията за свещи, които да създадат настроение. Имаше и различни магии за дъжд — разбира се, не за обикновен дъжд. В скоби Лили беше записала какво иска да завали в магазина — сребърен прах, гирлянди, шишарки и меденки. Как само ще се ококорят клиентите! С магията за бради, тя ще омагьоса хората да им поникнат бради като на Дядо Коледа. Сигурно ще е много смешно, ако на жените на касата им пораснат бради! Накрая имаше и магия за северни елени и шейна. Лили не беше много сигурна как действа тя, но понеже по Коледа се карат шейни, тя реши, че идеята не е лоша. Може би ескалаторът ще се превърне в пързалка…

Лили нямаше търпение.

Да става каквото ще! Лили погледна още веднъж към листчето и си пое въздух дълбоко. Първо каза магическите думи за мрак. Едва ги бе изговорила и навсякъде стана тъмно. Чуха се писъци и изведнъж стана тихо.

— Без паника! — разнесе се отнякъде един женски глас. — Просто спря токът. Аварийното захранване ще се задейства всеки момент. Моля, изчакайте спокойно по местата си. Няма защо да се притеснявате!

— Какво ти аварийно захранване — прошепна Лили. — Трябва да има свещи. Това създава настроение.

Тя погледна към магическите си заклинания. Но какво стана? В търговския център беше толкова тъмно, че човек не можеше да види дори ръката си. Как щеше да може Лили да прочете вълшебните думички?

Проклятие! Не беше помислила за това. Колко глупаво! Защо не беше научила наизуст заклинанието за свещите?

Докато Лили се ядосваше, над главата й премина светлина от фенерче.

— Скоро ще сме отстранили повредата — чу се отново гласът на жената. Тя стоеше на ескалатора с фенерче в ръка. — Охраната ще се погрижи за всичко. Няма да им отнеме много време.

Изведнъж тук и там проблеснаха запалки.

— Моля, бъдете по-внимателни с огъня! — предупреди жената с фенерчето.

— Може да запалим свещи — предложи някой в тъмното.

— Не мисля, че това ще е необходимо — отвърна жената с фенерчето.

Обаче една продавачка от щанда за подаръци започна да раздава свещи на всички.

След малко хората по стълбите, а и по всички етажи бяха вече със свещи в ръце.

Някои ръкопляскаха. Гледката беше невероятна! Целият търговски център беше облян от мека, топла светлина.

За момент на Лили й хрумна, че тази приглушена светлина ще е от полза за някой крадец. Или може би хората се чувстваха по-добре в суматохата, която обикновено цари тук? Така или иначе, никой вече не се блъскаше и всички чакаха да видят какво ще се случи по-нататък.

Отново се чу гласът на жената с фенерчето. Не беше необходимо да вика, за да могат останалите да я чуят.

— Уважаеми дами и господа! Искам да Ви се представя. Аз съм госпожа Панен, управителка на търговския център. Току-що при мен дойде господин Дармщетлер, началникът на охраната. Той иска да Ви каже нещо.

— Мили хора, първо бих желал да Ви поздравя. Винаги съм си мислил, че в такива ситуации всички изпадат в паника. Както виждам обаче, май съм попаднал на тържество по случай Коледа. Много ми се иска да мога да Ви обясня, какво става тук, но не мога.

Началникът на охраната спря за миг, защото някои клиенти започнаха да се смеят. После пак настана тишина и той продължи:

— Не е възможно токът да спре изведнъж и навсякъде. Както и да е, ако продължавате да сте все така предпазливи, няма да има от какво да се притеснявате. За съжаление телефоните също не работят, а автоматичните врати са блокирани. Веднага щом някой отвън види, че сме в беда, ще извика помощ. Трябва само да имаме търпение. Умолявам Ви да не палите повече свещи, защото от топлината ще се задейства пожарната система и ще потече вода.

— Не можем ли да си купим чадъри? — прекъсна го някой.

Отново всички започнаха да се смеят.

— Благодаря Ви, господин Дармщетлер — каза управителката на магазина. — Хареса ми, че сравнихте ситуацията с коледно тържество. Предлагам персоналът от щанда за коледни лакомства да раздаде безплатно меденки. Всички сте поканени!

Това, което се случи, учуди дори Лили. След като всички получиха сладки, бяха донесени и напитки, и хората се настаниха удобно на малки групи по стълбите или щандовете. Те искаха спокойно да изядат меденките или шоколадите във формата на Дядо Коледа. Една стара жена получи китара от щанда за музикални инструменти и започна да пее коледни песни. Някои клиенти разопаковаха покупките си, за да ги покажат на другите.

Лили беше на седмото небе от щастие. Тя затича из магазина, където навсякъде цареше празнично настроение. На щанда за играчки на третия етаж, децата рецитираха стихотворения, които бяха научили в училище. Един етаж по-надолу, хората слушаха с интерес един възрастен мъж, който разказваше как се е празнувала Коледа преди. Навсякъде хората си говореха.

— Винаги съм желала такава коледна магия — каза Лили на себе си. Тя се радваше, че нещата се бяха развили по този начин. С магията за елените и шейната нямаше да е много по-хубаво.

Когато малко след това дойдоха полицията и пожарната, те не можаха да разберат какво е станало в търговския център. Затворените в магазина клиенти изобщо не искаха да излязат навън и да бъдат освободени колкото се може по-бързо. Мина много време докато това необикновено коледно тържество най-накрая приключи.

Това, което се случи на Лили на следващия ден в училище, също беше необичайно. Първият час тъкмо беше започнал и всички деца бяха по местата си, когато учителката ги помоли за внимание.

— Мили деца — каза тя. — Отвън в коридора има някой, който иска да ни посети. Той ми разказа, че Лили го е поканила при нас. Благодаря на Лили, че така ни изненада.

Другите деца започнаха да ръкопляскат, а Лили се изчерви от притеснение. Най-смешното беше, че тя нямаше никаква представа, кой може да стои зад вратата. Но преди да успее да попита, вратата се отвори и в стаята влезе Дядо Коледа.

Нямаше никакво съмнение за кой Дядо Коледа ставаше въпрос. Децата бяха въодушевени, а Лили направо онемя. В края на часа Дядо Коледа я извика при себе си.

— Но откъде знаехте в кое училище… Искам да кажа, Вие не знаехте коя съм — каза Лили объркано.

— Дядо Коледа знае всичко — прошепна той и й намигна.

Лили погледна крадешком към обувките му. Те изглеждаха съвсем нормални, като най-обикновени зимни ботуши.