Книстер
Лили Чудото в дивия Див Запад (5)

Четвърта глава

Музиката в съседното помещение отдавна беше спряла, но въпреки това ставаше все по-шумно. Май идваха все повече и повече хора.

Най-накрая Лили чу стъпки до вратата. Тя се ослуша. Някой пъхна ключ в ключалката. Чу се силно ЩРАК и в килера нахлуха ярка светлина и силен шум. Някой се запъти към сандъците с уискито. Без да се колебае, Лили изскочи от скривалището си и се смеси с тълпата пред барплота. Никой не я забеляза.

Когато Зили Конкарне се бърна след малко с два кашона пълни с уиски, всички я посрещнаха много въодушевено. Тя нареди бутилките на барплота.

— Те са за вас, хора — каза тя и седна на бара, за да могат всички да я виждат. — А сега нека да си дойдем на въпроса!

Всички бързо се снабдиха с нещо за пиене и настана тишина.

— Радвам се, че дойдоха толкова много хора. Надявам се това да не е само заради добрия ми бърбън.

В целия салон се разнесе смях.

— Шегата настрана — извика Зили. — Трябва да се противопоставим на Торнадата, но май няма да има много смисъл ако тръгнем насреща им като армия.

— Не трябва и да чакаме прекалено дълго! — намеси се старата жена и отново размаха бастуна си. В другата си ръка държеше чаша уиски. — Тези негодници не само откраднаха камбаната ни, но и бърбъна ни. Може би тези момчета в момента са толкова пияни, че ще ни е лесно да ги хванем.

— Но ние не знаем къде е скривалището им — извика някой.

— Тук май мога да помогна — намеси се Карачо Бил и застана до пианото на светлината на газените лампи.

— Този новия какво го засяга това? — старата жена направи недоволна физиономия. — Ние сами можем да си решаваме проблемите.

Обаче Зили Конкарне отвърна:

— Ако той може да ни помогне, трябва да се възползваме. А и с тази негова фигура…

— Мисля, че вашия проблем ме засяга — каза Карачо Бил. — Може би не съм тук ей така, без причина. Може би шпионирам Торнадата вече от месеци. И може би имам сметки за уреждане с тях.

— Добре, господин Може би. Включен си в играта — каза Зили Конкарне. — Кой друг ще се присъедини?

— Бобес Хобес трябва да се включи — провикна са старата дама. — Само той може да довлече тук нашата камбана.

— С вас съм — извика Бобес Хобес. — Обаче нали знаете, че не умея да стрелям много добре. А и не знам дали може да се доверим на уменията на новия ни приятел.

— Мисля, че не можете — каза Карачо Бил. — Може би мога да стрелям, но просто не искам… Във всеки случай трябва да имаме добър стрелец в групата — и като се усмихна допълни: — А може би това ще е жена? Май при вас жените имат думата.

— Хайде стига глупости, кой друг ще се включи? — настоя старата жена.

— Клинт трябва да е в групата. Той има точна ръка — предложи някой.

И в този момент един млад мъж беше избутан напред.

— Не знам — каза той малко колебливо. — С удоволствие бих се включил, но аз си мислех, че ще тръгнем всички заедно. Освен това трябва да питам жена ми. Все пак ние имаме три деца.

— Какво ще кажете за Шурвол? — предложи Зили Конкарне.

— Не мисля, че аз съм подходящият човек за това — отвърна той. — Само при мисълта за трите Торнада започва да ме боде вълнената ми риза, а тук става въпрос за това да рискувам живота си!

Сега всички замълчаха.

— Какво ще кажете аз да се включа — Лили изведнъж се чу да казва тези думи и се уплаши. Просто беше мислила на глас, но сега всички погледи бяха вперени в нея и вече нямаше връщане назад.

Карачо Бил пръв се съвзе от вцепенението си.

— Ами ако при вас жените командват, тогава това е… — той си запали цигара, която беше по-дълга от училищната линия на Лили и после продължи: — Все пак най-добре ще е да не замесвате момичетата. Тук не става въпрос просто за една загубена игра на покер.

Лили преглътна. После си пое дълбоко въздух. Спомни си за множеството уестърни, които беше чела. Знаеше, че сега не трябва да проявява слабост. Така че си проправи път напред и се покачи на барплота до Зили Конкарне.

— Е, чужденецо, може би на теб ти е по-лесно да казваш „може би“, отколкото на мен, но това може би се дължи на факта, че аз оставям моя колт да говори и не си губя времето с празни приказки. Ако е нужно аз бих убила безмилостно.

— Тази е много подходяща — каза Груфти. Но после изведнъж се стресна, когато видя, че Лили извади пистолета си. Ненадейно тя изстреля в салона един от вълшебните си куршуми. Уцели цигарата на Карачо Бил и тя падна от устата му. Гръм и мълнии! Какво беше това? Лампата ли взе да мъждука или Карачо Бил просто беше пребледнял? Той обаче остана невъзмутим и каза:

— Решено, ще те вземем.

Хората започнаха да ръкопляскат и да викат. Никой в Бърбънтаун не беше виждал толкова майсторски изстрел досега.

— А тя дори не се беше прицелила истински — учуди се някой. — Просто БУМ и цигарата хвръкна. Ако не бях видял това със собствените си очи, нямаше да го повярвам!

Всички изведнъж забравиха за какво се бяха събрали тук. Зили Конкарне и Лили слязоха от барплота. Карачо Бил и Бобес Хобес се присъединиха към тях.

— Как се казваш? Къде си се научила да стреляш толкова добре? — попита Зили.

Лили отвърна смеейки се:

— Това е дълга история…

— Тя не обича дълги истории — прекъсна я Карачо Бил като й подаде ръка.

— Казвам се Лили — представи се тя.

— Лили Куршума би ти отивало повече — каза Карачо Бил. — Свалям ти шапка. Ти разбираш повече от оръжия, отколкото от гладене.

— Може би си прав — каза Лили.

— Мисля, че не трябва да се губи повече време — намеси се Зили Конкарне. — Не мога да си представя, че целта на трите Торнада е била камбаната. Най-вероятно са си мислели, че това е злато. Може би в момента седят в бърлогата си и давят мъката си с моето уиски.

— Какво предлагаш? — попита Бобес Хобес.

Обаче преди Зили Конкарне да предложи някакъв план за действие, се случи нещо, което никой не беше очаквал: стъклата на прозорците издрънчаха, вратата на салона се отвори с трясък и от нищото се появиха два тъмни силуета. Торнадата! Единият от тях просто беше скочил през прозореца, а другият стоеше до вратата с пистолети и в двете ръце. Това обаче не беше всичко. Едва сега стана сериозно. Чуха се два изстрела. Беше стреляла Лили. За части от секундата револверите на бандита се озоваха на земята. Бобес Хобес се стрелна към вратата. Започнаха да хвърчат столове и чаши. Стреснатият пистолеро беше смачкан като хлебарка. В същото време един бастун изсвистя във въздуха и уцели Торнадото, което стоеше до прозореца. И преди да успее да разбере какво се случва, токчетата на Зили Конкарне го заковаха в пода. Въпреки че започна да се превива от болка, той все пак успя да извади пистолета си. В последния момент Зили се спаси от изстрела, но тогава се намеси Карачо Бил като започна да налага Торнадото толкова силно, че той ставаше ту син, ту червен, докато накрая изпусна оръжието си и започна да моли за милост.

Лили събра пистолетите, а гражданите на Бърбънтаун започнаха да ръкопляскат, но не за дълго, защото вратата на салона се отвори отново.

— За Бога, не стреляйте! — извика някой.

Това беше свещеникът. Зад него стоеше третото Торнадо. Той беше опрял револвера си в гърба на божия служител и като го буташе пред себе си като жив щит, влезе в салона.

— Какъв негодник! — ядоса се Лили.

— Мислите си, че сте много умни, нали? — заплаши ги Торнадото. — Но който се смее последен, се смее най-добре. Всъщност ние дойдохме единствено и само, за да ви продадем камбаната, която не ни е нужна. Обаче като ви гледам така, ми дойде една по-добра идея. Ако животът на вашия свещеник ви е мил, тогава сложете оръжията си под масата, а парите на масата. Пуснете приятелите ми, за да могат те да вземат плячката!

— Внимавай! Момичето стреля много точно! — извика Торнадото, което Карачо Бил беше пребил.

„Какво ти!“, помисли си Лили, защото точно в този момент й хрумна, че вече нямаше вълшебни патрони. С тях би могла да стреля покрай свещеника, но с фалшивите патрони на Леон… Лили започна да размишлява трескаво.

После бавно се запъти към свещеника и каза:

— Ама кой нормален човек се страхува от едно момиче?

— Внимавай! — извика този път Торнадото, което Бобес Хобес държеше здраво.

— Нямам никакъв шанс срещу теб! — каза Лили и погледна третото Торнадо в очите. — Но тук на това листче имам едно послание за вас. То ще ви донесе повече злато, отколкото можете да си представите.

Лили размаха пред носа на гангстерите едно листче. На него тя още вкъщи си беше записала нещо.

— Но Пит, ти не можеш да четеш! — извика едни от другите двама бандити.

— Отче, прочети какво пише. Ако ти е мил животът, трябва да го прочетеш много високо. А ти момиченце, остани там, където си!

Свещеникът погледна към бележката, без да разбира нищо. Той не разбра странните думи, написани на листчето.

Въпреки това Лили беше сигурна, че нейната магия ще е от полза, точно както когато беше обърнала училището нагоре с краката.

— Хайде, чети! — изрева Торнадото и удари свещеника с револвера по гърба.

Той започна да чете заеквайки и ПАРДАУЦ — изведнъж всички се озоваха на земята. В същия момент Лили стреля два пъти във въздуха и опря пистолета на Леон в гърба на Торнадото. Гангстерът веднага пусна оръжието си на земята и беше повален от няколко каубоя. Всички понесоха Лили на ръце към барплота.

— Да живее Лили Куршума! — започна да вика старата жена и размаха бастуна си във въздуха.

— Пиене за всички за моя сметка! — извика гробарят Груви Хенри. — Аз в момента не съм много доволен, но ако веднъж се разнесе мълвата за това, което се случи в Бърбънтаун, всички опитни и известни стрелци ще дойдат тук, за да предизвикат на дуел това момиче. И тогава със сигурност ще има много работа за мен!

Лили не беше впечатлена от този факт. Един поглед към часовника й напомни, че времето й тук беше изтекло.

— Как можем да ти се отблагодарим? — попита я Зили Конкарне.

— Една бутилка уиски би свършила работа — каза Лили и отиде в склада. Всички си помислиха, че тя ще се обслужи сама, но Лили си беше наумила нещо друго. Не се знаеше дали щеше да има друга възможност, за да изчезне незабелязано. Огледа се за последен път. До един сандък тя видя една голяма кожена чанта.

— Заслужила съм си я! — каза Лили и пусна в чантата празната бутилка на продавача на уиски. — Ако някога реша да се върна тук, ще взема тази чанта за магическия скок.

Защото това, че ще се върне в дивия Див Запад, не подлежеше на съмнение.

Лили притисна плюшената си мишка до сърцето си и започна да казва магическото заклинание. Малко след това се озова в своята стая. Тя съблече прашния си костюм и много уморена си легна в леглото. Докато заспиваше си представи как хората в салона сигурно напразно я търсят.

— Лили, каква е тази чанта в леглото ти? — това беше мама.

— Време ли е да ставам вече? — попита тя и се прозя.

— Да, разбира се. Каква е тази чанта? — мама дръпна енергично одеялото й.

— А, тази чанта ли? Взех я на заем — каза Лили и много нежно погали старата вещ. — Това е истинска каубойска чанта, знаеш ли?

— Тогава мястото й е на някой кон, а не в леглото ти!

— Имаш право! — каза Лили и добави тихичко: — Обещавам да я върна там, където й е мястото.

Нямаше да мине дълго време и Лили отново щеше да отиде в Дивия Запад. Тогава щеше да се пържи под изгарящите лъчи на слънцето, завързана на кола за изтезание. Индиански стрели щяха да хвърчат около нея, лешояди щяха да кръжат и щяха да се копаят окопи. Дали Груви Хенри щеше да е доволен този път? Или Зили Конкарне и Шурвол щяха да успеят да я спасят? Разбира се и трите Торнада щяха да се появят отново. Защото те се бяха заклели да отмъстят на Лили…

Имай малко търпение и ще разбереш как ще свърши това ново приключение на Лили Чудото!