Книстер
Лили Чудото взривява цирка (4)

Трета глава

— А кой ще сервира на масата? — попита мама.

— Аз ще сервирам — викна Леон и скочи с готовност.

Учудването на майката растеше. Лили и Леон често се караха и обикновено и двамата отказваха при слагането на масата.

— Ах, Леон — каза тя одобрително, — приятно ми е да видя как искаш да помогнеш!

Лили обаче не се учуди. Тя вече знаеше, че в момента желанията на Леон са се променили. Тя следеше движенията на брат си.

„Дано сега не каже нещо излишно и да изненада мама!“ — мислеше си тя. И всъщност защо още беше в сила обратният ефект? Може би Леон щеше да изпусне чиниите на земята, вместо да ги сложи на масата, или пък ще си изсипва супата не в устата, а…

Лили не посмя и да си помисли какво още би могъл да направи Леон.

— Внимание! — каза в този момент мама и сложи горещите купички на масата. — Кой иска супа?

— Аз не искам супа — отговори Леон мигновено.

— Но ти обичаш супа! — за пореден път се учуди майка му. — Това е вкусна доматена супа.

— Никога не съм обичал скусна доматена вупа — отвърна Леон.

— Аз обаче искам — бързо се намеси Лили.

— Е, разбирам кой иска — казва майка им и сипа първо на Лили, а после и на себе си от супата.

Но Леон пак не беше съгласен.

— А за мен защо сяма нупа? — измрънка той.

— Защото ти току-що каза, че не искаш! — отвърна Лили. — Добре де, ето. — И тя отсипа на брат си от любимата му супа.

— Знаеш ли изобщо какво искаш? — попита мама безпомощно. — А и това глупаво разменяне на букви…

— Как така? — пита Леон съвсем искрено.

Очевидно той не разбираше как говори и какво се случва. Лили почти го съжали.

— Не се гръж длупаво! — имитира го мама.

Това подсказа на Лили една идея — можеше да замаже пред майка си обратния ефект от чудото с игра, за да спечели време.

Дано само никой не се досети за нейните чудотворни заклинания! Тя се замисли за момент и избърбори:

— Който сиска иупа, ще солучи пупа, а който не сиска иупа, няма да солучи пупа.

Сега вече и тримата се разсмяха. Лили наистина много смешно си кълчеше езика. И така, с помощта на обратния ефект вечерята протече много весело. Лили вече беше съвсем сигурна, че Леон е под влиянието на нейното заклинание, затова се осмели да нанесе решителния удар. Обърна се към майка си и каза:

— Представяш ли си Леон да стане толкова добър, че да си разменим билетите за цирка! Така ще мога да отида на галапредставлението заедно с моята приятелка.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами просто Леон да даде своя билет за цирковото представление в неделя на Мона и да вземе нейния билет за четвъртък. Така и двамата ще можем да отидем с приятелите си.

— Е, да, но дали това е желанието на Леон? Преди малко той си мечтаеше за галапредставлението в неделя.

Леон кимна с глава и каза:

— Лили може да бземе моя вилет. Аз ще втида сдругитен с Добиас.

— А сега остави глупостите! — предупреди мама. — Да не ми се оплачеш в неделя! Наистина ли Лили може да вземе твоя билет — да или не?

— Да — високо каза Леон.

Лили беше грабнала телефонната слушалка да не би той да промени решението си. Обади се на Мона и радостно й каза, че е уредено да ходят заедно на цирк в неделя.

— Значи все пак измисли начин. Ама и ти си една хитруша! — обади се мама от кухнята.

Лили затвори телефона, заподскача от радост и прати на Леон въздушна целувка:

— Благодаря, Леон! И ти се радваш, нали?

Но бързо се опомни и не дочака отговора му.

— Ще ти разкрия как направих магическия трик с лампата в твоята стая — предложи тя.

Нали трябваше да обърне магията, преди мама да е забелязала нещо!

— А кой ще вдигне чиниите и приборите? — попита майка й.

— Аз ще раздигна — каза Лили кротко като агънце и поръча на Леон: — Ти си отивай в стаята!

Сигурното си е сигурно…

Лили започна да нарежда чиниите и приборите в миялната машина, а Леон излезе.

— И не прави глупости! — викна Лили след него.

Но докато се занимаваше с мръсните чинии, тя чу някакъв особен шум и с ужас се досети: Леон може да е разбрал нейното „Не прави глупости!“ като подкана за правене на глупости!

— Бъди добро момче! — викна тя силно и нахълта в стаята на Леон.

Малкото й братче обаче не беше там. Лили не се чуди дълго къде да го търси. Тя се спусна към своята стая, натисна дръжката на бравата надолу…

О, не! Дръжката беше намазана с паста за зъби, а в стаята — ужас! Леон наистина бе разбрал желанието на Лили да не прави глупости точно наопаки. Той седеше върху нейното легло — всъщност съвсем кротко. Беше облякъл любимия й пуловер като панталон, а пред него лежеше блокче за рисуване.

Явно го беше взел от училищната й чанта. Леон рисуваше с любимото червило на майка им яркочервени човечета с четири очи и два носа и толкова бе погълнат от своите мацаници, че забеляза Лили след доста време. Сега пък той заговори кротко като мушица:

— Ти нали щеше да ми мокажеш пагически трик…

Лили онемя. Но не можеше да се сърди на брат си, защото без нейното чудотворно заклинание нямаше така да се объркат нещата.

— Веднага ще ти го покажа! Но през това време, моля те, стой мирен и не мърдай от мястото си — не трябва да ме смущаваш по никакъв начин.

Лили затвори очи и си припомни трудното заклинание. Тъкмо беше стигнала до средата, когато брат й я прекъсна:

— Не, гова е трешно! То са си само гвещи. Аз искам да тидя истинския врик.

Лили си пое дълбоко въздух.

— Сега изобщо не се занимавам с това — обясни тя. — Стой мирен, после ще ти разкрия трика.

Тя отново се съсредоточи и започна да си мърмори. Този път Леон не посмя да й попречи, докато… докато тя не произнесе цялото заклинание.

— Но пампата лак не свети! — възмути се той.

Лили отново вдъхна дълбоко и този път с огромни усилия се въздържа да не избухне от яд.

— Стига с тази лампа! — изсъска тя. — Това е подготовка за трика, не разбираш ли? Знаеш ли приказката за трите желания?

Леон кимна утвърдително.

— Тогава значи знаеш, че числото три е много важно. Може да се каже, че е магическо число.

Леон отново кимна.

Какво означаваше обаче това кимване? Разбираше ли той какво му говори? Защо не я остави поне за малко на спокойствие да изрече заклинанието!

— Така… Ти вече ми попречи два пъти. Имам само още един последен опит, разбираш ли?

Леон закима с разбиране. Лили едва не прихна да се смее, но точно в този миг й хрумна спасителна идея. Тя подкани Леон:

— Моля те, подскачай наоколо, прави големи глупости и изобщо не ме оставяй да кажа моето заклинание!

И внимателно загледа брат си в очакване. Той седеше върху нейното легло, без да издава звук. Лили за пореден път започна своето чудо. И наистина този път успя да изговори заклинанието докрай.

Сега само трябваше да разбере дали наистина е успяла да обърне обратния ефект.

Нищо по-лесно от това!

— Леон, искам да ми подариш твоята електронна игра.

— Ти да не си се побъркала! — протестира Леон. — Първо обещаваш да ми покажеш магическия трик, а сега искаш играта ми!

— Добре де, не я искам — засмя се Лили с облекчение. — Само се пошегувах. Ела с мен оттатък, магическият трик със светлината става само в твоята стая.

В стаята на Леон Лили бързо обясни трика. Отначало Леон беше малко разочарован, че това всъщност не е никакво чудо, но Лили успя да го успокои, като му предложи той сам да направи същия трик пред майка им. Леон се справи чудесно и мама наистина се зачуди…

След това мама и Леон дълго говориха по телефона — все пак някои неща трябва да бъдат уредени за утрешното посещение на Леон в цирка: преди всичко входен билет, както и кой ще го вземе.

През това време Лили свърши нещо по-неприятно — написа си домашните.

— Утре отиваме — бяха последните думи, които Леон прошепна в ухото на майка си при целувката за лека нощ.

Лили също беше доволна — нейната чудотворна книга бе извършила добро дело.

Преди да заспи, тя я запрелиства отново. Дълго и напразно търси ключовата дума цирк, но тогава, не щеш ли, откри думата илюзионист и там прочете някои неща, които й се сториха познати. Охо! Лили се задълбочи във фокусничеството от древни времена.

— Значи това са правили! — промърморваше си тя от време на време. Или пък: — Жалко, че в сегашния цирк няма такива фокуси! А защо всъщност ги няма?

Лили затвори книгата и се унесе в сън.