Книстер
Лили Чудото взривява цирка

Това е Лили, главната героиня на нашата история. Тя е горе-долу на твоята възраст и на пръв поглед изглежда като всяко обикновено дете. Такава си е тя… обаче не съвсем! Защото Лили притежава нещо, което изобщо не може да се нарече обикновено: книга със свръхстранни чудодейни думички!

Просто една сутрин Лили я откри до своето легло. Как се е озовала там? Нямам никаква представа. Лили обаче знае, че модерната вещица Зурулунда Кноркс може би нарочно е оставила книгата точно в нейната стая. Тя знае още, че в книгата има истински вълшебства и магически трикове, дори някои от тях вече е изпробвала.

Обаче внимавай:

По-добре не се опитвай да ги правиш! Ако прочетеш една-едничка дума грешно, четката ти за зъби ще се превърне във вещерска метла, учителката ти — в зла измамница, сладоледът на клечка — в кисела краставичка. От съображения за сигурност Лили не разказа на никого за своята книга с чудеса. Може да се каже, че тя вече е една истинска тайна магьосница. Успя да опази тайната за книгата дори от своя малък брат Леон. А това си е сериозно постижение, защото Леон е много любознателен и понякога може направо да те изнерви. Въпреки това Лили много си го обича.

Така… Сега вече знаеш необходимото, за да се включиш в събитията.

Първа глава

Каква радостна новина — в града пристигна цирк! И което е още по-хубаво — майката на Лили още сутринта отиде и купи билети за голямото специално представление в неделя. Един билет за себе си, един за Лили и един за Леон. Това си беше истински късмет, защото успя да вземе последните билети.

— Ех, кога най-после ще дойде неделя! — изпъшка Леон.

Той вече изгаряше от нетърпение.

Мама донесе на децата шарен цирков плакат и той веднага увисна на вратата в стаята на Леон. Оттогава малчуганът непрекъснато стоеше пред него и се пренасяше в света на цирка — мислено прескачаше заедно с акробатите през огнени обръчи, яздеше слонове, размахваше камшик в клетката на хищниците… Не можеше да му се насити!

И изведнъж го откъснаха от мечтите му.

— Здравей, малкия! — прозвуча глас в коридора.

Беше сестра му Лили, която тъкмо се връщаше от училище.

— Здрасти! — викна в отговор Леон. — Ей, Лили, трябва да ти покажа нещо страхотно. Ела тук!

Лили влезе в стаята на брат си.

— На какво приличаш? — изненада се тя.

— Не можеш ли да познаеш?

Леон намести чалмата, която си бе направил от кърпата за ръце, извади една лъжица от колана си, изцъка с език и гордо и бавно заобикаля из стаята. В лявата си ръка държеше голям черпак като скиптър, а с дясната ръка важно махаше на Лили.

— Може би на… индийски принц върху цирков слон? — предположи Лили.

— Позна! — възкликна Леон. — А я ме погледни сега.

Той тържествено се заметна с покривката като наметало и застана пред плаката.

— Е, как изглеждам? — попита Леон в очакване.

— Колко хубава снимка може да стане! — казва Лили. — Страшно съжалявам, че…

Тя замлъква.

— За какво съжаляваш? — зачуди се Леон.

— Ами че най-добрата ми приятелка Мона няма да може да дойде с нас на цирк. Нейната майка също е опитала да купи билети, преди да вземе Мона от училище, но не е успяла. Всички билети за неделя вече били продадени.

Леон се опита да утеши сестра си.

— А ако отиде някой друг ден? Моят приятел Тобиас ще ходи в четвъртък. За четвъртък сигурно още има билети.

— Вероятно, но ние толкова искаме да отидем заедно на цирк! Освен това галапредставлението е само в неделя.

Леон не разбра тази дълга дума.

— Коя Гала ще представят в неделя?

Лили се засмя и обясни:

— Никого няма да представят, още по-малко пък някоя си Гала. Галапредставлението всъщност е едно специално представление. Тогава артистите и акробатите наистина много се стараят, защото са поканени кметът и други известни в града хора.

И в този миг й хрумна една идея.

— Слушай, Леон… Щом като за представлението в четвъртък все още има билети, ти би могъл да отидеш тогава заедно с твоя приятел Тобиас и да ми отстъпиш своя билет за неделя на моята приятелка, нали? Така и двамата ще можем да отидем с приятелите си и ще се забавляваме повече!

Леон седна по турски пред плаката.

— Ох, така не става! — кратко каза той.

Друго не би могло да се очаква, след като Лили се беше размечтала на глас колко е хубаво галапредставлението.

Но Лили не се предаде:

— Но така ще бъде много по-хубаво! Всеки от нас ще отиде на цирк със своя приятел или приятелка.

— Да, сигурно, обаче… — упорстваше брат й.

Лили не го остави да се доизкаже и продължи:

— Освен това четвъртък е след два дни. Така че няма да ти се налага да чакаш дълго.

Леон я погледна отдолу нагоре.

— Не става. В четвъртък няма да има галапредставление. Ако непременно искаш да отидеш с твоята приятелка, можеш да си смениш билета с Тобиас. Така ние ще отидем в неделя, а вие — в четвъртък.

— Не мога, защото в четвъртък съм на урок по цигулка. Този път в никакъв случай не трябва да отсъствам — нали скоро ще имаме концерт. Иначе веднага ще ме сменят в оркестъра. Представи си, че това се случи точно в четвъртък.

Леон се изправи.

— Да, ами галапредставлението? — повтори той упорито.

Лили пренебрежително махна с ръка.

— А, ти затова ли… Като се замисля, съвсем не съм щастлива, че трябва да ходя точно на това представление. Заради риска.

— Какъв риск?

Леон отново не я разбра и сестра му обясни със сериозно изражение:

— На галапредставленията е опасно. Съвсем наскоро пак се случи нещо. Точно на едно галапредставление стана инцидент. Беше ужасно. И за бедните животни…

Леон се ококори.

— За бедните животни ли? Защо, какво се е случило?

Лили сбърчи нос и трескаво се размисли. Сега трябваше светкавично да се сети за подходящо потвърждение! И ето какво измисли:

— Ами… галапредставлението трябваше да бъде предавано по телевизията и цирковите артисти искаха да се представят възможно най-добре. Всичко започна с фокусника. Той искаше на този ден да изпълни нов фокус. Иначе винаги правеше фокуса със заека, който излиза от шапка…

— Точно като на плаката! — извика Леон.

— Да, и този път, както вече ти казах, трябваше да пробва нов трик. Фокусникът дълго се упражнява и успя да го направи. За първи път щеше да извади кокошка от шапката. Една съвсем малка, но истинска кокошчица. Горките хора, по-добре изобщо да не бяха ходили на галапредставление! Естествено, фокусникът предварително беше скрил кокошката в цилиндъра си. Но в решителния момент тя отказа да излезе, фокусникът бръкна вътре, за да й помогне. Кокошката явно здраво го клъвна, фокусникът силно изкрещя, а хората се смееха все повече и повече, защото мислеха, че той се прави на клоун и изпълнява смешки.

— Но това е смешно! — възторжено викна Леон.

— Но не и за фокусника! — важно обясни Лили.

И какво стана! Тя забеляза, че съчинената история изобщо не е постигнала желания ефект. Затова веднага продължи да съчинява.

— Фокусникът се ядоса, разфуча се и изхвърча от манежа. Навън той подплаши със своите крясъци дресираните коне, които стояха точно зад завесата и чакаха да дойде техният ред. Тогава конете побягнаха и запрепускаха по манежа. Счупиха две телевизионни камери и дори директорът на цирка не можа да ги укроти. Всички обикаляха в кръг като подивели. На зрителите им стана още по-смешно. Но когато конете съвсем се развилняха, някои от тях се постреснаха, а други започнаха да подсвиркват. Когато най-накрая фокусникът отново се появи на манежа, за да покаже гордо своята кокошка, зрителите направо се разгневиха. И нищо чудно — ако магическият фокус не е изпълнен пред очите на публиката, тя подозира измама. И зрителите напуснаха цирка в знак на протест, а навън ги очакваше ужасният край на галапредставлението: по време на суматохата пред изхода на шатрата се бяха строили пожарникарите от пожарната команда, за да попречат на разбягалите се коне да излязат от цирка. И така хората попаднаха под водните струи и цялото представление беше провалено. Да, такъв лош късмет… Нали на всяка цена искаха да посетят галапредставление!

Лили погледна брат си, за да види ефекта от историята. Той наистина бе развълнуван, но съвсем не според нейните очаквания.

— Защо и аз не съм бил там! — възкликна той. — Сигурно е било страшно забавно.

Лили се начумери. Явно Леон не можеше да бъде надхитрен толкова лесно. За да отиде заедно със своята приятелка на галапредставлението, трябваше да измисли нещо друго.

Дали нямаше да помогне някое малко чудо? Лили се замисли сериозно.

— Сега си отивам в стаята, за да си пиша домашните — каза тя накрая. — Моля те, остави ме на мира и не ми пречи!

И след секунда изчезна в своята стая.

Втора глава

Лили прилепи ухо до вратата да се убеди, че Леон не я е последвал. Той обичаше да прави това. Но не, нямаше никакъв шум и Лили се успокои и бързо измъкна книгата с азбучни чудеса — беше я скрила дълбоко под леглото, съвсем навътре до стената, между ролковите кънки и кашона със сервизите на куклите.

Какво трябваше да търси в този случай? В книгата различните заклинания и трикове бяха подредени по азбучен ред. Лили се замисли за момент: искаше да убеди Леон да си смени билета, значи трябваше да търси на буквата У.‍ Пръстчето й се плъзна надолу по редовете: увяхване, угроза, удвояване, улавяне, умение. И ето ти беда — думата убеждавам я нямаше!

Ама разбира се, досети се Лили. Чудотворците не убеждават никого, те омагьосват хората според своето желание! Желание… Може би при думата желание имаше подходящ трик?

Лили продължи да търси и прегледа много заклинания, които бяха описани под буквата Ж, докато накрая откри ключовата дума желание. Лицето й сякаш просветна, защото видя нещо, което със сигурност щеше да й помогне: чудотворно заклинание за промяна на нечие желание. Заклинанието беше доста дълго и сложно, а след него в магически просветващи скоби бе отбелязано предупреждение: Внимавай да не получиш обратен ефект!

Какво би трябвало да означава това? Хм, няма значение! Лили бързо преписа заклинанието, после отново грижливо скри книгата под леглото. А сега — да го научи наизуст! От предишните си трудни чудотворения Лили вече знаеше колко е важно точно да спазва инструкциите. Иначе нещата много лесно можеше да се объркат. За някои магически трикове например бяха предписани специални материали. Те трябва непременно да бъдат набавени — без значение колко трудно и дори невъзможно бе това. (Предно краче от муха или смлени стъбла от глухарче са лесни за намиране, но когато се нуждаеш от нокът на крастава жаба или сушен бодил от таралеж…) За щастие за това чудо беше достатъчно само да каже заклинанието веднъж отпред назад и веднъж отзад напред. Е, тази задача всъщност съвсем не беше лесна. Изговарянето отзад напред винаги създаваше проблеми на Лили. Но нали никой не се е родил научен! Така че тя трябваше да се упражнява, да се упражнява и отново да се упражнява… Не без основание е казано в предговора на магьосническата книга на Лили:

„Не може черен кон в бял да се превръща.

И никоя магьосница по гръб не се обръща.

Без упражнения обаче ще тупне от метлата —

от памтивека е това за мързеливите отплата!“

Цели два часа Лили си повтаря тихичко заклинанието отзад напред и отпред назад. Естествено, тя не споменаваше името на Леон в него, за да не се случи чудото в момента. Накрая се почувства достатъчно сигурна да приложи магическия трик на Леон и отиде в неговата стая.

О, толкова беше разхвърляно там! На всичкото отгоре Леон бе свалил матрака от леглото си и го бе замъкнал в средата на стаята.

Като същински цирков акробат той правеше шеметни подскоци и скачаше толкова високо, че почти стигаше до полилея.

— Ей, кой е този тук? — пошегува се Лили. — Прилича на прочутия Леонардо да Скакачи, световноизвестния изпълнител на опасни скокове от цирк Трамплин.

Леон се разсмя весело и след поредния си скок едва не се приземи върху малката масичка, където беше оставил величествения си замък, построен от Лего-елементи.

— Страхотно, нали? Опитай и ти! — подкани той сестра си.

Лили обаче кроеше собствени планове.

— Аз искам да опитам нещо друго — каза тя. — Едно малко чудо.

— Звучи добре. И какво е то? — Леон я погледна в очакване.

— Ами това е чудотворно заклинание, с което човек може да включва и изключва осветлението — обяснява Лили.

— Искам да видя как става! — въодушеви се Леон. — И стой по-далеч от електрическия ключ, за да не ме измамиш!

— Умно момченце си ми ти, братче! — усмихна се Лили.

Обаче си мислеше точно обратното, защото й беше известно нещо, което Леон със сигурност не знаеше: в другия край на стаята, точно срещу вратата, имаше втори електрически ключ, пред който от четири години стоеше един шкаф. Лили го помнеше от времето преди да се появи шкафът.

Уж случайно тя се приближи до шкафа.

— Сега достатъчно далеч ли съм от електрическия ключ? — попита с престорена сериозност. — Ако искаш, ще си сложа ръцете зад гърба, за да не мога да го включа.

— Така е добре! — Леон явно беше доволен.

— Значи вече мога да започна? Искаш ли да включа и да изключа осветлението с магия?

Леон отиде до ключа, изгаси лампата и така подкани Лили да действа.

— Е, добре. Сега трябва да се съсредоточа!

Леон стоеше като закован пред ключа до вратата, поглеждаше ту към полилея, ту към Лили.

А Лили наистина се съсредоточи. Но не върху електрическия ключ, който отдавна бе напипала зад гърба си. Със затворени очи тя започна да си шепне чудотворното заклинание, което трябваше да промени желанието на Леон. Гласът й звучеше тайнствено, защото трудните за произнасяне думи едва излизаха от устата й.

Вече бе успяла да произнесе заклинанието отпред назад. Сега другата част! Но докато напрегнато сричаше думите отзад напред, внезапно се сети какво беше написано в книгата: Внимавай да не получиш обратен ефект! Тя се стегна — само да не се обърка сега, само да не направи нещо погрешно! Най-накрая го довърши и отвори очи.

И какво видя? Леон стоеше до вратата и все още я гледаше в очакване.

„Ух, да му се не види!“ — ядоса се Лили. Тя толкова се беше съсредоточила върху чудото, че съвсем беше забравила за електрическия ключ. Едва не се засмя на собственото си невнимание, овладя яда си и каза:

— Мисля, че трябва да опитам още веднъж. По погрешка съм избрала грешно заклинание. Ти сигурно си го чул — то е съвсем старомодно, може би действа само върху свещи. Нека да опитам още веднъж.

Леон поклати глава с недоверие, но Лили не го видя, защото отново бе затворила очи.

Тя повторно започна да си мърмори, но този път, разбира се, друго заклинание, което съчиняваше в момента:

„Блясък, светкавица, катодно лъчение,

атомен реактор, голямо мъчение,

осрам, Филипс, лампи с халоген,

нисковолтажен с бензолпирен,

сателити, кабели, електросмог,

светлината изключи сега — хоп!“

На последната дума Лили изгаси лампата и Леон зяпна от учудване.

— Как направи това? — попита той, силно впечатлен.

— Ами с чудо! — отвърна Лили.

И за да подсили още повече ефекта, отиде при Леон, отмести го леко настрана и отново включи осветлението.

— Хайде пак! — викна Леон.

— Не! — засмя се Лили. — Истинският чудотворец не повтаря един и същи трик.

Леон дълго се моли и хленчи, но сестра му не отстъпи. Тя се беше замислила за нещо друго — искаше веднага да разбере дали заклинанието за желание е подействало. Но преди да успее да разбере, мама ги викна от кухнята:

— Лили, Леон! Идвайте да вечеряте!

Леон изтича в кухнята.

— Мамо, мамо! — заразказва той развълнувано. — Лили може да прави магии! Тя изгаси с лагия мампата в соята мтая!

— Какво е направила? — зачуди се мама.

— Изгаси с лагия мампата!

— А сега се успокой и сядай на масата.

Междувременно и Лили се появи в кухнята.

— Лили, какво пак си направила с него? — попита мама. — Той е напълно объркан.

Лили се изчерви. Тя, разбира се, не беше чула нищо от обърканите думи на Леон, но знаеше, че наистина е направила нещо с него.

— Защо? — почуди се тя привидно невинно. — Ние само направихме няколко чудеса. Това не е забранено.

— Точно така! — потвърди Леон и поклати глава.

Сега вече и Лили забеляза, че Леон е много различен.

— Всичко наред ли е? — пита тя брат си.

— Разбира се! — отговори той и отново поклати глава.

„Обратният ефект!“ — сети се Лили. Олеле, значи това са имали предвид съставителите на книгата! За момент тя се замисли дали да не извика Леон обратно в стаята, за да обърне чудото, но бързо се отказа. Първо искаше непременно да опита да постигне целта си докрай — да измъкне от Леон билета за цирковото представление и да го даде на приятелката си.

Дано не се появят други проблеми…

Трета глава

— А кой ще сервира на масата? — попита мама.

— Аз ще сервирам — викна Леон и скочи с готовност.

Учудването на майката растеше. Лили и Леон често се караха и обикновено и двамата отказваха при слагането на масата.

— Ах, Леон — каза тя одобрително, — приятно ми е да видя как искаш да помогнеш!

Лили обаче не се учуди. Тя вече знаеше, че в момента желанията на Леон са се променили. Тя следеше движенията на брат си.

„Дано сега не каже нещо излишно и да изненада мама!“ — мислеше си тя. И всъщност защо още беше в сила обратният ефект? Може би Леон щеше да изпусне чиниите на земята, вместо да ги сложи на масата, или пък ще си изсипва супата не в устата, а…

Лили не посмя и да си помисли какво още би могъл да направи Леон.

— Внимание! — каза в този момент мама и сложи горещите купички на масата. — Кой иска супа?

— Аз не искам супа — отговори Леон мигновено.

— Но ти обичаш супа! — за пореден път се учуди майка му. — Това е вкусна доматена супа.

— Никога не съм обичал скусна доматена вупа — отвърна Леон.

— Аз обаче искам — бързо се намеси Лили.

— Е, разбирам кой иска — казва майка им и сипа първо на Лили, а после и на себе си от супата.

Но Леон пак не беше съгласен.

— А за мен защо сяма нупа? — измрънка той.

— Защото ти току-що каза, че не искаш! — отвърна Лили. — Добре де, ето. — И тя отсипа на брат си от любимата му супа.

— Знаеш ли изобщо какво искаш? — попита мама безпомощно. — А и това глупаво разменяне на букви…

— Как така? — пита Леон съвсем искрено.

Очевидно той не разбираше как говори и какво се случва. Лили почти го съжали.

— Не се гръж длупаво! — имитира го мама.

Това подсказа на Лили една идея — можеше да замаже пред майка си обратния ефект от чудото с игра, за да спечели време.

Дано само никой не се досети за нейните чудотворни заклинания! Тя се замисли за момент и избърбори:

— Който сиска иупа, ще солучи пупа, а който не сиска иупа, няма да солучи пупа.

Сега вече и тримата се разсмяха. Лили наистина много смешно си кълчеше езика. И така, с помощта на обратния ефект вечерята протече много весело. Лили вече беше съвсем сигурна, че Леон е под влиянието на нейното заклинание, затова се осмели да нанесе решителния удар. Обърна се към майка си и каза:

— Представяш ли си Леон да стане толкова добър, че да си разменим билетите за цирка! Така ще мога да отида на галапредставлението заедно с моята приятелка.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами просто Леон да даде своя билет за цирковото представление в неделя на Мона и да вземе нейния билет за четвъртък. Така и двамата ще можем да отидем с приятелите си.

— Е, да, но дали това е желанието на Леон? Преди малко той си мечтаеше за галапредставлението в неделя.

Леон кимна с глава и каза:

— Лили може да бземе моя вилет. Аз ще втида сдругитен с Добиас.

— А сега остави глупостите! — предупреди мама. — Да не ми се оплачеш в неделя! Наистина ли Лили може да вземе твоя билет — да или не?

— Да — високо каза Леон.

Лили беше грабнала телефонната слушалка да не би той да промени решението си. Обади се на Мона и радостно й каза, че е уредено да ходят заедно на цирк в неделя.

— Значи все пак измисли начин. Ама и ти си една хитруша! — обади се мама от кухнята.

Лили затвори телефона, заподскача от радост и прати на Леон въздушна целувка:

— Благодаря, Леон! И ти се радваш, нали?

Но бързо се опомни и не дочака отговора му.

— Ще ти разкрия как направих магическия трик с лампата в твоята стая — предложи тя.

Нали трябваше да обърне магията, преди мама да е забелязала нещо!

— А кой ще вдигне чиниите и приборите? — попита майка й.

— Аз ще раздигна — каза Лили кротко като агънце и поръча на Леон: — Ти си отивай в стаята!

Сигурното си е сигурно…

Лили започна да нарежда чиниите и приборите в миялната машина, а Леон излезе.

— И не прави глупости! — викна Лили след него.

Но докато се занимаваше с мръсните чинии, тя чу някакъв особен шум и с ужас се досети: Леон може да е разбрал нейното „Не прави глупости!“ като подкана за правене на глупости!

— Бъди добро момче! — викна тя силно и нахълта в стаята на Леон.

Малкото й братче обаче не беше там. Лили не се чуди дълго къде да го търси. Тя се спусна към своята стая, натисна дръжката на бравата надолу…

О, не! Дръжката беше намазана с паста за зъби, а в стаята — ужас! Леон наистина бе разбрал желанието на Лили да не прави глупости точно наопаки. Той седеше върху нейното легло — всъщност съвсем кротко. Беше облякъл любимия й пуловер като панталон, а пред него лежеше блокче за рисуване.

Явно го беше взел от училищната й чанта. Леон рисуваше с любимото червило на майка им яркочервени човечета с четири очи и два носа и толкова бе погълнат от своите мацаници, че забеляза Лили след доста време. Сега пък той заговори кротко като мушица:

— Ти нали щеше да ми мокажеш пагически трик…

Лили онемя. Но не можеше да се сърди на брат си, защото без нейното чудотворно заклинание нямаше така да се объркат нещата.

— Веднага ще ти го покажа! Но през това време, моля те, стой мирен и не мърдай от мястото си — не трябва да ме смущаваш по никакъв начин.

Лили затвори очи и си припомни трудното заклинание. Тъкмо беше стигнала до средата, когато брат й я прекъсна:

— Не, гова е трешно! То са си само гвещи. Аз искам да тидя истинския врик.

Лили си пое дълбоко въздух.

— Сега изобщо не се занимавам с това — обясни тя. — Стой мирен, после ще ти разкрия трика.

Тя отново се съсредоточи и започна да си мърмори. Този път Леон не посмя да й попречи, докато… докато тя не произнесе цялото заклинание.

— Но пампата лак не свети! — възмути се той.

Лили отново вдъхна дълбоко и този път с огромни усилия се въздържа да не избухне от яд.

— Стига с тази лампа! — изсъска тя. — Това е подготовка за трика, не разбираш ли? Знаеш ли приказката за трите желания?

Леон кимна утвърдително.

— Тогава значи знаеш, че числото три е много важно. Може да се каже, че е магическо число.

Леон отново кимна.

Какво означаваше обаче това кимване? Разбираше ли той какво му говори? Защо не я остави поне за малко на спокойствие да изрече заклинанието!

— Така… Ти вече ми попречи два пъти. Имам само още един последен опит, разбираш ли?

Леон закима с разбиране. Лили едва не прихна да се смее, но точно в този миг й хрумна спасителна идея. Тя подкани Леон:

— Моля те, подскачай наоколо, прави големи глупости и изобщо не ме оставяй да кажа моето заклинание!

И внимателно загледа брат си в очакване. Той седеше върху нейното легло, без да издава звук. Лили за пореден път започна своето чудо. И наистина този път успя да изговори заклинанието докрай.

Сега само трябваше да разбере дали наистина е успяла да обърне обратния ефект.

Нищо по-лесно от това!

— Леон, искам да ми подариш твоята електронна игра.

— Ти да не си се побъркала! — протестира Леон. — Първо обещаваш да ми покажеш магическия трик, а сега искаш играта ми!

— Добре де, не я искам — засмя се Лили с облекчение. — Само се пошегувах. Ела с мен оттатък, магическият трик със светлината става само в твоята стая.

В стаята на Леон Лили бързо обясни трика. Отначало Леон беше малко разочарован, че това всъщност не е никакво чудо, но Лили успя да го успокои, като му предложи той сам да направи същия трик пред майка им. Леон се справи чудесно и мама наистина се зачуди…

След това мама и Леон дълго говориха по телефона — все пак някои неща трябва да бъдат уредени за утрешното посещение на Леон в цирка: преди всичко входен билет, както и кой ще го вземе.

През това време Лили свърши нещо по-неприятно — написа си домашните.

— Утре отиваме — бяха последните думи, които Леон прошепна в ухото на майка си при целувката за лека нощ.

Лили също беше доволна — нейната чудотворна книга бе извършила добро дело.

Преди да заспи, тя я запрелиства отново. Дълго и напразно търси ключовата дума цирк, но тогава, не щеш ли, откри думата илюзионист и там прочете някои неща, които й се сториха познати. Охо! Лили се задълбочи във фокусничеството от древни времена.

— Значи това са правили! — промърморваше си тя от време на време. Или пък: — Жалко, че в сегашния цирк няма такива фокуси! А защо всъщност ги няма?

Лили затвори книгата и се унесе в сън.

Четвърта глава

На другия ден следобед майката на Тобиас взе Леон и отведе двете момчета на цирк. Всичко мина като по вода и привечер вкъщи се прибра един страшно развълнуван Леон. Лили го очакваше на входната врата.

— Е, как беше?

— Направо супер! — отдалече викна Леон.

— Хайде, разказвай! — настоя Лили.

— Добре де, чакай малко!

Леон се наслаждаваше на момента, защото той пръв бе видял цирковите номера, и искаше да държи Лили в напрежение:

— Ще започна да разказвам, когато и мама се прибере. А освен това имам огромна изненада!

Лили едва дочака да се съберат всички на вечеря. Но и Леон едва издържа толкова дълго и веднага изстреля своята изненада:

— Представете си само — аз мога да отида още веднъж на цирк! Преди края на представлението директорът на цирка каза на всички да погледнат своите билети и извика един номер. И аз отначало не можех да повярвам на късмета си, но директорът прочете моя номер. Тогава трябваше да сляза при него на манежа, за да си взема наградата — безплатен билет. Безплатен билет за галапредставлението в неделя!

— Значи все пак ще отидем заедно — зарадва се мама и го разцелува радостно.

— Честито! — казва и Лили.

И сега вече Леон трябваше да разкаже всичко поред.

Той разказва толкова дълго, че мама от време на време трябваше да напомня на двете деца да не забравят за вечерята. Лили просто не можеше да се наслуша за чудесата в цирка. След вечеря тя даже си пренесе завивките в стаята на Леон и до късно през нощта като замаяна слушаше неговия разказ: как акробатите подскачали с вдигнати ръце върху въже на шеметна височина, как една жена с вързани очи подхвърляла във въздуха горящи факли, как тигърът скочил върху гърба на слона и как от страх на клоуна му се смъкнали панталоните, как звероукротителят си сложил главата в отворената уста на лъва…

— Само номерът с хвърляча на ножове не беше много смешен — казва Леон.

Лили наостри слух.

— Ножовете бяха страшно остри. Една жена в каубойски дрехи застана с разтворени ръце и крака пред огромна шарена мишена. И ножовете свистяха във въздуха и се забиваха до нея. Хоп! Ама остри като бръснач! При едно хвърляне той не се прицели добре и едва не прикова лявото й ухо за дъската. Всички извикаха. Дори и жената! Горкичката, сигурно се е изплашила до смърт! Разтрепери се и избяга от манежа. На мен истински ми дожаля за нея.

— Хм!

Лили замислено поклати глава.

— А имаше ли фокусник?

— Ама, разбира се! — оживи се Леон. — Извади от цилиндъра си цели три заека един след друг.

— И нищо друго?

— Напротив, освен зайците измъкна оттам и гълъби, и бели мишки… Много бяха сладки. Защо…

За съжаление Леон не можа да продължи, защото майка им влезе в стаята и сложи край на нощните разговори.

— И утре е ден! Пак ще си говорите — утеши тя децата.

Но Лили не съжаляваше, че трябва да се върне в своята стая. Този ден тя бе научила достатъчно важни неща, за които да си мисли.

На следващата сутрин се събуди трудно. Толкова й се искаше да остане в леглото и да продължи да сънува цирка! Но майка й беше непреклонна.

— Довечера пак ще можеш да сънуваш. Сега е време за училище. Освен това — само още един ден и идват събота и неделя, нали?

— А в неделя ще ходим на галапредставлението! — зарадва се Лили и скочи от леглото като акробат.

Следващите два следобеда тя прекара със своя малък брат — бяха й хрумнали куп въпроси за цирка и искаше да ги обсъди с Леон.

Дали хранят предостатъчно зверовете, преди да излязат на манежа, за да не нападнат някого от глад? А ако ги прехранят, дали не стават твърде мързеливи и мудни за представлението?

Звероукротителят дали носи перука, под която е сложил метални плочи — в случай, че лъвът изненадващо огладнее и стисне зъби?

Не смърди ли отвратително в устата на лъва? Сигурно звероукротителят не трябва да вдишва, за да не припадне?

Трябва ли жената в каубойските дрехи да взима приспивателно преди всяко представление, за да не се вълнува от летящите към нея ножове?

Твърде много въпроси! Лили и Леон разгорещено обсъждаха нещата, на които трябваше да обърнат особено внимание в неделя. Дори направиха дълъг списък.

И така целите два следобеда. Вечерите обаче Лили прекарваше в приготовления — тайнствени приготовления. Разбира се, те бяха свързани с нейната чудотворна книга и с цирка!

Най-после моментът дойде! Лили, Леон, мама и Мона пристигнаха в цирка и седнаха по местата си. Звучеше музика, циркът се пълнеше с все повече и повече посетители. Тъмносиният таван на шатрата, изпъстрен със звезди в преливащи се цветове, беше осветен от прожектори. Така зрителите и манежът потъваха в мека вълшебна светлина. Освен това се усещаше непознат мирис, напомнящ за коне и зверове, примесен с уханието на печените бадеми, които продаваха на входа. Просто великолепно! Всичко създаваше такова настроение, каквото човек може да изпита само в цирка.

— Виж, Лили, там горе!

Леон непременно държеше да покаже всичко, което вече знаеше.

— Виж колко много въжета и люлки, на които акробатите ще се залюлеят! А онези смешни железни поставки, които висят там, са за клетката на зверовете…

Силният музикален поздрав на оркестъра го прекъсна. Поздравът бе последван от маршова музика и малко по-късно целият манеж заблестя в ослепителна светлина. Тогава един особено силен лъч се насочи към входа на манежа. Завесата се оттегли встрани и един мъж в прекрасен костюм излезе напред.

— Това е директорът на цирка! — извика Лили. Този път тя успя да изпревари брат си.

И наистина беше директорът. Той се представи, поклони се и приветства с добре дошли уважаемите зрители и почетните гости.

— Поздравявам всички вас, които имате възможността да присъствате на това вълнуващо галапредставление!

Но още докато изреждаше специалните атракции, които щяха да бъдат представени, неочаквано го прекъснаха. Един клоун, превит на две, излезе и през сълзи обясни на директора, че не може да участва, защото тирантите му се скъсали.

— Спокойно, Пепе! — опита се да го утеши директорът. — Но не бива да обсъждаме това тук, пред всички хора. Все ще се намери отнякъде един колан или някоя безопасна игла.

Той отпрати клоуна и се върна към представянето на номерата. Но ето че Пепе се появи отново и продължаваше да реве. Широките му като чувал панталони се бяха смъкнали почти до колената, а по дългите му долни гащи тук-там личеше по някоя шарена кръпка. Той влачеше след себе си дълъг кожен колан — най-малко десет метра. Освен това бе нарамил една безопасна игла, голяма почти колкото него.

— Пепе! Какво ще правиш с тези неща? Те са прекалено големи!

Пепе цивреше и хълцаше толкова силно, че почти не се разбираше какво говори. Той отчаяно се опита да увие около себе си огромния колан. Директорът го хвана за ръкава и попита строго:

— Откъде взе тези неща?

— От клетката на слона.

Директорът от недоволство извъртя очи към тавана.

— Моля те, Пепе! Този колан е за костюма на слона. Ти си твърде слаб за него. Трябваше…

Клоунът скочи встрани и избяга с крясъци:

— Аз съм толкова слаб! Той не ми дава достатъчно храна! Директорът ме държи гладен!

Точно в този момент стигна до един от зрителите, който си беше купил печени бадеми, и лакомо заграби от неговата кесия. Всичко това съвсем не беше приятно на директора. Той извика на Пепе да се върне, но клоунът сякаш бе забравил за своя шеф. И започна едно забавно преследване — клоунът имаше явно предимство, защото беше по-нахален от директора. Той се покатери напряко по скамейките през зрителите. По време на това бягство от огромните му очила се изстрелваха два водни фонтана, които опръскваха хората наоколо.

Публиката се заливаше от смях. Лили също се превиваше и се пляскаше по краката, чак докато клоунът не изхвърча от шатрата.

Сега директорът най-сетне си пое дъх и реши да довърши представянето. Все още леко запъхтян, той обяви първия акробатически номер:

— Братя Балдини!

Едва изрекъл името им, и те сякаш долетяха на манежа. Подскачаха, правеха салта напред и назад, катереха се петима един върху друг, прескачаха през горящи обръчи, ходеха на ръце, премятаха се. И всичко това се случваше толкова бързо, че на Лили й се завиваше свят, като ги гледаше. Дори и да искаше, нямаше и секунда време да помисли за нещо друго.

Братята Балдини се оттеглиха със същите шеметни подскоци, с които бяха се появили, и се скриха зад завесата, а директорът обяви излизането на известния хвърляч на ножове Джими от американския град Мемфис. Лили потрепери. Същият хвърляч на ножове, който така бе изплашил асистентката си в четвъртък! Е, да видим какво ще стане днес…

Хвърлячът на ножове се появи важно-важно и беше посрещнат с радостни викове. След него много по-скромно вървеше неговата асистентка в червен каубойски костюм. Тя носеше много на брой и различни по големина ножове върху голям поднос.

— Тя сама му носи ножовете! — прошепна Лили на брат си.

— Но това значи, че не може да е взела приспивателни — съобрази Леон.

Лили само сви рамене.

Четирима мъже в червено-зелени циркови униформи дотъркаляха голяма поставка и върху нея монтираха дървената мишена. Асистентката застана пред мишената и Джими започна да хвърля първите ножове във въздуха.

Остри като бръсначи, върховете на ножовете се забиваха в мишената около жената, докато не я обградиха отвсякъде.

— Не мога да гледам повече! — прошепна майка им и затвори очи.

Лили обаче внимателно наблюдаваше Джими. Той на висок глас обяви следващото специално изпълнение за днешното галапредставление. Униформените помощници извадиха ножовете от дървото и започнаха да завързват ръцете и краката на асистентката със здрави кожени каиши за мишената.

Тогава мишената бавно се завъртя и въртенето постепенно се усили. А Джими тържествено взе един нож и се приготви да го хвърли.

Публиката затаи дъх, Леон се вкопчи в майка си. Но Лили бе замислила друго.

— Сега е моментът! — прошепна тихо тя и бързо извади малко листче от джоба на панталона си.

Хвърлячът на ножове помоли публиката да пази абсолютна тишина, дори оркестърът спря да свири. Само барабанистът биеше продължително по барабаните и от този звук всички настръхнаха. Джими замахна, прицели се във въртящата се мишена и хвърли ножа.

Но какво става? Ножът отскочи от мишената, полетя обратно към Джими, профуча като стрела покрай него и се приземи в дървените стърготини! Хвърлячът на ножове пребледня и не можеше да проумее какво точно се е случило. Публиката зашушука, чуха се смехове.

На ужасения Джими не му оставаше нищо друго, освен да направи втори опит. Той застана в позиция за хвърляне. В шатрата отново настана тишина. Хвърлячът на ножове пое дълбоко въздух три пъти и хвърли. И… хвърленият нож отново полетя обратно към него. Този път обаче му отнесе каубойската шапка от главата.

Джими се вцепени за момент като ударен от гръм. После бавно се наведе, взе надупчената си шапка и напусна манежа като мокър пудел.

Сега вече публиката се смееше на глас и ръкопляскаше. Хората си мислеха, че всичко това е поредният смешен номер. Леон също се смееше, защото на него този номер му бе харесал много повече, отколкото изпълнението в четвъртък.

— Така му се пада! — викна той доволен към Лили.

Само ако знаеше…

— Уважаеми зрители! — прозвуча гласът на директора, докато помощниците освобождаваха асистентката от каишите. — Атракции! Сензации! Изненади! Това е истинският цирк, циркът от най-висока класа! Нашата гала програма продължава. Сега ще помоля за вашето особено внимание към следващия ни номер, от който дъхът ви ще секне. Синьорина Експлозива, живото гюлле!

С това директорът не обещаваше много. Е, наистина номерът на синьорина Експлозива създаваше напрежение. Лили се облегна назад и с истинско наслаждение зачака изпълнението. Тук със сигурност нямаше нужда да прави чудо, това беше ясно!

Шестнайсет помощници с пъшкане избутаха на манежа тежък железен топ. Синьорина Експлозива гордо обикаляше около топа и удряше с един чук върху огромната тръба, за да покаже колко е здрава. По неин знак директорът на цирка лично внесе фитил, дълъг цял метър. Синьорина Експлозива се възползва от удоволствието сама да постави въжето в отвора, после запали една голяма факла. Още един последен път тя обиколи със запалената факла около топа, прозвучаха барабаните, синьорина Експлозива запали фитила. Без да се колебае, тя безстрашно се пъхна в огромното дуло на топа.

В цирка настана пълна тишина. Чуваше се само съскането на горящото въже. Напрежението бе непоносимо — и тогава дойде гърмът, който скова всички! Синьорина Експлозива, живото гюлле, прелетя като снаряд през цирка. Хората извикаха като един. Но синьорината вече танцуваше невредима по манежа и се покланяше във всички посоки.

Лили ликуваше. Очите й заблестяха. Идваше решителният момент — дресурата на лъвове. И после — парадът на слоновете, номерът с трапеца, триковете на жонгльорите… Докато отново пред завесата не се появи директорът на цирка и не обяви последния номер за вечерта — великият илюзионист Абраксис. Тогава ръката на Лили отново тайничко извади малкото листче. Един поглед й беше достатъчен: всичко беше ясно!

Завесата се вдигна, всички тръпнеха в очакване да видят чудесата на фокусника. Но той не влезе през завесата. Чу се едно ПИНГ! и Абраксис се появи от нищото сред облак от дим и огън по средата на манежа.

— Това… т-това е велико! — заекна Леон. — Но защо не го направи в четвъртък! Той съвсем наистина… може да прави магии!

Лили само едва забележимо се усмихна. После фокусникът започна да вади един след друг гълъби, пъстри кърпи и зайци от шапката си. Изглеждаше хубаво, но все пак си бяха обикновени магически трикове, които Лили вече познаваше от други представления.

— Я да видим! — промърмори тя. — Би могъл да извади и…

Внезапно през публиката премина шепот, фокусникът бе извадил от цилиндъра живо прасе! Обаче самият Абраксис изглежда бе точно толкова изненадан, колкото и публиката, и слисано надничаше в шапката си. Тогава срещу него изскочи една катеричка. Фокусникът отдалечи шапката от себе си. Но какво стана? Все повече и повече катерички изскачаха от магическия цилиндър. Десет, петнайсет, двайсет, петдесет… нямаха край.

Едва когато избухнаха аплодисментите, катеричките се наредиха на дълга опашка и замаршируваха обратно към шапката.

Абраксис стоеше зашеметен на манежа и се кланяше. Но едва сега започнаха истинските чудеса! Всевъзможни предмети се издигаха за малко над шапката, превръщаха се пред очите на всички в хартиени цветя и отново изчезваха: прахосмукачка, каса бира, малко колело, две саксии, един лампион, плавници и какво ли още не!

Публиката бурно заръкопляска и дори стана на крака. Леон също скочи, но трябваше да стъпи на седалката си, за да може изобщо да види нещо.

— Това не го направи в четвъртък! — повтаряше той въодушевен.

И тогава… тогава илюзионистът Абраксис се издигна плавно над земята. Лили тихичко си шепнеше нещо с доволна физиономия и фокусникът се издигаше все по-високо. Обви го тайнствена светлина и бавно го понесе под лъчите на прожекторите към изхода.

Дори и директорът на цирка не вярваше на очите си. Със зяпнала уста той наблюдаваше поредната изумителна случка в цирка.

— Този е по-добър от Дейвид Копърфийлд! — извика Леон.

Бурята от ръкопляскания нямаше край. Привлечени от възторжените викове, всички артисти излизаха един след друг пред завесата. Оркестърът засвири триумфален марш.

А Лили?

Лили гордо се поклони, точно като артистите, във всички посоки. И имаше защо — всъщност и тя беше заслужила тези ръкопляскания с малките си чудеса.

Или може би не?

Цирковата група „Камшиктрик“ се състои от трима артисти. Двама от тях държат между себе си вестник, който третият трябва да раздели точно по средата с камшика си. Половинката от вестника по същия начин се разделя на две и така нататък, докато не остане съвсем малко парченце. Този цирков трик може да бъде подготвен много добре и като номер за клоуни.

Камшика можете да си направите от тънка пръчка и въже, дълго около метър и половина. Този, който удря с камшика, се цели в средата на вестника. Но още преди да го е замахнал с „камшика“, двамата, които държат вестника, го разкъсват! И за да изглежда по-смешно, може човекът с камшика да облече каубойски костюм, а другите двама да се пазят от „смъртната опасност“ с водни очила, каска, зимно палто, дебели ръкавици и така нататък…

В нито един уважаващ себе си цирк не липсва човешката пирамида!

Много е важно старото цирково правило за безопасност: ако въпреки вашето внимание човешката пирамида се разклати, непременно скачайте винаги напред. Така ще виждате накъде скачате и няма да паднете по гръб. И понеже не сте циркови професионалисти, погрижете се да имате за по-голяма безопасност пред себе си мека повърхност (спортен дюшек или трева).

Разбира се, и вие като всички акробати трябва сериозно да се упражнявате, но аз мога да ви уверя, че дори упражняването е забавно.

Използвайте картинките за идеи и добавете нещо от себе си!