Джули Гарууд
Скрита камера (8)

Осма глава

Сидни знаеше, че им трябва помощ.

Въпреки полицейската кола, която остана на пост отвън, момичето не можеше да се почувства в безопасност.

Проблемът беше в това, че трябваше да реши на кого да се обади първо. Трима от шестимата й братя бяха агенти на ФБР, а единият беше щатски прокурор. Дори сестра й Джордан беше омъжена за федерален агент. Всички щяха да се изсипят тук, ако Сидни им се обадеше, което си беше благословия на съдбата. Но и истинско проклятие.

В големите семейства братята и сестрите рядко успяват да пазят тайни едни от други и братята Бюканън не правеха изключение в това отношение, що се отнасяше до двете им сестри. Ако Джордан или Сидни имаха някакъв проблем, всички братя се втурваха вкупом да го решават и никак не можеха да разберат защо сестрите им не са им благодарни за помощта. Ала въпреки липсата на признание за жертвоготовното им отношение нищо не можеше да ги спре. За щастие не всички от братята бяха наоколо, за да се намесят. Закъри беше в академията на „Еър Форс“ и следователно не беше наблизо. Те двамата с Майкъл, който беше „тюлен“, обикновено научаваха новините последни.

В семейството Сидни бе кроткото дете. Тя обичаше да стои и да наблюдава, но не и да взема активно участие. Затова, както и Лира, си беше избрала творческа професия. Освен това беше много независима и искаше на всяка цена да живее живота си по собствени правила. Държеше братята й да стоят далеч от нейните проблеми и да я оставят сама да взема решения. Ала случилото се този следобед беше нещо различно.

Лира се нуждаеше от тяхната помощ. След като разбра, че най-добрата й приятелка е в смъртна опасност, Сидни не можеше да се успокои. Може би някой от братята й щеше да разбере откъде идва заплахата.

Сидни реши да изчака, докато двете с Лира си тръгнат от болницата, и след това да звънне по телефона. Лира беше последвала линейката с колата си, така че да има с какво да се върнат, щом ги изпишат.

Дежурният лекар в спешното прегледа Сидни и назначи рентгенография на главата и гръдния й кош. „За всеки случай“, обясни той. Резултатите бяха добри. Сидни имаше леко сътресение на мозъка, но не се налагаше да остава в болницата, а по пътя към вкъщи тя успя да изврънка Лира да спрат пред един супермаркет и да купят така необходимия им шоколад.

— Обадих се на майсторите — каза Лира, докато двете си проправяха път през натоварения вечерен трафик.

— За какво? — попита Сидни.

— За входната врата. Ханк сигурно вече оправя касата, а ако бравата е счупена, ще трябва да я подмени. Избрах този апартамент, защото е близо до университета, а и ми се стори по-безопасен с електронното заключване и с това, че е близо до полицейското управление… Още не мога да си обясня как са успели да влязат през главния вход?

— Сигурно са последвали някой от съседите, а след това лесно са могли да се вмъкнат в нашия апартамент. Входната врата е стара, трябвал й е само един по-здрав ритник и са били вътре.

— Първо са се пробвали с ключалката — каза Лира, — цялата беше в драскотини.

— Забелязах — отговори Сидни и поклати глава със съжаление. — Не обърнах внимание, че рамката е счупена, докато не влязох вътре. Трябва да съм по-наблюдателна.

— Разкажи ми какво стана после? — настоя Лира.

— Единият от двамата ме сграбчи, а другият измъкна някаква снимка, погледна я и поклати глава. Чух го да казва: „Другата е“. Тогава разбрах, че търсеха теб.

Лира намали, щом стигнаха до тяхната улица. От такова разстояние и двете виждаха входната врата, но Ханк не се забелязваше да работи по нея.

„Сигурно вече е приключил“, помисли си тя, докато завиваше към гаражите, след което набра кода и порталът бавно се отвори.

— Видя ли снимката? Откъде са успели да вземат моя снимка? — попита Лира, докато паркираше.

— Някой те е наблюдавал. Бяхме снимани двете, докато минаваме през двора на университета.

— Звучи направо страшно — прошепна Лира и изключи двигателя.

— Така си е — съгласи се Сидни. — Онзи, дето ме държеше, поразхлаби хватката си и тогава успях да го изритам, сещаш се къде… Обаче това го озвери и ми заби един юмрук в брадичката. Изпаднах в несвяст. Изненадана съм, че не ми е счупил някой зъб. Не знам колко време съм била в безсъзнание, но щом започнах да се свестявам, реших да остана неподвижна и със затворени очи, така че да ги слушам какво си говорят. Чакаха те да се прибереш и смятаха да те закарат нанякъде. Мисля, че искаха да им дадеш нещо.

— Какво?

— Нямам представа. Никой от двамата не спомена какво точно търсят. Общо взето това се случи, преди ти да отвориш вратата — обясни Сидни.

— Хайде, да се качим горе — подкани я Лира. — Искам този ужасен ден най-после да свърши.

— А пък аз искам шоколад — усмихна се Сидни и я последва.

Лира стискаше кутията с шоколадите под мишница и вече беше приготвила лютивия спрей и ключовете за апартамента.

— Ще ми се да имах електрошокова палка за защита — замечта се Лира. — И боздуган… Всъщност няколко боздугана биха ми свършили работа.

— В Калифорния законно ли е да се притежава което и да е от тези неща? — попита я Сидни.

Лира сви рамене.

— Как е горкото ти краче? — по детски попита Сидни, докато влизаха в сградата. — Не мога да повярвам, че си била простреляна и не спомена за това пред полицията.

— Не е кой знае какво… Усетих само някакво парене, дори в първия момент не разбрах, че е от куршум — засмя се тя. — А и лекарят беше такъв сладур. Как е главата ти?

— Цялата пулсира.

Двете момичета се качиха по стълбите и приближиха вратата на апартамента си с известно колебание. Ключалката си беше същата, драскотините по нея все още си личаха, но рамката беше поправена.

— Трябва да се снабдим с втора ключалка — каза Сидни.

— Определено — съгласи се и Лира.

— Само почакай да видиш какво са направили в спалните ни. Сигурно са търсили нещо.

— Вероятно пари и бижута? — предположи Лира.

— Ние нямаме нито пари, нито бижута…

— Аз ще вляза първа — каза Лира и стисна спрея по-силно, докато отключваше вратата.

За щастие в апартамента нямаше никой, но вътре беше пълна бъркотия. Щеше да им отнеме цял ден, за да подредят всичко. Чекмеджетата бяха измъкнати и обърнати на пода, дрехите им висяха раздърпани от закачалките в гардероба, а матраците на леглата им бяха обърнати.

— Ще се обадя на сестра ми — каза Сидни, — но първо ще си оправя леглото, защото сигурно цяла нощ ще трябва да стоя на телефона.

— Аз ще ти постеля — успокои я Лира. — Ти стой и си почивай. Значи Джордан е от разговорливите, а?

— Не съвсем. С нея сигурно ще говорим не повече от десет минути, но тя ще каже за случилото се на мъжа си, а той пък ще каже на братята ми. И след това можем да се обзаложим, че не след дълго те всичките вкупом ще се надпреварват да звънят ту на теб, ту на мен.

— На мен няма за какво да ми звънят, ти самата можеш да им разкажеш какво се е случило.

— Лира, сега вече и ти си част от семейството ми. От доста време познаваш Алек и Дилън, Ник и Тео, както и Ноа, готиния съпруг на Джордан — добави Сидни. — Днес ти ми спаси живота. А да познаваш толкова много мъже, занимаващи се с полицейска работа, си има и добрите страни.

— Така си е — засмя се Лира. — Те ще ми помогнат да разплетем този случай. Благодаря ти, Господи — тихичко прошепна на себе си тя.

— Ще се обадиш ли на Джиджи или на братята ти? — поинтересува се Сидни.

— В никакъв случай — каза Лира. — Джиджи ще се притесни, а братята ми… Ти ги познаваш.

— Да, ще те замъкнат насила обратно в ранчото и ще те обградят с въоръжена охрана — засмя се Сидни.

— Точно така! — съгласи се Лира и тръгна да оправи спалните им. — Аз ще се заема с леглата, докато ти звъниш на Джордан — рече тя, — а след това ще си взема горещ душ и ще седна да довърша доклада за филмите на Катрин Хепбърн, трябва да го предам утре.

— За кои часове ти трябва? — поинтересува се Сидни.

— За Линдън, знаеш го какъв е и как обича да се впряга.

Лира се захвана за работа, докато Сидни търсеше мобилния си телефон в бъркотията. Накрая го намери под масата, включи го да се зарежда и се обади на Джордан от стационарния телефон.

— Много ли късно ти звъня? — попита тя сестра си.

— Не, разбира се, че не — увери я Джордан.

— Ноа вкъщи ли е?

— Да, тук е. Искаш ли да говориш с него?

— Дай ми го.

— Всичко наред ли е? — попита Джордан, а в гласа й се четеше загриженост.

— Добре съм.

Джордан подаде слушалката на съпруга си и му каза, че Сидни иска да говори с него.

— Здравей — поздрави я зет й, — какво става с теб?

— Ами… днес се случи нещо… — започна Сидни.