Джули Гарууд
Скрита камера (42)

Четиридесет и втора глава

Майло седеше на бара, отпиваше на малки глътки от студената халба бира и внимателно наблюдаваше случващото се на телевизионния екран. Излъчваха късните новини и тъкмо показваха как един мъж, за когото репортерът спомена, че е федерален агент, извежда Лира Прескот от някаква сграда.

— Виждаш ли тази красавица, която дават в момента? — попита Майло човека на съседния стол, а когато онзи не му обърна внимание, Майло го сръчка с лакът и каза: — Трябваше да скъсам с нея, само така можеше да я опазя жива.

Непознатият бе прекалено замаян от алкохола, за да му обърне подобаващо внимание, но все пак го потупа по рамото и изфъфли: „Правилно си направил, приятелче“.

— Не се случва често да гледам новини — каза Майло на новия си другар, — но тази вечер гледам с удоволствие. Знаеш ли, отказах се от всичко заради нея, но не съжалявам, защото, както и ти казваш, знам, че съм постъпил както трябва. Сега вече съм извън бизнеса и мисля да се заема с нещо различно и далеч не толкова стресиращо.

Не можеше да повярва, че Мериам е в затвора, както и Чарли и Стак. През цялото време Майло си беше мислил, че те стоят зад нахлуването в апартамента и стрелбата в парка, но все пак човек не може да е абсолютно прав във всичко, нали?

— А сега новините от деня — съобщи говорителят, а Майло си поръча втора бира. — Общинският съветник Бил Джаксън се оттегля, за да подготви защитата си спрямо предявените му обвинения. Съветникът е уличен в…

Майло спря да слуша новините и през главата му мина една интересна мисъл: „Щом този съветник се оттегляше, значи освобождаваше място, Майло се замисли и се почеса по брадата, ето ти нещо, с което мога да се занимавам — политика. Ще взема да се пренасоча към политиката“, реши в крайна сметка бившият наемен убиец.

— Ти си голям образ — потупа го пияницата по гърба. — Голям си образ, да знаеш!