Джули Гарууд
Скрита камера (4)

Четвърта глава

Майло натисна рязко спирачките и удивен впери поглед в гъмжилото от хора, което се тълпеше на моравата пред къщата на Руни.

Бяха навсякъде — цяла орда от мъже и жени, не — предимно жени, всяка от които мъкнеше неща, колкото можеше да носи. Майло забеляза, че по лицата на някои от тях се четеше същото изражение на неподправено задоволство, което понякога виждаше и по физиономиите на мъжете, с които често обикаляше стриптийз клубовете.

Семейство Руни организираха градинска разпродажба.

— И какво се предполага, че трябва да правя сега? — измърмори на себе си Майло. Въпросът беше последван от поток ругатни. Не можеше да позвъни на шефа, защото не се бяха разбрали така, затова реши, че просто ще стои и ще чака господин Мериам да го обади.

„Градинска разпродажба“. Майло отново изруга наум. Подобен род занимание за средната класа изглеждаше крайно необичайно за този изискан квартал. Богаташите просто изхвърляха ненужните вещи. Те не ги продаваха.

Две зачервени и запотени жени водеха истинска битка за някакъв кожен фотьойл. „Виж ги само, с отвращение си помисли Майло, това, което някой е изхвърлил като боклук, за тях е цяло съкровище. Подхвърли им само един долар или някаква подобна старотия като тази, и гледай как се изтрепват“. Той самият никога не би докоснал неща, използвани от някой друг, беше от друга класа.

Вратата на къщата зееше широко отворена и през нея преминаваше постоянен поток от новоприиждащи и заминаващи си хора. Някаква жена носеше доста хубава лампа, а кабелът се влачеше след нея. Друга мъкнеше нещо, което на пръв поглед приличаше на скъпа кутия за съхранение на пури. Майло забеляза, че е притиснала и някаква бутилка под мишница. След това от къщата излезе дребна дама, помъкнала две бутилки вино, а след нея се появиха още хора с алкохол. Дали семейство Руни не бяха решили да изпразнят бара си или винарската изба? Защо им бе да правят това? А ако бяха решили да се местят?

Майло погледна часовника си. Всеки момент Руни трябваше да се появи откъм завоя и да паркира пред къщата си, освен ако днес беше решил да не ходи в офиса си — и това беше възможно. А може би беше вкъщи и помагаше. Господин Мериам бе снабдил Майло със снимка на двамата съпрузи, но до момента той не беше забелязал нито него, нито нея. Бил и Барбара… „Имената им си подхождат по много мил начин, помисли си Майло, а и на снимката имат вид на симпатична двойка“. Бил изглеждаше така, сякаш по голямата му глава растеше четина, а Барбара, или „онова дрънкало Бабс“, както я наричаше господин Мериам, приличаше на жена, която е прекалила с операциите за изпъване на бръчките. Устата й заемаше почти цялото разстояние на лицето й от ухо до ухо.

Градинска разпродажба. Нямаше начин господин Мериам да повярва на това. При тази ситуация той със сигурност не би допуснал Майло да продължи със задачата. Само в двора имаше около четиридесет души, а един господ знаеше колко още се мотаеха из къщата.

Отвътре излезе някаква жена в светлосива униформа на домашна помощница, понесла цяла камара книги и компактдискове. Притича надолу по стълбите пред централния вход, изпусна няколко кутии, но не се спря, за да ги вдигне. Успя да изблъска настрана друга жена и със забързана крачка прекоси моравата. На лицето й се четеше истерично въодушевление. Поспря само за миг, колкото да стовари всичките дискове и книги на една голяма купчина, а след това хвърли лукав поглед обратно към къщата и побягна надолу по улицата, сякаш я бяха подгонили глутница кучета.

Какво ставаше тук? За момент Майло я проследи с поглед, но тя бързо се отдалечи и изчезна зад ъгъла. Вниманието му отново се насочи към тълпата пред къщата. Майло поклати глава при вида на всички тези любители на келепира, които търчаха от купчина на купчина в предния двор и стискаха хищно плячката си, сякаш тя щеше да изчезне, ако дори и за миг се изплъзнеше от ръцете им. Погледът му се спря на някаква жена, която не изглеждаше много впечатлена от шума и хаоса наоколо. Тя беше клекнала на тревата край голяма купчина от книги и внимателно подбираше кои да си вземе, като ги разглеждаше една по една. Майло не можа да я огледа добре, защото тъмните кичури на дългата й коса почти прикриваха лицето, а пощурелите тълпи от хора, които влизаха и излизаха от къщата, постоянно се изпречваха пред погледа му.

Най-накрая тъмнокоската се изправи и той успя да я види по-добре. Не можа да се въздържи да не подсвирне от задоволство — мацката си я биваше. Наистина страхотно тяло. Опита се да си я представи без дрехи и за миг се наслади на приятната си фантазия, докато не осъзна, че тялото му реагираше съвсем физически на мислите му. Сега не беше време за това. Опита се да отклони поглед, но не успя. Момичето беше облечено в обикновени джинси и розова тениска и определено не се опитваше да привлече ничие внимание, ала дори и тези семпли дрехи я правеха да изглежда страшно привлекателна. Беше дори по-секси от момичетата на Бонд — висока, слаба, но в никакъв случай кльощава като някоя от онези манекенки. Имаше съблазнителна фигура, с изкусителни извивки… „Обзалагам се, че е танцьорка“, каза си Майло.

Момичето обърна глава и се пресегна за друга книга, а той за миг успя да зърне лицето й. Красавица! В момента не можеше да си спомни физиономията на нито едно от момичетата на Бонд, всъщност никога не се беше заглеждал в главите им. А сега не можеше да отмести поглед от това прелестно създание.

„Има толкова много хубави вещи, изнесени на моравата, защо ли си губи времето с тези боклуци?“, помисли си Майло и реши, че момичето сигурно е от умните и ученолюбивите.

Продължи да я зяпа, докато тя пренасяше купчина книги към колата си, паркирана на улицата. Носеше ги притиснати към гърдите си толкова внимателно, сякаш бяха нещо много важно за нея.

Караше модел на „Форд“, тип джип, може би отпреди пет или шест години. Багажникът беше отворен и Майло видя, че вътре вече е пълно с книги и кутии, които приличаха на колекции от дивиди и компактдискове. Красавица като нея заслужаваше всяка година да кара последен модел кола.

„Я изхвърли тези боклуци, бейби, каза си Майло. Иди си вземи от качествените неща. Ако ти не ги искаш, винаги можеш да ги продадеш в eBay^[1] и да си купиш нови“.

От другата страна на улицата, точно срещу форда на момичето, се освободи място за паркиране и Майло настъпи газта на своята кола, като мина на милиметър от една „Акура“^[2], само и само да се вмъкне в свободното пространство.

Само ако успееше да направи снимка на това момиче, нямаше вече да му трябват никакви порносписания, с които да сваля напрежението. Мацката определено ставаше за целта. О, да, на всяка цена трябваше да я снима. Майло не носеше фотоапарат, но се сети, че телефонът му имаше вградена камера и тя сигурно щеше да му свърши работа. Извади го от джоба си, приготви се и зачака момичето да се обърне, за да я хване по-добре в кадър, но точно в момента, в който щракна бутона, мацката мръдна и се наложи Майло да направи още няколко опита.

За съжаление нито една от снимките не беше достатъчно хубава, затова той ги изтри и се отказа от идеята. Реши, че просто ще запомни добре лицето и тялото й, като това ще му е достатъчно, за да се позабавлява довечера.

Но какво правеше момичето сега? Затвори багажника, отново погледна към моравата, замисли се за момент, отвори задната врата на джипа и отиде за последно да си избере още книги от купчината.

Майло дотолкова се беше прехласнал по нея, че така и не позна жената, която се приближи към хубавицата и й подаде още няколко книги. А тя беше Бабс Руни. Дамата размени няколко думи с момичето, а след това й подари доста скъпа на вид камера. Майло не можа да разпознае дали това не беше някой от тези нови дигитални фотоапарати, или пък беше видеокамера, но пък веднага прецени, че струваше доста пари. Мацката не искаше да я вземе, но Бабс настоя и сложи камерата най-отгоре на купчината книги. Майло погледна към джипа и забеляза на предното стъкло стикер на университет — значи мацката беше студентка, нищо чудно, че харесваше книгите.

Майло и сам не можа да повярва, че извърши следващите действия: слезе от колата и се приближи до момичето, като в бързината съвсем забрави, че мобилният телефон, даден му от господин Мериам, все още лежеше в скута му. При ставането апаратът се изтряска на асфалта и отскочи някъде под колата. Наложи се Майло да легне по корем и почти целият да се напъха отдолу, за да го вземе. Сетне изтърси една звучна псувня, захвърли го небрежно на предната седалка и затвори вратата на автомобила. Определено му трябваше да събере доста кураж, за да се реши да отиде и да заговори момичето. А защо не и да пофлиртува малко с нея? Все пак кой знае, тя можеше да си пада по мачовците. Е, не беше голяма работа, ако го разкараше или му се присмееше, така или иначе никой от познатите му нямаше да разбере.

И тогава го връхлетя неочаквана възможност — тя изпусна една от книгите, които държеше. Майло се втурна и бързо я вдигна.

— Взех я, взех я — извика той прекалено въодушевен. — Ето ви я, мис… — запъна се и сложи книгата най-отгоре на купчината в ръцете й.

Камерата заплашително се плъзна, но Майло успя да я хване и помогна на момичето да я притисне под мишница. А след това не си спомняше дали успя да каже още нещо или не. Хубавицата имаше великолепни зелени очи. Майло никога преди не беше виждал такъв зашеметяващ цвят.

— Като актриса сте — изпелтечи той. — Снимали ли сте се във филм?

Момичето поклати глава.

— Сигурно учите някъде наблизо? — опита той отново, за да завърже разговор, и преглътна тежко.

— Да, така е — отговори му тя с усмивка.

Имаше хубав глас с лек южняшки акцент. Момичето понечи да си тръгне.

— Чакай! — извика Майло и се втурна след нея. — Нека ти помогна с тези книги.

— Не, благодаря. Ще се справя.

Майло замръзна на място и трескаво се зае да мисли какво да каже, за да я задържи, но изпусна момента. Тя си тръгваше. В главата му така и не изскачаше никаква идея, освен да й каже „благодаря“. Да, благодаря! Е, би могъл да й благодари, но за какво? Не, нямаше да се получи така, трябваше да измисли нещо друго.

Тя си тръгна. Искаше му се да извика, но мозъкът му беше зает с трескаво мислене. Колата й вече се отдалечаваше. Майло я проследи с поглед чак докато автомобилът изчезна надолу по улицата, но преди това успя да зърне регистрационния й номер и набързо да го запомни. Прерови джобовете си за химикалка и трескаво се заоглежда за парче хартия, където да го запише. Забеляза една книга, която лежеше в краката му, вдигна я, безцеремонно откъсна един лист от нея и си записа номера на колата. По лицето му се разля доволна усмивка — все пак беше проявил доста съобразителност. Сега само щеше да провери регистрацията и да научи името и адреса й, а след това можеше да отиде там и да се престори, че случайно отново я среща.

— Ако все още бях омъжена, щях да взема на съпруга си онзи комплект стикове за голф, чисто нови са — каза някаква жена зад него и успя да привлече вниманието му.

„А може би не всичко тук е боклук“, помисли си Майло.

— Нови ли казахте? — попита я той.

— Да.

— И колко струват?

Жената го изгледа объркано.

— Без пари е — каза тя и посочи с широк жест моравата пред къщата, — всичко е безплатно. Не видяхте ли табелата? — Тя погледна към ъгъла на двора. — О, май е паднала. Ала аз все пак ще взема онези стикове… Имам племенник.

— Къде са? — прекъсна я Майло.

— Ей там, в храстите. Мисля, че съпругата на собственика им ги захвърли някъде там.

Майло не й даде възможност да се върне и да ги прибере, а бързо се шмугна в храстите и докопа златните стикове за голф. Комплектът беше чисто нов и Майло внимателно го прибра в багажника на колата. Нови стикове за голф определено щяха да струват повече в eBay, отколкото някои издраскани. В този момент забеляза старец, който изнасяше малък телевизор с плосък екран през главния вход.

— О, това трябва да го взема — измърмори Майло под носа си.

Мина доста време, докато обикаляше наоколо в търсене на още полезни неща. Повечето бяха втора употреба, но той вземаше само качествените предмети, не и старотиите, а което беше най-хубавото, всичко му излизаше без пари. Със сигурност щеше да направи цяло състояние, когато пуснеше тези неща за продажба в eBay. Майло изведнъж отново си възвърна самочувствието — реши, че по нищо не прилича на пощурелите по градинската разпродажба хора, които сновяха из двора на къщата.

Успя да се вмъкне зад волана на автомобила си, като се вмести до кашона с чисто новата неразопакована готварска печка, която стоеше на съседната седалка. В този момент телефонът на господин Мериам отнякъде зазвъня и на Майло му бяха необходими няколко минути, докато успее да го намери под кутията със сребърните прибори за хранене.

— Да? — обади се той.

— Къде беше досега? — изкрещя вбесен господин Мериам от другата страна на линията. — Сто пъти ти звъня вече.

— Седя тук и чакам да се обадите. Кълна се, телефонът звъни за пръв път. Сигналът е малко слаб… може би… — заоправдава се Майло.

Почувства се като пълен глупак. Как би могъл да забрави за какво всъщност бе дошъл при Руни.

— Скапани телефони! — изръмжа господин Мериам отсреща. — Слушай, задачата отпада.

— Не искате ли да…?

— Точно така, не искам. Някой ме е излъгал. Бях убеден, че нещото, което търся, е в сейфа на Руни, но там го нямаше.

Майло погледна към улицата точно в мига, когато колата на Руни завиваше иззад ъгъла.

— В момента той идва насам — съобщи на шефа си.

— Отлично. Чарли Броуди и Лу Стак вече са на път. Стой където си. Може да се наложи да им помогнеш, докато накарат Руни да говори — нареди Мериам.

— Не мисля, че това ще свърши работа, сър. Вижте… Тук възникна една ситуация.

— Какво?

— Тук възникна ситуация — повтори Майло. — Жената на Руни прави градинска разпродажба.

— Какво прави? — недоразбра шефът му.

— Градинска разпродажба. Тук е пълно със стотици хора — преувеличи Майло — и през цялото време влизат или излизат от къщата. Изглежда, жената иска да се отърве от всичко.

— Стой там и чакай! — нареди Мериам. — Трябва първо да говоря с Чарли и Стак, след малко ще ти се обадя.

Майло реши, че не е добра идея отново да оставя телефона някъде, където не може да го намери, затова го сложи на таблото пред себе си. Облегна се назад и зачака.

Спирачките на беемвето на Руни изскърцаха рязко, когато колата спря на алеята пред къщата. Мъжът още не беше слязъл от автомобила, когато започна бясно да крещи:

— Престани веднага! Какво правиш? Мигом го остави! Ей, ти… изчезвай оттам! — Руни задърпа цял вързоп дрехи от ръцете на някаква жена и заръмжа: — Махай се оттук веднага!

Майло имаше чувството, че пред него се разиграва сцена от нямото кино — действията на Руни го караха да се превива от смях. С лице, червено като домат, Руни налетя в тълпата и започна да блъска хората като разярен бик, за да се добере до жена си.

— И таз добра! — прошепна Майло, забелязвайки Бабс да се показва от другата страна на къщата с най-широката самодоволна усмивка, която беше виждал. Очевидно беше свикнала на яростните изблици на съпруга си.

— Какво си направила? — изкрещя Руни в яда си и профуча през една купчина книги. — О, господи! Не си пипала нищо в кабинета ми, нали? Пипала си! Пипала си го! Осъзнаваш ли въобще какво си направила! Всичко ли замина? Всичко ли е разграбено?

— Всичко от скъпоценната ти библиотека е изсипано някъде тук… Поне каквото е останало от нея — хладнокръвно заяви Бабс.

Руни невярващо поклати глава и се втурна към къщата. Бабс остана на двора и се усмихна на хората наоколо, които я гледаха предпазливо.

— Все още можете да вземете всичко! Безплатно е — извика тя. — Хайде, грабете каквото искате, само побързайте. Мъжът ми има доста тежък характер и след малко картинката тук може да стане доста ужасна. — Жената отново се усмихна, без да изглежда ни най-малко впечатлена от настъпването на споменатите събития.

Седнал в колата, Майло я наблюдаваше. Реши, че въпреки пластичните операции, които придаваха малко зловещ вид на опънатото й лице, и изкуствено напомпаните устни, Бабс все още изглеждаше като дама от класа. Или поне се обличаше така. Беше си сложила страхотен спортен екип от велур в лимоненозелено с пришити лъскави кристали, а към него носеше и високи токчета в същия цвят. Ноктите на краката й, оцветени в червено, се подаваха отпред на високите й отворени обувки.

Майло не беше съвсем сигурен колко още трябва да остане в изчаквателна позиция. Господин Мериам беше наредил да не прави нищо, докато не му се обади, но хората вече се качваха по колите и си тръгваха. А щом наоколо не останеше никой, семейството със сигурност щеше да забележи, че той все още виси там.

Но стопаните на къщата взеха решение преди него. Майло до такава степен се увлече от спора им, че не можеше да си тръгне.

Бабс пъхна ръце в джобовете на горнището си и, изглежда, се подготви за предстоящия сблъсък, когато мъжът й изхвърча бесен от къщата и извиси глас като ранена хиена:

— Ти, глупава кучко! Какво си мислиш, че правиш? Знаеш ли какво си сторила? Изхвърлила си цяла златна мина, нещо, което струва милиони долари! — беснееше той. Кипящ от яд, Руни се огледа из двора, зърна купчина предмети, струпани в единия му край, и се втурна натам. — Може още да е тук… Може още да не е твърде късно — повтаряше, ровейки из купа. — Може да е затрупан някъде на дъното — мърмореше, докато мяташе бележници, пепелници и рамки със снимки зад гърба си. — О, моля те, Господи, нека да е тук. Нека да е тук!

— Е, това вече е върхът! — обади се предизвикателно Бабс. — Да се молиш на Бога! Такъв си лицемер!

Руни продължи да ровичка в купчината, без да обръща внимание на жена си, докато не се убеди, че това, което търсеше, не беше там.

— Защо? Защо ми причини това? — обърна се той към нея все още коленичил. — Сега той ще тръгне по петите ми, но няма само мен да убие, не, ще погне и теб. Точно така! Няма да повярва, че не съм ти казвал за това. Защо? — повтори той почти през плач. — Защо го направи…

— Ти нямаше да ме вземеш с теб в Ню Йорк — каза Бабс.

— Ню Йорк ли? — Ченето на Руни увисна от изумление.

— Направила си го, защото нямало да те взема в Ню Йорк? — изкрещя той.

Бабс вдигна демонстративно лявата си ръка и погледна диамантения сватбен пръстен. Въздъхна леко, свали го и го запрати в лицето на съпруга си. Бижуто падна някъде в тревата до него.

— Какво, по дяволите, вършиш… Ти откачи ли! — извика той и изнервен, започна да претърсва тревата наоколо.

Жената отново пъхна ръце в джобовете си и му отправи един унищожителен поглед.

— Знаеше колко много исках да отида и да видя някое представление на Бродуей. Тогава ти ми каза, че не можеш да отделиш толкова време, помниш ли? Колко много те молих, но нямаше ефект. А после си намерил време да заведеш друга жена в Ню Йорк. На колко представления ходи с нея? — изсъска Бабс.

Руни я изгледа, останал без дъх, сякаш току-що го беше ритнала в гърдите.

— Искаш да кажеш, че всичко това е заради…

— Как можеш да си мислиш, че нямаше да разбера? Ти си ми изневерил, но за разлика от теб, аз имам верни дружки. Сюзън те е видяла в самолета. Тя ми каза, че жената, с която си бил, така те прегръщала, че висяла цялата на врата ти.

Руни се изправи, олюлявайки се.

— Ще те убия! — изръмжа той през стиснати зъби.

Бабс извади пистолет от джоба си.

— Не, няма да ме убиеш. Аз ще те убия!

Майло бе изумен от ставащото пред очите му и се страхуваше дори да премигне, за да не изпусне нещо. Дали й стискаше наистина да го направи? Какъв ли беше този пистолет? Приличаше на тридесет и пети, максимум четиридесет и осми калибър. Щеше му се да приближи, за да го разгледа още по-добре, можеше дори да го открадне. Никога не е излишно да имаш и друг пистолет.

И пръстена… Трябваше да го грабне, преди някой друг да го е намерил. Погледът на Майло шареше между проблясващото в тревата бижу и оръжието. Дали не трябваше да се опита да спре тази откачена жена? Господин Мериам трябваше да разбере къде Руни е скрил това, което му е взел. Дали това беше същото нещо, което така отчаяно търсеше и Руни? Шефът трябваше да му каже какъв е този мистериозен предмет, за да може Майло да го потърси из боклуците, разпръснати в двора.

Бабс се разсмя и Майло я погледна. Смехът й представляваше странна смесица от ръмжене и прокашляне. Жената продължи да се усмихва, докато вдигаше ръка и се прицелваше. Отекна изстрел. Руни се хвана за гърдите. Бабс отстъпи крачка назад и стреля втори път.

До ушите на Майло долетя женски писък. Той стреснато погледна в огледалото за обратно виждане и съзря мъж и жена, които стояха пред колата си. Мъжът държеше в ръката си мобилен телефон и снимаше разигралата се сцена. Майло се приведе, за да не влезе в кадър, а когато отново се осмели да погледне напред, видя Бабс, която стоеше изправена над проснатия си съпруг. Гледаше го внимателно, вероятно за да се увери, че е мъртъв. След миг се убеди, че е предал богу дух, свали пистолета и спокойно се отправи към къщата. Майло се надяваше да захвърли пистолета, за да може да го прибере след нея, но оръжието остана в ръката й. Наемният убиец предпазливо надникна през прозореца на колата и проследи с поглед жената, която влезе в къщата. Секунда по-късно отвътре проехтя друг изстрел. Дали се беше самоубила, или просто стреляше по някоя от скъпоценностите на мъжа си?

Около тялото в тревата бавно започнаха да се скупчват уплашени хора. Майло веднага реши, че всички са тръгнали натам с идеята да приберат пръстена.

— О, няма да стане — измърмори той, изскочи от колата и изтича към лежащия на тревата Руни.

Знаеше къде точно беше паднал пръстенът, затова побърза да коленичи до него, като се престори, че с дясната ръка опипва пулса на врата му, докато с лявата докопа бижуто и дискретно го пъхна в джоба си.

— Мъртъв ли е? — извика някаква жена.

Майло кимна. Не погледна към нея, защото не искаше лицето му да се набива на очи.

— Обадих се на 911 — извика друг.

Тълпата от любопитни вече се приближаваше към Руни и Майло забързано се върна обратно в колата си, сниши глава и запали двигателя. Щеше да почака, докато му се удаде възможност да си тръгне незабелязано, и понеже не му се искаше някой да запомни регистрационния номер на автомобила, трябваше да обърне и да поеме нагоре по хълма. Веднага щом свърнеше в първата пресечка, дърветата щяха да го скрият от погледите им.

Много му се искаше да извади пръстена от джоба си и да го разгледа, но не посмя. Можеше някой да мине покрай него и да го види. В този момент телефонът пред него иззвъня и го стресна.

— Да? — обади се Майло.

— Можеш да се прибираш. Чарли Броуди и Лу Стак ще се погрижат за двамата Руни.

— Тук възникна нова ситуация… — каза Майло.

— Да, да, знам, градинската разпродажба. Чарли и Стак ще ги замъкнат на някое тихо местенце. Те са специалисти в това. Ще накарат Руни да проговори…

— Сър, трябва да са доста добри специалисти. В момента като го гледам, Руни няма да говори с когото и да било.