Метаданни
Данни
- Серия
- Бюканън-Ренард (8)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sizzle, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стоянка Христова Лазарова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 149 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- kati (2011)
- Разпознаване и корекция
- liliyosifova (2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- smarfietka (2012)
Издание:
Джули Гаруд. Скрита камера
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2010
Редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Невена Здравкова
ISBN: 954-26-0932-9
История
- — Добавяне
Тридесет и осма глава
Майло вече започваше да си мисли, че господин Мериам е абсолютен тъпак. Той му беше осигурил пълен багажник с книги и дивидита, които да му предаде, а шефът му така и не си правеше труда да му звънне и да му каже да ги донесе в офиса. Макар че Майло си спомняше колко въодушевен бе Мериам, когато му съобщи, че е успял да си върне всичко, което момичето беше взело. Това, разбира се, беше лъжа, но шефът така и нямаше да разбере.
Но поведението на Мериам напоследък минаваше всякакви граници на грубостта — защо ли не се обаждаше? Майло можеше да се обзаложи, че Чарли и Стак също имат пръст в тази работа и се опитваха да го изместят от позициите, които си беше завоювал.
Изминаха цели две денонощия, а от господин Мериам — ни вест, ни кост. В яда си Майло почти беше решил да изхвърли кашоните в коша, но после се разубеди. Шефът все пак разчиташе на него.
Излезе да си купи троен чийзбургер с пържени картофи с чили сос, като не забрави да вземе и мобилния телефон, по който шефът можеше да го потърси. Не обичаше да влиза сам в ресторантите, затова си избра такъв, където предлагаха храна за вкъщи, а когато се прибра, метна омазнения хартиен плик на дивана във всекидневната и разтвори опаковката на сандвича. Стисна мазния чийзбургер в едната ръка, а с другата пипнешком затърси дистанционното на телевизора. Обикновено гледаше кабелните канали, но тази вечер нямаше никакви филми, затова включи на канала на местната мрежа, за да види какво дават там.
Ако не бе спрял за момент да превърта каналите, колкото да топне един пържен картоф в лютия сос, така и нямаше да чуе, че по телевизията споменават името на Мериам. В момента показваха прокурор, който говореше нещо, застанал зад двадесетина микрофона, тикнати в лицето му от нетърпеливите журналисти.
— Франк Мериам, Чарлс Броуди и Лу Стак са задържани. Тримата мъже ще бъдат разпитани по случая с убийството на Берни Яворски.
— Разбрахме, че разполагате с видеозапис как унищожават доказателства в парк „Параизо“. Вярно ли е? — попита един репортер.
„Леле…“, помисли си Майло.
— Мисля, че все още не мога да коментирам това — каза прокурорът.
— А какво ще кажете за евентуално освобождаване под гаранция?
— Ще настояваме пред съда да не уважава искане за освобождаване под гаранция. Смятаме, че има опасност господин Мериам и двамата му сътрудници да избягат и да се укрият, освен това считаме, че тримата са крайно опасни. Мога да кажа единствено, че събраните до момента доказателства са убедителни и прокуратурата е уверена, че ще се стигне до повдигане на обвинение.
— Олеле! — прошепна Майло. — Няма да ги пуснат под гаранция.
Репортажът се върна към кадри от офиса на Мериам, където полицаите тъкмо изнасяха кашони с надпис „Доказателства“.
— Няма да ги пуснат под гаранция… — повтори Майло и тогава изведнъж проумя — беше останал без работа.
Какво щеше да прави сега с всичките тези книги?