Джули Гарууд
Скрита камера (36)

Тридесет и шеста глава

Лира спеше дълбоко, когато Сам се пъхна в леглото при нея. В съня си тя усети близостта му и се сгуши в него, а той я целуна по рамото, прегърна я леко през кръста и също заспа.

Точно в шест часа сутринта Сам се събуди от тропането по външната врата. Стана, намъкна джинсите си и грабна пистолета, след което тихо притвори вратата на спалнята и слезе долу.

Новият бодигард вече бе приготвил картата си за идентификация. Сам отвори вратата, погледна и измърмори само едно: „По дяволите, не!“.

Алек беше изпратил танцьор от Чипъндейлс^[1]. Как можеше стриптийзьор да опази Лира от куршум? Като се върти около нея все едно танцува на пилон може би? Мъжът беше облечен в закопчана догоре риза и изгладени тъмносини панталони, но изглеждаше така, сякаш току-що е слязъл от сцената и допреди секунди е бил обкръжен от пищящи в екстаз жени, които се надпреварват да пъхат банкноти в бельото му. „На бас, че панталоните му се държат само на една лента велкро“, помисли си Сам. Никак не го интересуваше какви са препоръките за бодигарда, през какви специални програми за обучение беше преминал и колко опит имаше — на Лира не й трябваше някой мускулест красавец, който да кръжи около нея. Не! Този също трябваше да си отиде.

Сам бе достатъчно добър да каже на момчето, че ще му платят, задето се е разкарвал дотук. Ала най-приятелски му препоръча да се обърне и да се върне там, откъдето е дошъл.

След като затвори вратата зад гърба му, Сам отиде до кухнята, изпи една чаша портокалов сок и се върна горе, за да си доспи. Съблече се, пъхна се обратно под завивките и задряма почти на мига.

Точно в осем часа Лира се събуди, отвори сънено очи и погледна часовника на нощното шкафче само на сантиметри от лицето й. Претърколи се на другата страна и зяпна от почуда, когато видя Сам.

О, не отново! Колко още смяташе да я измъчва? Вече два пъти тя се подготвяше психически за раздялата с него и два пъти той не си тръгваше. Помисли си дали да не го сръчка и да го попита направо какво става, но той беше гол, както и тя впрочем… И знаеше как щеше да приключи всичко.

Затова облече халата си и слезе долу. Реши да го изчака и той да се появи, надяваше се — напълно облечен. И едва тогава тя да се качи обратно в стаята си, за да се облече.

След като хапна две купички зърнена закуска, Лира се настани на дивана в дневната и отвори лаптопа. Погледна отново това, което беше писала вечерта, но на втори прочит не й се стори толкова гениално. Помисли за няколко други варианта и го преправя, докато накрая остана доволна от резултата. Сигурно следобед написаното отново нямаше да й харесва, но засега ставаше.

Докато пишеше, Сам също слезе в дневната. Беше приготвил цяла реч и се канеше да й каже, че не е харесал и новия й бодигард, както и че няма намерение да я остави, без да се увери, че е в безопасност — все неща, които си бяха абсолютно верни. Ала Лира така и не го попита защо все още е там. Тя просто се усмихна и отново се съсредоточи в работата си.

— Лира, искаш ли да излезем да потичаме, преди да е станало прекалено горещо? — попита я той.

— Вече изядох цели две купички зърнена закуска — хладно отговори момичето.

— Преди колко време? — попита той и се приближи към нея.

— Малко повече от час — каза тя, след като погледна часовника на компютъра.

— Тогава да вървим — подкани я Сам.

Лира реши, че тичането може и да й помогне да се справи с напрежението, което я тормозеше напоследък. Затова се качи горе, обу шорти и тениска, пъхна мобилния си телефон в задния джоб с ципа и си обу маратонките.

Сам я чакаше на вратата и с интерес наблюдаваше как събра косата си и я върза на опашка. Мислите му бяха заети с нея. Чудеше се дали това момиче имаше нещо, което да не е идеално — тялото й беше страхотно, усмивката й беше страхотна, всичко в нея беше страхотно.

Лира искаше да тича, за да се изтощи и да бъде прекалено изморена, за да не мисли за каквото и да било. За известно време това свърши работа и към края на трите километра и половина, които пробяга, умът й вече се беше избистрил, а по-късно, когато се пъхна под душа, освежаващите струи я отпуснаха съвсем. Когато излезе от банята, Лира кипеше от нова енергия.

Погледна отсреща към отворената врата на неговата спалня и го видя седнал на леглото и все още изморен и потен от тичането. Лира притвори вратата на спалнята си и побърза да се облече. Сетне изтича долу, когато чу, че той пусна душа. Колкото и абсурдно да изглеждаше, тя се криеше от него и бе твърдо решена да стои настрана.

Мобилният й телефон иззвъня. Беше детектив О’Мали, който след дежурното „Здравей, как си?“ побърза да попита:

— Къде е агент Кинкейд? Опитах се да се свържа с него, но се включва гласовата му поща.

— Тъкмо слиза по стълбите — осведоми го Лира. — Сам, детектив О’Мали е на телефона — извика го тя.

Той взе телефона и се тръшна на дивана до нея. Около минута слуша мълчаливо, след което каза:

— Виж, знаеш, че искам да помогна, но ви дадох цял списък с неща, които да проверите, а досега не съм получил нищо…

— Виж какво, претоварен съм с работа, а ти имаш ресурсите на цялото ФБР зад гърба си — опита се да протестира О’Мали от другата страна на линията.

— Ще ти кажа нещо — започна Сам, а в гласа му не се долавяше и сянка от желание да бъде учтив, — защо да не ти пратя няколко агенти, които да изземат случая? Мога да им се обадя веднага.

— Сам, това не е във вашата юрисдикция — възрази О’Мали.

— Вече е! — каза рязко Сам, изруга едва чуто и затвори телефона.

Лира стоеше като поразена от гнева, който се долавяше в думите му.

— Ще ми кажеш ли какво става? — попита го тя.

— Писна ми да чакам! Онези в полицията само се мотаят — отговори ядосано Сам.

— Не видя ли колко е натоварено полицейското управление и колко много работа имат? — опита се да го успокои тя, като сложи ръка на рамото му. — Това е Ел Ей. Полицаите тук са затрупани с работа и не им плащат достатъчно. Имат и други разследвания и може би моето не е с приоритет, тъй като вече имам агент на ФБР, който да ме пази.

— Глупости! — избухна ядосан Сам. — Под колата ни имаше бомба. Дори само това е достатъчно, за да разглеждат случая с приоритет. Ще докарам двама агенти тук, за да се запознаят с полицейските доклади до момента, няма да чакам повече.

— Ядосан си, задето не си включен активно в разследването, а трябва да се правиш на моя детегледачка — подразни го Лира.

Сам не каза нищо.

— За какъв списък говореше преди малко? — попита го тя.

— Дадох на О’Мали един списък с имена, които исках да проверят.

— И той не ги е прегледал?

— Точно така — начумери се Сам.

— Защо не си се обърнал към вашите сътрудници? — попита Лира.

— Направих го снощи. Агент Трап вече работи по него.

— Защо тогава притискаш О’Мали? — изуми се момичето.

— Защото не направи това, което обеща да свърши.

— На кого прати снимките от снощи? — попита тя.

— На Трап — отговори Сам.

— Ами на О’Мали?

— Не.

Сам определено беше бесен, но Лира бе права и което беше странното, тя бе успяла да го успокои без той изобщо да усети как. Постоя при нея, за да я погледа, докато Лира работеше съсредоточено и събираше повече информация за детския филм. От време на време на лицето й се изписваше доволна усмивка и Сам не можа да не го забележи.

— Нямах представа, че това ще бъде толкова забавно — каза тя. — Дори и ако сценарият ми не се класира в топ пет, мисля, че пак ще ми е интересно да се занимавам с подобна дейност.

— Е, може би си родена за такава работа — усмихна се той.

* * *

По-късно следобеда агент Трап се обади на Сам.

— Поднесе ни подранил коледен подарък, Кинкейд — започна той.

— Как така? — учуди се Сам.

— Прегледахме снимките, които ни изпрати, и отидохме до онзи парк, за да изровим сейфа. Ти сигурно не знаеш за местния случай отпреди година — при обира на един офис собственикът му полетял през прозореца. Единственото важно нещо, което е изчезнало тогава, бил сейфът му. А това е същият сейф, който прибрахме днес благодарение на твоите кадри. Оказа се, че името на собственика му е гравирано на него, и то прекалено дълбоко, за да бъде изстъргано. Проверихме регистрационния номер на микробуса, собственост е на Чарлс Броуди.

— Успяхте ли да издирите кои са другите двама? — попита Сам.

— Да, трябваше да проследим само данните за добрия стар Чарли. Той ни доведе до Франк Мериам — онзи с костюма, и Лу Стак, който пък е другият от снимките.

— Мериам… — повтори Сам, — името ми е познато отнякъде. Този е свързан с един човек на име Руни.

— Точно така — каза Трап. — Случаят с онова убийство и последвалото самоубийство. Руни работел с този Мериам. Двамата управлявали отделни фирми, но голяма част от мръсните сделки са ги вършили заедно. Така и не успяхме да съберем достатъчно доказателства, за да ги закопчеем.

— Кога ще отидеш да ги арестуваш? — попита Сам.

— В момента чакам да излезе заповедта. Нали казват, че една снимка понякога може да значи повече от хиляда думи? Е, тези снимки на тримата, на които ясно се вижда как внимават да не се докосват до сейфа, докато го изхвърлят, и особено тази, на която Мериам гледа право към камерата, тези кадри са безценни. — Трап беше изключително доволен. — Най-накрая ще успеем да хванем Мериам, и то благодарение на снимка.

— Обаче нещо не се връзва — замисли се Сам.

— Какво искаш да кажеш?

— Как Мериам е узнал за парк „Параизо“? Всяко парче от пъзела трябва да си дойде на мястото. Мериам познава Руни. Жената на Руни прави градинска разпродажба. Лира взима малко книги, дивидита и компактдискове оттам. Ами Флин? По какъв начин е замесен той?

— Прегледахме всяка книга, изгледахме всички филми и прослушахме дисковете — обясни Трап.

— Не сте видели всичко! — внезапно осъзна Сам. — Трап, ще ти се обадя отново — каза той и затвори. Сам се огледа из всекидневната и попита: — Лира, къде са онова дивиди и компактдискът, които намерих в колата ти? — По гласа му се познаваше, че няма търпение да ги вземе.

— Върху телевизора са — обади се Лира, която тъкмо затваряше лаптопа. — Сега ли искаш да гледаме филма, или след вечеря?

Сам ги намери и побърза да отвори кутийките — на компактдиска имаше фабричен етикет, отвори дивидито и — бинго — дискът вътре нямаше никакъв надпис.

— Ще го гледаме сега — каза той.

— Добре — съгласи се тя, — искаш ли пуканки или нещо за пиене?

— Ако съм прав, това въобще не е „Африканската кралица“.

Лира скръсти ръце на гърдите си и застана пред телевизора, докато Сам пъхна дивидито в плеъра, придърпа я на дивана и се настани до нея.

Камерата показваше едър и добре сложен мъж, който държеше чаша уиски в ръка. В ъгъла на кадъра се виждаше тилът на друг мъж, който говореше.

— Това е мъжът от парка вчера! — изуми се Лира.

— Казва се Франк Мериам — обясни й Сам. — Работил е с Руни.

— Но как… — обърка се тя.

— Само слушай — каза Сам, опря лакти на коленете си и се наведе напред.

— Как въобще успя да го блъснеш през прозореца? — попита мъжът, който стоеше срещу Мериам.

— О, трябваше да го видиш, Руни — разхили се Мериам. — Той така и не се усети какво ще последва. Съжалявам само, че не успях да изкопча повече от него — каза той и отпи от уискито, след което бръкна във вътрешния си джоб и извади пура. — Той отвори сейфа си пред мен и след като прибрах всичко отвътре, реших, че и самата каса не е лоша — продължи Мериам. — Само че трябваше да я огледам по-добре. Както и да е, Чарли и Стак докараха една количка от мазето и качиха сейфа в колата ми. Проклетото нещо беше толкова тежко, че се уплаших да не спука гумите.

— А какво стана с… — понечи да попита Руни.

— С Берни ли? О, той беше лесен. Качих се до двадесетия етаж, отворих един прозорец и го изхвърлих оттам. Тъкмо се свестяваше, когато го изнасях през рамката.

— Ами онзи Тъни? — продължи Руни.

Лира остана поразена. Руни попита за три различни „нещастни случая“, за които Мериам му разказа, отпивайки чаша след чаша уиски.

— И никога не е бил обвинен в нищо? — учуди се Лира.

— За него това си е бизнес — отговори Сам.

Мериам разказа още как е изнудвал различни хора, които са взели пари от него при убийствено висока лихва.

Щом записът свърши и екранът потъмня, Сам внимателно извади диска и каза:

— Трябва да предам това на Трап.

— Направи едно копие, ако с този се случи нещо — напомни му Лира.

— Ще му направят копие в офиса — увери я той.

— Ето значи за какво било всичко! Търсили са точно този диск. Нали ти казах, че трябва да има нещо общо с онази градинска разпродажба — започна Лира.

— Руни сигурно го е записал тайно, за да изнудва с него Мериам, а самият Мериам е бил отчаян — знаел е, че си заминава, ако този диск излезе наяве.

— Не мога да повярвам, че всичко свърши! — погледна го Лира, а в гласа й се четеше огромно облекчение.