Джули Гарууд
Скрита камера (33)

Тридесет и трета глава

Лира с радост се прибра в защитената квартира. Къщата беше доста удобна за скривалище — всичко вътре беше ново и за разлика от апартамента й, тук имаше предостатъчно свободно пространство. Взе си душ, облече копринена нощница и халат и слезе долу в трапезарията, за да поработи над сценария. Сега, когато знаеше точно какво иска да направи, идеите сами се появяваха в главата й. Според правилата на конкурса филмът не можеше да е по-дълъг от десет минути, което не звучеше никак много, но за един начинаещ режисьор си бяха като десет часа — всяка секунда беше от значение.

В единадесет Лира успя да приключи и затвори лаптопа. Сам току-що се връщаше от двора и беше все още в кухнята.

— Какво правиш там? — извика му тя от трапезарията.

— Проверявам нещо.

— Какво е това нещо? — попита тя.

— Дворът — отговори Сам и многозначително вдигна вежда, когато забеляза с какво е облечена. — Това много ми харесва, но…

— Но какво?

— Повече ми харесва, когато си без него — усмихна се той.

— Аз мисля да си лягам — каза Лира и преднамерено бавно се отправи към стълбището. — Ти идваш ли? — обърна се през рамо тя и го погледна изкусително.

Преди да се качи горе, Сам се увери, че всички врати и прозорци са заключени. Взе си бърз душ, уви една хавлия около кръста си и почука на вратата на нейната спалня.

— Кой е? — чу се гласът й отвътре.

Сам отвори и влезе в стаята й. Лира лежеше на една страна в леглото си, подпряна на лакът. Тя не каза нищо повече, просто повдигна завивката, а халатът и нощницата й вече бяха свалени. Сам побърза да я вземе в прегръдките си и затаи дъх от удоволствие, когато се докосна до тялото й.

Лира искаше тази вечер тя да бъде агресорът — обърна го по гръб и го възседна. Погледите им се срещнаха, докато пръстите й бавно обхождаха стегнатите мускули на гърдите му.

— Да са ти хрумвали някакви палави фантазии напоследък? — попита шепнешком тя, а гласът й бе изпълнен със страст. Връхчетата на пръстите й вече чертаеха кръгове по корема му. — Защото аз имам няколко — добави тя, — искаш ли да ти ги покажа?

Сам преглътна тежко, а тя категорично го прие за положителен отговор, наведе се и започна да целува всеки сантиметър от кожата му. Езикът й пърхаше палаво, а докосването на пръстите й направо го побъркваше — тя успя да го доведе до екстаз, какъвто никога преди не беше изпитвал. Накрая, когато и двамата се бяха отдали на насладата, Лира уморено се отпусна върху него и заспа в прегръдките му, докато той галеше косите й и се опитваше да успокои бесните удари на сърцето си.

Сам беше потресен — Лира бе тъй любяща и готова да дари любов, никак не се стесняваше от него. Бет беше любяща съпруга, но тя никога не беше поемала инициативата за секс. Сам никога не бе изпитвал нещо подобно с нея… Двете жени бяха толкова различни.

Той знаеше, че Лира нямаше да се люби с толкова страст, ако не искаше да е с него. Може би дори вече беше влюбена? А какво можеше да й предложи той? Момичето заслужаваше някой, който да сподели живота си с нея, а той се беше заклел никога повече да не се жени. Болката от загубата на Бет все още беше силна, а ако с Лира се случеше нещо, никога нямаше да може да го понесе.

Но как би могъл да я остави?

Сам заспа, без да може да даде отговор на този въпрос.

* * *

На следващата сутрин още със събуждането Лира се захвана с работа по сценария си, а Сам прекара времето до обяд в разговори по телефона и писане на компютъра. Разследването започваше да го притеснява и му се искаше още веднъж да обмисли всички възможни версии. О’Мали преглеждаше записите от разпита на Флин и се надяваше ирландецът да е бил достатъчно ядосан, за да се обади тук и там и да повдигне малко завесата над това защо именно Лира бе мишена на нападенията.

По някое време тя затвори лаптопа и се протегна, цялата се беше схванала.

— Имам чувството, че не съм тренирала от месеци — каза тя. — И тъй като никой не знае, че сме тук, мислиш ли, че можем да излезем да потичаме?

Тичането му се стори добра идея.

— Навън е доста горещо, но идеята ти ми допада — каза той.

Обикновено всяка сутрин през седмицата Сам тичаше по пет километра и по десет в събота и неделя. От своя страна Лира се задоволяваше и с три, но днес не искаше да изостава, затова тича заедно с него и през цялото време успяваше да се справи с темпото му. А когато се върнаха в къщата, тя беше плувнала в пот и едва успяваше да си поеме дъх.

— Добре ли си? — попита я той, щом видя колко е зачервена. После избърса потта над веждите си с единия край на тениската.

— Супер съм — каза Лира, останала без дъх. — Навън е адски горещо.

Мокрите й дрехи се лепяха по кожата й и Сам я изгледа от глава до пети.

— Ти си гореща! — усмихна се той. — Хайде да се качим горе и да те поохладим — допълни многозначително, хвана я за ръка и я поведе към стълбите.

Сам пусна душа, нагласи водата, така че да е хладка, и се съблече, преди да се пресегне и да смъкне и нейните дрехи. После двамата оставиха хладните струи да отнемат топлината от телата им.

— Имаш ли някакви планове за следобеда, Сам? — попита го тя по-късно, докато стоеше на кухненската мивка и режеше ябълка.

Сам се приближи към нея, прегърна я откъм гърба и я целуна по врата.

— Ти си моите планове — каза той и се пресегна през рамото й да си вземе парченце ябълка.

— Имаш ли нещо против да излезем? Искам да си купя нова камера и малко допълнително оборудване. После ще мога да я наглася така, че да снима около месец, но ще я оставя да работи само две седмици — обясни му за намеренията си тя.

— Само ако ми обещаеш през това време да не ходиш отново там, а ако се наложи, да не го правиш без бодигарда — каза Сам.

„Да отидеш с бодигарда“, самата фраза бе тънък намек, че той скоро щеше да си тръгне.

— Обещавам — каза Лира.

Понеже отново се налагаше да газят в онези боклуци, Лира се качи да се преоблече и да смени шортите си с джинси. После си приготви чисти чорапи и си сложи джапанките, колкото да слезе до гаража, за да си обуе туристическите обувки.

Не се наложи да се бавят много в магазина за снимачна техника — Лира знаеше какво точно търси — преди да излязат, се обади, за да попита дали го имат в наличност. Купи и два комплекта резервни батерии и се върна обратно в колата толкова бързо, че Сам дори не успя да й каже, че закъсняват и трябва да побърза. С помощта на инструкциите за употреба и това, което й беше обяснил собственикът на магазина, Лира успя да нагласи камерата, докато Сам шофираше към парк „Параизо“. Така че щом стигнаха там, трябваше само да се качи, да махне старата камера, да нагласи на нейно място новата и да натисне копчето за запис.

— Едно, две, три — лесно е, почни, казваше едно време Джиджи, когато се оплаквах, че имам домашно — спомни си Лира.

— Какво? — недочу Сам.

— Нищо важно. Само един пистолет ли носиш? — попита тя.

Сам не отговори на въпроса й и побърза да смени темата, като й каза, че вече е определил графика за лекциите, които трябваше да изнесе пред кадетите.

— В Ел Ей или в Сан Диего? — попита го Лира.

— Първо в Ел Ей, а рано следващата сутрин ще отпътувам за Сан Диего, ще изнеса лекцията и по-късно същата вечер хващам самолета за Вашингтон.

Върху сърцето на Лира сякаш внезапно се стовари огромен камък. За щастие гледаше на другата страна, когато той й съобщи новините, така че успя да се овладее, преди да се обърне към него.

— Ще имам ли нов бодигард? — попита го тя.

— Да.

— Кога?

— Не съм съвсем сигурен, но мисля, че пристига утре сутринта — отговори той.

— Добре — беше краткият й отговор.

Ако й беше споменал нещо от рода на: „Ако някога наминеш към Вашингтон…“, Лира със сигурност щеше да се разплаче. Когато си тръгнеше, нещата между тях трябваше да приключат напълно. Тя нямаше да може да го понесе, ако трябваше да се виждат от време на време или пък случайно го срещнеше някъде с друга жена. Не му се сърдеше — той не я беше карал да се влюби в него, а и никога не би я докоснал, ако тя не му го беше позволила.

Трябваше да го забрави изцяло. Щеше да потъне в работа и вероятно така щеше да го изтласка далеч от мислите и от сърцето си.

Все едно, щеше да се случи…

Внезапно усети как в гърдите й избухва гняв, но нямаше кого да вини, освен себе си. Не искаше да го кара да се чувства виновен, но, по дяволите, не желаеше и да се сбогува с него. Това би било нещо твърде жестоко, което да иска от нараненото си сърце.