Джули Гарууд
Скрита камера (32)

Тридесет и втора глава

Доброто настроение на Лира се върна, щом стигнаха до колата. Идеята за филмовия проект вече беше налице, а с помощта на отец Хенри щеше да събере и подписите със съгласията от родителите на първокласниците децата им да участват в проекта й. Така, ако успееше да довърши сценария, можеше да започне снимките още следващата или по-следващата седмица и по този начин щеше да се вмести в първия срок на конкурса.

— Видя ли колко щастливи бяха хлапетата? — попита тя Сам.

— Видях колко щастлив беше отец Хенри, когато му подаде онзи чек. В първия момент даже си помислих, че ще направи задно салто от радост, ей така, както си беше облечен в онази дълга черна дреха.

— Казва се расо — засмя се Лира. Самата мисъл как отец Хенри прави гимнастически упражнения с премятане отново я накара да се разсмее.

— Видях още, че доста се позабавлявахте с онези деца — продължи Сам. — Те какво точно правеха?

— Играеха на една игра, която сами си бяха измислили. С тях наистина се забавлявах.

— Докога трябва да си готова с този филмов проект?

— Прочетох отново правилата за участие, за да съм сигурна — поясни тя. — Трябва да предам сценария не по-късно от пети, това е в петък. Ако успее да се пребори за класиране в първите пет места, ще ми изпратят съобщение и ще имам още една седмица, за да изпратя самия филм.

— А след колко време ще разбереш дали си успяла да влезеш в топ пет? — попита я Сам, докато качваше колата по обходния път към магистралата.

— Срокът е до шест седмици, затова трябва да съм готова с филма — отговори тя.

— Е, поне този път няма да ти се налага да дишаш отровни изпарения.

— Вярно е — усмихна се Лира, — а и с този проект ще ми бъде доста по-забавно. Честно казано, изненадана съм, че Малер ми даде тази възможност, едва ли мога да мина за една от любимките му в курса. — Няколко километра се возиха в мълчание, накрая Лира попита: — Забеляза ли снощи някой да минава покрай къщата?

— Не.

— Ти стоя ли да наблюдаваш?

— Естествено — каза Сам и се усмихна.

— Имаш ли идея защо не се върнаха повече? — попита Лира с тон, все едно някой невъзпитан гост, поканен за вечеря, си беше позволил да не дойде.

— Може би прекалено много хора идваха и си отиваха от къщата ви вчера — отговори той и я докосна по ръката. — Не се притеснявай, няма къде да изчезнат, ще се върнат.

— Това не са никак успокояващи новини — каза тя и кръстоса крака, малък жест, при който Сам й отправи един поглед и със задоволство забеляза колко дълги и красиви бяха нозете й. Спомни си как го обгръщаха през кръста, докато проникваше в нея… Изкашля се, за да се отърве от тези мисли. Имаше едно психологическо изследване за това колко често мъжете си мислели за секс — на всеки десет секунди? Или на дванадесет? Откакто познаваше Лира, Сам през цялото време си го мислеше.

— Нека да се фокусираме върху това, което знаем — предложи той. — Знаем, че има поне четирима различни мъже, които се опитват да те убият. Двама от тях са в ареста и нямат право на освобождаване под гаранция, а другите двама са онези, които са нахълтали в апартамента ти. Те може да са същите, които са минали покрай къщата на Джиджи, но засега това е само предположение.

— Надявам се да е така, иначе излиза, че има шестима мъже, които се опитват да ме убият — обобщи Лира с печална усмивка. — Ти нали не смяташ, че някой там се занимава само с това да наема килъри, които да ме очистят?

— Не, не мисля така — засмя се Сам и се престрои в съседното платно.

— С какво съм провокирала всичко това? — запита на глас Лира, а изражението й отново стана сериозно.

— Сигурен съм, че не е нещо лично. Знаем, че двамата в ареста работят за Майкъл Флин — каза Сам. — Той е ирландски емигрант и от доста време е главата на организираната престъпност в Лос Анджелис. Занимава се с пране на пари, проституция, подкупи, но доколкото знаем, не продава наркотици. Досега е успявал да се измъкне от всякакви обвинения и детектив О’Мали ми спомена, че с готовност се е съгласил да отиде в полицията, за да даде показания.

— Искам да присъствам, когато говорят с него. Ще може ли? — попита Лира.

— Мисля, че няма да има проблем. Можеш да наблюдаваш и да слушаш през стъклото, но няма да можеш да му кажеш нищо, нито пък той ще може да те види.

— Е, значи вариантът да го застрелям на място отпада — пошегува се Лира.

— Това е моя работа, скъпа — усмихна се Сам.

— Мислиш ли, че той ще ни каже нещо?

— Не.

— Тогава защо да си правим труда да го разпитваме?

— Защото детектив О’Мали иска да подхвърли на Флин малко подготвена информация и да види какво ще направи той с нея. Познаваме повечето от бизнес партньорите му, така че може и да ни доведе до някакви скрити следи — обясни й Сам. След което звънна по телефона и уреди нещата така, че те двамата с Лира също да присъстват на разпита.

Щом приключи разговора, Лира побърза да смени темата:

— Защо да не мога да се върна в апартамента, след като имам бодигард до себе си… — започна предпазливо тя.

— Не. Абсурд.

— Но защо? — нацупи се тя.

— Ще ми се през нощта да спя, без да рискувам да ме гръмнат. Освен това в сградата живеят и други наематели, за които трябва да се помисли. По-добре е никой да не знае къде сме настанени.

Сам беше прав, все пак не искаха някой да пострада.

— Добре тогава — съгласи се Лира.

— Трябва ли ти нещо от апартамента? — сети се той.

— Не, при Джиджи имах чисти дрехи.

— Значи няма нужда да ходим и в университета?

— Днес не, но… — Лира си знаеше, че това, което щеше да последва, нямаше да му хареса. — Трябва да сменя картата памет на камерата в парка.

— По дяволите, не! — заяви той. — Няма да се върнем там.

— Сам…

— Знам, че ти е любопитно и ти се иска да разбереш кой е засадил онези цветя…

— Не е само от любопитство — опита се да спори Лира. — В бъдеще може да реша да използвам тези кадри, може би ще направя един къс филм, остави ме да поснимам само още една седмица…

— В никакъв случай.

— Искам само седем дни. След това ще си събера нещата и приключвам.

— Не — повтори още по-настойчиво Сам.

— Ами ако си купя нова камера и я сложа на мястото на онази в парка? Мога да взема нещо с по-голяма памет и по-дълъг живот на батериите. Така ще мога да записвам в продължение на седмици и няма да се налага да се разкарвам толкова често.

— Защо не си я купила още в началото, така че да не ти се налага да се катериш по онова сметище? — попита я Сам.

— Исках да използвам моята стара камера, тя прави толкова ясни снимки, но сега ще я сменя, щом няма да ми позволяваш да ходя в парка толкова често.

— Ще си помисля.

Ядосана, Лира се разшава неспокойно на седалката си и се обърна към Сам:

— Извинявай, но май ще трябва да те понижа в ранг — нацупено каза тя. — Задачата на един бодигард е да осигурява защита, не да определя програмата. Със или без теб, аз ще отида в онзи парк.

Сам не се разсмя, но определено си личеше, че искрено се забавлява, въпреки че не отместваше очи от пътя.

— О, колко мило! — саркастично каза той.

— Кое е мило? — подозрително попита Лира.

— Ами това, че си мислиш, че можеш да ме понижиш в ранг.

Тук вече Лира наистина блъфираше, но пък трябваше ли той така да й го натяква? Тя се зазяпа през прозореца, докато в главата й се оформяше списък на нещата, които трябваше да направи, за да подпомогне разследването.

Щом пристигнаха в Лос Анджелис, мислите й все повече и повече се въртяха около онази градинска разпродажба. Момичето вярваше, че онзи, който се беше опитал да я убие, по някакъв начин бе свързан с градинската разпродажба. Флин беше човекът, за когото работеха стрелците, и той сигурно смяташе, че тя държи нещо, което му принадлежи. Когато за втори път сподели тази си идея със Сам, той само поклати глава и каза:

— В онези кутии няма нищо, което да навежда на подобна мисъл.

— Но може би те си мислят, че има — каза Лира. Сам подпря лакът на облегалката между тях, а момичето стисна ръката му и се загледа в белезите по нея. — Тези вероятно са ти останали за спомен от онзи случай, когато си влетял през прозореца, за да спасиш живота на Алек — каза тя.

— Не, тези са от времето, когато играех ръгби. — Лира реши, че се шегува, докато не й показа и другата си ръка: — Ето тези белези са ми от нахлуването през прозореца — поясни с усмивка той.

— Но тук изглеждат доста по-зле — възкликна съчувствено Лира и докосна дясната му ръка. — Вече не играеш ръгби, нали?

— Играя. Това е страхотен начин да поизпуснеш малко пара, когато се налага.

— Ти си прекалено… спокоен и уравновесен, за да участваш в толкова груба игра. Ръгбистите са агресивни, дори са малко… — Лира млъкна, преди да го е обидила.

— Малко какви? — настоя да чуе той, докато завиваше към паркинга на полицейското управление.

— Брутални… — довърши тя и побърза да добави: — … на игрището, разбира се.

— Да, май си права — усмихна се той.

Сам спря и докато прекосяваха пространството от паркинга до входа на полицейското управление, той се приближи плътно до Лира, прикривайки я с тялото си.

— О’Мали е горе — каза полицаят от охраната, който разпозна Сам.

Вторият етаж на полицейското управление представляваше широко пространство, в което бяха поставени три редици бюра без прегради помежду им. Детективите седяха зад компютрите си, някои записваха показания от разни хора, настанени пред тях, други се занимаваха със заподозрени, закопчани с белезници за столовете. Двама арестанти седяха край стената с белезници на ръцете и говореха на някакъв непознат за Лира език.

— Отведете тези двамата в стаята за разпити — извика един от детективите, без да се обръща конкретно към някого. — Преводачът от руски всеки момент ще бъде тук.

Сам се заслуша в разговора на двамата арестанти, които очевидно се подиграваха на детектива и се хилеха. Тогава единият от тях каза нещо, което го накара да се усмихне. В този момент Лира забави крачка, за да огледа голямото помещение, и Сам побърза да я хване за ръка и да я отведе.

Детектив О’Мали заемаше един остъклен кабинет в дъното на коридора. Щом ги забеляза отдалеч, стана да ги посрещне, а след като поздрави Лира и я попита как е, насочи вниманието си към Сам.

— Флин ще бъде тук след петнадесет минути — каза той. — Подранили сте.

— Добре. Тъкмо Лира ще може да погледне кадрите от охранителните камери в университета — каза Сам.

— Няма проблем, сега ще го уредя — отговори О’Мали.

Детективът отиде до компютъра си и включи видеозаписа от охранителните камери. Виждаше се паркингът пред университета, по който минаваха хора и коли — нищо необичайно. Тогава О’Мали посочи горния десен ъгъл на екрана и каза: „Ето го“.

Лира се наведе, за да вижда по-добре. Кадърът не беше много ясен, но определено се забелязваше, че някакъв човек в тъмни дрехи обикаляше около колата им. Лицето му не се виждаше, скрито под качулката на спортното му горнище. За няколко секунди непознатият приклекна зад колата, след което бързо се изправи и се отдалечи.

О’Мали върна видеото до момента, преди човекът да се появи, и каза:

— Ето, видяхте го как поставя бомбата.

— Не мога да различа лицето му — поклати глава Лира. — Нямам представа кой е.

В този момент на вратата се появи един полицай, който съобщи, че Флин вече е в сградата и се качва по стълбите.

О’Мали изключи компютъра и направи жест към Сам и Лира да го последват. Докато минаваха покрай бюрото на детектива, който търсеше преводач, Сам се спря за момент, погледна табелката с името му и каза:

— Детектив Мюрен, мъжете, които искате да разпитате, не говорят на руски.

Мюрен не си направи труда да вдигне поглед от книжата си, а само каза разсеяно:

— Уредил съм го вече, мерси.

Сам имаше и друга важна информация, която детективът трябваше да знае, но не му я каза и продължи към стаята за разпити, като знаеше, че след малко Мюрен така или иначе сам ще дойде да го потърси.

О’Мали отиде в стаята за разпити, а Лира и Сам влязоха в залата за наблюдение и застанаха до стъклото. Видяха как в светлото помещение въведоха двама мъже, като по-високият подаде визитната си картичка на О’Мали и се представи като адвокат на Флин, след което седна на стола до клиента си.

Майкъл Флин беше човек, който изглеждаше меко казано странно. От ушите му стърчаха повече косми, отколкото се срещаха на главата му, и Лира, без да ще, си го представяше като старец, въпреки че мъжът беше на петдесет и няколко години.

— Виждала ли си го преди? — попита я Сам.

— Никога — поклати глава тя. — Вярвай ми, щях да си спомням, ако го бях виждала.

Огромният пръстен, който се мъдреше на един от розовите му пръсти, привлече вниманието й към добре поддържаните му ръце. Костюмът на Флин изглеждаше да е италиански, най-вероятно шит по поръчка, а самият мафиотски бос беше като олицетворение на поговорката, че „парите са при престъпленията“, помисли си тя.

— Ирландец… — замислено каза на глас Лира.

— Да — отговори Сам.

В този момент на вратата се почука и детективът, който преди малко едва не разкара Сам, сега стоеше в коридора.

— Господине, можете ли да ми отделите минута? — попита той.

— Да — обърна се Сам към него.

— Искам да се извиня, задето се държах грубо — каза той и му подаде ръка, за да се представи. — Детектив Мюрен, Бил Мюрен. Знам кой сте — продължи той, — вече трима колеги отвън ми казаха за вас и не пропуснаха да ме нарекат… — Детективът млъкна по средата на изречението си, когато осъзна, че и Лира е там.

Сам се здрависа с него, но не каза нищо повече.

— Днес е кофти ден — въздъхна Мюрен. — Онези двама глупаци ме разиграват от сутринта, ако не говорят руски, тогава на какъв език говорят?

— На чешки — каза Сам.

— На мен ми звучеше като руски — оправда се детективът. — А дали някой, който знае руски, може да ги разбере?

— Не е задължително. Звучат близко, но всъщност са два отделни езика — обясни Сам.

— А вие по някаква случайност да не би да говорите чешки? — попита детективът с надежда.

— Да, говоря.

— Е, значи вашето появяване е и първият слънчев лъч за днес. Всъщност какво точно работите във ФБР?

— Специалист по лингвистика.

— Ей на това му казвам аз чудесен ден! — засмя се Мюрен, развеселен.

— Тогава нека го направим още по-хубав — предложи Сам. — Ще ти кажа, че те знаят, че имаш ключа, но мислят, че никога няма да се сетиш какво отключва.

— Те ли го казаха… — изуми се детективът.

— „Пиер двадесет и три, шкафче седем“ — изрецитира Сам. — Може би ще е добре да тръгнеш оттам.

— Прав сте! — доволно потърка ръце Мюрен. — Откакто се запознах с вас, днешният ден става все по-хубав и по-хубав. — А на излизане добави: — Когато приключите тук, дали ще можете да дойдете и да ми помогнете малко с разпита?

Сам кимна и се съгласи.

— Свършете си работата тук, значи. Онези двамата могат да почакат — каза детективът и ги остави.

При разпита на Флин не се получаваше нищо — без значение какъв въпрос му задаваха, той винаги първо се консултираше с адвоката си, преди да каже каквото и да било, а след това въртеше и сучеше около въпроса, умело избягвайки да даде какъвто и да е конкретен отговор.

— Ако детективите го бяха попитали как му се струва времето навън, мисля, че пак щеше да се допита първо до адвоката и след това да отговори — забеляза Лира.

Досега О’Мали бе успял да води разпита спокойно и делово.

— Тези мъже работят за теб, нали? — попита той и сложи две снимки на масата пред Флин.

— Не — отрече той.

— А виждал ли си някой от тях преди? — продължи детективът.

— Не си спомням.

— Тези са двамата, които стреляха по нас, нали така? — обърна се Лира към Сам.

— Да.

На Лира й стигаше да слуша и десет минути от увъртанията на Флин и тъкмо щеше да предложи Сам да отиде да помогне на детектив Мюрен, когато разпитът изведнъж стана интересен.

О’Мали вече не беше толкова спокоен и добронамерен — внезапно детективът стана язвителен и зае нападателна позиция. С леден глас информира Флин, че ще се наложи да дойде още три-четири пъти през следващата седмица, защото в момента не можел да си спомни всички въпроси, които искал да му зададе. Освен това О’Мали каза на мафиота, че е добре да се подготви психически, че ще прекара доста време в полицейското управление, според детектива нямало да отнеме повече от месец-два.

Този път Флин не се допита първо до адвоката си. Изведнъж насмешливото изражение на лицето му се стопи и той започна да крещи на О’Мали, като го нарече „срам за ирландската общност“ и го заплаши, че ще го съди за обида. Адвокатът на Флин се опита да успокои клиента си, но мафиотът се разбесня.

— Познаваш ли жена на име Лира Прескот? — попита директно О’Мали.

Флин едва забележимо присви очи, но Сам забеляза, че О’Мали направи същото.

— Е, значи знаеш коя е — продължи детективът.

— Никога не съм я чувал.

— Двамата ти наемници — каза О’Мали и почука с пръст по снимките — преди няколко дни са се опитали да я убият, нея и агента на ФБР, който я е придружавал. Това определено значи, че ще им лепнат доста годинки…

— Разпитът току-що приключи — изправи се рязко адвокатът.

— Ще те проверя за връзки с тези мъже, а щом намеря доказателствата, ти потъваш заедно с тях — предупреди го О’Мали.

— Майкъл, да си вървим — сръчка адвоката си Флин.

— Ами значи с вас ще се видим утре, момчета, а вероятно и вдругиден. Ще ви уведомя. Гледайте програмата ви за деня да е свободна.

— Ще заведа дело… — започна Флин.

— Давай! — спокойно каза детективът.

Щом Флин и адвокатът му си тръгнаха, О’Мали отвори вратата към стаята за наблюдение и усмихнат попита:

— Видяхте ли погледа на Флин, когато споменах името на Лира?

— Защо толкова се радвате на този факт? — попита тя.

— Мислим, че този мафиот в момента се разплаща на някого или прави услуга. По никакъв друг начин не можем да го свържем директно с теб, а доколкото знаем, не си се сблъсквала с никой друг от хората на Флин.

— Услуга ли? — попита тя.

— Надяваме се да е така. Ако успеем да го притиснем достатъчно, този може и да се разприказва. Изглежда, неколцина от хората му са се занимавали с това, двама са в ареста, а останалите все още са на свобода. Това означава, че има да се разплаща с доста наемници, а това му струва пари.

— Мислите ли, че той просто ще се откаже?

— Не, надяваме се сега да отиде и да проведе един хубав разговор с онзи, който е поискал помощта му — заключи детективът.