Джули Гарууд
Скрита камера (31)

Тридесет и първа глава

Майло беше бесен на господин Мериам. Нападателите едва не бяха убили Лира, а Майло никак не се съмняваше кои бяха те — двете марионетки Чарли Броуди и Лу Стак. Разярен, той нахълта в офиса на господин Мериам и с маршова стъпка се отправи към бюрото му, като смяташе демонстративно да връчи оставката си, когато Мериам му подаде един бял плик, пълен със стодоларови банкноти.

— Какво е това? — попита Майло, който мигом загуби част от яда си.

— С цялата тази лудост напоследък забравих да ти платя месечното възнаграждение… — каза Мериам. — Знаеш, за онази бъркотия у семейство Руни.

— О, да, мерси. — Майло също беше забравил за парите, които шефът му дължеше. — Случиха се доста ненормални неща — съгласи се той и побърза да пъхне плика във вътрешния си джоб.

Господин Мериам винаги плащаше в брой и никъде не се отбелязваше, че Майло всъщност работи за него. Понякога Майло си мислеше, че шефът му не го смята за достатъчно добър и ценен кадър, за да фигурира в постоянната ведомост за заплати на фирмата, и че малко се срамува от работата, която вършеше за него, но като се замисли, осъзна, че така господин Мериам всъщност му правеше услуга — получавайки заплатите си кеш, на Майло не му се налагаше да декларира доходите си и да плаща данъци — истинска далавера. Шефът му явно беше разумен човек… или поне до този момент се беше показвал като такъв.

— Имаш ли някакви новини за мен? — попита Мериам.

— Все още не.

— Ако бъде намерен от друг, този диск ще ме прати в гроба — не скри разочарованието си господин Мериам. — Вече изпратих Чарли и Стак да разровят в офиса на Руни. Офисът му е негова собственост и според Чарли вътре било пълно с какви ли не боклуци. Засега не са успели да открият нищо и ми се струва, че ще се наложи да драсна клечката и на онази сграда. Ами онова момиче от разпродажбата? И откъде си сигурен, че никой друг не е взимал книги и дивидита тогава? Всеки един от стотици хора на мястото може да го е взел. Обречен съм, Майло, направо съм мъртъв! — драматично каза Мериам.

— Не — обади се Майло, който почувства внезапно съжаление към шефа си. — Бабс Руни тъкмо беше започнала с градинската разпродажба, или по-скоро да я наречем „подаряване“, и хората се тълпяха там заради безплатните скъпи неща. Може би по-късно биха се върнали и за някои от боклуците, но определено никой не би погледнал онази купчина стари книги, не и когато пред тях се изнасят телевизори с плоски екрани.

— Значи предполагаме, че дискът или е изгорял в къщата на Руни, или онова момиче го е взело и все още не го е гледало. Ако го беше видяла, в момента щях да седя зад затворнически решетки — каза господин Мериам. — Хм, мисля, че е време да поразчистя и в моя офис.

— Още един пожар ли? — попита Майло и си позволи да изкаже мнение. — Не мисля, че идеята е добра — цели три палежа — къщата на Руни, офисът му и сега тук… Сър, не смятате ли, че полицията може да направи връзка между трите случая?

— Не, не, тук няма да горим. Трябва само да се отърва от някои неща. По-голямата част мога и сам да унищожа, но имам сейф, който взех от един офис, където се случи ужасен инцидент — собственикът му падна през прозореца от двадесетия етаж. Е, в офиса му имаше отворен сейф и понеже тогава и на мен ми трябваше каса, реших да се възползвам от ситуацията. За съжаление по онова време не бях наясно, че името на собственика му било гравирано на една от стените, и сега ще се наложи да намерим място, където мога да го изхвърля.

— Може ли да се вдигне? — попита Майло.

— Е, не е чак толкова голям като онзи в офиса на Руни. Двама мъже могат да го носят — каза Мериам и след като размисли за момент, добави: — ако са здравеняци.

— А не се ли притеснявате, че може да го откраднат? — попита Майло.

Шефът му се намръщи дори на самото хрумване и заяви:

— Имам си репутация, отлична при това, бих казал, и то благодарение на теб, Майло. Всеки, който реши да се меси в моите работи, знае, че ще пратя теб или Чарли и Стак по петите му.

Майло знаеше, че господин Мериам се опита да му направи комплимент, но сравнението с двамата все още не доказали се новаци Чарли и Стак си беше чиста обида.

— Трябва да отнесете сейфа в парк „Параизо“ — саркастично заяви Майло. — Сигурен съм, че Чарли и Стак са ви казали за него.

Господин Мериам поклати неразбиращо глава и попита:

— Какво е парк „Параизо“?

Майло погледна шефа си в очите — определено изглеждаше объркан. Възможно ли беше да не е чул за „Параизо“ и стрелбата там? Зачака господин Мериам да каже нещо, но той просто стоеше и продължаваше да го гледа с празен поглед. В крайна сметка Майло реши, че реакцията му изглежда естествена. Шефът му не знаеше за парка, а това означаваше, че Чарли и Стак не бяха му съобщили, че са проследили Лира и са стреляли по нея. Е, ако я бяха убили, тя така или иначе нямаше да може да им каже къде са книгите и дивидитата, а това доста щеше да разяри шефа.

Майло сметна, че може да ги разобличи веднага, но след малко размисли — ако разкриеше пред господин Мериам, че Чарли и Стак бяха изпуснали нещата от контрол в парка и бяха стреляли по Лира, шефът му щеше да разбере, че и Майло е бил там, а това нямаше как да го обясни.

Но тъй като така или иначе беше повдигнал въпроса за парк „Параизо“, поне можеше да го използва в своя полза. Той спомена на господин Мериам, че мястото се е превърнало в сметище.

— Може да накарате Чарли и Стак да заровят сейфа някъде там, може би някъде зад хълма… — предложи Майло.

Господин Мериам се люлееше на стола, а дебелите му като наденици пръсти нервно барабаняха по бюрото.

— Хм, мислиш ли, че от градската управа може да решат да разчистят мястото? — попита шефът.

— Не, сър, не мисля, но дори да решат, какво значение би имало? Ако премахнете отпечатъците си от него, на кого му пука дали ще го открият или не?

— Правилно! — съгласи се Мериам. — А какво ще кажеш за онова момиче? Тя постоянно ми се изплъзва и искам да я хванем.

— Работя по въпроса — обеща Майло. — Но, сър, искам да ви кажа нещо. Малко съм… разочарован… Да, разочарован съм, че не ми гласувахте доверие, за да приключа тази работа. Притеснява ме това, че Чарли и Стак се намесиха в моя случай — нахълтаха в апартамента й и прочие… Мислех, че съм доказал способностите си… — подкара Майло предварително намислената реч, като от време на време заекваше от вълнение.

— За какво говориш? — изгледа го още по-объркан господин Мериам.

Този наистина ли се правеше на глупак? Майло усети, че гневът отново го обзема, но преди да успее да повтори казаното току-що, телефонът на шефа иззвъня.

— Трябва да вдигна — каза той.

Майло кимна. Щеше да почака.

Господин Мериам вдигна слушалката, отрони едно „Изчакайте“ и погледна към Майло: „Обаждането е лично“, подсказа той, че иска да бъде оставен насаме.

Майло нарочно се потътри на излизане, за да чуе кой се обаждаше.

— Мисля, че имаш нужда от малко помощ, Майло — извика господин Мериам зад гърба му, когато той беше вече до вратата. — Ще говоря с Чарли и ще ти се обадя.

Майло не възприе откритата обида в думите на шефа. Защо той беше решил, че на най-добрия му наемник му трябва помощ? И как, по дяволите, Чарли и Стак бяха успели да се промъкнат толкова близо до шефа? Майло се качи в колата си, почти разплакан от яд, и заудря волана с юмруци.

Знаеше си, че рано или късно ще трябва да приключи тази работа с Лира, неговото прекрасно момиче на Бонд, а разговорът с господин Мериам само още веднъж потвърди това заключение. Ако започнеше романтична връзка с нея, Чарли и Стак щяха да разберат, а докато Мериам смяташе, че безценното му дивиди е у нея, тя беше в опасност. От Майло зависеше да я защити.

Честно казано, той бе готов да жертва собственото си бъдеще заради нея, но може би имаше и друг изход от всичко това. Определено му трябваше план.

И тогава идеята го осени — беше толкова просто и в същото време гениално! Майло трябваше просто да излъже.

* * *

На следващата сутрин господин Мериам му се обади отново.

— Чарли и Стак са в офиса при мен и ще ти помогнат… — започна шефът му.

— Намерих ги! — изстреля Майло, преди господин Мериам да успее да каже още нещо.

— Какво? Какво си направил?

— Намерих ги… онези кашони с книгите, дивидитата и няколко компактдиска.

— Я задръж така — нареди шефът му и се обърна към присъстващите в стаята: — Чарли, Стак, Майло ги е намерил. Няма нужда да ходите да му помагате, да, Майло ги е намерил! — повтори той и се захихика радостно.

Майло предположи, че шефът му повтори новината пред Чарли и Стак просто защото те не можеха да повярват. Онези две горили явно не смятаха, че той е достатъчно умен, за да ги намери сам!

— Отлична работа! — похвали го господин Мериам. — Знаех си, че винаги мога да разчитам на теб.

С телефон до ухото, Майло вече вътрешно беснееше — значи сега Чарли и Стак се размотаваха из офиса на шефа! Какво ли щеше да следва? Може би да започнат да ходят заедно на обяд? Не и тези двама загубеняци! Той успя да се сдържи и не каза на господин Мериам какво мислеше, като постоянно си повтаряше, че Лира е по-важна и че прави всичко това заради нея. Ако пряко се сдърпаше с шефа, това сериозно можеше да попречи на плана.

— Прегледах всяка книга за пъхнати между страниците дискове, както и всяко дивиди — всичко е както пише на обложките, само някакви филми. Мисля, че вашият диск е изгорял в къщата на Руни.

— Надявам се да си прав. Къде ги намери? — попита Мериам.

Въпросът го хвана неподготвен.

— Къде ги намерих ли? — повтори Майло, докато умът му трескаво се опитваше да спечели малко време. — В гаража на баба й — изстреля той, а за всеки случай, ако Чарли и Стак вече бяха влизали там, добави: — Претърсих много внимателно. Не бяха сложени така, че всеки да ги види.

— Чудесна работа! — похвали го пак господин Мериам. — Утре сутринта ги донеси в офиса. Тази вечер имам важна среща, иначе щях да те накарам да ги домъкнеш още сега.

— Кое да донеса? — не разбра Майло.

— Книгите и дивидитата, разбира се — засмя се Мериам. — Ти какво си помисли?

— Шегувах се — пресилено се изсмя Майло в слушалката. — Ще се видим сутринта.

Затвори телефона и се почеса по главата. А сега къде, по дяволите, щеше да намери стари книги и дивидита?