Джули Гарууд
Скрита камера (29)

Двадесет и девета глава

Кристофър и Джудит Прескот не бяха от хората, които харесваш още при първата среща, но Сам не беше и очаквал да бъдат такива.

Двамата се появиха в къщата подобно на актьори, които излизат на сцената сред бурни овации. Нито майката, нито бащата си направиха труда да поздравят дъщеря си. Сам стоеше край кухненската врата и наблюдаваше семейната среща. Ако от пръв поглед трябваше да направи обобщение за родителите на Лира, би казал, че са прекалено излъскани, помпозни и претенциозни.

Майката на Лира определено бе привлекателна жена — по лицето й нямаше нито една бръчка, но Сам беше сигурен, че дерматолозите и пластичните хирурзи са тези, които заслужават цялата похвала за това. Баща й беше висок и слаб, с кожа, придобила тен на запален играч на голф. И двамата й родители имаха златисто русоляви кичури — майка й се беше сдобила с тях в някой моден фризьорски салон, а при баща й бяха естествена последица от стоенето на слънце.

Лира никак не приличаше на тях. Нейната осанка и красотата й определено бяха наследени от баба й Джиджи, която въпреки напредналата си възраст все още беше чудесна жена.

— Лира? — Най-накрая Кристофър погледна към дъщеря си.

— Здравей, татко — хладно го поздрави тя.

— Къде е баба ти?

— Горе — каза Лира. — Говори по телефона и ще дойде, когато приключи.

— А кой е този господин? — попита майка й, сочейки с очи към Сам. — Бъди така възпитана да ни представиш.

Лира застана до Сам и го запозна с родителите си. Винаги си беше мислила, че баща й е висок мъж, но в сравнение със Сам той изглеждаше направо като джудже, реши тя, докато двамата се здрависваха.

— ФБР? — отбеляза баща й. — Значи сте тук с Лира, за да я пазите? Това сигурно е доста напрегната работа.

Майката на Лира отиде до кухнята, за да си вземе бутилка вода от хладилника.

— Ах, няма „Перие“ — извика тя оттам, но никой не й обърна внимание, затова си наля студен чай и занесе чашата в дневната. — Скъпи, искаш ли питие? — обърна се тя към съпруга си.

— Нали знаеш, че майка не държи алкохол — напомни й Кристофър.

— Знам. Имах предвид студен чай — отговори жена му.

— Не, не сега. Къде ли се бави майка ми? Лира, иди да видиш какво става. Тя може и да не е разбрала, че сме дошли — каза баща й.

— Знам, че сте дошли — появи се на прага на стаята Джиджи.

— Никак не е в твой стил да караш гостите да те чакат, майко — рече синът й, докато я целуваше по бузата.

— Кристофър, ти не си гост, ти си ми син. Здравей, Джудит — поздрави ги спокойно Джиджи.

Снаха й също долепи устни до другата й буза.

Доколкото Сам можа да забележи, въпреки всичко Джиджи, изглежда, се радваше да види сина и снаха си. Възрастната дама седна на едно кресло и ги изслуша, докато й разказваха колко ангажиран е бил животът им напоследък. От време на време родителите на Лира се стараеха тактично да въвличат и Сам в разговора, питаха за неговото мнение или се интересуваха от миналото му, но през по-голямата част вниманието беше насочено към тях самите. Сам се изуми как Кристофър и Джудит успяваха ди са толкова комуникативни и отворени към света и в същото време толкова егоцентрични. През целия разговор те нито веднъж не се обърнаха към Лира, даже не попитаха как върви нейният живот.

— Преместихте ли се вече в новата къща в Ла Джола? — заинтересува се Джиджи.

— Не, но хамалите ще се заемат с преместване на мебелите другата седмица. Нали знаеш защо продадохме дома си в Ню Йорк, мамо Прескот… — каза Джудит с притеснение в гласа. — Бяхме принудени по финансови съображения.

— Продали сте апартамента в онзи небостъргач ли?

— Да — кимна снаха й.

Лира седна на дивана до Сам и се наведе към него. Едва се сдържаше да не избухне в смях — от устата на майка й разказът за продажбата на нюйоркския апартамент бе прозвучал така, сякаш някой в семейството беше умрял.

— Къде сте се настанили сега? — попита Джиджи.

— В апартамента в Хюстън сме — обясни синът й.

— Искаме да дойдеш при нас — каза снаха й.

— Точно така — съгласи се Кристофър. — Искам още сега да си опаковаш багажа и рано сутринта тръгваме.

— Тази вечер сме отседнали в хотел „Коронадо“ — обясни Джудит.

— Никъде няма да идвам с вас, Кристофър, мисля, че вече се разбрахме за това още по време на делото. Вие нямате право да се месите в живота ми.

— Не виждаш ли колко сме разтревожени за теб? — попита синът й.

— За какво?

— За теб — каза Кристофър, като наистина се постара да прозвучи искрено. — Не обвинявам Лира за това…

Лира въздъхна и прошепна:

— Хайде пак, тук следва едно но…

— Но тя те постави в опасност — довърши Кристофър.

— Не искам да кажа, че Лира мисли само за себе си — намеси се и Джудит дори без да погледне към дъщеря си.

— Тя не е възпитана така, че да мисли само за себе си.

— Но… — прошепна отново Лира.

— Но тя просто не е помислила до какво ще доведат действията й — довърши Джудит.

— Онези мъже, които са идвали тук да те заплашват… — поклати глава Кристофър и успешно изобрази загрижена физиономия на лицето си с перфектния тен. — Не мога просто да стоя и да търпя това, майко.

— Няма нужда да се тревожите — каза Джиджи и изискано сплете пръсти, полагайки ръце в скута си. — За тази вечер тук имаме агент на ФБР, който да ни пази, а утре сутрин заминавам за ранчото. Преди малко говорих по телефона с Купър и той иска да си ида у дома, докато агент Кинкейд залови онези мъже. А аз съм сигурна, че той ще се справи — добави Джиджи и отправи една усмивка към Сам. — Освен това приятелите ми там много ми липсват и искам да ги навестя. Къщата тук също няма да остане празна — увери ги Джиджи. — Харлан ще идва да работи всеки ден. В момента той прави…

— … поредния страхотен вграден гардероб с много полици — прекъсна я Лира.

— Лира… — изгледа я баба й.

— Джиджи, ти не трябваше ли да се приготвяш, за да излизаш на вечеря? Нали щяхте да ходите навън да хапнете спагети? — подчертано бавно каза внучката й.

— О, боже, вижте кое време стана! — схвана играта Джиджи. — Харлан ще е тук всеки момент. — След което възрастната дама се изправи чевръсто и потупа сина си по рамото, преди той да се беше усетил какво става.

— Ще излизаш ли? — изненадан я попита той.

— И то с дърводелеца? — присъедини се към учудването на съпруга си и Джудит.

— Той е строителен специалист — обясни бабата — и скоро ще пристигне със семейството си, за да отидем на благотворителната вечеря в „Сейнт Агнес“. Наистина се налага да се преоблека. Вие двамата трябва да се отбивате по-често — каза възрастната дама на сина си.

— Безопасно ли е да излизаш от къщата, след като онези все още те заплашват? — попита Кристофър.

— Никой не ме заплашва — настоя Джиджи. — Освен това ще бъда в църквата с Харлан и неговото семейство и с още десетки други хора. Всичко ще бъде наред.

— Но, майко… — опита се да протестира Кристофър.

— Довиждане засега — кимна им тя. — И приятно прекарване в „Коронадо“.

— Значи дори собствената ми майка не може да прекара и един час с мен — заяви Кристофър и се изправи.

Лира мигом се наежи — как смееше баща й да обвинява Джиджи, че не иска да прекарва повече време с него? А той самият колко часа беше прекарал с нея? Момичето беше готово да скочи и да се сдърпа с баща си, но Сам предвидливо побърза да постави ръка на рамото й.

— Ти също ли ще ходиш на благотворителната вечеря, Лира? — попита Джудит. — Двамата с господин Кинкейд сте добре дошли да вечеряте с нас в хотела, ако искате.

— Мисля, че тя трябва да стои далеч от Джиджи — обади се баща й. — Вече достатъчно неприятности струпа върху главата на баба й.

— Мисля, че трябва да стоя далеч и от вас двамата — каза Лира.

— Крис, тя е права — обади се Джудит. — И за нас може да е опасно, все пак ние нямаме бодигард като господин Кинкейд, който да ни пази.

Кристофър погледна към Сам:

— Сигурен съм, че ще ни разберете. Майка ми вече е на възраст и ние се тревожим за нея. Щеше ми се да можехме да я убедим, че е по-добре да дойде с нас.

— На мен ми се струва, че госпожа Прескот е доста силна и самостоятелна жена — сви рамене Сам.

Докато родителите й си тръгнат, Лира вече бе на ръба на нервна криза. Щеше й се да крещи от гняв. Момичето тъкмо затваряше вратата зад тях, когато майка й заяви:

— И да знаеш, че няма да се откажем. Ние сме силно загрижени за Джиджи и знаем, че ще е много по-щастлива, ако дойде да живее с нас. Нямам представа защо и ти продължаваш да упорстваш за това, ние искаме само да се грижим добре за нея.

— Не! — каза ядосано Лира. — Искате тя да се грижи за вас.