Джули Гарууд
Скрита камера (26)

Двадесет и шеста глава

— Разкажи ми повече за семейството си — помоли я Сам, докато се промъкваше с колата през натоварения трафик.

— Нали всичко го пишеше в досието ми? — подразни го тя. — А между другото откога имам досие?

— Откакто са нахлули в апартамента ти.

— Леле! — въздъхна Лира.

— Звучиш ми разочарована — засмя се Сам.

— Точно обратното — поясни тя.

Вече приближаваха завоя пред къщата на Джиджи и Лира най-накрая се беше поуспокоила. Скоро щеше да се убеди със собствените си очи, че баба й е добре.

— Ами вече говорихме за семейството ми — каза тя, — имам двама братя и баба, която ни отгледа… Какво още искаш да знаеш?

— Кога родителите ти официално са получили званието „онези хора“? — попита я той.

— Когато се опитаха да поставят баба ми под запрещение. Те двамата разполагаха с доста щедър фонд, който покойният ми дядо беше оставил на баща ми като негов единствен син, но профукаха всичко и сега им се налага да живеят с ограничен бюджет, което направо ги побърква. „Съсипва им начина на живот“, както те се изразяват.

— Ами ранчото?

— Преди да почине, дядо го остави на мен и братята ми.

— Е, с каква работа се занимава баща ти тогава?

— С никаква. Предимно играе голф и ходи на срещи. И двамата ми родители са доста контактни хора.

— Те са твои родители и ти ги обичаш въпреки всичко — подчерта Сам, но в думите му по-скоро се четеше въпрос.

— Не и когато нараняват баба по този начин… заради парите й — каза Лира.

— А какво мислят братята ти за това?

— Джиджи е отгледала и тях — усмихна се Лира. — Със сигурност няма начин те двамата да позволят баба ни да бъде захвърлена някъде. Хубаво е, че те са на моя страна. Тук на светофара завий надясно — даде насоки тя. — А ти понеже си едно дете, предполагам, че с родителите ти си доста близък.

— Така е — каза Сам.

— Като дете беше ли ти самотно? — попита го тя.

— Понякога. Ами на теб? Ти си единственото момиче…

— С братята ми винаги сме били много близки, даже мога да кажа, че доста ги дразнех, когато бяхме малки, защото ги следвах навсякъде и не можеха да отидат никъде без мен. — Лира погледна през прозореца, унесена в спомени за времето, прекарано в тексаското ранчо.

— Съпругата ми Бет имаше братя и сестри — каза Сам.

Той за пръв път споменаваше за нея и Лира го погледна, за да види дали няма да забележи някакъв намек за тъга в очите му, но той шофираше и се усмихваше на спомена за нейното семейство.

— Те харесваха ли те? — попита Лира.

— Сестрите й да, но на братята й им отне малко повече време да ме харесат. Когато се оженихме, бяхме млади, може би твърде млади, но живяхме заедно три години.

— Няма значение колко млади или колко стари сте били — каза Лира и сви ръце в скута си. — Тя е била любовта на живота ти.

— Ти си една непоправима романтичка, Лира — засмя се Сам.

Прав беше, но тя не смяташе, че това е нещо неправилно. Какво лошо имаше в това човек да иска да срещне идеалната любов?

— Колкото до братята ти… — смени темата Сам. — Съвсем скоро ще ти се обадят.

— Защо?

— Защото всеки момент двама агенти на ФБР ще почукат на вратата им с разрешително да конфискуват кутиите, които си изпратила.

— Моля те, само ми кажи, че тези агенти няма да кажат на Оуен и Купър за нахлуването в апартамента ми — с надежда продума Лира.

— Вероятно няма — успокои я Сам.

— Вероятно? — почти извика тя. — Ти не познаваш братята ми. Ще озвереят, ако научат!

— Може би имат основание да се тревожат — спокойно каза той.

— Е, може да убедят Джиджи да се върне за известно време при тях в ранчото, това би било добре — заключи Лира. — А като говорим за баба ми… мисля, че има няколко неща, които трябва да знаеш.

— Какво например?

— Например, че си демократ. Не ми пука такъв ли си наистина или не, но когато си при баба ми, ще се правиш на демократ.

— И защо така? — погледна я учуден Сам, като си позволи за миг да отклони очи от пътя.

— Ами така е по-лесно — отговори Лира.

— И какво още?

— Не говори за секс.

Сам избухна в смях, от който в очите му избиха сълзи.

— Ще катастрофираме, ей! Как така, за бога, си помислила, че ще взема да говоря с баба ти за секс?

— Просто не го прави. Джиджи не е пуританка, но недей да говориш пред нея за това. Случи се така, че една нощ влезе в спалнята ми и…

— … ти не беше сама — довърши вместо нея Сам.

— Разбира се, че бях сама! — ядоса се Лира. — Бях в нейната къща все пак!

— Тогава какво се е случило?

— Тя разбра, че не обичам да нося дрехи, докато спя.

— Хей, значи двамата с Джиджи имаме нещо общо! — засмя се Сам. — Това и аз го разбрах случайно. Ето ти тема, за която с нея можем да си говорим — пошегува се той.

Лира не обърна внимание на забележката му и продължи:

— Оттогава тя при всеки удобен случай не пропуска да ми подарява старомодни пижами.

— Ще си поговоря с нея за теб — каза съвсем сериозно Сам.

— Знам. И аз смятам да си поговоря с нея. Двете не крием нищо една от друга. Просто много мразя да я тревожа и не искам да я излагам на опасност.

— Ти не си виновна за нищо от случващото се — успокои я Сам, щом видя, че в очите й се прокрадна сянка на притеснение.

— Е, значи след като с Джиджи си поговорим за сериозните неща, имам правото да обсъждам и времето. Нещо друго? — попита той.

— Храната. Тя готви страхотно. Гарантирам ти, че до утре ще си качил три килограма — обеща Лира.

— О, вече знам за какво ще си говоря с нея — подразни я Сам.

— За какво? — предпазливо попита тя.

— За дългите сбогувания — каза той и се пресегна, за да я погали по дългите й нозе. — Мислиш ли, че трябва да й кажа какво мисля за едно наистина дълго сбогуване?

Лира игриво го плесна през ръката:

— Като говорим за дълги сбогувания… кога пристига новият ми бодигард?

— Ще говоря с Алек и ще ти кажа — отговори Сам и за да смени набързо темата, попита дали вече наближават.

— Пристигнахме. Онова там в края на улицата е къщата на баба ми. Можеш да паркираш отзад.

Джиджи отвори кухненската врата и застана на прага да ги посрещне, като им заговори още щом слязоха от колата:

— Знаеш, че винаги се радвам да те видя, Лира, но и съм малко ядосана, задето си мислиш, че не мога сама да се погрижа за себе си. Нямаше нужда да зарязваш всичко и да идваш тук. Чудесно мога да се оправя и сама.

— Знам — каза Лира и я целуна по бузата, — но се случи нещо и исках да поговоря с теб. Сам се приближи с чантите им и Лира побърза да го представи: — Бабо, запознай се с агент Сам Кинкейд от ФБР. Сам, това е Джиджи.

Мъжът остави чантата и се здрависа.

— Агент от ФБР? И при това с шотландски акцент? Шотландец ли сте?

— Да, госпожо — усмихна се Сам.

— Ох, колко съм невъзпитана! — засмя се Джиджи. Побърза да ги покани и отстъпи крачка навътре, за да им направи място. — Агент Кинкейд, ще останете ли да нощувате при нас?

— Да — кимна Сам.

Джиджи дори не го погледна.

— Лира, ще покажеш ли на агент Кинкейд къде е стаята за гости?

— Моля, наричайте ме Сам.

— Разбира се — каза Джиджи, — само ако позволите да ви задам един въпрос?

Лира беше сигурна, че баба й навярно има хиляди въпроси, но вероятно те щяха да почакат за след вечеря, когато Сам можеше да й разкаже по-подробно за живота си.

— В момента по работа ли сте тук? — попита хитро бабата.

— Да — кимна той.

— Случаят свързан ли е с Лира? — осведоми се тя.

— Точно така — отговори Сам.

— Ще отида да направя чай — добави възрастната дама.

Лира заведе Сам на горния етаж. Някъде в къщата се чуваше чукане и момичето предположи, че домашният майстор на Джиджи се е захванал с някоя от поредните си задачи. Лира влезе в една от спалните, декорирана в светлосиньо. Извини се, че двойното легло може би щеше да се окаже малко тясно за Сам, но пък матракът бе от истинска вълна, и обясни, че двамата ще имат обща баня на етажа.

Дъските на пода в старата къща изскърцаха, когато Сам пристъпи по коридора, за да занесе багажа й в нейната спалня. Стените й бяха декорирани в светложълто. Стаята беше типично дамска, с бяло легло, бели завеси и табличка с парфюми на тоалетката. Сам остави чантите й на един стол и я последва обратно към коридора. Точно на прага Лира се обърна, за да му каже нещо, и се блъсна в него. Сам я сграбчи, за да не падне, и за един миг двамата останаха неподвижни, а телата им леко се докосваха. Сам не можа да й устои — взе лицето й в шепи и я дари с една нежна целувка.

Лира отвърна на ласката и тъкмо го прегръщаше, когато отдолу се чу гласът на Джиджи:

— Лира, скъпа, кажи ми, ако горе е прекалено горещо.

— Може да стане и доста по-горещо — измърмори Сам и се отдръпна от момичето.

— Не, не може — заяви Лира. — Хайде, ела да ти покажа останалата част от къщата.

Домът на Джиджи бе проектиран така, че входната врата водеше направо до всекидневната, която пък беше свързана с трапезарията и кухнята. Зад кухнята имаше една по-малка стая, която Джиджи беше преустроила в кабинет.

— В края на коридора е спалнята на баба ми, точно срещу нея е банята — посочи Лира към онази част на къщата, откъдето все по-отчетливо долитаха удари на чук.

Джиджи се появи откъм кухнята, препасана с престилка и кърпа за чинии в ръце.

— Елате да изпиете по чаша студен чай — покани ги тя.

Харлан излезе от мазето и се качи при тях, поздрави Лира и се запозна със Сам.

— Ще пиеш ли чай с нас, Харлан? — попита го Джиджи.

— Не, благодаря, трябва да вървя да прибера децата. Става късно.

— Добре — съгласи се бабата. — Значи ще се видим утре сутринта.

— Нали помниш, че ще дойда малко по-късно. Трябва да отида и да купя материали за новите полици.

Сам изпрати майстора до вратата и остана няколко минути с него на верандата да си поговорят.

— Не мислиш ли, че агент Кинкейд е доста симпатичен мъж? — попита Джиджи, надничайки през открехнатата входна врата.

— Да, така е — потвърди Лира.

— Няма да мога да издържа още дълго, за да науча какво става с теб, Лира. Трябва да знам, ако се е случило нещо.

Лира изчака Сам да се върне при тях и се приготви да разкаже всичко на Джиджи, която се настани зад кухненската маса срещу тях.

— Откъде да започна? — обърна се Лира към Сам.

— От градинската разпродажба — отговори той.

Баба й слушаше много внимателно, докато Лира разказваше за събитията от последните няколко дни. А щом приключи, старата жена скръсти ръце, облегна се на масата и за момент се замисли.

— Цяло щастие е, че със Сидни сте добре — промълви Джиджи и замълча отново. Сетне продължи: — Значи смяташ, че онези двама мъже, които се навъртаха тук, са търсили нещо в книгите, които си опаковала и си изпратила по куриер в ранчото?

— Възможно е — отговори вместо нея Сам. — Вече говорих с агентите от управлението в Лос Анджелис и знам, че няколко души са се заели да проучат случая. Те ще се обадят и на служители от местната полиция, които също ще помогнат.

— Сам е много добър приятел на Алек Бюканън — обясни Лира, — а за момента е тук като мой бодигард.

— Е, значи съм спокойна, че Лира е в добри ръце — въздъхна Джиджи и потупа ръката на Сам.

Лира се поотпусна, когато видя, че баба й приемаше нещата толкова спокойно.

— Искате ли да си вземем напитките и да излезем отпред на верандата? — предложи тя. — Тук е доста задушно.

— Вие вървете — отвърна Джиджи, — пък аз ще засиля климатика.

Сам и Лира се настаниха на люлката и той небрежно отпусна ръка на облегалката зад гърба й. С върховете на пръстите си докосваше изящната й шия.

След малко и Джиджи дойде при тях:

— Толкова ми е неудобно, че виждате градината ми в такъв вид, напоследък е много западнала и, за бога, не разбирам защо нищо не иска да расте вече две поредни години! Някога имах толкова хубава градина, нали, Лира? А сега не ще да се оправи даже и със светена вода.

Сам стана от люлката и слезе заедно с Джиджи по двете дървени стъпала, които отделяха верандата от градината. В двора той се наведе и откъсна листо от някакво цвете, поразгледа го, а след това изрови с ръка малко пръст.

— С какво пръскаш растенията? — попита той.

— Със светена вода, разбира се… — каза Джиджи с такъв тон, сякаш това беше най-обичайното нещо на света.

— А освен със светената вода?

— Миналата година опитах какви ли не течни торове и пестициди, но тази година им слагам само светена вода.

Сам хвана Джиджи под ръка и двамата се върнаха на верандата.

— Какво се случва с градинарските ми умения? — зачуди се Джиджи.

— Може би догодина… — съчувствено се намеси Лира.

Сам не можеше да повярва, че жените не се досещаха какво можеше да се е случило.

— Това е отрова — каза той.

— Какво? — изуми се Джиджи.

— Отрова е — повтори Сам.

— Някой е сложил отрова на цветята ми? — скочи от стола старата жена.

— Всъщност не е на самите цветя — поясни Сам, — по-скоро е в почвата.

— Сигурен ли си? — притесни се Лира.

— Погледнете ги само — някой е посипал хербицид в почвата.

— Лира? — войнствено извика бабата.

Момичето рядко виждаше подобно изражение на лицето на възрастната дама и много добре знаеше какво щеше да последва.

— Иди и ми донеси пушката!