Джули Гарууд
Скрита камера (18)

Осемнадесета глава

След като прекара една безсънна нощ, Сам влезе под душа и остави горещите струи вода да обливат тялото му.

Всъщност май беше по-добра идея да вземе студен душ, който можеше и да върне разсъдъка му.

Опря се с две ръце на стената пред себе си и наведе глава под струята. Какво беше направил? Това, че целуна Лира по онзи начин, само го накара да я желае още повече, а това никак не беше добре.

Сам не можеше да повярва на собствената си постъпка. Никога преди не му се беше случвало да изпита толкова силна емоция към друга жена, дори към съпругата му, но с Лира нещата бяха различни. При нея привличането се случи почти мигновено и чувството не избледняваше. Всъщност нуждата да я докосне ставаше по-силна с всеки изминал миг. Но това, което най-много го тревожеше, бе фактът, че към нея не изпитваше похотливи чувства. Добре де, имаше ги и тях, но имаше и нещо друго.

През изминалата нощ не можа да заспи, защото през цялото време си представяше мекотата на пухкавите й устни и усещането на тялото й, сгушено в неговото.

Докато се бръснеше, Сам направи малък анализ на ситуацията: нямаше да се забърка в тази каша, ако не беше Алек Бюканън. Веднага щом се облечеше, щеше да се обади на Алек и да му даде срок да намери някой друг за тази работа. Двадесет и четири часа в случая си бяха повече от щедра отсрочка, реши той.

За щастие Сам имаше възможността сам да определи деня и часа, в който да изнесе лекцията си пред кадетите от академията в Лос Анджелис. Имаше двуседмичен прозорец, в който трябваше да се вмести, и единственото условие беше само да се обади на организатора два дни предварително. Щеше да определи лекцията за петък, а след това да вземе кола под наем и да отиде до Сан Диего за последната лекция в понеделник. Ако пък извадеше късмет, можеше дори още същия ден да хване самолет за Вашингтон…

И тогава животът му би се превърнал отново в такъв, какъвто беше, преди да срещне Лира.

„Планът е готов“, каза си той и се отправи по стълбите към долния етаж. Ала само след две крачки се върна обратно, защото чу будилникът в спалнята на момичето да звъни, а вратата на стаята й беше леко открехната. Почука и надникна вътре.

— Ох, не е честно! — изпъшка той.

Нощницата й висеше преметната в единия край на леглото, а тя все още спеше непробудно, легнала по корем, прегърнала възглавницата. Чаршафът едва прикриваше дупето й и беше очевидно, че си е легнала съвсем гола.

Лира спи гола.

Не му трябваше да го знае. Сега нямаше да може да се отърве от фантазиите си, по дяволите!

Сам не влезе в спалнята й, за да я събуди, беше прекалено рисковано. Остави часовника й да си звъни и слезе в кухнята да се обади на Алек.

— Какво става? — попита приятелят му.

— Трябва да ме измъкнеш оттук — побърза да каже Сам, а в гласа му се долавяше отчаяна молба.

— Как така? Какво е станало?

— Как така ли? Тя спи гола! Това става — каза троснато Сам. — Обещах ти да помогна, но не мога да го направя безпристрастно.

— Чакай малко — каза Алек. Той тъкмо влизаше в офиса си и спря, за да даде нареждания на някого. Само след минута беше отново на телефона. — Кога ще изнесеш лекцията?

— Мисля да го направя в петък и да приключвам с това. Алек, кажи ми за този случай, открихте ли нещо?

— Не — отговори той. — Детектив О’Мали каза, че нямат основна версия по случая, но все още работят по него. Да видят дали ще излезе нещо.

— На Лира й трябва бодигард, докато някой разбере какво, по дяволите, става тук — заяви Сам, а гневът му бе ясно доловим дори и през телефонната слушалка. Той разказа на Алек за градинската разпродажба и за това какво беше научил за семейство Руни. — Пусни го през системата за проучване, имам чувството, че ще излезе с доста дълго досие зад гърба си. И намери нов бодигард за Лира най-късно до утре, чу ли?

Сам прекъсна разговора и си направи закуска. Малко по-късно Лира слезе долу напълно облечена. Изглеждаше отпочинала, което означаваше, че беше успяла да поспи.

— Добро утро — поздрави го тя и си сипа малко зърнена закуска в една купа.

Сам седеше срещу нея и ядеше втората си купа с овесени ядки.

— Имаш ли представа колко захар има в купата ти в момента? — попита я той.

Лира хапна една пълна лъжица, задъвка бавно и каза:

— Не, но предполагам, че е доста.

— Може да хапнеш и горещ фъдж^[1] със сладолед — подразни я той.

— Не мога. Нямаме сладолед, нито фъдж. Трябваше да се сетя да купя малко от магазина.

— Лира, не е здравословно.

— Ти си яж овеса. Някои неща в живота просто не си струват и яденето на овес е едно от тях.

Тя успя да довърши закуската си, докато Сам й преразказваше разговора с Алек.

— Значи детективите нямат никаква версия? Нищо ли не е излязло?

— Все още не — каза той. — А утре пристига новият ти бодигард.

Лира се беше превърнала в експерт по прикриване на емоциите. Някога фактът, че не показваше пред родителите си какво мисли или чувства, бе единственият начин да се справи с тях.

— Добре — разсеяно каза тя, стана, изплакна купата и лъжицата си и ги сложи в миялната машина. Тъкмо се обърна, за да излезе от кухнята, когато Сам й препречи пътя с тялото си.

— Слушай… — започна той.

— Да?

— За онази целувка… — продължи колебливо мъжът.

Лира го погледна в очите и зачака. Не можа да не забележи колко неловко се чувстваше той.

— Беше много хубава целувка, но… — Сам млъкна и в стаята настана напрегната тишина.

Какво ли се опитваше да й каже?

— Мисля, че ти си чудесна жена. Просто…

О, не! Тя изведнъж разбра. Той се опитваше да й каже, че целувката е била грешка.

Не, недей, помисли си тя.

Лира се приближи до него. Лицето й се намираше само на сантиметри от неговото, когато докосна бузата му.

— Мисля, че знам какво се опитваш да ми кажеш. Въпреки че ме целуна, няма да се ожениш за мен, нали? — Опита се да прозвучи съчувствено и добави: — Не се тревожи, Сам. Никога не бих могла да се омъжа за теб.

След което потупа леко бузата му, обърна се и излезе от кухнята. Тя избухна в смях едва когато успя да се скрие горе.