Джули Гарууд
Скрита камера (17)

Седемнадесета глава

Още преди години, в началото на кариерата си, Сам се беше научил да спазва дистанцията между професионалния и личния си живот и винаги бе успявал да се справи… Поне докато Лира се появи наоколо.

Той разбра, че нещо става с него, точно десет минути след като се запознаха. В нея имаше нещо особено. Дори само като я гледаше, тя го оставяше без дъх. Ала това, което истински го порази в нея, беше страстта, която тя влагаше във всичко, което прави. Страст за живот, която запалваше светлина в душата му.

Сигурно го беше помислила за ужасно недодялан вечерта, когато така неочаквано се беше появил в спалнята й и си беше тръгнал. Но и тогава го беше погледнала с онези свои невероятни очи. Нуждата да я вземе на ръце и да я целуне избухна с такава сила в гърдите му, че едва се овладя. Върху нощницата си тя носеше лек халат, но той бе успял да зърне достатъчно от сатенената материя, която покриваше изкусителните извивки на тялото й.

Влезе в своята спалня, затвори вратата зад гърба си и се хвърли на леглото, плувнал в студена пот. Започваше да му става много трудно да спазва дистанцията. Трябваше да се махне далеч от нея колкото се можеше по-скоро, преди да направи нещо, за което после щеше да съжалява.

Точно в момента животът му и без това беше объркан, бъдещето му бе твърде несигурно. Хем му се искаше да се върне у дома в Шотландия и да започне работа на някое от местата, където му предлагаха, хем искаше да продължи работата си във Вашингтон. През последните две години се бе потопил изцяло в кариерата си и така и не бе намерил време да поспре и да преосмисли живота си. Смъртта на съпругата му Бет, починала от усложнения след лека операция, почти бе успяла да го унищожи. Сам никога повече не би могъл да понесе такава болка. Не искаше отново да бъде наранен.

Лира бе от типа момичета, за които всеки мъж би искал да се ожени, но Сам вече не се интересуваше от дълготрайни връзки.

Легна си, но колкото повече мислеше за нея, толкова повече се изнервяше от себе си. Сънят бягаше от очите му и накрая легна по гръб, пъхна ръце под главата си и реши да съсредоточи мислите си върху случая с Руни и проникването в апартамента на Лира. Дали между двете неща имаше някаква връзка, или събитията бяха просто съвпадение?

Час по-късно чу, че вратата на нейната спалня се отвори, явно и тя не можеше да заспи. Минаха няколко минути и той долови шумолене в кухнята. Погледна часовника си, а когато не усети Лира да се връща в спалнята си, реши да отиде да види какво прави. Облече джинсите си, несъзнателно пъхна пистолета в колана и излезе в коридора.

Лира тъкмо се промъкваше на пръсти нагоре по стълбите. Изчака я, докато стигна до малката площадка, обърна се към нея и попита:

— Не можеш да заспиш ли? — Лира се стресна, после опита да му се усмихне. Той пристъпи по-близо до нея и надзърна в шепите й. — Какво носиш?

— Шоколад — каза тя, а в гласа й се долавяше нотка на вина.

Лира не помръдваше. Ситуацията се оказа доста неловка. Двамата стояха на една крачка разстояние в тъмния коридор. Той беше полугол, а тя носеше само ефирна нощница и разтворен лек халат.

Като за начало може би тя трябваше да спре да се взира в широките му гърди, а след това можеше и да успее да овладее дишането си. Този мъж имаше невероятно тяло. Мускулите му потрепваха при всяко движение. На лявото му рамо се забелязваше белег. Лира изпита непреодолимо желание да обвие ръце около врата му и да почувства силните му гърди, опрени в тялото й. Планът й да се прави на незаинтересована явно не вършеше работа. Защо не си облече проклетата риза, помисли си тя.

— Искаш ли шоколад? — попита притеснено тя.

— Може, съвсем мъничко — отговори той и както я гледаше право в очите, пристъпи към нея.

Лира беше напълно неподготвена за това, което последва. Тя му подаде парче шоколад, но той не му обърна внимание. Тя почти усещаше топлината, която се излъчваше от тялото му.

Тогава той нежно допря с пръсти брадичката й, наведе се и докосна устните й. Това беше най-еротичното преживяване, което някога й се беше случвало.

Преди тя да успее да реагира по какъвто и да е начин, устните му покриха нейните, езикът му се вмъкна между тях. Лира цялата се разтрепери. Прималя й. Ала в този миг изведнъж тялото му се дръпна назад.

— Лека нощ — каза той и изчезна.

Момичето остана да се взира в затворената врата на спалнята му, опитвайки се да разбере какво се беше случило току-що…