Джули Гарууд
Скрита камера (15)

Петнадесета глава

Сам и Лира напуснаха апартамента и се отправиха към временното жилище, където трябваше да останат, докато нещата се поуспокоят. Щом Сам се увери, че не ги следят, спря пред един магазин, за да напазаруват храна. Лира влезе с него и веднага се отправи към щанда с бонбоните. Взе си една пазарска кошница и я напълни с ядки, покрити с шоколадова глазура, шоколадови блокчета и шоколадови бонбони.

— Ти само това ли смяташ да ядеш? — учуди се Сам.

Лира му подаде пълната кошница, взе още една и я натъпка с кутия мляко, плодов сок, ябълки и здравословни зърнени закуски. Не можа да се въздържи и добави към тях и кутия шоколадови понички.

Щом стигнаха до касата, Лира забеляза, че Сам е прибавил към покупките и стек минерална вода и безалкохолни.

— Доволен ли си сега? — попита го тя, докато нареждаше млякото, сока и ябълките на лентата пред касата.

— Аз винаги съм доволен — отвърна й Сам с очарователния си акцент.

Той взе чантите с покупките им в една ръка, а с другата леко я прихвана през раменете и се насочи към изхода. Ръката му докосна тялото й само за миг, но по гръбнака й пробяга трепетна вълна.

— Далеч ли е тази защитена квартира? — попита Лира, докато двамата прекосяваха паркинга пред магазина.

— Не много — отговори Сам.

Половин час по-късно Лира вече беше изгубила всякакво чувство за ориентация. Струваше й се, че мъжът обикаля в кръг из един и същ квартал, и се изненада, когато той най-накрая зави към един новопостроен жилищен комплекс. От двете страни на улицата, докъдето поглед стигаше, се виждаха само абсолютно еднакви двуетажни къщи. Той сви по алеята на една от тях, поразрови се из жабката на колата, за да намери дистанционното за вратата на гаража, и натисна бутона.

Лира се огледа:

— Всички домове са абсолютно еднакви. Как хората въобще успяват да намерят в коя къща живеят?

— Сигурно броят гаражите — предположи с усмивка Сам. — Може и да гледат адреса.

— Много смешно! — нацупи се тя.

Къщата бе на два етажа и изцяло мебелирана. Всичко вътре — стените, килимите и обзавеждането, беше в бежовата гама.

Докато Сам качваше багажа им в спалните горе, Лира занесе чантите с хранителните продукти в кухнята. Отвори хладилника и с изненада установи, че някой вече се беше погрижил да го зареди. Освен това в кухненските шкафове имаше консервени кутии със супа, макарони и всякакви видове сухари. Тя добави и пресните зеленчуци, които бяха купили, и тръгна да разгледа останалата част от къщата. На горния етаж имаше две спални, разположени една срещу друга и разделени от къс коридор. Сам беше оставил нещата й в по-голямата от стаите, в която имаше страхотно двойно легло.

Лира тъкмо пробваше матрака, когато Сам се появи на вратата:

— Тази харесва ли ти?

— Чудесна е. Всъщност мога да стигам от леглото до банята само с една крачка, но мисля, че ти трябва да спиш тук.

— И защо? — усмихна се той и се облегна небрежно на рамката на вратата.

Хареса й начинът, по който я погледна — гледаше така, сякаш я вижда за пръв път.

— Така мисля.

Сам отново се усмихна.

— С теб или без теб в леглото? — попита той, а обърканата й физиономия го накара да избухне в смях. — Как е възможно жена да се изчервява толкова лесно? Лицето ти веднага доби яркочервен цвят.

— Значи сега флиртуваме, така ли? — ядоса се Лира.

Той сви нехайно рамене.

— Ти си най-объркващият човек, когото познавам — заяви тя.

— Хубаво е да го знам.

— Поканих те да спиш в това легло… без мен — поясни момичето, — защото просто си мислех, че ти си доста по-едър и ще ти трябва повече пространство. Аз мога да спя и на другото.

— Моята спалня е абсолютно същата като тази.

— Значи и ти имаш двойно легло?

— Да, но все пак благодаря за предложението — усмихна се отново той.

Сам слезе долу и Лира го последва.

— Хладилникът е пълен, шкафовете също — отбеляза тя.

— Да, знам.

— Значи не е трябвало да спираш в магазина.

— Не.

— Тогава защо спря?

— За да си вземеш шоколад.

— Откъде знаеш, че обичам шоколад?

— Пише го в досието ти — пошегува се отново той.

— Не, кажи ми наистина — полюбопитства Лира.

— Всъщност Сидни го спомена — призна си Сам. След това отиде в трапезарията, отвори лаптопа си на масата и седна да поработи. — Мислила ли си върху някакви идеи за детския филм, който ти възложи Малер? — попита той, без да вдига глава.

— Имам няколко. Освен това… — започна тя, ала спря по средата на изречението. — О, господи, как можах да забравя! Трябваше да сменя картата.

— Каква карта? — попита той.

— На камерата, която съм сложила в парка. Опитвам се да направя серия от снимки на една малка градинка, а не съм сменяла картата памет на камерата от няколко дни.

— Мислех, че ще се заемеш с детския филм.

— Мога да се занимавам с повече от един проект едновременно — похвали се Лира. — Утре ще трябва да отидем до парка, става ли?

— Добре — съгласи се той.

Сам отново сведе поглед към монитора, а момичето се качи в спалнята си, настани се удобно на леглото си, нагласи лаптопа на коленете си и се зае да измисля идеи за детския филм. Дотолкова се задълбочи, че не усети кога стана осем вечерта. Приключи с двата варианта на сюжетна линия, от които щеше да решава кой да използва.

Слезе долу, а Сам все още пишеше на компютъра си.

— Ще направя вечеря — предложи тя и отиде в кухнята да види с какви продукти разполагат. Реши да приготви кюфтета с доматен сос и салата, а за десерт му предложи блокче шоколад, което той отказа.

Сам настоя да почисти кухнята след вечеря, а Лира се качи горе, за да се приготви за лягане. След като си взе дълъг и много отпускащ душ, тя се обви в една хавлия и отвори куфара си върху леглото. Извади отвътре една памучна пижама с широко долнище, която плътно се закопчаваше чак до брадичката. Естествено, беше подарък от баба й. Сложи я от лявата страна на леглото, а после измъкна и една ефирна розова нощница, която възрастната дама със сигурност не би одобрила — сатенена и с тънки презрамки, която положи отдясно. Едното казваше, че със сигурност нищо няма да се случи, а другото отправяше предизвикателна възможност.

В главата й веднага изплуваха няколко палави мисли. Ако Сам я зърнеше в памучната пижама, щеше да реши, че се е запътила с бясна скорост към живот на стара мома, но какво ли щеше да си помисли, ако я видеше в сатенената нощница? Щеше ли да се изкуши? Лира позволи на фантазиите си да я обгърнат за миг.

— Мен ако питаш, гласувам за тази вдясно — чу се зад гърба й.

Лира притисна хавлията с две ръце, за да не се изплъзне, и стреснато се обърна, очаквайки да види Сам на прага, но той не беше там. Вратата на спалнята му тъкмо се затваряше.

— Лека нощ — каза той.

Лира се хвърли по гръб на мекото легло и погледна тавана. Дали той подозираше за какво си мислеше тя?

Облече сатенената нощница, включи телевизора и се пъхна под завивките. Новините в единадесет часа тъкмо започваха, а голямата новина беше за взрив в един от най-скъпите квартали на града. Репортерът беше застанал на чакълеста пътека и описваше гледката, която ясно си личеше зад гърба му. За миг на екрана показаха снимка на къщата, каквато е била преди взрива. Изведнъж Лира отхвърли рязко завивките и седна в леглото.

— Това не е ли…?

Тогава показаха и снимки на собствениците.

— Сам! — извика тя.

Чу се как вратата на спалнята му се отвори на мига и той веднага дотича в стаята й.

— Какво има? — попита, оглеждайки трескаво за евентуална опасност.

— Там беше градинската разпродажба — каза тя, сочейки екрана.