Калоян Манолов
Велики химици (2) (Том втори)

Мишел Еужен Шеврьол

1786 • 1889

От три месеца Париж живееше под знака на един изключителен юбилей. За него парижката общественост се готви твърде дълго. Вестниците писаха, а и продължаваха да пишат за обичания и почитан от всички Мишел Еужен Шеврьол. На 31 август 1886 г. той щеше да отпразнува стотния си рожден ден. И тъй като един ден е недостатъчен, за да побере уважението, признателността и възторга на хилядите почитатели на големия учен, празненствата започнаха още от пролетта. На 17 май 1886 г. се състоя тържествено заседание на Френската академия на науките. В поздравителните си речи учените изтъкнаха големите заслуги на Шеврьол към химията. Той не прекъсна научната си дейност в продължение на цели 80 години. Осемдесет години изпод перото му излизаха статии, в които, крачка по крачка, той разкриваше още неизучените области на науката. Изследванията му върху състава на мазнините доведоха до правилно разбиране на процеса на осапунването им. Методът за получаване на чисти мастни киселини намери важно практическо приложение за производство на висококачествени свещи, най-важното средство за осветление през XIX век. Голяма част от дейността си Шеврьол посвети на изследването на цветовете, багренето и естетическото и психологическо въздействие на цветните комбинации върху възприятията. Това, което Шеврьол даде през дългогодишната си изследователска дейност, правеше чест не само на френските учени. На успехите му се радваха учените от цял свят и сега всички желаеха да изкажат уважението си към този 100-годишен творец на науката. Председателствуващият заседанието на Академията започна заключителното си слово:

— Уважаеми гости, искам да бъда кратък. Тук, в продължение на няколко часа, ние станахме свидетели на огромния труд, на безкрайния низ от научни открития, които многоуважаваният професор Мишел Еужен Шеврьол извърши в продължение на повече от три четвърти век. Израз на нашата и на цял Париж признателност ще бъде паметникът с бюста на нашия юбиляр, който в най-кратък срок ще се постави пред Музея по естествена история.

Бурни ръкопляскания заглушиха думите му.

— Преди да завърша, искам да напомня още веднъж за изложбата. Нека всеки се чувствува поканен да участвува — да предостави материали или да помогне организирането й.

Идеята за изложбата намери широк отзвук в цялата страна. В организационния комитет постъпваха всеки ден индустриални продукти, произведени в резултат от изследователската дейност на Шеврьол. Фабриката на Гоблен предостави всички мостри, създадени под ръководството на Шеврьол в продължение на 55 години. Не останаха назад и фабриките на Бове и Савонери, които също изпратиха голямо количество текстилни материали. Фабриките за свещи доставиха няколко хиляди свещи. Фабриките за сапун и мазнини също дадоха своя принос. Материалите станаха толкова много, че нямаше място за складирането им, а да се подредят и покажат във витрини се оказа въобще невъзможно. Тогава организационният комитет промени решението си. Вместо да се търси специална изложбена зала, с материалите да се украси сградата на музея по естествена история, където трябваше да се състои чествуването в деня на стогодишнината. Дните течаха бързо. Наближаваше краят на август. Селскостопанското дружество реши да проведе отделно чествуване. Големият салон блестеше в празнична премяна. Членовете на дружеството, облечени в черни фракове, се разхождаха в очакване около огромната маса, подредена с великолепни прибори за предстоящия банкет. Точно в 2 часа силен глас се извиси над общия шум.

— Внимание! Готови!

Двама лакеи разтвориха крилата на летящата врата и там се появи Шеврьол. Настъпи тържествена тишина. Елегантната, висока фигура на Шеврьол премина бавно между изправените в две редици членове на дружеството. В дъното го очакваха единадесетте председатели на секциите. Всеки един от тях държеше огромен букет от рози — първият бели, вторият жълти, после оранжеви, розови, червени… почти всички цветове на дъгата.

Шеврьол се спря очарован. Дългогодишните му изследвания върху цветовете, комбинациите между тях и контрастното им действие сега символически се показваха чрез тези ухаещи цветя.

Какво богато въображение имат французите! Колко искрена беше любовта им към този човек, посветил целия си живот на науката.

Единадесет букета рози — единадесет пожелания за добро здраве и дълъг живот! После всички насядаха около масата и започнаха да се редят тост подир тост.

Съгласно традицията за председател на селскостопанското дружество се избираше най-старият член. Тъй като присъствуващите одобриха с бурни ръкопляскания да изберат Шеврьол за свой член, той трябваше да поеме и председателското място. Тази длъжност Шеврьол изпълняваше до края на живота си с учудваща енергия и точност, която никой не очакваше от един столетник.

На другия ден се проведе чествуването, организирано от градските власти на Париж, от Музея по естествена история и от агенцията по печата. Още от сутринта към площада пред музея заприиждаха хора, за да заемат удобни места. Бял плат, превързан с трикольорна лента, скриваше от погледа на любопитните статуята с бюста на Шеврьол. Гирлянди от живи цветя я обграждаха, сплитайки се в чудни фигури, които достигаха до стълбите пред централния вход на сградата. Мраморът на стъпалата и перилата днес не блестеше, защото дебели килими го покриваха изцяло. Завеси от червено кадифе се спускаха от отрупаните с цветя прозорци. Най-разнообразни платове покриваха стените на сградата. Това бяха платовете, произведени под ръководството на Шеврьол във фабриките на Гоблен. За тържеството пристигнаха делегати на научните дружества от цяла Франция и от почти всички европейски страни. Повече от 2000 учени дойдоха да засвидетелствуват уважението и признателността на научния свят към делото на Мишел Еужен Шеврьол. Те пристигнаха пред музея, строени във внушителна колона. Всеки от тях носеше знамето на страната, от която беше дошъл. Викове ура и песни заливаха многохилядното множество. Шеврьол стоеше изправен, с просълзени от умиление очи и не чуваше оратора. Мислите му летяха някъде далеч, далеч в миналото, в родния Анжер.

Колко отдавна беше всичко, а му се струваше, че е от вчера. Сякаш само преди няколко години той, малкото непослушно момче, тичаше по ливадите край реката и правеше какви ли не лудории заедно с другарчетата си от Централното училище в Анжер. Мишел беше прекалено умно за годините си момче. Любознателността му не знаеше граници. И след най-изчерпателния отговор малкото момче с жълтозелени очи намираше удобен момент, за да постави ново „защо?“. Майка му обичаше да отговаря на въпросите, да обяснява и да очаква новия въпрос на сина си. Госпожа Шеврьол — Етинет Мадлен Башелие — беше едра, добре сложена жена. Широките й здрави рамене, зачервеното възпълничко лице, буйната й коса — всичко в нея трептеше от здраве и сила. Здраве и сила лъхаше и от малкия Мишел. Това му помагаше да се справя отлично с работата в училище. Той беше любимец на учителите, защото знаеше много и учеше много…

И ето че стремежът му към знания го доведе в Париж. Седемнадесетгодишният Шеврьол постъпи през 1803 г. в Колеж дьо Франс. Тук получи първите си системни знания по химия под ръководството на Луи-Никола Воклен, асистент на професор Антоан Франсоа Фуркроа.

Лекциите на професор Фуркроа бяха много интересни, но за младия студент работата в лабораторията стоеше над всичко. Тук нямаше нужда да си представяш химичните процеси. Достатъчно беше да извършиш опита и направо да го наблюдаваш. Опити, опити, опити… Трябва да се работи, да се учи. Само тогава може да се стане добър химик, добър учен.

Голямата страст на Шеврьол към химията не остана незабелязана. Воклен отдавна следеше научното му развитие и непрекъснато поставяше за разрешаване все по-сложни и по-сложни задачи. Шеврьол се справяше винаги отлично.

— Това е един от най-сложните анализи, господин Шеврьол — заговори му Воклен. — Вие извършихте всичко с най-голяма точност. Моите поздравления!

Шеврьол сведе глава от стеснение. Чувствуваше се неудобно, когато го хвалят.

— Какво да започна сега? — запита той след кратка пауза.

— Ще ви дам една сериозна задача, която надхвърля рамките на обучението в Колеж дьо Франс.

Воклен отвори един шкаф и извади голяма дървена кутия.

— Това са кости от някакво архаично животно. Намериха ги това лято по време на експедицията в долината на Мена и Лоара. Необходимо е да се анализират. Аз съм зает с твърде много други изследвания и съм изправен пред невъзможност да разреша и тази задача. Впрочем тя не е толкова трудна. Вие ще се справите отлично. Това ще бъде първата ви научноизследователска работа.

Шеврьол отнесе сандъчето с костите до масата, където обикновено работеше, и започна незабавно да подготвя необходимите за анализа прибори. Задачата му се струваше изключителна. Ето това късче кост някога е било част от гръбнака на огромен динозавър. Преди десетки хиляди години това гигантско влечуго е бродило из горите, които са спирали със зеления си плащ палещите лъчи на слънцето. Сега той държеше тази кост в ръката си. Тя ще се разложи от действието на киселините. Ще открие тайната си.

Шеврьол работеше с увлечение. Откритията, които предстоеше да направи, продължителните и изморителни анализи, всичко му се струваше пропито от някаква необикновена романтика, с някаква чудна поезия — поезията на научните открития.

Статията отпечатаха в том 58 на списанието „Летописи по физика и химия“ от 1806 г. През същата година Шеврьол започна съвместна работа с Воклен по анализа на човешки кости. Между двамата изследователи постепенно се зараждаше едно искрено приятелство, въпреки че Воклен беше по-възрастен с 23 години.

Макар и с прекъсване, разнообразните и многобройни анализи вървяха гладко. Трябваше да се извършат някой необходими допълнителни определения.

— Това ще свърша след 10 дни — каза Шеврьол. — Сега ще прекъсна, за да се подготвя за последния си изпит.

— Изпитът вече е взет — каза Воклен. — Изпитът е тук, при мен, в лабораторията. Вие го издържахте блестящо. Останалото е само формалност. Аз вече говорих с професор Фуркроа. От началото на 1807 г. ще завеждате изследователската лаборатория в Колеж дьо Франс.

— Но как така? Това е толкова неочаквано!

— Не, Шеврьол, не е неочаквано. Ние — аз и професор Фуркроа, следим развитието ви повече от 3 години. Един такъв талантлив и млад човек като вас не трябва да се остави на случайността. Вие ще работите при нас. Това ще бъде от полза за науката.

Няколко седмици по-късно разговорът между двамата изследователи се водеше на съвсем друга тема. Шеврьол вече оглавяваше лабораторията и сега, под негово ръководство, се провеждаха разнообразни и сложни изследвания.

— Въпросът с индигото все още не е разрешен — каза Воклен. — Наистина природата е безкрайно разнообразна и ни дава възможност да добиваме много вещества, но това разнообразие създава и огромни трудности. Да получиш едно вещество в чисто състояние, това понякога е твърде тежка задача.

— Вярно е. Често дори отделянето на примесите е почти невъзможно. И все пак би трябвало да се намерят подходящи методи, за да се разреши и най-сложната проблема, възникнала в лабораторията.

— Тази проблема сега е индигото. Досега вие не сте се занимавал с него, затова ще ви покажа някои неща. Ето в тази колба е поставен синьочер прах от индиго. Ако го нагреем, образуват се червени па̀ри.

— Вие мислите, че в синьото багрило — индигото, се съдържат примеси от някакво неизвестно пурпурночервено багрилно вещество? — запита Шеврьол.

— Може би… — Воклен замълча. — Ако успеем да изследваме тези пурпурни па̀ри, ако открием пурпурното багрило, това ще бъде голямо постижение.

Шеврьол започна да изучава индигото с необикновено старание. Преди всичко трябваше да го пречисти, да отстрани примесите, където може би щеше да остане и пурпурното багрило. Започна продължителна обработка с вода, алкохол, солна киселина… Пречистеният продукт обаче продължаваше да образува пурпурни па̀ри при нагряване. Вместо да намалеят, те изглеждаха още по-плътни и в по-голямо количество. Парите се кондензираха по студените части на колбата и образуваха тънък слой от червено вещество.

— Чистото индиго е червено, а не синьо — каза Шеврьол. — То може да се пречисти чрез сублимация и прекристализация.

— И все пак материалите се багрят в синьо — забеляза Воклен. — Нима синият цвят се дължи на примесите?

— Не знам. Трудно е да се отговори на този въпрос. Анализът дава съвършено еднакви резултати както за синьото, така и за червеното индиго.

— Не опитахте ли да обагрите памук с червено индиго?

— Опитах. Ето вижте! Материята е пурпурночервена.

— Това е фантастично! Да не би да има грешка в анализите?

— Не! Сигурен съм в тях!

Това наистина представляваше загадка. Тогава все още се знаеше твърде малко за органичните вещества и никой не подозираше съществуването на явлението изомерия. По-късно в резултат на изследователската работа на редица учени се установи, че синьото и червеното индиго са две изомерни форми. Разбира се, изследванията на Шеврьол не останаха безрезултатни. Освен разделянето на двата вида индиго той успя да уточни и условията, при които те се превръщат в безцветно, разтворимо във вода съединение. Това вещество проявява склонност да се задържа здраво върху влакното, а след това при окисляване на въздуха, да възвръща първоначалния си цвят. Шеврьол наименова безцветното съединение левкоиндиго.

Интересът му към природните багрила непрекъснато се засилваше. Нуждата от красиво обагрени платове налагаше да се търсят все нови и нови източници за добиване на багрила. Корабите донасяха от далечна Бразилия клони от бразилско дърво, от кампешово дърво и др. Текстилните фабрики ги използуваха за багрене на памучните тъкани. Получаваха се хубави червени и сини цветове. Не бяха ли и те индиго?

Шеврьол започна с увлечение новите си изследвания. Преди всичко веществата трябваше да се извлекат от нарязаното на малки късчета дърво. После следваха продължителни манипулации за пречистване на получените разтвори, за анализа на съдържащите се там вещества… за установяване на условията за трайно багрене…

По всичко личеше, че това са други вещества. Задържането им върху тъканите се извършваше по начин, различен от този за индигото. Наистина цветът се проявяваше пак, след като материята се изложи на окислителното действие на въздуха, но преди да се потопи в багрилната баня, тъканта трябваше да се напои с разтвор на стипца. Само по този начин багрилото може да се свърже здраво с влакната. Тези нови багрилни вещества Шеврьол нарече бразилин (червеното) и хематоксилин (синьото).

По това време, през 1809 г., в лабораторията донесоха проба от особен, мек сапун. В писмото, приложено към пробата, се казваше:

„Този сапун се използува за приготвяне на апретурните смеси в нашата текстилна фабрика. Молим, направете пълен анализ, за да разберем как е произведен. Надяваме се, че ако успеем да организираме сами производството на апретурния сапун, ще реализираме допълнителни печалби.“

Шеврьол дълго държа писмото в ръка, замислен върху новата проблема. Да се анализира сапунът, да се установи начинът, по който е получен. Но това ще наложи може би да се изследват и изходните мазнини?

Мазнините! Ето още един природен продукт. Растителни мазнини, животински мазнини… Толкова различни по вид и свойства! Различни може би и по състав. А нима природните багрила не са достатъчни за изследователската му работа?

Шеврьол продължаваше изследванията си върху бразилина и хематоксилина. Успоредно с това той се зае и с анализа на апретурния сапун. Той разтвори една част във вода, но разтворът се оказа нееднороден. Малки люспици със седефен блясък плуваха из него.

— Сигурно сапунът е съдържал няколко вещества. Ще трябва да се разделят и изучат поотделно — мисли Шеврьол.

Той отля бистрата течност, а след това филтрува и изми с вода блестящите люспици.

— Сега мастната киселина ще може лесно да се отдели — каза той. — За това е необходимо сапунът да се разложи със солна киселина.

— Би могло също така да се използува и сярна киселина, нали? — запита го новият асистент Робер.

Той започна работа в лабораторията преди няколко дни.

— Разбира се, може, но ще предпочетем солната, защото е летлива и после можем лесно да се освободим от излишъка й.

— Все още мазнините остават загадка.

— Загадка? — учуди се Шеврьол. — Не, те само са недостатъчно изучени. Дълго време учените приемаха, че мазнините са киселини, защото с основите образуват сапун. Но още в 1741 г. Клод Жозеф Жофроа, аптекар по професия, показа, че когато на сапунен разтвор се действува с киселина, полученото вещество не е идентично с изходната мазнина. То е разтворимо в алкохол, докато мазнините са неразтворими. Няколко десетилетия след това, в 1783 г., Шееле успя да разложи мазнините и да получи едно сладко вещество със свойства, различни от тези на захарите.

— Нарече го глицерин, нали?

— Да, това е всичко — каза с въздишка Шеврьол, — а сега да започнем работа!

За кратко време Шеврьол успя да получи в „чисто състояние мастната киселина“, която се съдържаше в блестящите люспици. Нарече я „маргаринова“, защото сапунените люспици блестяха като бисери, т.е. маргарит, както често се наричат бисерите. Всъщност „маргариновата киселина“, получена от Шеврьол, е представлявала смес от палмитинова и стеаринова киселина.

Изследванията постепенно го увлякоха и Шеврьол започна да анализира и други сапуни, получени от различни мазнини. При обработване на водните им разтвори със солна киселина той получи няколко различни по свойства мастни киселини. Шеврьол им даде и съответни наименования: киселината, получена от сапун и делфиново масло, нарече фоценинова киселина. От сапун от овча лой изолира „хирцинова киселина“. По-късно той откри същата киселина в козята лой и установи, че тя представлява смес от две киселини. Те получиха съответни наименования — капронова и капринова (от латинската дума капра — коза).

Броят на изучените мастни киселини се увеличаваше с всеки изминат ден. Увеличаваха се и въпросите, които вълнуваха младия учен.

Какво всъщност представляват мазнините? Как са свързани мастните киселини в тях? Изучаването на мазнините имаше голямо значение за развитието на химията. Тези проблеми вълнуваха много учени, затова през 1813 г. членовете на Френската академия на науките гласуваха единодушно и избраха Мишел Еужен Шеврьол за редовен член. През същата година той зае професорското място по химия в лицея „Карл Велики“. Лекциите върху мазнините, които той изнесе пред Френската академия, предизвикаха необикновено голям интерес.

Независимо от настъпилите промени Шеврьол продължаваше да изучава мастните киселини. Особена трудност представляваше тяхното разделяне и пълно пречистване. Олеиновата киселина се отделяше лесно от „маргариновата“, защото нейната алкална сол е разтворима във вода много повече, отколкото „натриевият маргарат“. Но да се раздели стеариновата киселина от „маргариновата“ беше почти невъзможно. Макар и трудно, успехите не закъсняха. Шеврьол вече имаше на разположение в чисто състояние почти всички мастни киселини. Те бяха неговата гордост и той обичаше да ги показва на учените, които посещаваха лабораторията, за да се запознаят с работата му.

— Тази масловидна течност представлява мастна киселина. Тя се съдържа в голямо количество в маслата, получени от краве, овче или козе мляко.

Днес гости на Шеврьол бяха физиологът Франсоа Мажанди и химикът Карл Д’Осон, близък приятел на Берцелиус. Д’Осон взе стъкленицата и внимателно я отвори. Лъхна го отвратителна миризма на вгранено масло, овча пот и още нещо неопределено, но противно. Той запуши нос и като се задъхваше, каза:

— А! Това е ужасно! Човек може да припадне от отвращение, ако вдъхне по-дълбоко.

— И това вещество вие изолирахте от кравето масло, което има такъв приятен вкус и аромат? — запита Мажанди.

— Да. Длъжен съм да ви кажа, че това не е единствената киселина. Подобни са свойствата и на капроновата, и на валериановата, и на олеиновата…

— Проблемата е извънредно привлекателна, въпреки че тези киселини притежават такава отблъскваща миризма — добави Гей-Люсак, който придружаваше гостите.

— Любопитен съм, господин Шеврьол — каза Д’Осон, — да разгледам приборите и апаратите, с които работите. Вие знаете, че в Стокхолм сме до известна степен откъснати от континента. Не трябва да изоставаме от вас.

— На драго сърце, господин Д’Осон. Впрочем, всичко е пред вас. Изследванията си провеждам само в тази лаборатория.

Д’Осон гледаше малко смутено. Освен чаши, колби, хладници, фунии… той не можеше да види нищо особено, нищо изключително. Приборите и стъклениците бяха подредени с голямо чувство за ред, но всичко изглеждаше съвсем обикновено. „Лабораторията на Берцелиус е по-богата“ — помисли Д’Осон и каза:

— Учудва ме простотата, която виждам навсякъде във Франция! Същото видях и във вашата лаборатория, господин Люсак.

— И все пак откритията, които направиха и Шеврьол, и Люсак са твърде големи — намеси се Мажанди.

— Приборите и апаратите не трябва да бъдат цел, господин Д’Осон. Те са средство за работа. Това, което имам в лабораторията си, е достатъчно за моите изследвания.

— Възхищавам ви се, господин Шеврьол. Още днес ще споделя впечатленията си в дълго писмо до Берцелиус.

Средствата на Шеврьол бяха наистина много прости, но това не му попречи да работи системно. Той все по-сигурно се приближаваше до разрешаването на основната проблема — състава на мазнините. Нямаше съмнение, че мастните киселини са свързани по някакъв начин в мазнините, но как? При варене с разтвор на основи те се разлагат — осапунват се. Може би изучаването на осапунителните процеси ще хвърли светлина върху тези все още неясни въпроси?

Започваше 1816 г. Започваше една усилена и тежка работа и в лабораторията на Шеврьол. Той си набави необходимите количества мазнини от овца, крава, гъска, ягуар и дори от човек. Сега трябваше да се изучат процесите на осапунването. Шеврьол подлагаше на продължително варене с разтвор на натриева основа определено количество мазнина. След като осапунването завършваше напълно, той разлагаше сапуна посредством солна киселина и измерваше количеството на освободената мастна киселина.

Скоро от резултатите пролича първото откритие — всички мазнини, независимо от произхода им, съдържанието на мастни киселини е около 95%. Останалите 5% представляват сладкото вещество глицерин, което се образува по време на осапунването. Това вещество остава във водния слой. Шеврьол се опита да го отдели от водата, като я изпари. Той подложи разтвора на продължително изпаряване, загря го до температура, значително по-висока от 100°C, но теглото на гъстата сироповидна течност — глицерина — оставаше винаги по-голямо от изчисленото тегло, което съответствува на петте процента.

— Къде е грешката? — питаше се Шеврьол озадачено. — Не. Грешка няма. Сборът от теглата на двата продукта на осапунването (мастната киселина и глицерина) е по-голям от теглото на взетата мазнина. Това показва, че мазнините представляват не смес от мастна киселина и глицерин, а някакво съединение. Това съединение присъединява вода, при което се разпада и образува киселината и глицерина.

Шеврьол се замисли. Изведнаж той трепна. Нова мисъл блесна в съзнанието му.

— Но подобна реакция се извършва с естерите! Етилацетатът например присъединява вода и се разпада на оцетна киселина и алкохол. По всичко изглежда, че мазнините представляват естери.

Започна нова, усилена работа. Трябваше да се отделят в чисто състояние тези съединения на глицерина с мастните киселини. Трябваше да се изучат свойствата им, да се докаже съставът им… И усилията се увенчаха с успех. След близо 2-годишна работа Шеврьол успя да получи две нови вещества, които наименува фоценин (глицеринов тривалерианат) и бутирин (глицеринов трибутират). С това въпросът беше приключен. Мазнините са естери на висшите мастни киселини с глицерина. Не оставаше нищо друго освен да се систематизират резултатите, да се опишат опитите, извършени в продължение на 10 години. Всички въпроси, свързани със свойствата и състава на мазнините, са вече изяснени.

В книгата за мазнините Шеврьол разгледа последователно всички въпроси, свързани с химията на тези толкова важни за живота вещества. В първия том той показа, че класификацията на мазнините въз основа на температурата им на топене не е научно обоснована. Тя трябва да се замени с химична класификация, която се базира на резултатите от анализа им. В този том той помести и методите за анализ на мазнините. Шеврьол посвети втория том на описание на различните видове мазнини, на продуктите от осапунването им под действието на различни основи — натриева, калиева и др. В третия, четвъртия и петия том той обсъди подробно осапунителните процеси, проведени с мазнини и маслоподобни вещества, извлечени от най-различни животни. Тук той показа, че мазнините представляват естери на глицерина, докато восъците са естери на други алкохоли. Така например при осапунването на цетина се получава цетилов алкохол. Освен това в организмите се образуват и други маслоподобни вещества. Те не са мазнини, защото не могат да се осапунват. Едно такова вещество се съдържа в мозъка, а освен това представлява и основната съставна част на злъчните камъни. Шеврьол ги изолира и изучи подробно. Наименува го холестерин. Работата над книгата приближаваше своя край. Оставаше да се завърши последният шести том. Тук Шеврьол възнамеряваше да даде в сбита форма всичко, което описа подробно в първите 5 тома. Един тежък товар падна от плещите му. Завършваше успешно едно огромно дело.

— Мишел, преуморяваш се! — каза жена му. — Хайде, почини си! Ти се нуждаеш от сериозна почивка.

— Влизаш в кабинета ми като малко, ефирно облаче, Пифо. Не усетих как си се доближила.

Шеврьол наричаше жена си с най-разнообразни имена. Той беше толкова нежен, толкова мил към нея! Разбира се, за него работата в лабораторията и над книгите стоеше над всичко, но да остави жена си затворена между четири стени също не трябваше. Наистина тя имаше свои грижи — единственият им син Анри се нуждаеше от тях, но все пак тя е млада…

— Добре. Ще си почина. Но къде?

— Имаме покана за бал.

Шеврьол минаваше за отличен танцьор. Той беше и отличен събеседник. Неговото присъствие радваше всички, а особено много младите дами. Те го заобикаляха и слушаха с голямо удоволствие веселите му разкази. Звънливият им смях и блестящите им очи носеха пролетна свежест и опиянение.

— Но вие пак отнехте съпруга ми! Ще ви се разсърдя — казваше дяволито госпожа Шеврьол.

— Той е винаги при вас, мила госпожо, предоставете го за няколко часа и на нас. Какъв забележителен съпруг имате!

— Винаги при мен! Не. Вие грешите. Той е винаги при науката си…

Да. Той принадлежеше преди всичко на науката. Току-що завършил шестия том на книгата за мазнините, той започна да пише друга голяма книга — „Основи на органичния анализ и неговото приложение“. Като учен, който владее не само химията, но и другите природни науки, той се опита да приложи към химията класификацията, използувана в ботаниката и зоологията. Съобразно с това подраздели веществата на родове, фамилии и видове. Така например захарта, скорбялата и лигнина той постави към един род. Друг род, според него, образуваха фибринът и албуминът, изолирани от клетъчното вещество на животните. В тази книга той показа голямото значение на органичния анализ за медицината, фармацията, токсикологията и биологията.

„Несигурността, която сега съществува в предписването и използуването на рецепти, може да се премахне само чрез цялостно въвеждане на органичния анализ във фармацевтичната практика. Такива ценни лекарства като екстракти от опиум, кори от цинхона или корени от ипекакуана ще могат да се използуват със сигурност само ако се въведе органичният анализ, чрез който могат да се отделят лекарствените вещества от придружаващите ги примеси…“ Така учеше Шеврьол и изтъкваше заслугите на редица учени, които успяха да изолират в чисто състояние стрихнина, бруцина, хинина, цинхонина, кантаридина и т.н. В края на книгата Шеврьол се спря и на въпроса за живота. Тогава все още всички учени приемаха, че органичните вещества могат да се образуват само в живия организъм. Те обясняваха това с действието на някаква „жизнена сила“. Шеврьол не споделяше мнението им. „Това отделяне на органичните вещества е в противоречие с духа на химията и ако днес знаем малко, има надежда в бъдеще да се разкрият нови пътища, които ще доведат до овладяване на органичния синтез.“ Книгата излезе от печат през 1824 г. — 4 години преди Фридрих Вьолер да извърши знаменитото превръщане на амониевия цианат в карбамид, с което разклати виталистичните схващания на химиците. Дълбокият ум на Шеврьол съзря истината, макар че пътят за достигане до нея оставаше още неоткрит.

През месец септември на същата година Шеврьол напусна професорската си длъжност в лицея и прие предложението на Гоблен — да уреди изследователска лаборатория към фабриките му. Фабриките на Гоблен бяха едно от най-големите текстилни предприятия във Франция. Освен платове, в тях се произвеждаха и най-разнообразни декоративни тъкани — завеси, покривки, килими, плат за мебели и пр. Модернизирането на живота изискваше от текстилната индустрия все по-хубави тъкани, обагрени със свежи и ярки тонове. Старите занаятчийски методи не можеха да задоволят тези високи изисквания. Чувствуваше се нужда от научно ръководство, от ръката на вещ химик, изследовател и новатор.

Шеврьол пое новите си задължения с огромен ентусиазъм. Той не се отчая от жалкото състояние на лабораторията. За кратко време тук всичко щеше да се преобрази до неузнаваемост.

— Лабораторията приличаше на стара, полусрутена кухня — разказваше той на Гей-Люсак. — Представи си, Жозеф, в нея нямаше дори термометър, а да не говорим за аналитични везни, платинови съдове или специални реактиви.

— Учудваш ме с решенията си, Мишел. Напусна лабораторията си в лицея, остави удобствата си, за да дойдеш тук и да започнеш от самото начало.

— Започвам отначало? Напротив, продължавам. Всъщност научната си дейност започнах с багрилата — индигото, бразилина… Сега ще продължа пак с тях.

— Както виждам обаче не можеш да се разделиш и с мазнините. Това са пак някакви сапуни, нали? — Гей-Люсак спря погледа се върху малките кубчета, прилични на прясно отлят полупрозрачен сапун.

— Не, не позна. Това е стеаринова киселина. Направих едно твърде интересно откритие Жозеф.

Гей-Люсак погледна Шеврьол въпросително.

— Стеариновата киселина гори с много хубав, светъл пламък и почти не образува дим, докато мазнината дими твърде много, а при това се отделя и лоша миризма.

— Тогава съгласно твоите изследвания трябва да се заключи, че пушливият пламък и лошата миризма при горене на лоените свещи се дължат на глицерина.

— Точно така. А знаеш ли какво огромно практическо значение има това?

— В момента не се досещам.

— Представи си колко по-светло би било и колко по-чист би бил въздухът, ако вместо лоени свещи се употребяват свещи от стеаринова киселина.

— Това наистина си заслужава да се полута човек — каза живо Гей-Люсак. Той с удоволствие прие предложението на Шеврьол да се заемат заедно с практическото разрешаване на въпроса.

Те осапунваха лойта с основа, а получения сапун разлагаха със солна киселина. Стеариновата киселина представлява бяло, мазно на пипане вещество. Затова свещите бяха меки и мазни, но пламъкът им не образуваше дим, не замърсяваше въздуха и излъчваше хубава бяла светлина. Двамата учени успяха да създадат метод и за отделяне на глицерина от подсапунената луга. Това спомогна твърде много за поевтиняване на свещите, защото отпадният продукт — глицеринът — намираше добър пазар. Патентът, издаден на името на Шеврьол и Гей-Люсак от 1825 г., сложи началото на една нова индустрия — производството на стеаринови свещи. Известни подобрения на метода направиха Жюл дьо Камбасере, Адолф дьо Мийи и в скоро време край Париж заработиха няколко фабрики за стеаринови свещи. Според думите на немския химик Аугуст Хофман стеариновите свещи създадоха нова ера в историята на осветлението. В писмото си до Шеврьол той написа:

„Вашата ръка е тази, която отвори източника за светлина на целия признателен свят. Стеариновите свещи успешно конкурират все по-широко разпространяващото се осветление с газ, и както изглежда, те не са застрашени дори от осветлението на бъдещето — електрическата светлина.“

Наред с работата по производството на стеариновите свещи, Шеврьол започна изследвания, свързани с нуждите на текстилната индустрия. Трябваше да се изучат процесите на багренето. Само тогава можеше да се осъществи багрене, което да дава трайни и хубави цветове. Резултатите, получени в лабораторията, не трябваше да останат затворени там. Налагаше се те да се популяризират, да се изучат от повече хора, за да могат да се приложат успешно в практиката. Целта можеше да се постигне успешно само ако се организират лекции.

Шеврьол изнасяше лекциите си в голямата зала на фабриката на Гоблен. Аудиторията беше разнородна, но скоро в нея започнаха да преобладават студенти от различни висши училища на Париж. Огромните познания на Шеврьол, неговата жива и пламенна реч привличаха като магнит. Всеки искаше да го чуе. Няколко години след това, в 1830 г., той публикува лекциите си по багрене.

Багрилата, необходими за текстилната индустрия, се добиваха от различни природни продукти — главно растения. Много растения се използуваха за багрене, но твърде малко се знаеше за веществата, които се съдържат в тях. Интересите на науката и на самото производство изискваха тези вещества да се изучат. Шеврьол изолира в чисто състояние и установи свойствата на жълтото вещество, което се съдържа в американския дъб. Нарече го кверцетин. Подобни жълти багрила изолира и от други растения — от жълтото дърво — морин, от растението резеда — лутеолин и пр.

Работата с багрилата и багренето все повече го навеждаше на мисълта да изследва взаимното влияние на цветовете. Как един цвят се отразява върху ефекта, предизвикан от друг цвят. Как се изменят нюансите при смесване на два цвята. Кога цветовете си хармонират и кога си контрастират.

Резултатите от тези изследвания оказаха голямо влияние за повишаване на художествената и естетическата стойност на продукцията не само във фабриките на Гоблен, но също така и в тези на Бове, Савонери и др. Постиженията на Шеврьол се отразиха благоприятно върху цветното печатане на плат и хартия, върху изработването на географски карти, мозайки и дори върху декоративното градинарство. Високите естетически изисквания към продукцията налагаха да се употребяват багрила с точно определен цвят и нюанс. Това можеше да се осъществи само ако производството на багрила се контролира и се въведат съответни цветни стандарти. Шеврьол посвети няколко години от живота си на въпроса за цветните стандарти. В края на краищата той създаде така наречения хроматичен кръг, който и днес лежи в основата на метода за контрол върху багрилата. За целта той използува трите основни цвята — червено, жълто и синьо, които охарактеризира с точно определени Фраунхоферови линии. Шеврьол разположи трите основни цвята на еднакво разстояние върху кръга, а във всеки сектор между двата цвята постави по 23 смеси от тях, в които количеството на едното багрило постепенно се увеличаваше, а в другото — намаляваше. Цветовете в сектора между жълто и синьо постепенно се преливаха от жълто в жълтозелено, светлозелено, тъмнозелено, синьозелено, зеленикавосиньо, синьо. Секторът между синия и червения цвят даваше всички нюанси на червено, мораво и виолетово, а между червения и жълтия — на оранжево.

Като допълнение на хроматичния кръг Шеврьол създаде още 8 други, в които първоначалните цветове бяха нюансирани с определен процент черно.

— Създаването на хроматичния кръг не е прищявка — говореше Шеврьол пред аудиторията във фабриката на Гоблен. — То се налага от изискванията на практиката и трябва да се въведе като основен държавен стандарт. Така както еталонът за дължина — метърът, така както другите еталони се пазят в бюрото за мерки и теглилки, така също и еталонът за цветовете трябва да се пази при тях и да служи за сравняване на работните еталони.

Шеврьол замълча за минута и продължи:

— Да се осъществи тази идея е трудно, защото все още производството на багрила е съвсем примитивно и е почти невъзможно да се въведе контрол. Все пак ние ще вървим напред и бъдещето ще разкрие нови възможности.

Шеврьол беше неуморен. Той като че ли не остаряваше. Той развиваше толкова широка научна дейност, написа толкова много научни статии, че почти всеки том на научното списание на Френската академия на науките „Конт рандю“ съдържаше статия от него. Шеврьол започна да печата в „Конт рандю“ от годината на основаването на списанието — 1836, до края на живота си — 1889.

Независимо от напредналата си възраст, той продължаваше да работи във фабриките на Гоблен. Въпреки осемдесетте години, които тежаха на плещите му, той се чувствуваше бодър и пълен с енергия. Когато се движеше по улиците заедно със сина си, никой не можеше да предположи, че това са баща и син. Това бяха по-скоро приятели.

— Работиш вече 60 години, татко. В науката се извършиха толкова промени. Направиха се толкова много открития. Създадоха се нови теории. Защо не се заемеш да напишеш една история на химията?

— Аз самият съм жива история, но да оценя всички събития е твърде трудно. Страхувам се, че няма да бъда достатъчно обективен.

— Защо не? Като разгледаш всичко от днешно гледище, мисля, — ще успееш.

Лесно е да се каже, но…

Все пак идеята за историята на химията го завладя изцяло. Много книги трябваше да се прочетат, много факти да се проверят. Анри помагаше на баща си с голямо удоволствие. Той проявяваше изключителна страст към книгите, затова набавянето на необходимите материали за него представляваше твърде приятно занимание. Работата над историята продължи повече от десет години. През 1872 г. тя излезе от печат. В нея се разглеждаше развитието на химията от гръцките философи до Лавоазие. Шеврьол не се осмели да прецени и периода, в който той живя и работи.

Шеврьол посвети целия си живот на науката, на приложението й в индустрията за полза на човечеството. Това му спечели симпатиите на цялата общественост, обичта и уважението на учените от Франция и чужбина. Сега те всички се прекланяха пред неговото дело. Те аплодираха от все сърце. Гръмна тържествена музика. Възторжените викове прекъснаха нишката на мислите му и пред погледа на Шеврьол отново изплува огромното множество, в средата на което се белееше закритият с бял плат паметник. В този миг лентата се отпусна, белият плащ се свлече и пред хилядното множество се издигна статуята на Шеврьол. Той стоеше с просълзени от вълнение очи и гледаше наоколо като в някакъв чуден сън.

Чествуването завърши с тържествена вечеря. Огромната зала блестеше в ослепителна светлина. Десетки канделабри висяха по стените, огромни полилеи се спускаха от тавана. Голям брой свещи заливаха всичко с меката си светлина. Тостове, речи, благопожелания…

— Внимание, господа! Следващият танц е за нашия юбиляр. Ще танцуват най-младата дама и най-възрастният кавалер.

Ръкопляскания и весел глъч заляха залата. Присъствуващите се отдръпнаха в кръг.

— Госпожица Жизел Тифено — 18 години, и господин Мишел Шеврьол — 100 години. Музика, моля!

Шеврьол направи великолепен реверанс и се понесе с невероятна лекота в ритъма на валса. Възхищение и възторг палеха пламъчета в очите на всички. Тази нощ остана незабравима. За нея говориха дълго след това.

Когато всичко отшумя и животът потече в нормалния си темп, Шеврьол отново се върна към лабораторията и кабинета си. Той още можеше да работи, още можеше да даде нещо на науката. Обграден с любовта и уважението на всички, той изпълняваше служебните си задължения с най-голямо усърдие. Надвечер обичаше да се поразходи по брега на Сена.

— Стига, господин Шеврьол! Починете си! — заговори го един ден Гастон Тисандие, издателят на списание „Природа“. — Къде отивате пак?

— Искам да се полюбувам на строежа на Айфеловата кула. Чудеса, чудеса ще стават, драги приятелю. Бъдещият век ще бъде век на чудесата!

Шеврьол спря, загледан замечтано във величествените очертания на кулата. — Какъв напредък! Аз може би не ще доживея, но Анри ще има това щастие. Децата са винаги по-щастливи. Те се радват на това, за което бащите са се борили.

А Шеврьол направи толкова много. Откритията му обогатиха науката, направиха живота на хората по-красив, по-човечен. С чувство на достойно изпълнен дълг той тръгваше бавно към къщи, където намираше друга радост — единствения си син Анри. Двамата, баща и син, живееха и работеха като истински приятели.

Но щастието не може да трае вечно! Страшна вест помрачи светлите дни на големия учен.

Анри е мъртъв! Нима животът е толкова жесток и безсърдечен! Защо му праща това изпитание? Мъката го съкруши. Нещо ужасно, неописуемо и противно смаза духа му. Слабост, безсилие и апатия обхванаха мускулите, мозъка му.

Не искаше нищо, не правеше нищо, не мислеше за нищо. Само за няколко дни се промени и стана неузнаваем. Не се боеше от смъртта, напротив — чакаше я, зовеше я. Тя щеше да сложи край на терзанията му, на мъката по Анри. Лятото беше душно и горещо. През прозореца нахлуваха влажни изпарения от Сена. Шеврьол лежеше неподвижно и едва дишаше. Някакво странно безсилие се разливаше по тялото му. Гаснеше блясъкът на погледа му, отслабваха ударите на сърцето му…

 

 

Беше 9 април 1889 г. Тихо и бавно изгасна и последната искрица живот в очите му. Така, както догаря една свещ, пръскала обилна и непрекъсната светлина до последния трепет на пламъчето си.