Франк Арнау
Акционерно дружество „Хероин“ (6)

5. От малките камъчета става мозайка

Лоуит донесе съставения с Бъд Спайкър протокол. Човекът от гаража нямаше какво друго да каже, освен онова, което беше съобщил вече по телефона. С него винаги можеха да установят телефонна връзка. В справочната картотека нямаше нищо срещу него.

Няколко минути след Лоуит се появи и Слоун. Протоколът с Макс Бендър съдържаше всички данни, които имаха някакво значение.

Един служител от отдела за информация на пресата дойде при инспектора задъхан. Репортерите чакали нетърпеливо, но упорито поне някакви по-точни сведения, от които да направят сензационни заглавия.

Бруър продиктува на референта кратко комюнике, което съдържаше много повече общи приказки, отколкото факти.

После заедно със Слоун, Лоуит и Сарг обсъди общия резултат, получен от показанията на келнера и съвета на доктор Кенеди.

— Няма да е лесно предпазливото проучване във всички хирургически клиники, понеже много лекари гледат твърде сериозно на професионалното си задължение да пазят тайна. Следователно в никакъв случай не бива да става дума за убийство. Може би най-лесно ще преминем през стената на лекарската професионална тайна с някоя по възможност безобидна история. Нека казваме просто, че някаква жена на възраст между двадесет и пет и тридесет години е била ранена в главата при автомобилна катастрофа. Не сме намерили никакви документи за установяване на самоличността й. Вследствие на шока тя е загубила паметта си. Единствената особеност по нея е белегът в основата на шията, непосредствено до хрущяла. Предполага се, че се касае за операция на щитовидната жлеза, извършена преди около три седмици. Струва ми се, че по този начин ще получим имената и адресите на евентуално интересуващите ни пациентки. Ако някъде се появят подозрения, че не се обаждаме от полицията, тогава просто ще помолите те да ви позвънят. При това в никакъв случай не бива да назовавате нашия отдел, а просто ще споменавате главното управление и номератора, който не говори нищо. Вероятно ще можем да зачеркнем без особени трудности и сравнително бързо онези пациентки, за които сме сигурни, че не ни интересуват. Списъкът на избраните от нас лица в никакъв случай не може да бъде особено голям. Но въпреки изключителната спешност на тези разследвания не ми се иска някой от вас да забрави да вечеря. И ако не се случи нещо извънредно, в единадесет часа вечерта е краят на работното време. Положително ще имаме по-големи изгледи за успех, ако започнем отпочинали утре сутринта в осем часа, отколкото ако сега претоварваме безсмислено духа и тялото си.

Той предостави на тримата детективи да разпределят работата помежду си.

Още докато даваше по телефона кратък доклад на директора на полицията, Гетски въведе човека, който беше чакал завръщането на Тони Валдива при директора на хотела Шермън.

— С този тип ще трябва да се позанимаем по длъжко, шефе — каза детективът и сложи на масата масивен „Колт“, калибър 45. — Незаконно носене на оръжие, което може да причини смъртоносно нараняване — така гласи тази хубава дефиниция — и освен това в ръцете на престъпник, пуснат на свобода под гаранция. Вече изисках от Потър досието на Джо Бонети.

Бруър завъртя светлината на писалищната си лампа към новия посетител.

Той видя едно странно, птиче лице. Свръхголемият остър нос правеше още по-отблъскващо впечатление, защото стърчеше на слабо лице с хлътнали страни и силно изпъкнали настрани скули. Очите му бяха разположени дълбоко в очните кухини. Зениците им останаха неестествено разширени дори и при силния сноп светлина — един почти сигурен белег, че този човек е наркоман. Главата му бе покрита с тъмно черна, неестествено лъскава, къдрава коса. Във вратовръзката му беше забодена платинена игла със забележително голям брилянт.

Инспекторът стана, заобиколи бюрото си и се спря близо пред Бонети.

— Какво искахте всъщност от Тони Валдива?

— Някога бях чел в една книга, че не е необходимо да отговаряш пред полицаите. Тогава поне няма да могат да ти обръщат всяка дума наопаки. Аз…

Преди Бруър да може да се намеси, ръката на Гетски се стовари на рамото на човека като малък парен чук. Той падна като подкосен.

Детективът го вдигна от земята като пакет и го сложи в стола на инспектора.

— Аз няма да ви обръщам думите, но така ще ви извия врата, че Синг Синг^[1] ще си спести тока за електрическия стол. Мога така да ви изкривя от бой, та и най-великият професор да не успее да открие и най-малките следи по тялото ви — дори и при аутопсията! А сега отговаряйте на въпросите на шефа, преди да съм изгубил търпение!

Бонети прекара език по устните си. Отвесните бръчки от горната част на носа надолу покрай ъгълчетата на устата му потръпваха. Той дишаше бързо и на пресекулки. Гласът му излезе от гърлото дрезгав, на къси интервали:

— И да ме убиете от бой, пак няма да чуете от мен и дума!

Гетски погледна инспектора въпросително. Бруър направи едва забележимо отрицателно движение. Той седна на ръба на бюрото си и заговори почти монотонно към човешката фигура, която се беше свила на стола, наведена напред.

— Вие знаете, разбира се, че ви заплашват няколко години затвор, защото — той внимателно взе колта в ръце — сте носили скрито у себе си заредено тежко огнестрелно оръжие. Понеже вие сте престъпник, осъден условно, това ще означава за вас, първо, нов дългогодишен строг тъмничен затвор и второ, ще трябва да си излежите и остатъка от условно опростеното ви наказание. Ние можем, ако сте достатъчно послушен, да забравим, че сте носили пистолета под мишницата си скрит в кобур. Детективът би могъл да заяви, че оръжието се е виждало, тъй като дръжката му е стърчала от джоба ви. В този случай то би било открито носено оръжие, което е едно съвсем ново положение, и то значително по-благоприятно за вас. А от друга страна пък, за вас би било неизгодно, ако детективът даде показания, че при появяването му сте се опитали да извадите колта. Това значително ще утежни положението ви. Разбира се, че решението за това, как ще изглежда бъдещето ви, е изцяло във ваши ръце. Може би сега ще поразмислите все пак още веднъж дали не е по-добре да отговорите на въпроса, защо сте искали да посетите Тони Валдива, а?

Бонети бръкна в левия джоб на палтото си. Извади една табакера, отвори я и я приближи съвсем близо до очите си, както правят късогледите хора. След това взе една цигара от нея, запали я и пое дима с явно облекчение. Започна да говори равномерно и спокойно:

— Познавам Валдива много бегло. Когато го срещнах вчера случайно…

Бруър го прекъсна, без да промени тона си:

— Къде?

— На улицата. Мисля, че идваше от хотел „Астор“ и се беше отправил към 42-ра улица. Почти се сблъскахме. Тогава ми каза да го посетя в „Станмор“. Не знам какво искаше. Може би вие ще го попитате.

Бруър погледна Гетски, който веднага разбра погледа му, и каза все така безразлично на детектива:

— Свържете се в съседната стая с прокурора. Нали тъкмо сега разпитва Валдива. Нека го попита кога и къде е имал среща с Бонети.

Преди детективът да отвори вратата, Бонети махна с ръка.

— Добре, спечелихте. По-добре е да призная и да ви спестя въпросите към Тони.

— Благодаря ви за вежливостта. Впрочем кога видяхте Валдива за последен път?

— Завчера вечерта в бар „Елит“ на Бродуей.

— Сам ли беше или в компанията на мис… — Инспекторът се престори, че не може да се сети за името.

— Имам предвид брюнетката, с която се е сближил твърде много от няколко седмици — не мога да се сетя как се казваше. Мис…

Бонети поклати глава отрицателно.

— В бар „Елит“ жените са нежелателни. Твърде често съм виждал Тони придружен от дами, но тъкмо в последно време бях постоянно болен.

— Но, Бонети, сега, след като смръкнахте от табакерата си малко кокаин, а може би и хероин, сте доста бодър. Не го усуквайте. Ние дори и приблизително не сме толкова наивни, колкото ни смятат във вашите среди. Времето минава и аз искам най-сетне да разбера какво искахте от Тони. Вярно, че и вие самият сте консуматор на наркотици, но ми се струва невероятно да сте искали да си набавите праха от него. Би било необичайно, ако вие като наркоман сте същевременно и търговец на наркотици. Опитът ни е научил, че шефовете бързо се отървават от такива елементи, които са и много приказливи. Изпращат ги в провинцията или на оня свят.

Гетски извади табакерата от джоба на палтото, преди Бонети да може да му попречи дори и с някакво вяло движение на съпротива. Сега той седеше почти изправен на стола си.

— Мисля, шефе, да изчакаме, докато отмине действието на последната доза, която взе нашият приятел. — Гетски отвори табакерата и разрови цигарите. — Съвсем не е лошо направено. Две от тези цигари са имитация. Ако се натискат леко, от един малък отвор излиза облаче бял прах. — Той погледна към Бонети, който с леко отворена уста бе втренчил погледа си в табакерата като хипнотизиран. — Ние ще направим с вас пък друга сделка. Едно смъркане на кокаин срещу едно изречение истина. — Той повдигна Бонети от креслото, сграбчи го здраво и го заблъска пред себе си към вратата, отвори я и се обърна към шефа си: — Ще наредя да го впишат временно и да го затворят в единична килия. В зависимост от по-нататъшното му поведение ще формулираме донесението до прокуратурата.

Викът на Бонети се задуши в дланта на Гетски, която покри пресъхналите устни на разкривеното му лице като херметичен похлупак.

Тази сцена не беше приятна за инспектора.

— Тихо, Гетски, никакъв шум, никакво насилие! Вършете всичко колкото се може по-незабележимо. Щом уредите формалностите, идете в съвещателната зала. Предполагам, че там се работи вече здравата, включете се и вие.

Детективът тъкмо прекрачваше прага със своя човек, когато се появи Колинз в бялата си престилка и учудено поклати глава при вида на тази странна двойка. Той кимна на Бруър, седна, извади от чантата си два нагъсто изписани листа хартия, фотографии и скици и ги разпростря пред себе си.

— Най-напред изследвахме подробно ръкавиците на мъртвеца, намерени в кадилака. За да бъда съвсем сигурен, наредих да огледат с микроскоп не само външната, но и вътрешната страна на кожата, а освен това и да я подложат на обработка с реактиви. Но получихме само негативни резултати. Следователно няма съмнение, че ръцете на Валдива, както и ръкавиците му, не са влизали в никакъв допир със стрелящо огнестрелно оръжие. Тази констатация за ръцете му произтича от прегледа на вътрешната страна на кожата на ръкавиците, понеже дори и да се навлече на ръката ръкавица, попадналите в порите изгорели газове неизбежно оставят ясни белези, които могат по всяко време да се установят по повърхността на кожата на ръкавицата. Споменавам това само от теоретични съображения, защото едва ли може да се допусне, че някой ще сложи ръкавици на самоубиеца след извършване на деянието. Въпреки това не исках да пропусна и тази практически несъществуваща възможност.

Бруър разгледа фотографиите, скиците и чертежите, които експертът побутна към него по бюрото.

— С това версията за самоубийство отпада.

— Без съмнение. Револвери от типа на „Смит енд Уесън“, особено новите модели, се отличават с изключително високо качество и голяма точност. И количеството на отделяните изгорели газове е твърде малко. Въпреки това и най-малките количества от тях оставят следи, които могат да бъдат установени съвършено точно и по физичен, и по химичен път. Липсата на такива субстанции по ръката и ръкавицата представлява необоримо доказателство, че той не е държал оръжие, възпроизвело изстрел.

— Направихте ли веднага прожекционен филм от снимките със сравнителния микроскоп?

— Доктор Кенеди ми изпрати още преди обед извадения от трупа на Валдива куршум, който е маркиран като веществено доказателство. Изследваните по него резки от нарезите на цевта са съвършено идентични с резките на куршумите от намереното в кадилака оръжие, с които бе извършен съответния тест. Снимките, направени със сравнителния микроскоп — тук имате по един комплект от по четири снимки на характерни особености, — представляват обосновано доказателство за това, че смъртоносният изстрел е бил даден от намереното на местопроизшествието оръжие. А тук виждате допълнително сравнителни снимки на капсулата на гилзата от смъртоносния куршум и на други четири опитни гилзи, които са изстреляни от същия револвер. Следите от ударника са абсолютно идентични.

— Благодаря, Колинз! — Инспекторът постави всички снимки и документи към преписката Валдива. — Имате си копия, нали?

Експертът се усмихна.

— Дори в три екземпляра. Сигурното си е сигурно. Иначе, току-виж, поискали от прокуратурата втори комплект от всички материали поради някакви никому неизвестни и никого незасягащи причини и ще се вдигне адски шум, ако се изгуби време с прекопирването.

— Какво стана с изследването на влакната и на парченцето конец от подгъва?

Колинз извади от чантата си няколко други формуляра и картони, по които бяха налепени снимки.

— Останалите по ключалката на дясната врата на колата закачени влакна, тоест до седалката откъм шофьора, произхождат от вълната викуня. Това е най-скъпата вълна, която се преработва чиста само в Чили и Перу от козината на животните лама и видовете гуанако и уанако, живеещи в Кордилерите. Наистина не може да се определи точно от кой от двата вида животни произхожда тази вълна. Имахме на разположение само шест влакна. Но изработеното от този материал палто е без съмнение изключително скъпа дреха. Обикновено когато се изнася в други страни, вълната викуня се преработва почти винаги със смеси. Един специалист ме увери, че днес тази вълна се смесва с други текстилни влакна дори и в Чили и Перу. При нас даже платовете от викуня, „разредени“ до 50 процента с друга вълна, минават за скъпи и качествени. Моят достоверен източник е на мнение, че едно три четвърти дамско палто, изработено от чиста викуня, струва над хиляда долара. Това значително стеснява кръга на доставчиците. — Колинз започна да тъпче лулата си. — Тази новина положително ще ви зарадва. Освен това заслужава да споменем и малкото парченце от конеца на подгъвния шев, което се е закачило на ключалката заедно с влакната. Установихме доста сигурно състава на оцветителя на този копринен конец. Ако успеете да се доберете някога до палтото, то влакната от вълната викуня и коприненият конец от подгъвния шев положително ще могат да бъдат идентифицирани като пасващи към едно определено повредено място — при условие, че то вече не е изкусно замрежено и поправено. Тук имате — експертът посочи снимките — цял комплект цветни снимки в естествена големина, освен това и увеличенията в три различни размера, цветните копия и анализите от оцветяващата субстанция.

Колинз се изправи.

Инспекторът го придружи до вратата.

— Дори и не подозирате, Колинз, колко ви завиждам. Вие работите с уловим материал: с числа, тежести, точно установими величини, а ние трябва да се справяме с абсолютно субективни елементи. От неопределените форми на човешките чувства трябва да моделираме познаваеми форми. — Той смачка цигарата си, която бе изпушил едва до половина. — Още веднъж ви благодаря много.

Когато Колинз отвори вратата към коридора, на вратата на чакалнята се появи Потър.

— Най-важните резултати са готови. Може би ще прегледате материала? — И той сложи на бюрото няколко протокола, снимки и скици.

Бруър седна и предложи на посетителя удобния стол вляво от себе си. Погледна часовника си.

— Започвам полека-лека да огладнявам, но все пак нека най-напред огледаме заедно резултата от вашите изследвания.

Потър подреди материала.

— Най-интересното е това, че оръжието, с което е извършено деянието, е било снабдено със заглушител.

Инспекторът вдигна учудено погледа си.

— Но когато го намерихме край Валдива, не видях нищо подобно.

— Дойде ми идеята да се огледам по-подробно едва когато забелязахме следи от изгорели газове зад улея на мерника. Това става само в случаите, когато на цевта се постави заглушител. Шумозаглушаващото действие на тази специална тръба се състои именно в това, че тя възпира излитащите газове от барута и така ги обезшумява. При този процес малки отклонени частици се насочват назад и се наслояват по всички недостатъчно уплътнени места между тръбата на заглушителя и цевта на оръжието. По оръжието, с което е извършено деянието, открихме следи от гумен пръстен, вероятно с тясна цепка, благодарение на което е било възможно да се поставя на дулото през мерника. Употребата на заглушител ни обяснява и обстоятелството, че очевидно никой не е бил алармиран от изстрела, нито пък е било привлечено нечие любопитство. Разбира се, към това трябва да прибавим, че е настъпило и допълнително заглушаване на детонационните вълни, защото изстрелът е даден във вътрешността на колата.

— Изключителни резултати, Потър.

— Нито във вътрешността на колата, нито по външните й повърхности можахме да фиксираме използваеми отпечатъци от пръсти. Отначало бяхме много щастливи, когато съвсем в лявата част на предното стъкло, почти до гумения уплътнител, открихме три великолепни отпечатъка. Но при огледа и идентифицирането им установихме, че причинителят им е един от полицаите, изпратени веднага на местопроизшествието от първи район. Той си призна, че се е опрял с лявата си ръка на предното стъкло при опита си да погледне във вътрешността на колата. Като не се смята това разочарование, нашите специалисти по дактилоскопия нямаха друга работа. — Той въздъхна тихо. — Та и кой ли би извършил все още престъпление без ръкавици, когато в стотици криминални истории непрекъснато се описва, че един такъв отпечатък може да означава подпис под смъртна присъда!

— Трябва да се огледаме за нови възможности, Потър. Струва ми се, че дори сме успели вече в някои отношения.

— За моя бранш виждам малко мрачни перспективи, инспекторе. В това отношение Колинз е по-добре. Въпреки всичко и аз се опитвам, изхождайки от чистата дактилоскопия, да достигна до някои други по-особени методи. Ето тук например има няколко цветни стереоснимки. — Той извади няколко цветни диапозитива от целофанените им пликчета и ги подаде на инспектора заедно с портативен диаскоп. — Въз основа на тези цветни стереоснимки успяхме да възстановим съвсем точно положението на мъртвеца и да поставим кукла с подвижни крайници в съвършено същото положение. Това пък вече ни даде възможност да изчислим траекторията на изстрела и ъгъла на попадението. Така установихме точно мястото, откъдето е стреляно.

Бруър разгледа двойните снимки една подир друга във вдигнатия срещу осветлението диаскоп.

— С червената линия сте маркирали сигурно траекторията на куршума, нали?

— Да, и то с вероятност, която граничи със сигурност. Убиецът е стоял непосредствено до сваленото стъкло на вратата до шофьора. С изпънатата си ръка е насочил револвера към по-близката до него лява страна на гърдите на Валдива. Това може да се приеме за сигурно. Онова, което не успяхме да разясним, е въпросът дали убиецът е бил левичар, или не. — Той проследи с металически молив разноцветно пунктираните линии върху една скица на местопроизшествието. — Виждате, инспекторе, че убиецът е могъл да даде изстрела в така установената посока както с лявата ръка, така и с дясната — ако е бил застанал малко по-наляво.

— Свършили сте забележителна работа във всяко едно отношение, Потър. Струва ми се, че липсата на така важните отпечатъци от пръсти може като нищо да се компенсира чрез подобни резултати, постигнати с толкова тънък усет.

Потър, видимо доволен, си запали тънка пура, подръпна няколко пъти с наслада и стана.

— Ако нямате нищо против, инспекторе, ще взема целия материал отново с мен в лабораторията и ще ви го изпратя рано сутринта, защото ми се иска да го преработя основно още веднъж и да го подредя хронологически. Ако се получи нещо ново — ние сме заети и с допълнителен материал за разследване, — веднага ще ви уведомим. Впрочем не мисля, че можете да имате кой знае какви надежди.

Той прибра снимките и скиците си с любовна загриженост и напусна стаята.

Бруър се облегна в стола си. Призна си, че чисто и просто е уморен. Съсипан. Направи си равносметка. Само случаят Валдива му беше струвал над петнадесет часа непрекъснато нервно пренатоварване, само със съвсем малки почивки. От започването на нощната служба от предишната вечер бяха изминали почти двадесет и девет часа. В криминалните романи, във филмите, по телевизионните екрани детективите, инспекторите и комисарите никога не се уморяваха. Те всички бяха от една страна супер хора, защото минаваха без сън и храна, а от друга страна живееха далеч под нивото на обикновените смъртни, също и под нивото на преследваните от тях престъпници, защото бяха имунизирани срещу всякакво човешко чувство и не бяха способни на любовни вълнения. Те представляваха такъв човешки тип, какъвто няма нито в главното полицейско управление на Ню Йорк, нито в дирекцията на полицията в Хонолулу, нито в полицейския президиум в Хамбург, нито в префектурата в Париж или в добрия стар Ню Скотланд Ярд. Защото и полицаите са хора, размишляваше Бруър. Беше учудващо само защо във всички детективски романи ги описваха съвсем погрешно.

Ще трябва да се примирим с това, приключи размишленията си инспекторът, погледна ръчния си часовник и се накани да стане и да отиде да вечеря набързо при Фланегън, когато в стаята му влезе един куриер и му донесе доклада от бюрото на главния медицински експерт.

Доктор Кенеди беше анализирал резултатите от аутопсията и от лабораторните изследвания.

Смъртта на Тони Валдива беше настъпила вследствие прострелване на сърцето и предизвиканата след това силна вътрешна кръвозагуба. Следите от изгорели барутни газове около самата рана не оставяха съмнение, че изстрелът е даден отблизо, но липсващото подуване на кожата и тъканите в близост до отвора на раната изключваше изстрел при допряно до тялото дуло на оръжието. Лекарят считаше, че разстоянието между дулото на оръжието и мястото на навлизане на куршума в тялото е някъде между половин и един и половина сантиметра.

Хипотезата за самоубийство не можела да бъде опровергана от гледна точка на чистата съдебна медицина. Ако тя е вярна, продължаваше разсъжденията си доктор Кенеди, тогава би трябвало Валдива да е левичар, тъй като каналът, оставен от куршума, се намира под ъгъл от около двадесет и осем градуса към правата в посока отляво — надясно. А това изключва по анатомически съображения стрелянето с дясната ръка. При това положение на канала от куршума всеки човек, който борави с десницата, би трябвало да държи оръжието с лявата си ръка, а с палеца на дясната да натисне спусъка. Но за една такава абсурдна поза нямало нито един-единствен пример в изключително богатата литература върху най-различни видове самоубийства с ръчно огнестрелно оръжие.

Освен това опитът учеше, че самоубийците опират здраво до тялото си револвера или автоматичния пистолет, а тази характеристика също така липсваше в разследвания случай.

Доктор Кенеди отбелязваше, че малко посмачканият оловен куршум бил предаден в лабораторията с надлежната маркировка и с гравирания негов личен знак.

Изследването на вътрешните органи и анализите на съдържанието на стомаха, пикочния мехур, бъбреците, черния дроб, далака и червата не са показали следи от токсични субстанции, а в частност и от каквито и да било алкалоиди, така че Валдива поне в един известен срок от най-малко пет-шест дни преди смъртта си не е взимал нито хероин, нито кокаин, нито пък каквито и да било други наркотици. Цялостната картина от резултатите говори против всякаква форма на някаква наркомания, защото обичайните в такива случаи консумирани количества оставят ясно доказуеми следи дори след въздържание от две и повече седмици. Възможно е и липсата им да е последица от провеждане на лечение за отвикване от наркотици, за каквото обаче липсваха признаци.

Анализът на съдържанието на храносмилателните органи представляваше цяло меню: остатъци от домати, печено месо, вероятно телешко, спанак, картофена скорбяла, млечна захар и казеинови деривати, кристална захар, хидрати, елементи от бирени ферменти, оксидационни отпадъци от употребата на концентриран алкохол.

След преценяването на всички резултати доктор Кенеди ограничи времето, в което може да е настъпила смъртта, до тридесет минути; той беше означил като начало двадесет и два часа и двадесет минути, а като крайна граница бе посочил двадесет и два часа и петдесет минути.

Бруър написа във временната преписка съвсем кратко резюме от доклада и се изправи.

Докато слизаше към партера, идеята да отиде при Фланегън му се стори изведнъж скучна и празна — от шест десетилетия „ченгетата“ от всички категории си пиеха там еспресото или пък набързо обядваха и вечеряха. Искаше му се поне половин час да не мисли по служебни въпроси. Не искаше да разказва нищо на колегите си, нито пък те да му разправят нещо. Не искаше да вижда нито Слоун, нито Гетски, нито пък Сарг или Лоуит. Искаше му се да разглежда съвършено други тапети, да вижда други лица и — да яде.

След като изясни за себе си този въпрос, той почувства в добавка към апетита си и една почти непоносима жажда.

На тротоара размисли. Първо му се искаше нещо морско. Някаква дълбоководна риба с подправки. Към нея сухо силно бяло вино. „Шабли“, помисли си той.

Рибният ресторант „Сует Сийфуд“ беше нещо подходящо. Отправи се с колата си към Фултън стрийт и по време на краткото пътуване се радваше на предстоящите съвършено непрофесионални удоволствия.

Не остана разочарован.

Когато почти след един час влезе в работния си кабинет, целият свят и особено случаят Валдива му изглеждаха в далеч по-розова светлина, отколкото преди благотворната вечеря.

Четиримата детективи се намираха в заседателната зала, в която бяха поставени допълнително три временни телефонни линии. Те бяха задоволили глада и жаждата си на смени — разбира се, при Фланегън.

— Досега нищо полезно за нас — докладва Слоун. — Никога не бих си и помислил, че толкова много хора си имат неприятности с щитовидната жлеза. Веднъж тя функционира твърде силно, друг път твърде слабо, веднъж трябва да се отреже парченце от нея, друг път пациентът получава субстанция от щитовидната жлеза, за да се подобри горенето в организма. Всичко това научих предвидливо от доктор Кенеди. Впрочем той си отиде у дома и помоли да ви кажем, шефе, че за нещастие телефонът му ще бъде развален до утре сутринта.

— Какво става с Бонети? — попита инспекторът.

— До преди десет минути беше горе-долу добре — докладва Гетски. — Помолих дежурния да телефонира, когато започне да буйства. Стационарният лекар е осведомен. — Той добави многозначително: — За всичко. Когато на Бонети му омекнат краката и по главата го избие студена пот, когато сърцето му се разхлопа, тогава ще получи, разбира се, една депо инжекция за кръвообращението си, но останалото ще бъде вой и скърцане на зъби. След това ще видим какво ще правим. Докторът обаче е на мнение, че може да стане полунощ, докато той бъде готов.

— Кажете на лекаря, че трябва донякъде да го поддържа, да мине без колапс. Има достатъчно заместители, които отначало имат упояващо действие. Искам да го имам готов за разговор утре сутринта в осем. — Той погледна сътрудниците си сериозно. — В единадесет часа приключва работният ден — ясно ли е? Освен ако… — Той помълча. После бавно добави: — Ще отида още до шефа на полицията.

Той се отдалечи, взе всички материали под мишница и се отправи към най-висшия си началник.

Джон Кинси го прие набързо. Беше тръгнал към кмета на града, но се позабави малко, за да чуе доклада на Бруър.

— Надявам се, че имаме напредък. Пресата е надала вече вой!

После инспекторът го изчака да излезе пръв и се върна в работната си стая. Обади се на Хемлин и уговори кратка среща с него.

Обсъдиха досегашните резултати от разследването, изгледите за по-нататък и заплануваната съвместна работа.

Точно в единадесет часа той си тръгна.