Дейвид Морел
Първа кръв (46)

15

„Край. Направи нещо. Размърдай се. Заеми се с момчето, както си му е реда. Момчето. Зад кормилото на някоя кола. Подкарало с бясна скорост.“

Видя обувките и чорапите си до картотеката и бързо ги нахлузи. Взе един „Браунинг“ от шкафа с оръжието, сложи пълен пълнител, препаса кобур и забеляза, че го слага назад, тъй както винаги го беше учил Орвал. Когато тръгна по коридора и мина през предната стая към изхода, Харис го изгледа.

— Нищо не казвай — обърна се той към Харис. — Не казвай, че не трябва да се връщам там.

— Добре, няма.

Навън уличното осветление беше запалено и той вдъхна свежия нощен въздух. Една полицейска кола беше паркирала отстрани. Тъкмо влизаше в нея, когато погледна наляво и видя тази страна от града да се осветява от пламъци, чието зарево се отрази в нощните облаци.

Харис крещеше от стълбите:

— Момчето! Измъкнало се е от мината! Току що се обадиха, че откраднало една полицейска кола!

— Знам.

— Как така?

Взривната вълна разтърси прозорците на полицейския участък. БАМ, БАМ, БАМ! Цяла серия откъм главния път, по посока на града. БАМ, БАМ!

— Боже всемогъщи, какво беше това! — каза Харис.

Но Тийзъл вече знаеше, беше дал на скорост и изхвръкна от паркинга, за да стигне навреме.