Дейвид Морел
Първа кръв (12)

11

Отлагаше излизането от душа доколкото беше възможно. Знаеше, че няма да може да изтърпи, когато Тийзъл дойдеше при него, докоснеше го с ножиците и започнеше да реже косата му. Изпод плющящата върху него вода той видя как Голт изникна неочаквано в дъното на стълбището с ножици, канче с пяна за бръснене и един огромен бръснач. Мускулите на стомаха му се стегнаха. Той с ужас видя как Тийзъл посочи бюрото и стола в дъното на стълбището, каза нещо на Голт, което не можа да чуе поради шума от душа. Голт премести стола пред бюрото, извади няколко вестника от бюрото и ги разстла под стола. Вършеше всичко много бързо. Тийзъл се приближи до душа достатъчно, за да може да го чуе.

— Спри водата — каза той.

Тийзъл приближи още малко.

— Спри водата! — повтори той.

Рамбо продължи да търка ръцете и гърдите си. Сапунът беше голям и жълт и миришеше силно на дезинфектанти. Наведе се и започна да сапунисва краката си. За трети път го правеше. Тийзъл поклати глава и изчезна някъде вляво от душа, където вероятно имаше централен кран, защото след секунда водата спря. Краката и раменете на Рамбо се стегнаха, водата се стичаше от него, падаше в дълбокото метално корито под душа и след малко Тийзъл се показа отново, с кърпа в ръце.

— Няма смисъл да се мъчиш да отлагаш нещата — каза той. — Така само ще настинеш.

Рамбо нямаше избор. Излезе бавно изпод душа. Знаеше, че ако не излезеше сам, Тийзъл щеше да го хване с ръка, а той не искаше Тийзъл да го докосва. Няколко пъти се избърса. От студа и от кърпата кожата на ръцете му настръхна. Тестисите му изглеждаха беззащитни.

— По-полека, ще изтриеш кърпата — каза Тийзъл.

Продължи да се бърше. Тийзъл се пресегна, за да го избута към стола, но Рамбо го избегна и сам тръгна заднишком към стола, като държеше на разстояние пред себе си Тийзъл и Голт. По-нататък всичко се разви много бързо. Първо Тийзъл опря ножиците от едната страна на главата му, клъцна, но въпреки волята си, Рамбо рязко се дръпна.

— Стой мирно — каза Тийзъл, — ако се дръпнеш още веднъж, можеш да се набодеш на ножиците.

После Тийзъл отряза голям кичур коса и Рамбо усети студения и влажен въздух в мазето върху лявото си ухо.

— Ти си бил по-вълнясъл, отколкото предполагах — каза Тийзъл и пусна кичура коса върху разстлания на пода вестник. — Главата ти доста ще олекне след малко.

Вестникът попиваше водата и посивяваше.

После Тийзъл отряза още коса и Рамбо се дръпна отново. Тийзъл отстъпи на една крачка зад него и Рамбо се сви от напрежение, че не може да види какво става зад гърба му. Обърна глава, за да види, но Тийзъл го натисна напред. Рамбо се освободи от ръката му.

Тийзъл отново щракна с ножиците до главата му, Рамбо се дръпна отново, един кичур се закачи на оста на ножиците и силно го оскуба. Повече не можеше да се сдържа. Скочи от стола и се извъртя с лице към Тийзъл.

— Махай се!

— Сядай на стола!

— Няма да ти дам да режеш повече. Ако искаш да ме подстрижеш, извикай тук бръснар!

— Минава 6 часа. По това време бръснарниците са затворени. Няма да облечеш тази униформа, докато не ти подстрижа косата.

— Тогава ще си стоя така!

— Ти ще седнеш на стола! Голт, ти бягай горе и доведи Шингълтън. Достатъчно отстъпки направих. Сега ще му острижем косата толкова бързо, като с ножици за стригане на овце.

Голт с радост тръгна нагоре. Рамбо чу ехото от заключването на вратата в горната част на стълбището. Сега всичко се развиваше още по-бързо. Не искаше да нарани никого, но знаеше, че ще се наложи, усещаше, че гневът му излиза извън контрол. В същия момент един мъж се спусна надолу по стълбите, следван отблизо от Голт. Беше човекът, който седеше до радиостанцията в канцеларията в предната част на сградата. Шингълтън. Изправен, изглеждаше още по-огромен, главата му почти опираше лампите на тавана. Надочните дъги и челюстите му изпъкваха на силната светлина. Той погледна към Рамбо и Рамбо се почувства два пъти по-гол, отколкото беше.

— Какво става? — обърна се Шингълтън към Тийзъл. — Чувам, че имате проблеми.

— Не ние, той — отвърна Тийзъл. — Ти и Голт го дръжте на стола.

Шингълтън се приближи. Голт се поколеба, но и той тръгна към него.

— Не знам какъв точно е проблемът — каза Шингълтън на Рамбо. — Но ще опитам с добро. Ще ти дам право на избор. Сам ли ще дойдеш или аз да те донеса?

— Най-добре изобщо да не ме пипаш — беше решил да запази самообладание. Трябваше да издържи само пет минути на непрестанното докосване на ножиците, после — край и всичко щеше да е наред.

Тръгна към стола, краката му шляпаха във водата и зад него чу Шингълтън да казва:

— Господи, откъде са всички тези белези по гърба ти?

— От войната.

Подведе се. Не трябваше да отговаря.

— А, да, войната. Как не се сетих! В коя армия беше?

Рамбо можеше да го убие само за тези думи.

Но Тийзъл пак щракна с ножиците в косата му и това го стресна. Върху сивия мокър вестник бяха разпиляни кичури мокра коса, някои от тях — нападали по голите крака на Рамбо. Той очакваше, че Тийзъл ще продължи да реже косата му. Стегна се, за да го понесе. Но Тийзъл приближи ножиците до дясното му око, започна да реже брадата му и Рамбо инстинктивно наведе глава наляво.

— Стой мирно! — каза Тийзъл. — Шингълтън, ти и Голт го дръжте да не мърда.

Шингълтън рязко дръпна главата му нагоре, но Рамбо с удар отблъсна ръката му. Тийзъл понечи да отреже още брада, закачи я с ножиците, но нарани бузата му.

— Господи! — отдръпна се той.

Бяха твърде близо. Бяха го натиснали и му се искаше да крещи.

— Спокойно, можем да продължим — каза Тийзъл. — Голт, върви донеси крема за бръснене и бръснача от бюрото.

Рамбо се сви.

— Няма да ме обръснете! Да не си ме приближил с тоя бръснач!

После Голт подаде бръснача на Тийзъл, Рамбо видя как дългото острие блясва на светлината, спомни си как вражеският офицер режеше гърдите му и това реши нещата. Той се отскубна, грабна бръснача, отблъсна ги и застана срещу тях. Бореше се с порива да се нахвърли върху тях. Не тук. Не в скапания им полицейски участък. Единственото му желание беше да не им дава бръснача. Голт беше прибелял, погледът му беше прикован в бръснача и той се мъчеше да извади пистолета си.

— Стой, Голт! — изрева Тийзъл. — Никакви оръжия!

Но Голт продължаваше да се опитва да извади пистолета и накрая, много несръчно, успя. Май наистина беше нов в тая работа — сякаш сам не можеше да повярва, че вдига оръжието с разтреперана ръка, натисна спусъка и в този момент Рамбо прокара бръснача през корема му.

Голт погледна глупаво надолу към чистия дълбок разрез в корема си, кръвта напои ризата му, стече се по панталона му и стомаха и червата му цъфнаха навън както напомпена вътрешна гума цъфва през процепа на скъсаната външна. Той се опита с пръст да ги натъпче отново, но те продължаваха да излизат, кръвта напои панталона му и потече през крачолите по пода, докато той издаваше смешни тънки писукания и се прекатури през стола, който също падна.

Рамбо вече бягаше с пълна сила нагоре но стълбите. Беше погледнал към Тийзъл и Шингълтън. Единият беше при килиите, другият — до стената и той прецени, че са твърде далеч един от друг, за да може да пореже и двамата, преди поне един от тях да е измъкнал пистолета и да е успял да стреля. Още докато завиваше на първата площадка, преполовил стълбището, чу зад себе си първия изстрел и куршумът се сплеска в бетонната плоча на площадката.

Горната половина на стълбището завиваше и вървеше в обратна посока на долната, така че те сега не го виждаха, той бягаше над тях към вратата, водеща към коридора. Под себе си дочу викове и след това бягащи стъпки по първата половина на стълбището. Вратата. Беше забравил за вратата. Тийзъл предупреди Голт изрично да я заключва. Докато бягаше нагоре и се молеше Голт в бързината да се върне с Шингълтън да е забравил да заключи, чу зад себе си: „Стой!“ и звукът, който издава зареждащ се пистолет. Бясно завъртя дръжката на вратата, дръпна я и, слава Тебе Господи, тя се отвори. Тъкмо завиваше зад ъгъла, когато два куршума удариха ослепително бялата стена зад него. Той бутна бояджийското скеле и то се сгромоляса пред вратата: дъски, кутии с боя, стоманени пръти, всичко в безпорядък, препречвайки изхода.

— Какво става тук? — чу той глас в коридора зад себе си, обърна се и видя един изненадан полицай, който зяпаше голия Рамбо и посягаше да измъкне оръжието си. Четири скока напред и Рамбо го цапардоса между очите с ръба на ръката си и същевременно хвана във въздуха пистолета, който оня изтърва при падането си. Отдолу се опитваха да преместят събореното скеле. Рамбо стреля два пъти, чу Тийзъл да вика, надявайки се, че изстрелите ще задържат Тийзъл достатъчно време, докато стигне до изхода.

Успя да го достигне, стреля още веднъж към скелето, преди да изхвърчи навън, гол в следобедната жега. Една възрастна жена на тротоара изпищя. Един мъж с кола намали и се загледа в него. Рамбо прехвърча през стълбите пред участъка, слезе на тротоара, мина покрай пищящата жена и се насочи към един човек в работни дрехи, яхнал мотоциклет. Човекът направи грешка, че намали, за да види по-добре какво става, и докато разбере, че трябва да даде газ, Рамбо вече беше при него и го изхвърли от мотоциклета. Човекът полетя към улицата с главата напред и жълтият му шлем се удари в настилката. Рамбо се метна на мотоциклета с гол задник върху горещата черна седалка и мотоциклетът потегли с рев, докато той изстреля последните три патрона по Тийзъл, който тъкмо се бе подал от вратата на участъка, но се дръпна като видя, че Рамбо се цели в него. Рамбо профуча покрай съда, като криволичеше, за да не даде възможност на Тийзъл да се прицели. Пред него, на ъгъла, имаше хора, които стояха и гледаха, и той се надяваше, че Тийзъл няма да рискува да стреля, за да не удари някой от тях. Зад себе си чу викове, пред себе си — също. Викаха хората, стоящи на ъгъла. Един човек притича от ъгъла, за да го спре, но Рамбо го ритна, зави наляво, почувства се в безопасност за момента и даде пълна газ.