Хенри Райдър Хагард
Прекрасната Маргарита (19)

Глава XIX
Бети плаща дълговете си

Бети Дийн не се измъчваше от страхове и предчувствия. Родена и израснала в добро, но бедно семейство, за своите двадесет и шест години тя беше свикнала сама да си проправя път в този жесток свят и умееше да използва всички удобни моменти.

Здрава, силна, упорита, любеща, романтична и по свой начин честна, тя се беше приспособила да посреща всички извисявания и сгромолясвания, които й поднасяше съдбата, да се бори с трудностите в това неспокойно време и никога и на никого не оставаше длъжна. Но часовете, които прекара сама във високата кула, докато очакваше да я повикат, за да изиграе ролята си на подменената невеста, бяха най-тежките през живота й. Тя разбираше, че положението й е доста позорно и може да приключи трагично. Сега, като разсъждаваше хладнокръвно, тя самата се чудеше защо се реши на тази постъпка. Беше се влюбила в маркиза от пръв поглед, въпреки че й се беше случвало и с други мъже. Той се преструваше на влюбен, докато тя, излъгана, не му отдаде сърцето си, убедена, че въпреки разликата в общественото им положение, той иска да я направи своя жена. Колко заслепена е била!

После дойде мъчителният ден на разочарованието, когато узна, че е била просто обикновена примамка. Както правилно беше казала Инес на Кастел — една обикновена примамка, за да бъде уловен белия лебед — нейната братовчедка и господарка. Това стана в деня, когато получи писмото, което и до днес криеше в пазвата си, и когато за неин ужас й казаха в лицето, че е глупачка. В този миг тя се закле, че ще отмъсти на Морела за всичко. И ето, настъпи часът, в който щеше да му плати за измамата с измама.

Дали все още го обичаше? Не можеше да отговори на този въпрос. Той й харесваше, както и преди, а в такива случаи жените са готови да простят. Но едно беше истина: през тази нощ тя се ръководеше само от любовта си. Беше ли това жажда за отмъщение? Може би. Във всеки случай тя копнееше за едно: да му извика в лицето: „Ето на каква хитрост е способна измамената глупачка!“

И все пак тя се съгласи на всичко само заради отмъщението. Може би щеше да отмъсти по друг начин. Не. Все пак истинското й желание беше да изплати дълга си пред Маргарита, Питър и Кастел. Тя беше единствената виновница за всичките им беди и беше длъжна да заплати това на всяка цена, дори ако трябваше да жертва живота си или честта си. А може би я тласкаше към това и любовта й към Морела, ако все още се беше съхранила, и желанието й да му отмъсти и да измъкне плячката от ръцете му. В края на краищата тя започна всичко това и щеше да доведе нещата до техния край на всяка цена.

Слънцето залезе и тъмнина обгърна Бети. Тя си мислеше дали отново ще види изгрева. Смелото й сърце трепна и тя хвана кинжала, скрит под прекрасната чужда рокля. Мина й мисълта, че може би ще бъде по-разумно сама да промуши гръдта си, а не да чака Морела да го направи. Но после си помисли, че няма защо да бърза, тъй като никога не е късно да го направи.

На вратата се почука и почти изгубената й смелост се възвърна. О, тя ще накара този испанец да разбере, че англичанката, която той измами, може да стане негова повелителна! Във всеки случай поне ще научи истината, преди всичко това да е свършило.

Бети отвори вратата. Влезе Инес с лампа в ръце. Тя огледа спокойно и внимателно Бети.

— Младоженецът е готов — произнесе бавно тя, за да може Бети да я разбере. — Изпрати ме за вас. Не се ли страхувате?

— Не — отвърна Бети. — Кажете ми само как ще стане всичко.

— Маркизът ви очаква в стаята пред залата, която се използва като капела. Там аз, която съм старша тук, ще ви подам две чаши. Вземете обезателно тази, която ще държа в лявата си ръка. Поднесете я под воала, така че да не откривате лицето си, и не произнасяйте нито дума. В противен случай той ще познае гласа ви. След това ще преминем в капелата, където ще ви очаква отец Енрике заедно с всички от дома. Залата е голяма, а лампите ще горят слабо и никой няма да ви познае. През това време виното и примесеният в него наркотик ще започнат да действат на Морела. И тогава — при условие, че говорите много тихо — може да кажете: „Аз, Бети, встъпвам в брак с теб, Карлос“, а не „аз, Маргарита…“. Когато всичко свърши, той ще ви отведе в покоите и ако виното ми притежава някаква сила, ще спи дълбоко през вялата нощ. А през това време свещеникът ще ми предаде брачните документи, един екземпляр, от които ще ви дам, а втория ще скрия. Е, а после… — Инес сви рамене.

— А с вас какво ще стане? — попита Бети, след като изслуша внимателно всичко.

— Аз, заедно със светия отец, още тази нощ ще замина за Севиля, където той ще получи много пари. Той е много неприятен компаньон за жена, която иска да стане честна и богата, но по-добре такъв, отколкото никакъв. Може би ще се срещнем някога с вас. А може би не. Вие знаете къде да ме търсите. Мен и всички останали — в дома на сеньор Берналдес. Време е. Готова ли сте да станете испанска маркиза?

— Разбира се — отвърна невъзмутимо Бети.

Тя се отправи към изхода. Минаваха през пусти зали и коридори. Нито един заговор, замислен между тези стени, не е бил толкова смел и отчаян. Те стигнаха до стаята пред залата и застанаха така, че светлината да не пада върху лицата им. Вратата се отвори и влезе Морела, придружен от двамата си секретари. Той беше облечен както винаги разкошно. Дрехата му беше от черно кадифе. На врата му висеше златна верижка, украсена със скъпоценни камъни, а на гърдите му блестяха звезди и ордени, които свидетелстваха за званията му. Никога, поне така се стори на Бети, Морела не беше изглеждал толкова величествен и красив. Той беше щастлив, готвейки се да изпие чашата на радостта, към която се беше стремил толкова дълго и мъчително. Да, лицето му гореше от щастие. Бети забеляза това и почувства как в душата й се промъква угризение. Морела й се поклони ниско, а тя му отвърна с дълбок реверанс. Високата й изящна фигура се наклони толкова ниско, че коленете й почти докоснаха пода. След това той се приближи и прошепна в ухото й:

— Най-прекрасна! Най-любима! Благодаря на небесата, които ми помогнаха да дочакам този миг, преминавайки през много опасни премеждия. Скъпа моя, отново ви моля да ми простите за мъките, които ви причиних. Направих всичко това заради вас, защото ви обожавам. Обичам ви така, както рядко една жена може да бъде обичана. Ще ви бъда верен до последния си ден. Моля ви, не треперете така. Кълна ви се, че нито една жена в Испания няма да има по-добър и верен съпруг! Ще обожавам само вас и ще се боря денем и нощем, за да ви издигна до най-високото положение и удовлетворя всяко ваше желание. Ще преживеем много блажени години, докато не дойде денят, в който ще легнем един до друг, за да заспим за кратко време и се събудим отново заедно на небето. Помня всичко и няма да искам много от вас. Все пак, ако искате да ми направите сватбен подарък, който ще бъде по-ценен за мен от всички царства и корони, кажете, че ми прощавате всичко лошо, което съм направил, и в знак на това повдигнете воала си и ме целунете по устните.

Бети слушаше с трепет тези думи, от които разбра само края. Не беше предвидила това изпитание, но трябваше да премине и през него, тъй като се страхуваше да произнесе дори една дума. Тя събра всичкото си мъжество и като си мислеше, че светлината не пада на лицето й, след кратка пауза, която сякаш беше предизвикана от скромността й, повдигна леко крайчето на воала и разреши на Морела да я целуне по устните.

Воалът отново бе спуснат и Морела нищо не заподозря.

„Добра артистка съм — помисли си Инес, — но тази жена играе по-добре от дървения Питър. Дори и аз не бих се справила така добре.“

Но в очите й проблеснаха ревност и ненавист, които не можа да скрие. Тя също обичаше Морела. Инес взе готовите златни чаши с вино, излезе напред, прекрасна в своята бродирана източна рокля, коленичи и ги поднесе към младоженците. Морела взе чашата, която тя държеше в дясната си ръка, а Бети взе другата. Опиянен от целувката, той не забеляза злобния израз върху лицето на неговата отхвърлена робиня. Когато повдигна воала, Бети поднесе чашата към устните си, отпи малко и я върна на Инес, а Морела възкликна: „Пия за вас, скъпа моя, най-красивата и най-обожаваната от всички жени!“ Той изпи чашата си до дъно и я хвърли като подарък на Инес така, че няколко капки червено вино изпръскаха бялата й рокля като капки кръв.

Инес склони смирено глава в поклон, вдигна от пода скъпоценната чаша и когато се изправи, в погледа й блестеше тържество.

Морела хвана за ръка годеницата си и съпроводен от секретарите и Инес, се отправи към залата, където ги очакваха всички. Величествената двойка премина между две редици от кланящи се хора и спря пред олтара, където ги очакваше свещеникът. Те коленичиха върху обшити със злато възглавници и църковният обред започна. Пръстенът беше поставен. Морела малко трудно улучи пръста й. Гласът му беше пресипнал, а Бети говореше тихо. Никой не можа да чуе какви имена бяха произнесени.

Всичко свърши. Свещеникът се поклони и ги благослови. Под светлината на свещите пред олтара те подписаха някакви документи. Отец Енрике вписа имената и също се подписа. След това поръси документите с пясък и ги подаде на Инес. Морела очевидно не забеляза, че тя подаде единия от документите на младоженката, а другите два скри в пазвата си. Инес и свещеникът целунаха ръка на маркиза и неговата съпруга и поискаха разрешение да се оттеглят. Морела кимна и след десетина минути се разнесе тропот на конски копита по пътя за Севиля. Но никой не го чу.

Младоженците, съпроводени от пажове и слуги, които носеха свещниците, преминаха през величествени мрачни зали. Младоженката вървеше, покрита с воал, с вид на обречена, а младоженецът гледаше като сомнамбул.

Така те стигнаха до стаята, приготвена за тях, и тежката врата се затвори.

На следващата сутрин слугините, които седяха в очакване в съседната на спалнята стая, бяха повикани от звъна на сребърно звънче. Две от тях влязоха. Посрещна ги Бети, която беше вече без воал, облечена в свободна рокля. Тя каза:

— Съпругът ми още спи. Помогнете ми да се облека и пригответе банята и закуската му.

Слугините зяпнаха от удивление. Тя изми грима от лицето си и те се убедиха, че това наистина е сеньора Бети, а не сеньора Маргарита. А знаеха, че маркизът се жени именно за сеньора Маргарита. Но Бети извика рязко и им заповяда да побързат, за да бъде облечена, преди съпругът й да се е събудил. Те се подчиниха и когато Бети беше готова, тя излезе с тях в голямата зала, където имаше много слуги, дошли тук, за да поздравят младоженците. Бети ги поздрави и зачервена и усмихната, им съобщи, че маркизът скоро ще стане. След това им нареди да вървят да си вършат работата.

Бети изигра добре ролята си. Въпреки че слугите бяха смутени, никой не се сети да се усъмни във властта й. Още повече, че маркизът не беше казвал на никого от тях за коя от двете англичанки има намерение да се жени. Освен това Бети им раздаде от името на мъжа си и от свое име пари и подаръци, след това седна да закуси в тяхно присъствие, изпи малко вино, изслушвайки поздравленията и благопожеланията им.

След това, все така усмихната, Бети се върна в спалнята, затвори вратата след себе си, седна в едно кресло до леглото и зачака главното сражение — сражението, от което зависеше животът й.

Морела се размърда. Той седна в леглото, като се оглеждаше и търкаше чело. Погледът му спря на Бети, която седеше в креслото. Тя стана, приближи се до него, целуна го, като го нарече свой мъж, и той отговори сънен на целувката й. След това тя отново седна и започна да наблюдава лицето му.

То непрекъснато се променяше. Учудване, страх, изумление, обърканост. Всички тези чувства се сменяха върху лицето му, докато в един миг той се обърна към нея на английски:

— Бети, къде е жена ми?

— Тук — отвърна тя.

Той я гледаше, без да разбира нищо.

— Не, аз имам предвид доня Маргарита, вашата братовчедка и моя господарка, за която се ожених снощи. А вие как попаднахте тук? Бях сигурен, че сте напуснали Гранада.

Бети се престори на учудена.

— Не ви разбирам — каза тя. — Моята братовчедка Маргарита напусна Гранада, а аз останах тук, за да стана ваша съпруга. Нали така се уговорихте с мен чрез Инес?

Той отвори широко очи.

— Уговорил съм се с вас чрез Инес?! Господи! Какво имате предвид?

— Какво имам предвид? — попита на свой ред Бети. — Имам предвид това, което казах. Разбира се, ако вие отново не сте използвали случая, за да ми изиграете някаква шега.

Бети се изправи разгневена.

— Шега? — измърмори Морела. — За какво приказва тази жена? Сънувам ли или съм луд?

— Мисля, че сънувате. Разбира се, че сънувате. Уверена съм, че човекът, за когото се омъжих снощи, не е луд. Погледнете! — И тя разтвори пред него брачния документ, подписан от свещеника, от него и от нея. В него пишеше, че Карлос, маркиз Морела, на еди-коя си дата в Гранада се е венчал със сеньора Елизабет Дийн от Лондон, Англия.

Морела прочете написаното два пъти и задъхвайки се, се облегна на възглавницата.

А през това време Бети внимателно скри документа в пазвата си.

Той буйстваше, ругаеше, скърцаше със зъби, търсеше меча си, за да убие нея или себе си, но не можеше да го намери. През цялото това време Бети седеше спокойно и го наблюдаваше внимателно. Тя беше въплъщение на съдбата.

Накрая той се измори и тогава дойде нейният ред.

— Моля, изслушайте ме — започна тя. Тогава, в Лондон, вие обещахте да се ожените за мен. Аз пазя писмото ви. Вие ме придумахте да избягам с вас в Испания. С помощта на вашата пратеница — бившата ви любовница — ние уговорихме сватбата. Аз получавах писма от вас и ви отговарях, тъй като вие ми обяснихте, че имате съображение да не говорите в присъствието на братовчедка ми Маргарита за това и не можете да се ожените за мен, докато тя, баща й и нейният любим не напуснат Гранада. Тогава аз се сбогувах с тях и останах тук сама само от любов към вас. Тази любов ме накара да напусна и Лондон. Вчера вечерта ние бяхме съединени в свещен съюз. За това знаят всичките ви слуги. Аз току-що закусих в тяхно присъствие и приех поздравленията им. А вие сега се осмелявате да ми говорите по този начин. Да говорите така на жената, която пожертва за вас всичко. Позволявате си да ми кажете, че аз, вашата жена — маркиза Морела, не съм ваша съпруга?! Какво пък. Излезте от тази стая и ще чуете как слугите ви ще ви упрекват. Идете и разкажете всичко това на вашия крал и на вашите епископи, дори на Римския папа, и чуйте какво ще ви отговорят. Колкото и да сте знатен и богат, те ще ви затворят в лудницата или в затвора.

Морела слушаше, люлеейки се от една страна на друга. След това скочи и с проклятие се нахвърли върху Бети, но пред очите му проблесна острието на кинжала.

— Изслушайте ме — продължи тя, когато той се отдръпна назад. — Аз не съм робиня и не се числя към слабите жени. Вие няма да ме убиете и дори няма да ме изхвърлите. Аз съм ваша жена и съм ви равна във всичко. Аз съм по-здрава от вас телом и духом и ще се боря за правата си пред Бога и пред хората.

— Разбира се! — възкликна Морела почти с възхищение. — Разбира се, че не сте слаба жена. И ми платихте за всичко с лихвите. А може би не сте толкова умна. Може би сте една упорита глупачка, а всичко това е измислила Инес, за да ми отмъсти. Като си помисля само! — Той замахна с юмрук. — Като си помисля само! Аз мислех, че се женя за доня Маргарита, а вместо това сега виждам вас!

— Замълчете! — прекъсна го тя. — Вие сте безсрамник. Първо се нахвърляте върху мен с юмруци. С юмруци срещу жената, която едва вчера се е омъжила за вас, а след това ме оскърбявате, като казвате, че сте искали да се ожените за друга. Замълчете, защото в противен случай ще отворя вратата и ще повикам тук всичките ви слуги и ще повторя пред тях чудовищните думи, които изрекохте.

Бети стоеше, надвесена над него. Първият гняв беше преминал и Морела я загледа втренчено. В погледа му се четеше уважение.

— Мисля си — каза той, — че вие, скъпа моя Бети, сте много подходяща съпруга за човек, който се стреми да постигне успех в живота. Но човек, който не е влюбен в друга и не е мислел, че се жени именно за нея. Зная, че вратата е заключена и държите ключа у себе си. Зная, че имате и кинжал. Задушавам се в тази стая и искам да изляза.

— Къде? — попита кратко Бети.

— Да допуснем, че искам да видя Инес.

— Какво? — попита тя. — Вие отново се каните да ухажвате тази жена? Забравихте ли, че сте женен?

— Изглежда, няма да ми дадат възможност да забравя това. Хайде да се споразумеем. Искам за известно време да напусна Гранада, но без скандал. Какви са вашите условия? Помнете, че има две условия, които няма да приема: да остана тук и вие да ме придружите. Запомнете, че макар и сега да имате кинжал, не е много разумно от ваша страна да продължавате всичко това.

— Както не беше разумно и от ваша страна, когато ме примамихте на борда на „Сан Антонио“ — отбеляза тя. — Меденият ни месец не започва много приятно. Не възразявам да заминете за известно време да… търсите Инес. Закълнете се, че не сте намислили да ми причините зло, че няма да извършите покушение над живота или честта ми и няма да отнемете свободата ми или положението ми в Гранада. Закълнете се пред разпятието. — Тя свали сребърния кръст от стената и го протегна към него. Бети знаеше, че Морела е суеверен и беше сигурна, че ако се закълне пред разпятието, няма да наруши клетвата си.

— А ако не го направя? — попита мрачно той.

— Тогава ще останете тук, докато не изпълните желанието ми. А вие искате да заминете! Освен това днес аз закусих, а вие не сте. Аз имам кинжал, а вие — не. Освен това съм сигурна, че никой няма да се осмели да ни безпокои. А през това време Инес и нейният приятел свещеникът ще бъдат толкова далеч, че ще ви е трудно да ги настигнете.

— Добре, ще се закълна — съгласи се Морела. Той целуна кръста и го бутна настрани. — Можете да останете тук и да управлявате дома ми в Гранада. Няма да ви причиня зло и няма да ви притеснявам, но ако напуснете Гранада, ще кръстосаме шпаги.

— Искате да кажете, че сам ще напуснете града? В такъв случай вземете хартия и мастило и пишете. Бъдете добър да подпишете заповед до управниците на именията на територията на Мавританското кралство, че във ваше отсъствие те са длъжни да ми изпращат всички приходи, а също така наредете на слугите си да ми се подчиняват.

— Личи си, че сте израснали в дома на търговец! — каза Морела, гризейки перото. — Добре, съгласен съм, но вие ще ме оставите на спокойствие и няма да предявявате никакви претенции към мен.

Бети помисли за документите, които Инес беше взела със себе си, и реши, че Кастел и Маргарита ще знаят как да ги използват, ако се наложи. Освен това си помисли, че ако притисне Морела още от първия път, някоя сутрин могат да я намерят мъртва. Това се случваше често в Гранада. Тя каза:

— Искате твърде много от една измамена жена, но аз все още имам гордост и няма да се натрапвам. Така да бъде. До деня, в който ще пожелаете сам да ме видите и ще ме изпратите да ме извикат, аз няма да ви търся. Ако сам не нарушите договора ни. А сега напишете документите, подпишете ги и повикайте секретарите си, за да заверят подписа ви.

— На чие име трябва да напиша документите — попита Морела.

— На името на маркиза Морела — отвърна тя.

Той видя в това възможност да се измъкне и се подчини. Маркизът си помисли, че ако тя не е негова жена, документите ще бъдат невалидни.

Той мислеше, че на всяка цена трябва да се избави от тази жена. Разбира се, той можеше да нареди да я убият, но дори в Гранада не беше прието да убиеш жената, за която току-що си се оженил. Това би могло да предизвика нежелателни въпроси. Освен това Бети имаше приятели, а той — врагове, които навярно щяха да се поинтересуват за нея, ако тя изчезне. Той ще подпише документите, а след това ще се бори. Сега не бива да губи време. Маргарита му се изплъзна и ако успее да напусне Испания, няма да я види никога вече. Тя дори може би вече бе успяла да напусне пределите на страната и да се омъжи за Питър Брум. Мисълта за това го подлудяваше. Против него е бил устроен заговор. Надхитриха го, измамиха го, обраха го. Но му оставаше надеждата и… възможността за отмъщение. Той все още можеше да се срещне в честен двубой с Питър и да го убие. Можеше да предаде евреина Кастел в ръцете на инквизицията. Ще намери начин и да се спазари с отец Енрике и с Инес и ако има късмет, ще може да си върне Маргарита обратно.

Разбира се, ще подпише всичко, което поиска Бети, стига само да може да се освободи за известно време от властта на тази слугиня, която се нарича негова съпруга. От тази упорита, силна и умна англичанка, която искаше да използва като оръдие, а вместо това сам падна в ръцете й.

И така, Бети диктуваше, а той пишеше. Да, дотам беше стигнал. Дори подписа това, което беше написал. Разпореждането беше изчерпателно. То предоставяше на високоуважаваната маркиза Морела правото да действа от името на съпруга си по време на неговото отсъствие. Заповедта гласеше всички доходи да бъдат под нейно разпореждане, а слугите да й се подчиняват и да изпълняват всичките й заповеди. Подписът й притежаваше силата на неговия.

Когато документът беше готов, Бети го взе и го прочете внимателно, като следеше да няма пропуски и грешки. После отвори вратата, удари гонга и повика секретарите да дойдат и да заверят документа с подписите си. За себе си Морела реши, че ще им напомни тази постъпка.

— Трябва да замина — заяви той. — Заверете подписа ми на този документ, който предоставя права за управляването на дома ми и за разпореждане с имуществото ми в мое отсъствие.

Те го изгледаха учудено, но се поклониха.

— Прочетете документа на глас — нареди Бети, за да може моят господар и съпруг да се увери, че няма грешка.

Единият от тях се подчини, но преди да свърши, разяреният Морела изкрещя от леглото:

— Приключвайте по-бързо! А сега вървете и заповядайте незабавно да приготвят конете и ескорта. Тръгвам веднага.

Секретарите бързо напуснаха стаята.

Бети ги последва с документа в ръце. В голямата зала, където се бяха събрали всички слуги, за да приветстват господаря си, тя спря и нареди на секретарите да прочетат документа и да го преведат на арабски език, за да могат всички да го разберат. След това скри документа и брачното свидетелство и заповяда на слугите да се приготвят да посрещнат своя господар.

Не чакаха дълго. Той се появи като разярен бик на арена. Бети стана и се поклони пред него. Следвайки примера — по източен обичай, — всички слуги коленичиха. Морела спря за миг. Приличаше на бик, видял пикадора^[1], готов да го нападне. След това се овладя и като изруга тихо, мина покрай тях.

За трети път през това денонощие от портите на двореца излетяха коне по посока на Севиля.

— Приятели — каза Бети на своя ужасен испански, след като й казаха, че Морела е напуснал двореца, — с моя съпруг, маркиза, се случи нещо ужасно. Една жена на име Инес, на която толкова много вярваше, е избягала, като му е откраднала съкровище, което той ценеше повече от всичко на света. И ето че аз, току-що омъжена, съм принудена да остана безутешна, докато той я търси.