Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Fair Margaret, 1907 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Евразия, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Исторически приключенски роман
- Исторически роман
- Приключенска литература
- Рицарски приключенски роман
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- didikot (2012)
- Допълнителна корекция
- hammster (2012)
- Източник
- masters-tb.com
Издание:
Хенри Райдър Хагард. Прекрасната Маргарита
София: „Евразия“, 1992,
© Превод — „Евразия“, 1992
320 стр.
Henry Rider Haggard
Fair Margaret
London: Longmans, Green and Co., 1907
История
- — Добавяне
Глава XVII
Заговорът
На следващата сутрин, веднага след като Маргарита и Бети бяха закусили, се появи Инес и затвори вратата след себе си.
— Вече уредих онази дребна работа — каза тя, — за която говорихме вчера, или поне успях да подготвя първото действие на пиесата. От вас зависи дали ще изпълните добре ролите си. А сега се явявам тук, за да ви предам, че благородният маркиз Морела иска разрешение да ви види, доня Маргарита. Не бива да губим време.
— Разкажете ни какво успяхте да направите, Инес — помоли я Маргарита.
— Видях уважаемия ви баща, доня Маргарита. Ето го доказателството, което е по-добре да унищожите, след като го прочетете.
Инес подаде на Маргарита къс хартия, на която с почерка на баща й на английски беше написано следното:
„Любима дъще, жената, която ще ти даде това писмо и на която според мен можем да се доверим, се разбра с мен за плана на действията. Одобрявам го, въпреки че рискът е голям. Братовчедка ти е храбра девойка, но искам да разберете, че не я принуждавам да върши всичко това. Тя трябва сама да вземе решение. Само мога да обещая, че ако тя остане жива, а ние се спасим, никога няма да забравя постъпката й. Жената ще ми донесе отговора ти. Бог да е с вас. Сбогом.“
Маргарита прочете писмото отначало наум, а след това на глас — заради Бети, накъса го на дребни парченца и го изхвърли през прозореца.
— А сега разказвайте — обърна се тя към Инес.
Тя й разказа всичко.
— Можем ли да имаме доверие на свещеника? — попита Маргарита, когато Инес свърши.
— Той е подлец. Зная добре това, но все пак мисля, че можем да му се доверим — отвърна Инес. — Всичко ще бъде наред, докато не получи парите. Освен това той сбърка, като взе част от парите предварително. Но преди да продължа, искам да попитам: готова ли е дамата да продължи? — посочи тя Бети.
— Да, ще продължа — отвърна Бети, когато разбра за какво става дума. — Няма да се откажа от дадената дума. Залогът е много висок. Изложена съм на голяма опасност, но… — бавно добави тя, стискайки устни — трябва да отмъстя. Аз не съм замесена от испанско тесто като някои, от които могат да направят всичко — погледна тя скромната Инес. — Маркизът ще се задави с мен.
Когато Инес проумя смисъла на тези думи, тя вдигна с възхищение кротките си очи и си припомни испанската пословица за сатаната, който се срещнал с Велзевул на една тясна пътечка.
След като всички подробности бяха уточнени, макар и без одобрението на Маргарита, защото се вълнуваше за съдбата на Бети, Инес, която беше находчива и опитна жена, започна да им дава безброй практични съвети, чрез които приликата между двете можеше да стане по-пълна. Тя обеща да им намери боя за коса и съответното облекло.
— Това малко ще помогне — заяви Бети, като погледна Маргарита. — Дори и да променим външността си, нима е възможно телето да мине за млад елен, независимо, че са пасли на една ливада? Но вие все пак донесете всичко това. Аз ще се постарая. Мисля си обаче, че плътният воал и мълчанието ще ми помогнат повече от всичко друго. Да. Ще е нужна и дълга рокля, която да покрива краката ми.
— Вие имате прелестни крака, разбира се — вежливо отбеляза Инес, а в ума си добави: „Те ще ви отведат там, накъдето сте се запътили“.
След това Инес се обърна към Маргарита и напомни, че маркизът иска да я види и чака отговор.
— Неудобно е — възрази Инес. — Доколкото разбирам, той се кани да ви каже нещо, което според него не бива да бъде чуто от други хора. Особено от госпожицата — кимна Инес към Бети.
— Не искам да се срещам насаме с него! — повтори Маргарита.
— Но ако искате всичко да стане така, както го мислим, трябва да приемете, доня Маргарита, и да му дадете отговора, който очаква от вас. Мисля, че можем да уредим това. Долу има голям двор. Докато вие с маркиза разговаряте в единия край на двора, ние със сеньора Бети можем да се разхождаме в другия край, където нищо няма да се чува. Освен това сеньора Бети трябва да започне да учи испански и това е прекрасен повод да започнем уроците си.
— И какво трябва да му кажа? — попита развълнувано Маргарита.
— Мисля — продължи Инес, — че трябва да вземете пример от изумителния актьор, сеньор Питър, и да изиграете ролята си така добре, както той изигра своята. Дори по-добре от него.
— Моята роля ще бъде съвсем различна от неговата — каза Маргарита, като явно помръкна при спомена.
Деликатната Инес се усмихна и отбеляза:
— Разбира се, вие може да се преструвате на ревнива. Това е толкова естествено за нас жените. Може постепенно да отстъпите и накрая да сключите сделката си с него.
— Каква сделка трябва да сключа?
— Предполагам, че трябва да поставите условието тайно да се венчаете от християнски свещеник и документите, подписани от свещеника, да бъдат предадени на архиепископа на Севиля и на техни величества крал Фернандо и кралица Исабел. Освен това трябва да искате гаранция, че сеньор Кастел, братовчедка ви Бети и сеньор Брум ще могат безпрепятствено да напуснат Гранада преди вашата венчавка. Ще поискате да видите от прозореца си как напускат града. А вие на свой ред ще се закълнете, че още същата вечер свещеникът ще извърши сватбената церемония и ще ви обяви за съпруга на маркиз Морела. През това време вие ще бъдете вече далече, а след като церемонията приключи, аз ще получа от свещеника документите и ще ви последвам, предоставяйки възможност на сеньора Бети да изиграе ролята си колкото може по-добре.
Маргарита се двоумеше. Струваше й се, че този план е много сложен и опасен. Но докато тя мислеше, някой почука на вратата.
— Това е за мен. Морела очаква отговора ви — припряно каза Инес. — Е, какво ще правим? Помнете, че друга възможност за спасение няма.
— Съгласна съм. Нека Бог ни помага! Имаме нужда от помощта му.
— А вие, сеньора Бети?
— О, аз отдавна съм решила. Има опасност да се провалим, но по-лошо от това няма да стане.
— Добре. Но изпълнявайте ролите си както трябва. Това няма да е трудно, защото свещеникът не е опасен, а маркизът никога не би заподозрял подобно нещо. Насрочете сватбата за след седмица, защото трябва да обмисля и приготвя много неща. — При тези думи Инес излезе.
* * *
След четвърт час Маргарита стоеше под прохладните сводове на галерията на мраморния двор. Морела беше до нея, а от другата страна на фонтана, на достатъчно голямо разстояние, се разхождаха Инес и Бети.
— Викали сте ме, маркиз — започна Маргарита. Като ваша пленница съм длъжна да ви се подчиня. Какво искате от мен?
— Доня Маргарита — каза той сериозно, — нима не се досещате? Е, какво пък, ще ви кажа, за да не ме разберете неправилно. Първо искам да ви помоля, както много пъти досега, да ми простите за всичките престъпления, към които ме подтикна любовта ми към вас. До неотдавна бях сигурен, че нямам надежда. Но днес имам надежда, защото някои неща се промениха.
— Защо, маркиз?
— Преди няколко дни вие видяхте една градина. В нея се разхождаха един мъж и една жена. Ето я там — кимна той с глава към Инес. — Трябва ли да продължа?
— Не, не е нужно — глухо отвърна Маргарита и закри лицето си с ръце. — Коя е тази жена? — И тя на свой ред погледна към Инес.
— Защо ви е да знаете? Но щом искате, ще ви кажа. Тя е испанка, с добър произход. Била е пленена заедно със сестра си от маврите. Един свещеник, който се заинтересувал от сестра й, ми я показа и аз я откупих. Родителите й бяха умрели, тя нямаше къде да живее и остана в моя дом. Не бива да ме съдите много строго. Тук това е нещо обичайно. Освен това тя ми беше полезна, защото е много умна и от нея научавам много неща. Но в последно време този живот й омръзна и тя иска да получи свободата си и да замине от Гранада. Аз й обещах да й върна свободата в замяна на някои услуги, които тя ще ми направи.
— Кажете, маркиз. Това, че тя се грижеше за моя любим, също ли беше услуга?
Морела сви рамене:
— Мислете каквото искате, сеньора. Разбира се, аз й простих, тъй като в края на краищата нейната постъпка ви разкри истината за човека, заради когото понесохте много, много изпитания. Кажете, Маргарита, сега, когато знаете какво представлява той, все още ли сте му вярна?
Маргарита се разходи малко сама, после се върна и попита:
— А вие по-добър ли сте от него?
— Мисля, че да, Маргарита. Откакто ви видях, аз се преобразих. Всичко е минало. Правя грехове заради вас, а не против вас. Моля, изслушайте ме. Аз ви отвлякох — истина е, но не съм ви причинил и никога няма да ви причиня зло. Заради вас пощадих баща ви, въпреки че беше достатъчен само един знак от моя страна и той щеше да бъде отстранен от пътя ми. Оставих го да избяга от затвора, но зная къде се укрива. Върнах Питър Брум към живота, въпреки че можех да го убия. Направих всичко това, за да не ме измъчва мисълта, че любовта ми към вас е била причина за неговата смърт. Но сега вие сама се убедихте в изневярата му. Все още ли отхвърляте предложението ми? Погледнете ме — Морела се изправи, — и кажете: нима е срамно за една жена да се омъжи за мен? Не забравяйте, че мога да ви предложа твърде много тук, в Испания. Ще станете една от най-знатните дами в страната, а в бъдеще — многозначително добави той, — може би и повече от това. Ще има война. Този град и всичките му богати земи ще минат в ръцете на Испания и след това аз ще стана губернатор — почти крал.
— А ако откажа? — попита тя.
— В такъв случай — сурово отвърна Морела — вие, баща ви и вашият лъжлив възлюбен ще останете тук, за да изпитате на собствения си гръб всички ужаси на войната заедно с хилядите християнски пленници, които гният в тъмниците на Аламбра. Мисията ми ще бъде изпълнена и аз ще си замина, за да заема своето място в бойните редици на големците на Испания като един от първите военачалници на техни католически величия. Но аз не искам да ви плаша, а да намеря път към сърцето ви, защото се стремя към любовта и приятелството ви и искам да ги притежавам за цял живот и ако е по силите ми, не желая да причинявам нищо лошо нито на вас, нито на близките ви.
— Не искате да ми причините нищо лошо? Но в такъв случай, ако приема предложението ви, ще ги пуснете ли да си заминат? Имам предвид баща си, сеньор Брум и братовчедка си Бети. Всъщност нея, а не мен би трябвало да помолите да стане ваша жена, ако сте толкова честен, колкото казвате.
— Не мога да направя това! — избухна, Морела — Бог ми е свидетел, че не съм искал да й причиня никакво зло. Само я използвах, за да бъда по-близо до вас. Но трябва да призная, че малко се излъгах.
— Нима в Испания не се срещат честни девойки?
— Рядко, много рядко, доня Маргарита. Но аз сбърках, като помислих, че Бети е обикновена слугиня, и съм готов да поправя грешката си.
— Можете да поправите всичко, с изключение на това, че тя има право да претендира да бъде ваша жена, защото вие сам пожелахте това. В Англия тя би могла да ви принуди да изпълните обещанието си или да ви опозори. Но вие не отговорихте на въпроса ми. Те ще бъдат ли свободни?
— Да. Особено сеньора Бети — с усмивка добави Морела. — Честно казано, в очите на тази жена има нещо, което ме плаши. Струва ми се, че тя е много злопаметна. Точно час след сватбата ни вие ще видите през прозореца как всички те, придружени от охрана, ще могат да си тръгнат спокойно.
— Не — възрази Маргарита, — не съм съгласна. Искам първо да видя тяхното заминаване, а след това ще заплатя откупа — ще стана ваша жена. Но не преди залез-слънце.
— Значи приемате?
— Струва ми се, че съм длъжна да го направя, маркиз. Моят любим ме измами. Вече повече от месец съм пленница в двореца ви, който, както ми е известно, има лоша репутация. Освен това, ако откажа, вие се заканихте да ни хвърлите в тъмницата и след това да ни продадат като роби. Или ще умрем като пленници на маврите. Маркиз, вие и съдбата просто не ми оставихте друг избор. След седмица, на същия ден, аз ще се омъжа за вас, но не бива да ме обвинявате, ако ви се сторя друга, така, както стана с братовчедка ми, която измамихте. А дотогава ви моля да не ме безпокоите. Ако искате да ми предадете нещо, нека онази жена, Инес, бъде ваш посланик. За нея зная също само лоши неща.
— Ще ви се подчиня във всичко, доня Маргарита — покорно отвърна Морела. — Може би искате да видите баща си или… — Той замълча.
— Не искам да виждам никого. Ще им пиша и ще предам писмото си чрез Инес. За какво ми е да ти виждам? — развълнувано добави тя. — С миналото ми, когато бях свободна и щастлива, е свършено завинаги. Много скоро ще стана съпруга на благородния маркиз Морела — един от най-знатните грандове на Испания, който измами една бедна девойка с лъжливи обещания да се ожени за нея и се възползва от любовта й и безразсъдството й, за да ме отвлече от дома ми. Милорд, разделям се с вас за една седмица.
Като каза това тя тръгна към фонтана и високо извика Бети, като й заповяда да я придружи до стаята.
* * *
Седмицата, която Маргарита успя да спечели, мина. Всичко беше готово. Инес показа писмата, които Маргарита беше написала на баща си и на Питър Брум на Морела. Той прочете и техните отговори — развълнувани и молещи. Но имаше и други писма и други отговори, за които маркизът дори не подозираше.
Настъпи денят на сватбата. На двора стояха превъзходни коне, готови за заминаване. Имаше и охрана. Преоблечени в мавритански дрехи, Кастел и Питър чакаха под стража в една стая. Облечена като мавританка, скрита под плътен воал, Бети стоеше пред маркиза, при когото я беше довела Инес.
— Дойдох да ви кажа — каза тя, — че три часа след залез-слънце ние ще минем под прозореца на моята братовчедка и господарка и тя ще бъде готова да стане ваша жена. Но ако я обезпокоите преди този час, никога няма да бъде ваша.
— Ще се подчиня — отвърна Морела. — Сеньора Бети, моля ви да ме извините и се надявам, че ще приемете този подарък в знак на прошка.
С дълбок поклон той й подари великолепна бисерна огърлица.
— Ще го взема — горчиво каза Бети. — Може би ще ми потрябва при завръщането ми в Англия. Но не мога да ви простя, маркиз. Предупреждавам ви, че имаме сметки за уреждане, които още не са уредени. Засега победата е на ваша страна, но Бог държи сметка за хорската жестокост и рано или късно възмездието идва. Сега ще отида да се сбогувам с братовчедка си. С вас няма да се сбогувам, защото се надявам, че пак ще се срещнем.
Ридаейки, тя отпусна воала, който беше повдигнала малко, докато говореше, и излезе, придружена от Инес. Тя й прошепна:
— Той няма да пожелае повече да се сбогува с Бети Дийн.
Те влязоха в стаята на Маргарита и заключиха вратата. Маргарита седеше на един нисък диван. До нея блестяха обсипаните със сребро и скъпоценни камъни сватбени дрехи.
— По-бързо — обърна се Инес към Бети.
Тя свали мавританските дрехи и воала, които покриваше главата й. Косата й беше съвсем променена — от златиста в кестенява. Гримираните й очи изглеждаха не сини, а черни като на Маргарита. Но най-удивителното беше, че на брадичката и отзад на врата й също като на Маргарита се бяха появили бенки. Накратко, като се има предвид, че фигурите им си приличаха — Бети беше само малко по-пълна — беше трудно човек да ги различи, дори без воал. Инес майсторски умееше да променя външността на хората.
Маргарита облече бялата рокля и сложи плътен воал, който изцяло покриваше лицето й, а Бети, подпомагана от Инес, облече великолепната сватбена рокля, цялата обсипана със скъпоценни камъни, които Морела бе подарил на Маргарита като сватбен подарък. Тя скри боядисаните си коси под воал, обсипан с бисери. След десет минути всичко беше готово. Бети скри под роклята си един кинжал и двете преобразени жени се изправиха една срещу друга, като взаимно се оглеждаха.
— Време е да вървим — каза Инес.
Неочаквано Маргарита даде воля на чувствата си:
— Не ми харесва всичко това! Никога не ми е харесвало! Гневът на Морела ще бъде страшен, когато тайната се разкрие, и той може да убие Бети. Съжалявам, че се съгласих на всичко това.
— Много е късно, сеньора — отбеляза Инес.
— Не можем ли да направим така, че Бети също да замине с нас? — попита отчаяно Маргарита.
— Можем да опитаме — отвърна Инес. — Преди бракосъчетанието, по стар обичай, аз ще поднеса две чаши — на жениха и младоженката. В чашата на маркиза ще има нещо, което ще му помогне тази вечер да е бодър, за да може ясно да възприема всичко, което става. Мога да направя виното по-силно и само след половин час той няма да съзнава дали е женен, или ерген. Тогава Бети може би ще успее да избяга и заедно с мен да се присъедини към вас. Но всичко това е много рисковано и ако бъде разкрито, няма да се отървем без кръвопролитие.
Намеси се Бети.
— Спасявай се, братовчедке. Ако трябва да се пролива кръв, ние сме безсилни да попречим. Във всеки случай няма да ти се наложи ти да се оправяш с тази работа. Нямам намерение да бягам от този човек. По-скоро той ще избяга от мен. Изглеждам прекрасно в твоята великолепна рокля и имам намерение да я нося още дълго. А сега вървете, преди някой да е дошъл да ме потърси. Не тъгувайте за мен. Сама си избрах този път. Ако нещата стигнат до най-лошото, имам пари в джоба си и това, което може да ги замени, и ще се срещнем в Англия. Предай любовта и уважението ми на мастър Питър и баща си и ако не ги видя повече, им кажи да си спомнят с добро за Бети Дийн, която им причини толкова мъка.
Тя прегърна Маргарита със силните си ръце, целуна я и я тласна към вратата.
Но щом те си тръгнаха, Бети седна и заплака. После се сети, че сълзите й могат да отмият боята от очите й и ги избърса. Тя се приближи до прозореца и зачака.
След известно време забеляза шестима маври, които яздеха по пътя към укрепените порти. След тях яздеха двама мъже и една жена, също в мавритански дрехи. Следваха ги още шестима конници. Кавалкадата премина покрай вратите и се отправи към хълма. Като изкачиха хълма, ездачката спря и размаха кърпичката си. Бети отвърна на поздрава и ездачите се скриха от погледа и. Тя остана сама.
Никога в живота си не беше прекарвала такава тягостна вечер. След около два часа видя охраната, която се завърна и разбра, че всичко е наред! Сега Маргарита, нейният любим и баща й бяха вън от всякаква опасност. Значи ненапразно беше рискувала живота си.