Нора Робъртс
Магьосницата (1)

Пролог

Тя се роди в нощта, когато падна Дървото на вещицата. Заедно с първата глътка въздух вкуси и от силата — с нейното великолепие, но и горчилка. Раждането й бе поредната брънка от верига, разпростряла се през столетията и често покрита с патината на фолклора и преданията. Ала лъснеш ли я, тази верига издържаше на всичко, калена от силата на истината.

В едни други светове, други земи първият плач на новороденото бе посрещнат с възторг. Неговата поява бе ознаменувана не само по ширналото се докъдето поглед стига крайбрежие на Монтърей, не само в старата каменна къща, огласяна от кънтящия плач на детето. Тази сладостна песен на живота бе посрещната с радост и в потайните кътчета, където магията още бе на почит — по зелените възвишения на Ирландия, сред брулените от халите мочурища на Корнуол, в дълбоките пещери на Уелс, по каменливия бряг на Бретан.

Вековното дърво, климало и окършено от времето и от общуването си с ветрищата, бе принесено кротко в жертва. Неговата смърт съвпадна с раждането на още една магьосница.

Макар че всичко бе въпрос на избор — все пак един дар можеше да бъде отказан, пренебрегнат или пък високо ценен — този дар щеше да си остане част от самото дете, а по-късно и от жената, в която щеше да се превърне, точно както и цветът на очите му. В този миг обаче то бе съвсем невръстно, още не виждаше добре, мислите му не се бяха избистрили и дори когато баща му го целуваше през смях по покритата с пух главица, мъничето размахваше ядно юмручета във въздуха. Докато сучеше, майка му плачеше. Плачеше от радост и мъка. Вече знаеше, че ще има само това момиченце, което да увековечи любовта и щастието, споделяни от нея и мъжа й. Беше надзърнала в бъдещето и бе видяла какво я чака. Люлееше детето, докато го кърмеше, и му пееше стара песен, осъзнала, че й предстои да го въвежда в живота, да греши. Съзнаваше и че някой ден нейната рожба също ще копнее за любов.

Надяваше се, че от всички дарове, които ще му отреди, от всички истини, които ще му каже, детето ще проумее една — най-важната.

Че най-чистата магия е вътре в сърцето.